Решение по дело №1121/2019 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№411

15.07.2020 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  тридесети юни  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...

Прокурор: ……………………………………………………………………….…….….

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №1121 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалба на Р.Н.Р. срещу Експертно Решение №1132 от зас. №138 от 09.08.2019г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение било непълно и несправедливо. Не било ясно как било взето решение. Не били взети предвид и преценени всички документи, отнасящи се до конкретния случай.

В съдебно заседание назначеният процесуален представител на оспорващия сочи, че поддържа жалбата. Заявява, че се обжалва Решение №1132/09.08.2019г. на НЕЛК като незаконосъобразно и се моли за отмяна на същото.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, в представени чрез процесуален представител писмена  молба изразява становище за недоказаност и неоснователност на жалбата. Моли в случай, че бъде отхвърлена жалбата, да се присъдят в полза на НЕЛК направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Експертно решение №1257 от зас. №090 от 13.06.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина“ ЕООД Димитровград е извършено преосвидетелстване на лицето Р.Н.Р., като е определена 75 % трайно намалена работоспособност и е посочен срок на определения % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – пожизнен, с дата инв. 28.03.1979г., с посочена водеща диагноза „Глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука (кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха“; Общо заболяване: „Двустранен неврит на слуховия нерв с двустранно намаление на слуха. Пълна глухота.“.

Експертното решение е връчено на лицето на 13.06.2019г.  срещу подпис.

Недоволен от така постановеното експертно решение, Р.Н.Р. обжалва същото пред Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – гр. София.

Във връзка с горното, с Експертно решение №1132 от зас. №138 от 09.08.2019г. на НЕЛК (Специализиран състав по неврологични и УНГ болести) се потвърждава ЕР на ТЕЛК (Експертно решение №1257 от зас. №090 от 13.06.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Екатерина“ ЕООД Димитровград) по всички поводи.

Експертно решение №1132 от зас. №138 от 09.08.2019г. на НЕЛК е съобщено на Р.Н.Р. на 18.09.2019г, видно от представеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS 1606 00EDI2 5.

Жалбата  срещу ЕР на НЕЛК е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 20.09.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е посочило, че след телефонен разговор с посочените за кореспонденция телефони на близки на жалбоподателя Р.Н.Р. се установило, че той не е способен да бъде транспортиран за преглед от вещото лице в Стара Загора и поради тази причина изготвя експертизата по писмени данни, приложени в делото. Отразено е, че по данни от делото и от прегледи и телкови решения, както и от направените  му аудиометрии Р.Н.Р. страда от Двустранна невросензорна загуба на слуха, Двустранен неврит на слуховите нерви с фукционален дефицит в степен на пълна глухота, без увреждане на говора. Освен това има и мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии ИМИ в ствола с последващ Дискоординационен синдром, както и Артериална хипертония. При болния не може да се приложи слухопротезиране. Вещото лице е дало следното заключение: Въз основа на посоченото по-горе на поставения въпрос към експертизата може да се отговори: 1. Жалбоподателят Р.Н.Р. страда от Двустранна невросензорна загуба на слуха, Двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на пълна глухота, без увреждане на говора. Освен това има и мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии ИМИ в ствола с последващ Дискоординационен синдром, както и Артериална хипертония. 2. С оглед наличната медицинска документация и установените заболявания, и съобразно вида и степента на уврежданията на жалбоподателя той има 75 % трайно намалена работоспособност.

Във връзка с направено по делото искане от процесуалния представител на оспорващия в с. з. на 14.01.2020г. е изискано от РКМЕ – гр. Бургас медицинско свидетелство №18 от 1968г., издадено по отношение на жалбоподателя Р.Н.Р.. В отговор, с писмо изх. №05-1-1/30.01.2020г. на Регионална здравна инспекция – Бургас е посочено, че след извършена справка в Регионална картотека на медицинската експертиза към РЗИ – Бургас се установило, че г-н Р.Н.Р. ЕГН ********** няма медицинско експертно досие в РКМЕ – Бургас, за което не могат да предоставят искания медицински документ.

При така установените факти, като извърши по реда на чл.168 ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния срок от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да оспори процесното експертно решение, което представлява подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, като съобрази следното:

Устройството и организацията на  работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа  на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки  на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2015г. по законова делегация от чл.109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)е със статут на горестоящ орган по отношение решенията на Териториалните експертни лекарски комисии(ТЕЛК), като съобразно  чл. 49, ал.1 от същия правилник НЕЛК следва да действа и се произнася в специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В конкретния случай се обжалва решение на НЕЛК произнесено от специализиран състав по неврологични и УНГ болести, като не е спорно че водещото  заболяване на жалбоподателя е именно: „Глухота, свързана с нарушение на провеждането на звука(кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха“ .  Решението следователно е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.43,т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, вр. с  чл. 3, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, вр. с чл. 103, ал.4 от Закона за здравето.

             Решението е  в изискуемата писмена форма, мотивирано е и съдържа необходимите реквизити, като е подписано от членовете на НЕЛК участвали в съответното заседание.  

Обжалваният административен акт е издаден при липса на  допуснати съществени процесуални нарушения. Действително при вземане на решението си административният орган не е извършвал личен преглед на жалбоподателя, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото съгласно чл. 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в редакцията му към датата на постановяване на оспореното решение, Националната експертна лекарска комисия се произнася само  въз основа на медицинската и друга документация. Т.е. НЕЛК издава решението си само въз основа на писмени документи удостоверяващи здравословното състояние на лицето и то наличните такава към момента на постановяване на обжалваното решение на ТЕЛК-чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая,  решението на ТЕЛК(съобразно удостовереното в него) е било взето след извършване на преглед на жалбоподателя  и след като са били взети предвид всички документи съдържащи се в медицинското досие  му досие, относими към здравословното му състояние  към датата на вземане на решението на ТЕЛК.  Именно  въз основа на тази медицинска документация  е взето предвид и решението на НЕЛК. С   други думи, преди вземането на  обжалваното решение,  както НЕЛК, така и ТЕЛК са  разполагали с актуални данни за здравословното състояние  на  Р.Н.Р.  по отношение на всички негови увреждания, относими към определяне на трайно намалената работоспособност към 13.06.2019г.(датата на постановяване на ЕР № 1257 от зас.090 на ТЕЛК към МБАЛ“Св.Екатерина“ ЕООД, гр.Димитровград). Всички тези данни/доказателства се съдържат в медицинското досие на жалбоподателя и са взети предвид и обсъдени от НЕЛК при разглеждане на депозираната жалба против решението на ТЕЛК и постановяване на оспореното Експертно решение № 1132 от зас. № 138  на 09.08.2019 г.

В тази връзка съдът намира, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно постановил е решението си след като е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, обсъждайки обясненията и възраженията, въведени в депозираната пред него жалба.

Съдът намира,  че оспореният акт   е издаден при съобразяване с материално правните разпоредби на закона. Съображенията за това са следните:

По смисъла на §1,т.35 от ДР на Закона за здравето "Трайно намалена работоспособност" е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Между страните не е спорно, че жалбоподателя страда  от заболявания, като водещата му диагноза е “Глухота, свързана с нарушение в провеждането на звука(кондуктивна) и невросензорна загуба на слуха, и общо заболяване:“Двустранен неврит на слуховия нерв с двустранно намаление на слуха.Пълна Глухота“.  Спорният въпрос е   какъв  процент трайно намалена работоспособност  съобразно заболяванията му , е следвало  да бъде му определен, към датата на постановяване на оспореното решение.

 Според настоящия съдебен състав законосъобразно и обосновано е решението   в частта му, с която по отношение на заболяването на жалбоподателя, са му определени 75% трайно намалена работоспособност.  Този извод се налага, както от съдържащите се в МД писмени доказателства, видно от които при извършената  заболяванията н лицето към този момент съвпадат с отразеното в процесното решение, така и от заключението на вещото лице А.С.А.   по допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, приета без оспорване от страните по делото,  която съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно дадена от лице разполагащо с необходимите познания, видно от което   и от уточненията на вещото лице направени в проведеното открито съдебно заседание, се потвърждава изцяло  определеният   от НЕЛК процент трайно намалена работоспособност.

Твърденията на жалбоподателя за наличие на друг документ удостоверяващ необходимост от определяне на по-висок процент трайно намалена работоспособност, а именно медицинско удостоверение № 18/1968г. не се доказват по делото.   Такъв документ не е приложен към медицинското му досие  представено от РКМЕ- към РЗИ-Хасково. По искане на процесуалният представител на жалбоподателя този документ , е  изискан от  РКМЕ-Бургас, но видно от постъпилия и приет като писмено доказателство по делото отговор  с вх. № 792/31.01.2020г.  на Директора на РЗИ-Бургас,  такъв не може да бъде представен, тъй като  в РКМЕ –Бургас няма медицинско досие на жалбоподателя. 

Действително, както вещото лице е отразило в заключението си жалбоподателя   страда и  от Артериална хипертония, както и е претърпял мозъчен инфаркт , причинен от тромбоза  на церебрални артерии ИМИ в ствола с последващ  Дискоординационен синдром. Тези заболявания не са отразени в оспореното решение  и в решението на ТЕЛК.  Т.е. по тях административният орган не се е произнесъл,  но няма данни тези заболявания да са съществували към момента на  произнасяне от ТЕЛК. Наличието им за първи път е документирано   едва в  приетата като писмено  доказателство по делото епикриза на Нервно отделение при МБАЛ „АД Хасково. Същата е издадена след постъпването  на жалбоподателя в болница на 20.09.2019г. и при изписването на  Р.Р. от същото отделение  - на 24.09.2019г.  Епикризата съответно е изготвена,  както след издаване решението на ТЕЛК, така и след издаване решението на НЕЛК, при което този  медицински документ и отразеното в него няма как да бъдат взети предвид от административният орган.  Съобразно действащата нормативна уредба, според  която и  по силата на чл.143, от АПК,  съответствието на оспореният акт  с материалният закон се преценява към датата на издаването му. Съответно   удостоверените в  експертизата  заболявания, установяващи влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя, настъпило след издаване на обжалваното решение, не могат  да бъдат взети предвид и от съда. Същите могат да са единствено основание за ново преосвидетелстване на лицето в ТЕЛК, както е посочило и вещото лице при изслушване на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.    

С оглед на изложеното съдът намира, че оспореното  решение  се явява постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма,  в  съответствие  с материално-правните разпоредби, при спазване на административно- процесуалните правила и  съответно на целта на закона,  поради което оспорването ще следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за разноски , представляващи внесен депозит за вещо лице  по служебно назначената от съда експертиза в размер на 250.00 лева.

Що се касае до искането за присъждане на  разноски за юрисконсулско възнаграждение- за  да е основателно подобно искане,  търсещата ги страна следва да докаже извършването на определен обем от процесуални действия от страна на представляващия я юрисконсулт.

 По делото не е осъществено процесуално представителство, защита и съдействие в открито съдебно заседание. В проведените по делото 3 бр.  бр. открити съдебни заседания, за които редовно е призоваван ответника,  не е присъствал негов процесуален представител. Не  е представен писмен отговор по жалбата съдържащ подробно изложено становище по твърденията на жалбоподателя, не е представена и  писмена защита от пълномощник на ответника. Единствените действия осъществени от двамата процесуални  представители  на НЕЛК-София  по делото са представяне на три броя съпроводителни писма-с преписка, с МЕД на жалбоподателя и с копие на бюджетен превод за внесен депозит за вещо лице. Във второто писмо е направено искане за присъждане на разноски, вкл.юрисконсулско възнаграждение, а в третото разноски  за внесен депозит по СМЕ.  Само във второто съпроводително писмо се обективира  изключително  кратко становище по същество, като се  сочи,  че от жалбата не може да се установи кой акт се  обжалва, като ако се приеме че това е именно решението на НЕЛК, то жалбата се оспорва като  недоказана респ. неоснователна. Така  осъществената  дейност от  процесуални представители на ответната страна, в своя обем   на практика,  според  съда,  не обосновава извод за присъждане на възнаграждение нито на осн. чл.143 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК дори и в минималния размер по чл.27в от Наредбата за заплащането на правната помощ.  

Водим от  горното и на основание чл. 172 ал. 2   от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването на  Р.Н.Р. ***, против Експертно решение № 1132 от зас. №138/09.08.2019г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр.София.

ОСЪЖДА Р. Г. Р. ***, с ЕГН ********** да заплати  в полза на Национална експертна лекарска комисия, гр. София, разноски в размер на 250.00 лева представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на Национална експертна лекарска комисия, гр. София за присъждане разноски по делото за настоящата инстанция представляващи юрисконсулско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                Съдия: