№ 1407
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110141676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г. Ц. Н.
срещу П. на Р. Б. за заплащане на сумата от 20000,00 лeва, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 290, ал.1, във вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което Г.
Ц. Н. е оправдан с Присъда от 31.08.2020 г. по ВНОХД №21/2020 г. по описа на ОС-
Монтана, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че в резултат от воденото наказателно
производство, като пряка и непосредствена последица, ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения и неудобства в ежедневието, несигурност, стрес, срам,
злепоставяне на доброто име, унижение пред семейния, приятелски и професионален кръг.
Наказателният процес е отразен в медиите, а след първоначална осъдителна присъда на
първа съдебна инстанция преживял изключително тежко слуховете за него, че се занимава с
престъпна дейност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер и като недоказан.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението за престъпление и
заявения вредоносен резултат. Поддържа, че срещу ищеца е водено друго наказателно
производство през процесния период и имал предходни обвинения, вкл. осъждан. Счита, че
интензитетът на увреждането е значително по-малък спрямо лице, което за първи път е
подложено на наказателна репресия. Намира иска като предявен в прекомерно завишен
размер с оглед продължителността на производството и обема процесуални действия
извършени с ищеца. Навежда възражение за давност по отношение на акцесорната
претенция за лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право
за обезвреждане на неимуществените и имуществени вреди, причинени му от Държавата
чрез орган на П. на Р. Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) ищецът да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени
загуби, и 4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство,
по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Предмет на разглеждане е претендирано от ищеца право за обезвреждане на
неимуществени вреди, причинени му от Държавата чрез орган на П. на Р. Б., настъпили в
резултат от водено наказателно производство по НОХД №1075/2019 г. по описа на РС –
Монтана, във вр. ДП №43/2018 г. по описа на ОД МВР – Монтана, пр. пр. № 268/2018 г. по
описа на РП – Монтана. При така изложените фактически твърдения съдът приема правна
квалификация на спора по чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ. Не е приложима хипотезата на чл. 2,
ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, тъй като касае фактически твърдения по налагане на наказание по НК с
влязла в сила присъда и едва след нейната отмяна, по реда за възобновяване на
наказателното производство, е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Не се спори, а и от събраните писмени доказателства – НОХД №1075/2019 г. по
описа на РС – Монтана, се установяват правнорелевантните факти, че Досъдебно
производство № 43/2018г. по описа на ОДМВР –Монтана е образувано за извършено
престъпление по чл. 290, ал.1,предл.1, във вр. чл.20,ал.3, вр.ал.1 от НК срещу неизвестен
извършител. В хода на разследването на 26.10.2018 г. ищецът Г. Ц. Н. е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 290, ал.1,предл.1, във вр. чл.20,ал.3, вр.ал.1
от НК за това, че на неустановена дата преди 23.03.2017 г. в гр. Бойчиновци, обл. Монтана,
подбудил В.Д.И. от гр. Бойчиновци, ул. „А.С.“ № 54, на 23.03.2017 г. по ЧНД № 428/2017 г.
по описа на PC Монтана, пред I наказателен състав като свидетел устно съзнателно да
потвърди неистини. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най-
леката възможна мярка за процесуална принуда. Не е задържан по реда на ЗМВР или НПК.
С участие на Г.Н. са извършени следните процесуални действия – разпит на обвиняем на
26.10.2018г., 28.01.2019 г. и 18.03.2019г., предявяване на разследване на 05.03.2019 г. и на
28.06.2019г. Ищецът е неосъждан. Срещу Г.Н. през 2018 г. е водено по-рано образувано
наказателно производство за извършено документно престъпление по чл. 311 от НК в кръга
на службата, в качеството му на директор на училището в гр. Бойчиновци. Постановена е
осъдителна присъда по НОХД 730/2017 г. по описа на РС-Монтана, в сила от 19.06.2018 г. С
решение от 19.12.2018 г. по ВНЧД №1198/2018 г. на АС – София е възобновено
производството по НОХД 730/2017 г. по описа на РС –Монтана и ищецът е оправдан с
окончателен съдебен акт.
По обвинителен акт от 09.07.2019 г. на РП – Монтана ищецът е предаден на съд и
образувано НОХД № 1075/2019 г. по описа на РС – Монтана. Съдебното производство е
продължило в пет заседания, като на всички ищецът е присъствал с упълномощен защитник.
Постановена е осъдителна присъда, която е отменена и Г. Ц. Н. е признат за невиновен и
оправдан с Присъда от 31.08.2020 г. по ВНОХД №21/2020 г. по описа на ОС – Монтана,
влязла в законна сила на 16.09.2020 г.
От показанията на свидетеля Д. Н.а се установява, че през време на наказателния
процес ищецът станал неспокоен и притеснен за изхода на делото. Опасявал се, че след 30
години като директор на училище ще завърши кариерата си унизен и изгонен, и ще остане
без работа. Изолирал се от семейния кръг; ограничил социалните си контакти; имал загуба
на сън, високо кръвно налягане, наложило се месец да лекува депресия. Наказателният
процес станал достояние в гр. Бойчиновци – малък град, в който всички се познавали, като
ищецът е обсъждан в интернет платформи и профили на приятели, колеги и ученици.
2
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по
ЗОДОВ и предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето
основание. В резултат от предявеното незаконно обвинение ищецът безспорно е преживял
обичайните страдания и тревоги, които са съпътствали ежедневието му докато е траел
процесът. И това е така, защото житейските и опитни правила са наложили, че незаконното
обвинение обективно е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно
накърняването им се презумира, че стои в причинна връзка с него. Съгласно чл. 52 ЗЗД,
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка
съдът съобразява причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на
увредения, вида и характера на наказателното обвинение – брой на деянията, предвиденото
наказание, общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото
общество, конкретните икономически условия към момента на деликта, както и че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на
деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното. В конкретния случай съдът отчита, че в близък период от
време и последователно се водят две наказателни производства, по които ищецът е
привлечен като обвиняем, като предвид естеството на обвиненията, причинените от тях
психически и емоционални страдания са свързани и са създали траен негативен облик на
ищеца в обществото. Ищецът е предявил иск по реда на ЗОДОВ за обезвреда на
неимуществени вреди от незаконното обвинение по НОХД 730/2017 г. по описа на РС-
Монтана, предмет на разглеждане по гр.дело № 15117/2019 г. по описа на СРС, и уважен за
сумата 6000 лв., като решението от 24.02.2021 г. не е влязло в законна сила.
Релевантният период, през който ищецът е търпял ограниченията в правната му сфера
е от узнаване, че е преследван наказателно, от който момент лицето живее със страха и
неудобствата, и търпи ограничения в правната сфера, до моментът, в който се слага край на
това правно положение – дата на прекратяване на водения срещу лицето наказателен процес
или неговото оправдаване с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо интензитетът на моралните
страдания следва да бъде преценен за времето от 26.10.2018 г., когато е привлечен като
обвиняем до 16.08.2020 г. -датата на влизане в сила на присъдата.
Ищецът е обвинен в престъпление против правосъдието, наказуемо към датата на
инкриминираното деяние с лишаване от свобода до пет години, поради което не съставлява
тежко умишлено престъпление по арг. от чл. 93, т.7 НК. Наложена е най-леката мярка за
неотклонение „подписка”. Наказателното преследване срещу ищеца е придобило
публичност, тъй като се касае за малко населено място, в което всички се познават, но по
делото не се доказа П. неправомерно да е оповестила случая в медии. Безспорно
наказателно производство се е отразило негативно на професионалната оценка и авторитет
на ищеца. Той се е ползвал с добро име в обществото, изпълнявайки длъжността директор
на училище, натоварена да възпитава подрастващите, чието поведение следва да е
безукорно. Съдът не споделя доводът на ответника, че степента на отрицателни
изживявания у ищеца е по-ниска от тази на лица, които за първи път са подложени на
наказателно преследване предвид воденото по-рано НОХД 730/2017 г. по описа на РС-
Монтана. Това е така, защото ищецът е оправдан и неосъждан, и негативните психически и
емоционални изживявания не са в резултат от правомерно воден наказателен процес.
Установи се, че ищецът е потърсил психолог и провел лечение срещу депресия. Ищецът е
изпитал стрес, несигурност; имал е ежедневие съпроводено с тревожност, в продължение
почти две години. При това положение, съдът по вътрешно убеждение и справедливост
счита, че ищцовата претенция за парично обезщетение следва да се уважи за сумата 2000,00
лева, който е в съответствие със събраните доказателства и обстоятелствата релевантни за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като до пълния предявен
3
размер искът се явява неоснователен. Оправдателната присъда е влязла в законна сила на
16.09.2020г., от която дата следва да присъди заявената законна мораторна лихва до
окончателно изплащане на главницата, съобразно разясненията дадени в т. 4 от ТР № №
3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Възражението за изтекла погасителна
давност на ответника е неоснователно, тъй като към датата на предявяване на иска-
15.07.2021 г., срокът по чл.111 от ЗЗД не е изтекъл.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените от него съдебни разноски за платена
държавна такса от 10,00 лв., както и за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска за сумата 111лв., или общо 121лв. Възражението на ответника, че
възнаграждението на адвокат не е платено е необосновано. Доколкото в договора за правна
помощ е вписано плащане –в брой и не е предвидено плащането да бъде извършено по
банков път, договорът доказва получаване на сумата в брой /в този смисъл определение по
гр. д. № 2868/2016 г., I г. о. на ВКС, определение по ч. гр. д. № 1960/2017 г. Г. ІІІ г. о. на
ВКС/. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е неоснователно, тъй като
платеното от ищеца за правна помощ кореспондира със защитавания материален интерес и
спрямо предвидения минимален размер по чл.7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: (адрес), да заплати на Г. Ц. Н., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: (адрес), на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата 2000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1, във вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК,
за което Г. Ц. Н. е оправдан с Присъда от 31.08.2020 г. по ВНОХД №21/2020 г. по описа на
ОС-Монтана, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част над уважения размер от 2000,00
лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., адрес: (адрес), да заплати на Г. Ц. Н., с ЕГН: **********, с
настоящ адрес: (адрес), на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
121,00 лева- съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4