№ 13030
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106267 по описа за 2024 година
Производството е образувано след като Молба с вх. № 29592/30.01.2024
г., уточнена с Молба с вх. № 31315/31.01.2024 г. от Г. Н.-В, постъпила от гр.д.
№ 8008/2023 г. на СРС, е раздЕ. от първоначално образуваното производство.
С Молба с вх. № 76088/07.03.2024 г., депозирана в изпълнение на
указанията, дадени с Разпореждане № 19880 от 05.02.2024 г. по гр.д. №
6267/2024 г, е уточнено, че от Г. М. Н. – В, с адрес: гр. София, ...., с тел. номер
... против Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... с искане с правно
основание чл. 127б, ал. 1 СК за налагане на забрана за напускане на страната
на детето Д. Д.ов М., ЕГН ********** за срок от 1 година.
В сезиращата молба и депозираното уточнение се твърди, че с решение
по гр. дело № 8008/2023 г. на СРС, 37 състав, родителските права над детето
на Г. М. Н. – В и Д. М. М. - Д. Д.ов М., са предоставени на майката. На
отправени от нея искания то да й бъде предадено, бащата отказва и
ограничава контактите й. Той има роднини в Италия, детето има издаден
паспорт, който понастоящем се намира и съхранява от бащата, като
подписана от майката нотариално заверена декларация е оттеглена, но с това
оттегляне органите на ГДГП- МВР могат да спрат пътуването на детето само
за срок от един месец, който към настоящия момент е изтекъл.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
поддържа сезиращата и уточнителните молби, като развива подробни
съображения за основателност.
1
Ответникът ги оспорва при подробно развити писмено и устно
съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Новата разпоредба на чл. 127б от СК (ДВ бр. 67 от 2023 г.), урежда реда
за разглеждане на искане за налагане на забрана за напускане на страната на
дете при определени обстоятелства, описани в хипотезата на нормата.
Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да наложи забрана за напускане
на страната на дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане по
искане на родител, настойник или попечител. В алинея втора на нормата е
посочено, че незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в
Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на
решение, на закона или на споразумение. Съгласно ал.4 на чл.127 б СК, съдът
уведомява незабавно органите за граничен контрол при Министерството на
вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на
съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на
съда.
Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т.нар
„родителско отвличане“ на деца – когато едно дете се извежда неправомерно
извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото
на упражняване на родителските права.
Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална,
конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на
такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен
случай. При това тежестта на доказването й лежи върху лицето отправило
искането по чл. 127б СК (вж. в този смисъл Решение № 2416/22.04.2024 г. по
в.гр.д. № 2089/2024 г. на СГС).
В случая не е спорно, че страните са родители на детето Д. Д.ов М., ЕГН
**********, както и че с Решение № 1462 от 26.01.2024 г. по гр. дело №
8008/2023 г. на СРС, 37 състав, на основание чл. 59 ал. 9 от СК са изменени
определените с Решение № 7779/08.07.2022г., постановено по гр. д. №
27573/2021г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение,
37 състав, влязло в сила на 09.08.2022г., режим на упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето Д. Д.ов М.,
ЕГН ********** и родителските права са предоставени на майката.
От събраните доказателства в настоящото производство обаче не се
доказва твърдяното наличие на конкретен и явен риск от назаконното
2
извеждане на детето от неговия баща. Притежанието на италиански паспорт
от ответника (което не е спорно), адресната му регистрация в Италия и брат,
който живее в посочената държава, не сочи на конкретна опасност от
неправомерно извеждане на детето. Не сочи на такава и изложеното в
показанията на свид. Н., че ответникът й бил споделял, че ще изведе детето в
чужбина „дори по тайните пътечки“ още по време на бракоразводния процес
през 2022 г. между страните. Този извод следва не защото свидетелката е
майка на ищцата и може с голяма степен на вероятност да се приеме, че цели
да й издейства благоприятно процесуално положение и да дискредитира
ответника, с когото дъщеря й има трудности в комуникацията относно
родителските права и задължения, а защото, както става ясно от показанията
й, от 2022 г. до приключване на устните състезания, детето е живяло със своя
баща, който е упражнявал родителски права. През този период двамата са
пътували заедно до Италия и са се връщали до България, а след
постановяване на Решение № 1462 от 26.01.2024 г. по гр. дело № 8008/2023 г.
на СРС, ответникът упражнява редовно режим на лични отношения. Тези му
действия сочат на липса на конкретен и явен риск от назаконното извеждане,
а на абстрактен такъв. За период от 2 години ответникът е имал множество
възможности да отведе неправомерно детето в Италия, но не го е направил,
поради което следва извод, че няма такива действителни намерения,
следователно и риск за детето да бъде международно отвлечено. Доколкото
мярката по чл.127б СК не може да бъде наложена с мотиви, които са
изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща
превенция, както в настоящото дело, молбата е неоснователна.
По разноските:
Съобразявайки задължителните указания, дадени с ТР № 3/2023 г. от
27.06.2024 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от
него разноски в производството в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на молителя е
неоснователно, заплатеното е съответно на фактическата и правна сложност
на делото, като в тази връзка не може да не бъде взето предвид и
обстоятелството, че дори процесуалният представител на молителя е оценил
труда си в произаводството на 1000 лв., т.е. повече от заплатеното и
претендирано от ответника. Следователно няма причина възнаграждението да
бъде намалявано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. М. Н. – В , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ..., с тел. номер ... против Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, .... с искане с правно основание чл. 127б, ал. 1 СК за налагане на
забрана за напускане на страната на детето Д. Д.ов М., ЕГН ********** за
срок от 1 година.
ОСЪЖДА Г. М. Н. – В , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. М.,
ЕГН ********** сумата от 800 лв. – разноски в производството на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в
Шенгенската информационна система, включително ГД „Гранична полиция“,
на основание чл. 127б, ал. 7 СК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4