Решение по дело №2644/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1593
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110102644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№.......

гр.В.Търново, 16.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

 

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2644 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на гл. ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК. Ведно с брачния иск са предявени искове за предоставяне упражняване на родителски права спрямо малолетни деца, лични отношения и издръжка.  

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 23.12.2009г. в гр.***. Ищцата твърди, че с ответника имат две ненавършили пълнолетие деца-Ю К. Ю, роден на ***г. и В К. Ю роден на ***г. Ищцата твърди, че в началото семейния им живот протичал нормално, но с течение на времето съпрузите се отчуждили един от друг, проявили се различия в разбиранията им и няколко години след сключване на брака им, се разделили. Ищцата заявява, че от тогава със съпруга й живеят отделно един от друг, като единствените им контакти са във връзка с децата. Ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и отправя искане съдът да прекрати брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася за вината на брачното разстройство. Не възразява родителските права по отношение на децата да бъдат предоставени за упражняване от бащата, като на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с децата. Прави искане да възстанови предбрачното си фамилно име- С.. Не претендира издръжка между съпрузи.

  В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който от ответната страна, чрез пълномощник адв.Й.Х., е изложено становище за основателност на иска за развод. Ответникът отправя искане да му бъдат присъдени за упражняване родителските права по отношение на децата Ю и В, както и да бъде определено местоживеене на децата при бащата; на майката да бъде определен режим на лични отношения с децата, който тя е посочила в исковата молба и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка за децата в размер на по 140лв. за всяко от двете деца, считано от постановяване на решението за развод до окончателното изплащане. Не претендира издръжка между съпрузи.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на 23.12.2009г. в гр.****. Предбрачното фамилно име на съпругата е С.. Със сключването на брака тя е приела да носи фамилното име на съпруга си – А.

Страните имат родени две деца – Ю К. Ю, роден на ***г. и В К. Ю, роден на ***г.

Съпрузите се установили да живеят в Г, където ответникът работел, а ищцата се грижела за  децата. С течение на времето отношенията им се влошили и се стигнало до фактическа раздяла преди около десет години.  От този момент страните са във фактическа раздяла, като през последната година ищцата се върнала в Б, а децата останали в Г при бащата, който понастоящем полага грижи за тях, с помощта на своята майка.

От социалния доклад, приет по делото, се установява, че към настоящия момент грижи по отглеждането и възпитанието на децата Ю и В се полагат от страна на бащата, в семейната му среда в гр.А, Г, където преди това е живяла и майката на децата. Пред социалните работници майката е заявила становището си родителските права по отношение на  децата да се упражняват от бащата, въз основа на договореност помежду им, като е споделила, че тя също възнамерява да се върне в Г, където да работи и да има възможност да прекарва време с децата си.

В социалният доклад е посочено, че ищцата работи като продавач-консултант и получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А Н М- майка на ищцата. Същата, разпитана каза, че дъщеря й сключила брак с ответника преди около десет години. Заминали за Г, но после се разделили. За децата се грижела дъщеря й, която живеела в Г в дома на свекърва си. Бащата осъществявал контакти с децата, като през последната година започнал често да ги вижда и да се грижи за тях, с помощта на своята майка. Свидетелката каза, че през лятото децата с баща си й гостували, като пред нея изразили желание да живеят с баща си в Г. Свидетелката каза, че дъщеря й и ответника са се разбрали децата да живеят при баща си, а майката да контактува с тях. Съпрузите обмисляли и развод по взаимно съгласие, но поради работата на ответника, същият не може да се върне в Б. Свидетелката каза, че според нея бащата  е способен да се грижи за децата.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла, продължаваща около десет години е преустановила всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.

Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.

По въпроса с упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Ю, роден на ***г. и В, роден на ***г. От събраните по делото доказателства и личните изявления на ищцата се установи, че към момента  преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ответника, при когото живеят децата. В отговора на исковата молба се прави искане родителските права по отношение на децата Ю и В да бъдат предоставени за упражняване от бащата. Ищцата не се противопоставя родителските права по отношение на децата Ю и В да бъдат предоставени на бащата, което становище изрази и лично в съдебно заседание. От разпита на свидетелката М и от приложения по делото социален доклад се установи, че бащата полага непосредствените грижи за децата, които живеят при него в Г. Разпитаната свидетелка каза, че бащата е подпомаган в грижата за децата от неговата майка, която живее в същото жилище. Ищцата заяви, че двамата родители са се споразумели децата да останат да живеят при баща си,  в града и жилището, в които са живели и  до този момент и където са свикнали  и се чувстват добре. С оглед изложеното и предвид на това, че само от страна на бащата е заявена претенция за упражняване на родителските права, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата Ю и В, след развода на родителите им, следва да се предостави на бащата К.А..

На майката следва да се определи режим на лични контакти с децата Ю и В. Съдът намира, че в интерес на децата е да не прекъсва връзката, с родителя, при който не живеят. Установи се, че майката възнамерява да се върне в Г, за да бъде по-близо до децата и да има възможност да контактува с тях. Съдът намира за подходящ следния режим на лични отношения - всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК следва да бъде определена месечна издръжка за малолетните деца Ю и В.

 Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК  родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да осигурява такава. Относно доходите на ищцата няма ангажирани писмени доказателства, но в социалния доклад е изложено, че същата е заявила пред социалните работници, че в момента полага труд като продавач-консултант и получава доход около минималната работна заплата. По делото няма конкретни данни и за доходите на ответника, освен твърдения, че същият е трудово зает и полага труд в Г.  От една страна съобразявайки нуждите на децата Ю и В, предвид възрастта им, физическото и психическо  израстване, нуждата от средства за облекло, храна, лекарства, учебни пособия и извънкласни занимания и от друга страна,  отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, съдът намира, че издръжката, която ищцата, като майка на децата, да заплаща следва да бъде определена в размер на по 140лв. месечно за всяко от двете деца. Съдът намира, че заплащането на така определената издръжка няма да представлява особено затруднение за ищцата, предвид на това, че същата е работоспособна, няма наведени твърдения за здравословни проблеми и задължения към други ненавършили пълнолетие лица. Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за децата е датата на постановяване на съдебното решение-16.12.2019г., доколкото такова  е направеното искане в отговора на исковата молба,  до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването й. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи, че никоя от страните не е поискала произнасяне по този въпрос, то съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейно жилище.

Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода, ищцата заяви в съдебно заседание, че желае да запази брачното си фамилно име-А. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, дали след прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В конкретния случай ищцата е взела решение да запази и да продължи да носи брачното си фамилно име-А, който избор съдът ще уважи. 

Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася и в тази насока.

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40лв., която следва да се заплати по равно от съпрузите. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 403,20 лв., както и всеки от страните следва да заплати по 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш      И   :

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с акт №*****. в гр.***** граждански брак между К.Ю.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** и А.Т. А с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните деца Ю К. Ю с ЕГН ********** и В К. Ю с ЕГН ********** при техния баща К.Ю.А. с ЕГН **********.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Ю К. Ю с ЕГН ********** и В К. Ю с ЕГН ********** на бащата К.Ю.А. с ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични отношения на майката А.Т. А с ЕГН ********** с децата Ю К. Ю с ЕГН ********** и В К. Ю с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

ОСЪЖДА А.Т. А с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** да заплаща на малолетните деца Ю К. Ю с ЕГН ********** и В К. Ю с ЕГН **********, действащи чрез своя баща и  законен представител К.Ю.А. с ЕГН ********** месечна издръжка за децата в размер на по 140 лв. /сто и четиридесет лева/ месечно за всяко от двете деца Юсуф и Винан, считано от постановяване на съдебното решение /16.12.2019г./ до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А.Т. А с ЕГН **********  да запази и продължи да носи брачното си фамилно име- А.

 

ОСЪЖДА А.Т. А с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса общо в размер на 423,20 лв. /четиристотин двадесет и три лева и двадесет стотинки/, както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА К.Ю.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд , окончателна държавна такса до допускане на развода в размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно издръжката.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                               

                         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: