МОТИВИ към
Присъда № 72 от 05.10.2011 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1122 по
описа за 2011 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия С.Н.И., роден
на *** *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т. 3 предл. 1- во и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 28, ал. 1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК, за това, че на 29.01.2011 г. в град
Хасково, при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради
(счупване на предно ляво стъкло, съответно на л.а. марка „Ауди", модел „А4"
с рег. № Х 6356 ВН и л.а. марка „Киа" с рег. № Х 5043 ВК), здраво направени
за защита на имот, отнел чужди движими вещи, а именно — авто СD-плейьр марка
„JVC", модел „КD-G 402", 1 бр. сребърен синджир — 4 гр., 3 бр. сребърни
пръстени, съответно с тегло 4 гр., 2 гр., и 2 гр., 1 бр. скиорски очила, 1 бр. слънчеви
очила, 1 бр. черен фенер, голяма сребърна турска монета от 1788 г., малка сребърна турска
монета от 1839 г.,
малка сребърна турска монета от 1875
г., посребрена медна турска монета от 1808 г., малка медна турска монета
от 1808 г.,
както и 17.00 лв. - всички вещи на обща стойност 151,16 лева от владението съответно
на Д.Н.Р. с ЕГН: ********** и Р.К.П. с ЕГН: **********,***, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, не представлява
маловажен случай и макар, и като непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин. Предлага съдът при индивидуализация на наказанието за непълнолетния подсъдим да отчете обремененото му съдебно минало от
една страна, както и положителното процесуално поведение на същия, от друга,
като да му бъде наложено наказание “пробация” със задължителните по закон пробационни
мерки, с продължителност от една година
за всяка от тях.
Лицата, сочени като пострадали от
деянието – Д.Н.Р. и Р.К.П.,***, заявяват пред съда, че не предявяват против
подсъдимия граждански искове и не желаят да бъдат конституирани в
производството в качеството им на граждански ищци.
Защитникът на подсъдимия С.Н.И. –
адв. С.Н. пледира за наличие на предпоставките за определяне на наказание на
подсъдимия при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, вр. чл. 63 и чл. 55 НК, като
предвид младата възраст на подсъдимия да му се даде шанс да бъде превъзпитан, с
оглед изпълнение целите на наказанието по чл. 36 НК. В тази връзка поддържа
искането за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като предвиденото
в закона наказание за процесното деяние се замени с наказание „Пробация”.
Подсъдимият С.Н.И. разбира обвинението и на съдебното следствие признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си. В даденото му право на последна
дума изразява съжаление за стореното и моли съда да му бъде
наложено наказание „Пробация”.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.Н.И. е роден на *** ***, от
турска етническа група, български гражданин, с начално образование -
неграмотен, неженен, безработен, осъждан.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 255, издадена от Районен
съд – Хасково на 23.02.2011 г. подсъдимият С.И. е осъждан както следва: с Присъда № 90 от 20.09.2010 г., по н.о.х.д. № 627 по описа на РС – Хасково за 2010 г., влязла в сила на 05.10.2010
г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, като му е наложено наказание „Пробация”
със задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с определена периодичност
на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител с продължителност 6 месеца и с Присъда № 215 от 06.10.201 г. по н.о.х.д. № 1270 по описа на Районен съд – Стара Загора, влязла в
сила на 20.10.2010 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 – во и
т. 5, вр. чл. 194, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, по която му е наложено наказание
„Пробация” със задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с определена
периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител с продължителност 6 месеца, като с Определение № 654 от 17.11.2010 г.,
влязло в сила на РС - Хасково по ч.н.д. № 1711/2010 г. на подсъдимия е определено общо наказание
измежду наложените му с цитираните по – горе присъди.
За подсъдимия са събрани негативни
характеристични данни, а според заключението на социалния работник при ДСП –
Хасково, Отдел „Закрила на детето” обективирано в представения социален доклад,
поради слаб родителски контрол не посещава училище и е попаднал в неподходяща
приятелска среда.
На 28.01.2011г. около 22.00 ч. подсъдимият
С.Н.И. били заедно с разпитаните в качеството на свидетели по досъдебното
производство А М М и С С Б, в кафене „Гергана", находящо се в района на „Автошколата"
в град Хасково. Там те консумирали алкохол и след 24.00 ч. напуснали
заведението. Купили една бутилка бира от два литра и отишли в двора на училище
„Шандор Петьофи" в ж.к. „Орфей", град Хасково. Там тримата седнали на
маса за тенис и продължили да пият алкохол
около час. Малко след това, подс. И. и свид. Б станали и казали на свид М да ги
изчака, тьй като двамата щели да свършат някаква работа. Веднага след това се отправили
към бл. 16 в ж.к. „Орфей", град Хасково, където отстрани на сградата свид.
Д.Н.Р. била паркирала своя лек автомобил марка „Ауди", модел „А4", с рег.
№Х6356ВН. Подсъдимият взел един камък от земята и го хвърлил, като счупил стъклото
на предната лява врата на лекия автомобил, след което проникнал в моторното превозно
средство и отвътре взел 1 бр. авто СD-плейьр марка „JVC", модел „КD-G 402",
1 бр. сребърен синджир с тегло 4
грама, 3 бр. сребърни пръстени с тегло - съответно с тегло
4 грама,
2 грама
и 2 грама,
1 бр. скиорски очила, 1 бр. слънчеви очила, 1 бр. черен фенер, 1 бр. голяма сребърна
турска монета от 1788 г.,
1 бр. малка сребърна турска монета от 1839 г., 1 бр. малка сребърна турска монета от 1875 г., 1 бр. посребрена турска
монета от 1808 г.
и 1 бр. малка медна турска монета от 1808 г. Подсъдимият взел отнетите вещи със себе
си и заедно със св. Б се върнали в двора на училище „Шандор Петьофи" в ж.к.
„Орфей", гр. Хасково, където ги чакал св. А М. Подсъдимият С.И. оставил -
взетия от автомобила на св. Д.Р. авто СD-плейьр, върху тенис масата, а няколко минути
по – късно двамата, заедно със св. Б отново тръгнали, като казали на свид. М да
ги чака на масата за тенис. Отправили се към бл. 18 в ж.к. „Орфей", град Хасково,
където бил паркиран използвания от Р.К.П. лек автомобил марка „Киа", модел
„Рио", с рег. № Х 5043 ВК, предназначен за таксиметров превоз. Подсъдимият
отново взел камък от земята и счупил стъклото на предната лява врата па лекия автомобил,
след което проникнал в моторното превозно средство и отнел отвътре сумата от 17
лева, след което взел отнетите вещи със себе
си и заедно със свид С Б отново се върнали в двора на училище „Шандор Петьофи"
при свид. М. След като се събрали, обв. И. взел от тенис масата оставения авто СD-плейьр
и тримата се отправили към денонощния магазин на блок 22 в ж.к. „Орфей", град
Хасково. По пътя си обаче, в около 03.40 ч. били засечени от свид. З К Б, който
бил назначен като старши на АП-694 с водач В К. След като забелязал служителите
на МВР, обв. И. се навел и хвърлил под една кола посочения авто - СD-плейьр. По
- късно свид. З Б открил същия под една от колите на паркинга пред бл.22. С протоколи
за доброволно предаване подс. И. предал на служители на РУП - Хасково сумата от
7 лева, 3 бр. сребърни пръстени с тегло- съответно с тегло 4 грама, 2 грама и 2 грама, 1 бр. сребърен синджир
с тегло 4 грама,
1 бр. голяма сребърна турска монета от 1788 г., 1 бр. малка сребърна турска монета от 1839 г., 1 бр. малка сребърна
турска монета от 1875 г.,
1 бр. посребрена турска монета от 1808 г. и 1 бр. малка медна турска монета от 1808 г.
Видно от заключението на вещото лице
по назначената на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза стойността
па 1 бр. авто - СD-плейьр марка „JVC", модел „КD-G 402" е в размер на
25.00 лв., 1 бр. скиорски очила с 15.00 лв., 1 бр. слънчеви очила с в размер на
6.00 лв. и 1 бр. черен фенер е 13,50 лева. По отношение на отнетите и
предоставени за оценяване от вещото лице 1 бр. сребърен синджир с тегло 4 грама, 3 бр. сребърни пръстени
с тегло - съответно с тегло 4
грама, 2
грама и 2
грама е посочено, че същите имат стойност само като
материал, от който са изработени – сребро и същата възлиза на сумата от 7.66
лева.
Според от заключението на вещото лице
по назначената на досъдебното производство съдебно – историческа експертиза,
предоставените за изследване монети представляват движими паметници на
културата, но нямат нумизматична и музейна стойност и са оценени с оглед на
това, както следва: 1 бр. голяма сребърна турска монета от 1788 г. - 40 лева., 1 бр. малка
сребърна турска монета от 1839
г. - 10 лв., 1 бр. малка сребърна турска монета от 1875 г. - 10 лв., 1 бр. посребрена
турска монета от 1808 г.
- 5.00 лв. и 1 бр. малка медна турска монета от 1808 г. - 2 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещите лица по назначените: съдебно – счетоводна и
историческа експертизи, всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия
по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация
на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С.Н.И. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, субсумирано по състава на чл.195, ал.1, т. 3 предл. 1-во и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.63,
ал.1, т. 3 във вр. чл.28, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 29.01.2011 г. в град Хасково, при условията на продължавано престъпление, чрез
разрушаване на прегради (счупване на предно ляво стъкло, съответно на л.а. марка
„Ауди", модел „А4" с рег. № Х 6356 ВН и л.а. марка „Киа" с рег. №
Х 5043 ВК) здраво направени за защита па имот, отнел чужди движими вещи, а именно
— авто СD-плейьр марка „JVC", модел „КD-G 402", 1 бр. сребърен синджир
— 4 гр., 3 бр. сребърни пръстени, съответно с тегло 4 гр., 2 гр., и 2 гр., 1 бр.
скиорски очила, 1 бр. слънчеви очила, 1 бр. черен фенер, голяма сребърна турска
монета от 1788 г.,
малка сребърна турска монета от 1839
г., малка сребърна турска монета от 1875 г., посребрена медна турска
монета от 1808 г.,
малка медна турска монета от 1808
г., както и 17.00 лв. - всички вещи на обща стойност
151,16 лева от владението съответно на Д.Н.Р. с ЕГН: ********** и Р.К.П. с ЕГН:
**********,***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието
е извършено повторно, не представлява маловажен случай и макар, и като непълнолетен,
подс. И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Деянията осъществяват
състава на едно и също престъпление, предвидено в чл.195 от НК и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка на време,
място и начин на извършване и при еднородност на вината, като последващите
престъпления се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предходното. Поради изложеното следва да се приеме, че цялостната престъпна
дейност на подсъдимите осъществява състава на едно продължавано по своя
характер престъпление, извършено при условията на чл.26 от НК, каквато
квалификация е дадена и от страна на държавното обвинение.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството
на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му.
От субективна страна, съдът намира, че деянието
е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от фактическа
власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа
власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението,
като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
При определяне на вида и размера на наказанието
за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият С.И. е непълнолетен и към момента
на извършване на деянието не е навършил 16 - годишна възраст. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете младата възраст на подсъдимия, съдействието, което
деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и изключително положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. От друга страна, подсъдимият е с обремененото съдебно минало във
връзка с предишните му осъждания за престъпления против собственост, като са
събрани негативни характеристични данни за личността му, известен е на органите
на ДПС по местоживеенето до извършване на деянието, за което е предаден на съд.
Тези осъждания и характеристични данни за подсъдимия сочат на завишена степен на
обществена опасност на дееца, а от друга страна и са отчетени от съда като отегчаващо
отговорността с оглед личността обстоятелство. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода” и след като редуцира предвиденото наказание
по реда и условията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът счете, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради
което и най-лекото, предвидено в текста на закона наказание, според съда се явява
несъразмерно тежко за така извършеното деяние. С оглед на това съдът определи наказанието
за подсъдимия И., при условията на чл. 55, ал. 2, б. ”б” от НК, като замени предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” с “ пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК,
а именно: 1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година
и периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „задължителни периодиочни срещи
с пробационен служител” за срок от една година, явяващо се по – благоприятно за
дееца, предвид разпоредбата на чл. 58а, ал., 4 НК. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Съдебни
заседатели: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.