РЕШЕНИЕ
№ 3775
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330106434 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. В. Й., ЕГН **********, от гр. П.,
ж.к. ***, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, против „Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“ ет. 2, оф. 73Г, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните
суми:
-сумата в размер на 107,67 лв. – недължимо платена при начална липса
на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски
кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата в размер на 206,10 лв. – недължимо платена при начална липса
на основание по клауза за неустойка по чл. 5 от договор за потребителски
кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 210,58 лв. – платена при начална липса на основание по
клауза за такса „Експресно разглеждане“ по чл. 1, ал. 3 от договор за
потребителски кредит №*** от *** г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба и уточняваща молба от 06.06.2022 г. се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №*** г., по
1
силата на който ответникът предоставил на ищцата парична сума в размер на
900 лв., при фиксирана лихва от 40,29 % и ГПР – 49,31 %. Общата дължима
сума била 1780,20 лв. В исковата молба се излагат съображения, че договорът
за кредит, за който, като потребителски кредит, се прилагали разпоредбите на
ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като нарушавал
разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т. 11 ЗПК. Аргументира се още, че
възнаградителната лихва е нищожна и поради противоречие на клаузата за
нейното договаряне с добрите нрави предвид високия й размер. Не било ясно
посочено в договора и как е формиран ГПР по кредите. В процента на
разходите следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този
начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се още, че неустойката
противоречала на добрите нрави и била прекомерна, което водело до
нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. В тази насока са
развити съображения. Клаузата за неустойка била недействителна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, а също така противоречала и на чл. 71 ЗЗД и на
чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените по
договора суми – за възнаградителна лихва, неустойка и такса „Експресно
разглеждане“, съответно в размера на 20 лв., на 30 лв., и на 50 лв.
Претендират се разноски. С уточняваща молби от 06.06.2022 г. се
конкретизират претендираните суми по размер, а именно – за неоснователно
платената възнаградителна лихва се претендира 107,67 лв., за неустойката -
206,10 лв., а за таксата „Експресно разглеждане“ - 210,58 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Вива
Кредит” ООД, с който се оспорва исковата претенция. Признава се, че на
28.12.2018 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на
който ищцата е усвоил сума в размер на 900 лева. Същият се задължил да
върне заемната сума на 19 равни двуседмични вноски от 78,29 лева, в които
са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно
разглеждане на документи. Преди сключването на договора бил представен
Стандартен европейски формуляр. Възразява, че договорът за кредит не е
недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото
уговореният лихвен процент е фиксиран. Развити са подробни съображения в
тази насока. ГПР бил посочен в договора за кредит, като в същия не следвало
да бъде включвана неустойката, поради което според ответника не е налице
противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Договорът бил
съобразен с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Неоснователни били
възраженията на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Излагат се
съображения, че уговорената клауза за неустойката не противоречи на
добрите нрави и на материалния закон, в частност чл. 21, ал.1 ЗПК и чл. 33,
ал.1 ЗПК. Досежно таксата за експресно разглеждане на документите се
навеждат доводи, че същата е доброволно избрана от ищцата допълнителна
услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
2
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства – Договор за кредит № ***г., че между ищцата К. Й. и
ответника „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение
по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит,
при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на
кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата била предоставена
в заем сумата от 900 лв., срещу задължение да я върне в рамките на
осемнадесет двуседмични вноски. С договора била уговорена и
възнаградителна лихва при ГЛП от 40,29 %, и посочен ГПР от 49,31 %. Видно
от съдържанието на договора /чл. 1, ал. 3/ за кредитополучателя било
предвидено задължение за заплащане на сумата от 370,98 лв., представляваща
такса „Експресно разглеждане“, дължима за бързо и експресно разглеждане
на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения
досежно самата услуга. Уговорена в чл. 5, ал. 2 от договора била и клауза за
заплащане на неустойка, също в размер на 370,98 лв., дължима при
непредоставяне в 3-дневен срок от сключването на договора на едно от
посочените в ал.1 обезпечения - поръчителство от физическо, отговарящо на
конкретни, посочени в договора изисквания, или банкова гаранция. Общият
размер на задълженията по кредита с таксата „Експресно разглеждане“ и
уговорената неустойка е 1780,20 лв.
Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така
описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата Й.
освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по
смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползва със
законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират
императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.
В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата
молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената
неустойка и таксата „Експресно разглеждане“ реално представляват разход по
кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като
произтичат от и са пряко свързани с договора за кредит.
Касателно неустойката следва да се отбележи, че с процесния Договор
за паричен заем № *** г. (чл. 5, ал. 1 от договора) длъжникът е задължен да
предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за
същия да не обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение
на договорното задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1
ЗЗД, то предоставянето на едно от посечените обезпечения реално се явява
3
условие за сключване на договора. По отношение таксата „Експресно
разглеждане“, то същата, съгласно изричния текст на договора, се дължи за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко
свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и
писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“,
чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Налице е
единствено бланкетно посочване на това обстоятелство в текста договора, без
реално да са представени доказателства за заявен избор. Следователно
разходите по обезпечението, както и тези за експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по
кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно
действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи,
и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Реално приложимият ГПР по кредита не е 49,31 %, доколкото при срок на
договора от 36 седмици и главница от 900 лв., длъжникът следва да
възстанови сума от 1780,20 лв., която е почти двойно повече от чистата
стойност на кредита, за срок на същия по-малък от година. Последното води
до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
Допълнително следва да се отбележи, че таксата за услугата „Експресно
разглеждане“ се дължи въз основа на клаузи от договора, които са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно
разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със
сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За
събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е
предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.
Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира
за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК
кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и на начислените лихви, такси и неустойки. Видно от представената от
ответника „Вива Кредит“ ООД справка за извършени плащания по кредита,
ищцата К. Й. е платила цялата сума за главница от 900 лв. по Договор за
потребителски кредит № ***г., както и сумите от 107,67 лв. по клауза за
възнаградителна лихва, 206,10 лв. по клауза за неустойка по чл. 5 от договор
и 210,58 лв. по клауза за такса „Експресно разглеждане“. Сумите платени над
главницата, явяваща се чиста стойност на кредита са явява платени без
основание и подлежат на връщане.
С оглед на горното исковете се намират за основателни, а предвид
представената от ответника и неоспорена от ищцата справка - за доказани и
по размер, поради което ще се уважат изцяло. Като законна последица от
уважаване на исковете, в полза на ищцата ще се присъди и законната лихва
4
върху присъдените суми от датата на подаване на исковата молба до
погасяване на вземането.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата
от 150 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на АД „Гърбев“ следва да се присъди сумата от 360
лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“
ет. 2, оф. 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Й., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. ***,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 107,67 лева – недължимо платена при
начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит №*** от *** г., сумата от 206,10 лева – недължимо
платена при начална липса на основание по клауза за неустойка по чл. 5 от
договор за потребителски кредит № *** от *** г., и сумата от 210,58 лева –
платена при начална липса на основание по клауза за такса „Експресно
разглеждане“ по чл. 1, ал. 3 от договор за потребителски кредит № *** от ***
г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“
ет. 2, оф. 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Й., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. ***,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 150 лева разноски за държавна такса по
настоящото дело.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“
ет. 2, оф. 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на АД „***“, БУЛСТАТ ***, със служебен
адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 360 лева с ДДС представляващо
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
оказана правна помощ на ищцовата страна по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5