Р Е
Ш Е Н
И Е № 260602
гр.Пловдив, 28.
04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Светлана Станева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
възз.гр.д. № 19/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.223
ал.1 от КЗ /отм./.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение № 935/16.03.2020г., постановено по гр.д.№ 2891/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 260937/19.10.2020г. по
гр.д.№ 2891/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с.
съответно от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
представлявано от Изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., чрез юрк. Ст. Х., в частта, с която е осъдено да заплати на В.А.А., ЕГН – **********,***,
със съдебен адрес ***, адв. Н.Н., сумата 1
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпило
на 21.09.2015 год. пътно-транспортно произшествие с автомобил, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, управляван от
лицето Б. Н. Г. и собственост на лицето С. М. Ю., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.09.2015 г. до окончателното й
изплащане; както и е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата в размер на 50 лв. за държавна такса и 50
лв. депозит за СМЕ; както и е осъдено да заплати на адвокат Н.И.Н.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,
ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лв.
съответно от В.А.А., ЕГН – **********,***, чрез адв. Н.Н., в частта, с която е отхвърлен предявеният
от него иск против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, за
разликата над сумата 1 000 лв. до размера от 4 000 лв.; както и е осъден да заплати на дружеството разноски
по съразмерност за производството по делото в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Молят решението да бъде отменено в обжалваните от
тях части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи, респ
отхвърли предявеният иск. Претендират разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от В.А.А. против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е заведена искова
молба, с която посочва, че на 21.09.2015 г.
около 3.00 часа в района на Път ІІ-86 на 13, 800 км до гр. П. по време на
изпълнение на служебните му задължения, ищецът, който е полицейски служител, е
бил влачен по пътното платно от лек автомобил „Ауди А6“, собственост на С. М. О.
и управляван от Б. Н. Г., следствие неизпълнение на разпорежданията на
полицейските служители и потеглянето на автомобила. Вследствие пътно-транспортно произшествие с автомобил,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
управляван от лицето Б. Н. Г. (без свидетелство за управление) и собственост на
лицето С. М. Ю. – като с одобрено с Протоколно определеление № 779/26.09.2017
г., постановено по НОХД № 4503/207 г. по описа на ПРС – ХХІV наказателен
състав, Споразумение, Б. Н. Г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление. Навеждат се твърдения, че ищецът е претърпял редица наранявания –
травматичен оток и кръвонасядане в окосмената част на главата, и охлузвания по горните
крайници – които, макар и да не са довели от необходимостта от специално
лечение, са довели до изпитване на болки, в началото – с най-висок интензитет /дори
е бил с превързани ръце и не е можел да пише/, отминаващи за 10-15 дни, като
към момента ищецът е напълно възстановен. Претендирал е обезщетение в размер на
7 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, подробно описани в исковата молба.
Ответникът ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил
изцяло предявения иск по основание и
размер.
В хода на производството
в съд. заседание на 27.11.2019г. е приета СМЕ с в.л. д- р М. Б. В съд.
заседание на 10.02.2020г. са разпитани допуснатите до разпит свидетели Й. С.
/за ответника, без родство с ищеца/ и И. Д. /колега на ищеца, без родство/.
Районният
съд, за да уважи предявения иск до размера от 1 000 лв., излага основни
съображения, че е взел предвид вида на получените увреждания и свързаните
с тях страдания, възрастта на ищеца – 45 години, и преди всичко, изхождайки от
общественото разбиране за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Кредитирал е приетата
СМЕ, изготвена от в.л. д- р М. Б., а така също е отчел показанията на разпитаните
двама свидетели.
Окръжен
съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
С
въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД се възразява, че не
се е установило при условията на пълно и главно доказване механизма на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие, при които да са му били причинени телесни увреждания, противоправното
поведение и причинно – следствената връзка. Не се е установило, че ищецът е
пострадал на 21.09.2015г. при ПТП с л.а. „Ауди А6“, с рама **********, чиято ЗЗГО е била сключена в ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ АД. Посочва, че с Писмения отговор по чл.131 от ГПК са
оспорили представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
831/07.10.2015г. Този протокол е съставен в отсъствието на водача на л.а. „Ауди
А6“ и не се ползва с материално-обвързваща сила. Счита, че протоколът е състав
от колеги на ищеца за нуждите на настоящия процес. Представеното по делото
Споразумение по НОХД № 4503/2017г. е с
правната квалификация чл.131 от НК, а не е по глава 11, раздел 2, и затова не
може да се приложи чл.300 от ГПК. Поддържа се, че не е следвало да се кредитира
приетата СМЕ, защото не е дала категоричен отговор на поставените въпроси, а
вещото лице е изразило предположения. Не се били преценени правилно и
свидетелските показания. При определяне на размера на обезщетението Районният
съд не е взел предвид, че ищецът не е останал с трайни увреждания от травмите,
няма нарушения на опорно-двигателния апарат
и няма претърпени операции.
С въззивната жалба на В.А.А. са направени възражения, че необосновано
обезщетението е определено в такъв занижен размер, като същият е в противоречие
с нормата на чл.52 от ЗЗД. Застъпва, че всяка една от установените телесни
повреди е довела до затруднения, болки и страдания. Счита, че размер от 4 000
лв. е подходящ размер за обезщетението и ще отговаря на принципа на
справедливостта.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията и на двамата жалбоподатели са неоснователни.
От приложената преписка по делото е видно, че е съставен Констативен протокол
от 07.10.2015г. относно ПТП, станало на 21.09.2015г. е записан л.а. „Ауди А6“, с рама ******.
Това е официалният документ за случая и е ирелевантно обстоятелството, че в друг документ номерът
на рамата е бил сгрешен. Представен е и препис от Споразумение от 26.09.2017г.,
от което се чете че е постигнато между Районна прокуратура –Пловдив и
подсъдимият Б. Г., извършил виновно описаното престъпление на 21.09.2015г. по
отношение и на полицейски орган – инспектор В.А.А., служител в отдел **********
и му е причинил лека телесна повреда. Споразумението е подписано лично от Б. Г.,
поради което е налице приложимост на чл.300 от ГПК. С приетата по делото СМЕ,
изготвена от в.л. д- р М. Б. са направени
констатациите, че на ищеца са причинени травматичен оток и кръвонасядане в
окосмената част на главата и охлузвания по горните крайници. Оздравителният
процес е траел 10 - 15 дни. Съдът намира, че определеното обезщетение е в
справедлив размер, доколкото е отчетено, че пострадалият ищец/сега жалбоподател
А., непосредствено след травмата, е
започнал да изпитва болки с висок интензитет, но впоследствие не са настъпили
усложнения и възстановяването има благоприятен ход. Получените травматични увреждания
не са оказали влияние върху движенията на крайниците и тялото. Правилно е
кредитирано показанието на св.Д., който е бил пряк очевидец на случилото се. Също
така, следва да се отбележи, че няма данни по делото ищецът/сега жалбоподател А. да е получил обезщетение при условията на
сключен друг договор за задължително застраховане.
Решението
се явява законосъобразно и следва бъде потвърдено изцяло в обжалваните части.
Разноски.
Съобразно правния резултат разноските остават за
страните, така както са направени по делото.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 935/16.03.2020г., постановено по гр.д.№ 2891/2019г. по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 260937/19.10.2020г. по
гр.д.№ 2891/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с. в частта, с която в частта, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, е осъдено да заплати на В.А.А.,
ЕГН – **********,***, със съдебен адрес ***, адв. Н.Н., сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпило на 21.09.2015 год.
пътно-транспортно произшествие с автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 21.09.2015 г. до окончателното й
изплащане; в частта, с която е отхвърлен иска за разликата
над 1 000 лв. до обжалвания размер от 4 000
лв.; в частта, с която дружеството
е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 50 лв. за държавна такса и
50 лв. депозит за СМЕ; както и е осъдено да
заплати на адвокат Н.И.Н.,***, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300 лв.; и в
частта с която В.А.А. е осъден да заплати на дружеството разноски
по съразмерност за производството по делото в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
В останалата част за разликата над 4 000
лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв. искът е
отхвърлен и решението е влязло в сила поради необжалване.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването.
Председател :
Членове :