№ 78
гр. Б., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на П. С. Б., ЕГН **********
против Наказателно постановление № * от 12.08.2021г., издадено от А. З. И. -
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед №
*/14.05.2018г. на МВР, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Наказаното лице П.Б. в подадена жалба, чрез адв. А. от САК оспорва
като неправилно и незаконосъобразно процесното наказателно
постановление. Моли съдът да вземе предвид смегчаващи вината
обстоятелства посочени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се явява
лично и чрез проц. представител адв. А. с пълномощно по делото. Последният
поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност
на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно уведомена, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 16.04.2021г. в 00.05ч. свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. и ПР. ИВ. ИВ. –
полицейски служители в РУ Б. при ОДМВР – С. били на работа и
изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в гр. Б..
1
Тогава те спрели движещия се в посока към бул. „Т. м.“ лек автомобил – Ф. п.
с ДКН *, собственост на М. А. В., управляван от жалбоподателя П.Б.. При
извършената проверка, чрез справка в информационната система на МВР,
полицейските служители установили, че лекият автомобилът е регистриран в
Република България, но е със служебно прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал.15 от ЗДвП. За извършеното нарушение полицейският служител
И.И. му съставил АУАН №* от 16.04.2021г., за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН актът бил предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без
възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното
наказателно постановление * от 12.08.2021г. А. З. И.- Началник група към
ОДМВР С., РУ Б..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства
/АУАН, НП, Заповед на МВР, справка-отговор на ОДМВР- С. област/, като
информативни, непредубедени и достоверни, както и от показанията на
разпитаните свидетели ИЛ. ИВ. ИВ. и ПР. ИВ. ИВ.. Съдът кредитира
показанията им по отношение на това, че те са актосъставител и свидетел по
АУАН /обстоятелство установено и от приложения по делото АУАН/, както и
че са спрели за проверка жалбоподателя; че последният управлявал лек
автомобил Ф. п., *, собственост на М. А. В., управляван от П.Б. и че при
извършената от полицейските служители проверка, чрез справка в
информационната система на МВР установили, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по
оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
– чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (за
нарушението по т. 4 от НП).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима.
Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по
2
делото Заповед №*/14.05.2018г. на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН.
В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено
и обжалваното НП.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, противно на твърденията на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на НП.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи като
нарушено от АНО, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съгласно чл. 186, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства при служебно
прекратяване на регистрацията на ПС се уведомява посочения в регистъра
собственик. Не се установява в хода на АНП, жалбоподателя да е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила по реда на чл.
143 ал. 15 от ЗДвП.
Към момента на извършената проверка, този автомобил е бил с
регистрационни табели като видно от справката-отговор от ОДМВР- С.
област собственик на същия се явява М. А. В., от която с договор за покупко-
продажба от 26.01.2021г. е закупен процесния автомобил. Същият е с
предстоящ собственик М.М. Г., за която се грижи жалбоподателя, което се
разбира от изложените в хода по същество доводи.
От показанията на свидетеля И., става ясно, че жалбоподателят знае, че
не е осъществил регистрация на процесния автомобил след закупуването му,
с ясното съзнание е, че такава следва да бъде направена по закон и, че
разполага със срок да я осъществи, но не го е направил. Видно от отговора-
справка от ОДМВР-С. област договорът за покупко-продажба е сключен на
26.01.2021г., автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
30.03.2021г., а на жалбоподателят е съставен АУАН за нарушение на дата
16.04.2021г. Съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство служебно когато собственик, който в
двумесечен срок от придобиването на автомобила не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство. От данните по делото става ясно, че
жалбоподателят като ползвател на автомобила през целия горепосочен
период, е разполагал с достатъчно време да регистрира автомобила, не го е
направил, въпреки, че е съзнавал, че движението на този автомобил е
3
противозаконно.
Съгласно Решение №2127 от 10.03.2003г. на ВАС „ Съгласно нормата
на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е
виновно когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливостта предполага наличието на съзнание за това.“
В този смисъл може да се изведе еднозначен извод, че същия е
извършил деянието виновно със съзнание за извършеното по смисъла на чл. 7
ал.1 от ЗАНН, като същото се подкрепя от показанията на актосъставителя И..
Ето защо би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява
административно нарушение.
Относно санкцията:
Съобразно гореизложеното нарушението е доказано от обективна и
субективна страна, същото се явява съставомерно и поради това обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено и изменено в
санкционната си част, съгласно постигане целите на наказанието отразени в
чл. 12 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № * от 12.08.2021г., издадено от
А. З. И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед №
*/14.05.2018г. на МВР, с което на П. С. Б., ЕГН ********** на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба„ от 300
на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С. област по реда на АПК в четиринадесет дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4