гр. Стара Загора, 03.06.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на трети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 6344 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „Сатори груп“ ООД твърди, че
претендираното вземане произтичало от писмен Договор за извършване на медико-
диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология, Вирусология,
Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и Имунология) на
биологичен материал, сключен на 04.01.2017г. между "Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория д-р Писанец" ООД, ЕИК *********, като
Изпълнител и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД, като Възложител.
СМДЛ „Д-р ПИСАНЕЦ“ ООД извършвал
медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология,
Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и
Имунология) на предоставен от длъжника биологичен материал. В т. 31 от
договора, срокът на действие на същия бил уговорен за 1 година от подписването
му. В т. 25 от договора страните уговорили, че възложителят заплаща
възнаграждение на изпълнителя за извършената работа веднъж месечно и до 30-то
число на месеца, следващ отчетния период, в брой или по банков път (по посочена
в договора банкова сметка), ***, и по цени на медико-диагностичните
изследвания, посочени в Приложение 1 към договора, неразделна част от него.
Сочи се, че изпълнителят издал фактура № 7545 от 04.04.2017г. за извършените
лабораторни изследвания през м. март 2017г., на стойност 9077лв., като
извършените изследвания били приети от възложителя по договора. В уговорения по
т. 25 срок за плащане, стойността на фактурата не била заплатена. На
29.05.2018г. с Формуляр за потвърждаване на задълженията от страна на „УМБАЛ -
Проф. д-р Стоян Киркович“ било признато, че задълженията му към „СМДЛ д-р
Писанец" ООД, към дата 30.04.2018г.,
възлизат на сумата от общо 107 311,70лв.
За част от горната сума, а именно за 36 876,70
лв., между страните била подписана Спогодба рег.№1766/16.03.2017г. на нотариус
Светлана Запрянова, рег.№179 на НК, с район на действие РС-Пловдив, която сума
към днешна дата била платена и представлявала сбор от сумите по следните
фактури:
- фактура №********** от10.05.2016 г. за сумата от 3 445.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 1 210.00 лева и задължение в размер на 2
235.00 лева;
- фактура №********** от 06.06.2016г. за сумата от 3 635.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 3
635.00лева;
- фактура №********** от 11.07.2016г. за сумата от 5 026.70 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 5
026.70лева;
- фактура №********** от 04.08.2016г. за сумата от 3 379.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 3
379.00лева;
- фактура №********** от 13.09.2016г. за сумата от 3 425.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 3
425.00лева;
- фактура №********** от 11.10.2016г. за сумата от 2 806.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 2
806.00лева;
- фактура №********** от 09.11.2016г. за сумата от 3 830.00 лева, по
която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 3
830.00 лева;
- фактура №********** от 05.12.2016г. за сумата от 6 450.00лева, по която
имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 6 450.00лева;
- фактура №********** от 29.12.2016г. за сумата от 6 090.00лева, по която
имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение в размер на 6 090.00лева;
Общата дължима сума по фактурите била в размер на-38 086.70 лева, от която била
заплатена сумата 1 210.00 лева и оставало задължение в размер на 36 876.70
лева.
Останалата
дължима сума в размер на 70 435,00 лева не била платена на "СМДЛ д -р
Писанец" ООД, като била сбор от сумите по следните неплатени фактури:
- фактура №********** от
02.03.2017г. за сумата от 6 870.00лева, по която имало платена сума в размер на
0,00 лева и задължение в размер на 6 870.00лева;
- фактура №********** от 04.04.2017г. за
сумата от 9077.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и
задължение в размер на 9077.00 лева;
- фактура №********** от 10.07.2017г. за сумата
от 4530.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 4530.00 лева;
- фактура №********** от 03.08.2017г. за сумата
от 4060.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 4060.00 лева;
- фактура №********** от 12.09.2017г. за сумата
от 5120.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 5120.00 лева;
- фактура №********** от 05.10.2017г. за сумата
от 3780.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 3780.00 лева;
- фактура №********** от 06.11.2017г. за сумата
от 5120.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 5120.00 лева;
- фактура №********** от 04.12.2017г. за сумата
от 4250.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 4250.00 лева;
- фактура №********** от 29.12.2017г. за сумата
от 5510.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 5510.00 лева;
- фактура №********** от 02.02.2018г. за сумата
от 4540.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 4540.00 лева;
- фактура №********** от 06.03.2018г. за сумата
от 5029.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 5029.00 лева;
- фактура №********** от 13.04.2018г. за сумата
от 6679.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 6679.00 лева;
- фактура №********** от 02.05.2018г. за сумата
от 5870.00лева, по която имало платена сума в размер на 0,00 лева и задължение
в размер на 5870.00 лева;
Общо в размер на 70 435,00 лева.
Процесната фактура
била една от гореизброените неплатени фактури, задълженията по които
впоследствие станали предмет на Договор за прехвърляне на вземане.
Сочи се,
че на 31.08.2018г. (а не 25.06.2018г., както било посочено в заявлението,
поради техническа грешка) бил сключен Договор за продажба на вземания, по
силата на който описаното по-горе вземане на "СМДЛ д-р Писанец" ООД
от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, (както и други вземания, произтичащи от
договора между тях) било прехвърлено на Заявителя „САТОРИ ГРУП" ООД, ведно
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите
лихви, неустойки и други дължими суми. В изпълнение на задължението по чл. 99,
изр. 3 от ЗЗД, кредиторът "СМДЛ д-р Писанец" ООД уведомил длъжника за
извършената цесия. Уведомлението било връчено на 05.09.2018г. на ответника, с
което същият бил поканен да извърши плащане на дължимата сума по банкова сметка
***, но плащане не било направено и към настоящия момент.
Моли се съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника задължението към ищеца
„САТОРИ ГРУП“ ООД за сумата от 9077 лева, представляваща стойността на
извършени лабораторни изследвания през м.март 2017г., за което е издадена
фактура №7545 от 04.04.2017г. както и законната лихва върху тази сума, считано
от 22.10.2018г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателно изплащане на сумата, както и да бъде осъдено ответното „УМБАЛ -
Проф. д-р Стоян Киркович" АД, ЕИК *********, да заплати на „САТОРИ
ГРУП" ООД, ЕИК *********, сумата от 1366,80 лв., представляваща мораторна
законна лихва върху претендираната сума за периода от падежа на задължението
30.04.2017 г. до датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК -
22.10.2018г., ведно със сумата от 2184,54лв., представляваща стойността на
направените разноски в заповедното производство. Претендират се разноски в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове за главница и мораторна лихва се оспорват изцяло по
основание и размер, тъй като издаването на фактура и нейното осчетоводяване не
доказвали извършването на доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните
записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични
документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че
по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг. Потвърждението на
задължение, на което се позовавал ищецът, се издавало за нуждите на
счетоводството и отразявало счетоводните записвания, но не и правно значими
факти като признание на задължение. Същата съдържала единствено салдо, но не и
конкретика относно произхода и вида на задължението. Предметът на
производството бил специфичен - установителен иск по чл.422 от ГПК, пряко
обвързано със съдържанието на издадената заповед за изпълнение в заповедното
производство. Разглеждането на осъдителен иск в производството по чл.422 от ГПК
се счита за недопустимо. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство. Излагат се съображения и се прави
искане за намаляването му до минималния размер, в случай че бъде присъдено
такова в заповедното производство.
В съдебно заседание
страните не се явяват, като са представени становища. Ищецът представя списък с
разноски, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно
че е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът възразява срещу
възнаграждението и иска неговото намаляване до размера от 843, 13 лева.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск за главница е
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и сл.
от ГПК във вр. с чл. 327 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключен търговски
договор за медицински услуги, по който е извършил дължимото, както и размера на
дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже датата на изискуемост, а
в тежест на ответника е да докаже плащане.
Ответникът не оспорва валидността на цесията, както и
твърденията, че е получил на посочената в исковата молба дата уведомление по
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. За процесуалната легитимация съдът следи служебно, като тя
произтича от твърденията на подалия исковата молба. По същество намира, че
ищецът има право да претендира вземане в размер от 9077 лева, доколкото същото
е предмет на прехвърляне с Договор за цесия от 31.08.2018 г. между ищеца
„Сатори груп“ ООД и „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“
ООД.
Производството е образувано след постъпило в срок възражение
от УМБАЛ по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която на ищеца цесионер
„Сатори Груп“ ООД са присъдени 9077 лева за извършени медико- диагностични
изследвания на биологичен материал по поръчка на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“, изпълнени от цедента СМДЛ Писанец, за което е издадена фактура №
7545/04.04.2017 г. Присъдена е и законната лихва от датата на заявлението,
която се счита и за дата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Установителният иск е подаден в указаните срокове.
Налице е идентичност между иска по чл. 422 от ГПК и заявеното в заповедното
производство. Към настоящата искова молба е съединен и осъдителен иск за лихва
за забава за забава от 30.04.2017 г., която се претендира, че е падежна дата за
задължението от 9077 лева до датата на заявлението по чл. 410 от ГПК. Този иск
е допустим съгласно Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. от 18.06.2014 г. – т.
11б „В производството по иска, предявен по реда на чл.422 е допустимо да се
приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК“.
Допустимостта произтича от забраната на приложението на института на изменение
на иска в производство по реда на чл. 422 от ГПК. В този случай интересите на
ищеца са защитени, като за разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
Ето защо съдът намира, че така
съединените искове са допустими и редовни, а по същество и основателни.
По делото е представен Договор за
извършване на медицински услуги между цедента СМДЛ Писанец ООД и УМБАЛ Проф.
д-р Стоян Киркович. Същият е сключен на 04.01.2016 г. и подписан от законните
представители на двете дружества. Срокът на този договор е една година т.е.
същият е изтекъл на 04.01.2017 г. и по делото не бяха представени доказателства
за неговото продължаване. Съдът намира, че същият е неотносим по процеса, в
който се иска плащане за услуга, извършена след прекратяване на представения
договор.
По делото е представена фактура №
7545/04.04.2017 г., видно от която СМДЛ Писанец е фактурирал и посочил УМБАЛ като получател на услугата лабораторни
изследвания за месец март 2017 г. в размер на 9077 лева. Фактурата не е
подписана от представител на болницата.
По делото е изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, според която се установява, че процесната
фактура е осчетоводена и отразена в дневниците за покупки на УМБАЛ. Същата
фактура е осчетоводена, но не е отразена в дневниците за продажби на СМДЛ
Писанец. Причината е, че СМДЛ Писанец няма регистрация по ДДС, не съставя и не
подава в НАП дневници на продажбите. На основание документацията в ответното
дружество вещото лице е констатирало, че няма плащане по процесната фактура. Счетоводствата
на СМДЛ Писанец и на болницата са водени редовно съгласно разпоредбите на
националното ни законодателство. Вещото лице е изчислило дължимата лихва за
забава за периода от 21.04.2017 г. до 14.12.2018 г. в размер на 1520, 40 лева.
Позовала се е на падежната дата, посочена в договора по делото, която е до 20то
число на месеца.
Съдът цени експертизата като
детайлно и компетентно изготвена и я кредитира, като от нея категорично се
установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответника. В частта, в
която вещото лице е изчислило мораторната лихва експертизата няма да бъде взета
предвид, доколкото се касае до неотносим период.
Съдебната практика на ВКС е
последователна по отношение на доказателственото значение на фактурата, която
не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните
регистри, в дневниците за покупко – продажби и страната е упражнила правото си
да приспадне данъчен кредит по ЗДДС, а именно тези действия съставляват
признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена
съответната фактура – в този смисъл Решение № 252/03.01.2013 г. по т.д. №
1067/2011 г. на II ТО на ВКС.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи изцяло иска
за главница от 9077 лева за извършени медицински услуги, по които болницата
дължи плащане на цесионера – ищец. Договорът за услуги няма изрична правна
уредба, като същият се регламентира от правилата на договора за изработка.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят
следва да заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална
разпоредба относно момента на настъпване на изискуемостта на вземането за
възнаграждение. Приложение намират общите правила на чл.69 и чл.70 ЗЗД относно
изпълнение на задълженията освен ако не е уговорено друго. При договора за
изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане
на работата от възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване
на срока то не е изискуемо т.е. съдът следва да установи дали и кога е приета
работата и дали има уговорен срок за плащане. От приетата по делото експертиза
се установява, че фактурата е осчетоводена и отнесена към сметка 401 – доставчици,
което е видно от регистър към 31.12.2017 г. Същата фактура е отнесена към КТ
Други външни услуги – Разходи за медицински услуги съгласно мемориален ордер от
20.04.2017 г. следователно най-рано установимата дата на получаване на
фактурата от болницата е 20.04.2017 г., към която дата следва да се приеме, че е
било признато и осчетоводено вземането, която дата следва да бъде и датата на
приемане на работата, при липса на други уговорки и доказателства. С
получаването на фактурата, в която е посочена и банкова сметка ***на покана за
плащане, след която ответникът е изпаднал в забава.
По отношение на осъдителния иск за мораторна лихва.
По делото е претендиран размер от 1366, 80 лева върху
главницата от 9077 лева за периода от 30.04.2017 г. до 22.10.2018 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК). Съгласно чл. 303а ал. 3 от ТЗ ако
не е уговорен друг срок на плащане, а в настоящия случай не се установи да е
уговорен такъв, плащането следва да се извърши в 14 дневен срок от получаването
на фактурата. В настоящия случай предвид изложеното и прието от съда по-горе
забавата тече от 05.05.2017 г. и следва да се начисли законна лихва до
21.10.2018 г. включително. На основание чл. 162 от ГПК съдът изчисли, че дължимата
мораторна лихва е 1348, 95 лева, като в останалия размер следва да отхвърли като
неоснователен и недоказан иска.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 2000 лева по
заповедното производство за адвокатски хонорар и 181, 54 лева държавна такса. В
настоящото производство ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 1000
лева и за държавна такса в размер на 236, 21 лева и 200 лева депозит за вещо
лице. Ответникът не е сторил разноски.
По делото от страна на болницата е отправено възражение
за прекомерност на адвокатските възнаграждения в заповедното производство и в
настоящото исково производство. Това възражение е в срок както за адвокатското
възнаграждение в заповедното, така и в исковото производство. Така – т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. от 18.06.2014 г. – „С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и
възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.“
Съгласно чл.7, ал.2, т.3, вр. с ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
заповедното производство хонорарът на адвоката следва да се изчисли на база
половината от стойността на претендираната сума или в случай върху основа от
4538, 50 лева. Съдът намира, че претендираната сума от 2000 лева се явява
прекомерна за подаване на заявление, без представяне на доказателства и следва
да се намали до минимума от 547, 70 лева. В исковата производство материалния
интерес е 10 443, 80 лева, като и тук съдът намира, че претендираната сума
от 1000 лева се явява прекомерна предвид правната и фактическа сложност на
делото и следва да се намали до минимума от 843, 31 лева Следва да се отбележи,
че на съда е служебно известно, че вземанията по отделните фактури са отделени
в различни дела, образувани пред РС Стара Загора т.е. по всяка фактура е
образувано отделно дело, като по този начин общият хонорар на процесуалния
представител надвишава сумарно многократно минимума на възнаграждение при такъв
материален интерес.
Предвид крайния изход на делото и общия размер от 2008,
76 лева разноски следва да присъди съобразно уважената част от исковете 2005,
33 лева за адвокатски хонорар и разноски за вещи лица и държавна такса.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „САТОРИ ГРУП”
ООД, гр.Пловдив, бул. „Шести септември“
177, ЕИК *********, представлявано от Стойна Димитрова Колева, дължи на "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********,
представлявано от Йовчо Петков Йовчев, сумата 9077 лева, представляваща неизплатено задължение за извършени
медико-диагностични изследвания (Клинична лаборатория, Микробиология,
Вирусология, Хистология, Хематология, Паразитология, Клинична патология и
Имунология) на биологичен материал по фактура № 7545/04.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 22.10.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2989/22.10.2018 г. по
ч.гр.д.№ 5229/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА "УМБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр.
Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо
Петков Йовчев, да заплати на „САТОРИ
ГРУП” ООД, гр.Пловдив, бул. „Шести
септември“ 177, ЕИК *********, представлявано от Стойна Димитрова Колева,
сумата 1348, 95 лева, представляваща
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението по
фактура № 7545/04.04.2017 г. за периода 05.05.2017 г. – 21.10.2018 г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 1348, 95 лева до 1366, 80 лева за периода от 30.04.2017 г. до
04.05.2017 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов
2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, да
заплати на „САТОРИ ГРУП” ООД,
гр.Пловдив, бул. „Шести септември“ 177, ЕИК *********, представлявано от
Стойна Димитрова Колева, сумата 729, 24 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 1276, 09 лева, представляваща разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен съдия: