Р Е Ш Е Н И Е
260085/15.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на първи февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1659/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от К.А.О., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното
дете Я. Т. Д., чрез
процесуален представител адв. Т. от АК Шумен, срещу Т. Д. С., с която са предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно
дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на
детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични
отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна
издръжката на непълнолетното дете, чрез майката в размер на 200 лв., считано от
завеждане на исковата молба – 12.08.2020 г., ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска; 5/иск, с правно основание чл. 149 СК, за осъждане на бащата
да плати издръжката на малолетното дете, чрез майката, в размер на 220 лв.
месечно за периода от 01.12.20219 г. до 11.08.2020 г. в общ размер на 1838 лв.
Ищцата твърди, че от 2011 г. живяли с ответника на семейни начала, като на
13.08.2012 г. се родила единственото им дете – Я. Т. Д.. По време на
съвместното съжителство двамата купили жилище в гр. Шумен, ул. „***”, № 15, вх.
1, ет. 3, ап. 8, в което да отглеждат общото си дете. Въпреки договорката
имотът да е на името на двамата, същото било закупено само на името на
ответника. До 2013 г. отношенията между страните били добри и двамата съвместно
отглеждали детето, но поради тежките икономически условия ответникът еднолично
взел решение да замине на работа в Република Германия. През 2014 г. ищцата и
детето отишли при ответника в наета от него квартира в гр. Берлин, за период
около 7 м. - 8 м., през който отношенията им се влошили, тъй като ответникът
постоянно недоволствал, че са му в тежест и е по-добре да се завърнат в
България, а той обещал да си идва. Ищцата се завърнала с детето в страната и
от тогава вече повече от 5 години живеела сама, като ответникът си идвал
единствено през лятото за по няколко дни. Твърди се, че в последствие
ответникът започнал да живее на семейни начала с друга жена. От месец декември
не бил изпращал средства за детето, а единствено се ограничавал с парични
преводи за изплащане на тегления от него банков кредит. Намира, че същият
напълно се е дезинтересирал от дъщеря си, и от това
тя какви нужди има. Твърди, че сама отглежда детето, подпомагана от свои
близки. Намира, че детето, което било вече във втори клас, се нуждае от повече
средства, тъй като посещавало народни танци. Моли съдът да постанови решение, с
което упражняването на родителските права върху малолетното дете да бъдат
предоставени на нея, както и местоживеенето му да бъде определено при нея. На
ответникът да бъде определен режим на лични контакти: всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа; 10 дни през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск; 1 - /един/ ден от 10.00 ч. до 17
часа през Новогодишните празници и по 1 - /един/ ден на всеки празник Байрам от
10 ч. до 17 ч., като детето следва да бъде вземано и връщано от жилището на
майката. Ответникът да бъде осъден да плаща издръжка за детето в размер на 220
лв. месечно, чрез неговата майка и законен представител, до 5 /пето/ число на
месеца, за който се дължи, по банкова сметка ***, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или
прекратяване на така присъдената издръжка. Ответникът да бъде осъден да плати
издръжка за детето, за периода от 01.12.2019 г. до датата на завеждане на иска
- 11.08.2020 г., в общ размер 1838.00 лв. или по 220 лв. месечно, по посочена
от ищцата банкова сметка. ***.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител подава отговор на исковата молба. Намира исковете
за допустими и частично основателни - счита, че издръжка над 180 лв. е
прекомерна.
Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата лично
и с процесуален представител, поддържа исковата молба. Ответникът чрез
назначения му особен представител поддържа отговора.
Съдът, след като
взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен
граждански брак. Живели са
на съпружески начала, като
от съвместното им съжителство
имат едно дете: Я. Т. Д., родена на *** г.
/удостоверение за раждане л. 6/. Детето
е завършило първи клас в СУ «Васил Левски» гр. Шумен, видно от удостоверение за завършен клас /л. 7/. Представена е служебна бележка /л. 9/, от която се установява, че детето посещава занимания по народни танци. От представеното уверение
/л. 11/ ищцата е студентка редовно
обучение в Шуменския университет. От приетият
по делото Социален доклад /л. 60/ се установява, че в момента основните
грижи за детето полага майката, която задоволява потребностите му от
ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира
сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и
битови условия. При отглеждането на детето е подпомагана от родителите си.
Майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Майката
и детето живеят в жилище в гр. Шумен, ул. „***”, № 13, вх. 1, ет. 6, ап. 16,
където хигиенно - битовите условия са много добри. Заключението в социалния
доклад е, че както майката осъзнава своите задължения и
отговорности като родител за задоволяване на базисните и емоционални
потребности на детето си. Детето познавало близките и роднините на баща си, но
не поддържа връзка с тях. В интерес на детето е да
поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и
емоционално стабилна личност. От
приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 266015/22.12.2020
г. /л. 63/, се установява, че в периода от шест месеца назад ищцата е
осигурявана върху доход от 507.67 лв., а ответника – няма осигурителен доход. От
ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля М.
Х. И. – майка на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че ответникът от 2013 г. Трайно живее и работи в Германия. През
2020 г. не е изпратил нито издръжка, нито подаръци. Майката и детето живеят на
квартира и заплащат месечен наем в размер на 200 лв. От дъщеря си знае, че
ответникът работи и получава месечно възнаграждение в размер на 1000 евро. От
свидетелските показания на Р. Т. Г., без
родство със страните, се установява, че ищцата сама се грижи за детето,
подпомагана от родителите си. Ответникът не се интересува от майката и детето.
Също така неговата майка не се интересува от детето.
Съдът, въз основа на установеното, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност,
извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 149 СК. Производството по
чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация
относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които
засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права,
а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне
начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт
е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и
в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно,
за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от
обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със
закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената
му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика
от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът
е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да
е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето
и извън установените в исковото производство преклузии.
В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от
елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения
и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения,
уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на
детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между
родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други
претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава
критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК
относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на
родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на
детето.
Относно иска за предоставяне на
родителските права:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК
изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса
за родителските права, с оглед интересите на детето - това са: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под
упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се
разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита
и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката
отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения
постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи,
когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските
права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето,
този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по
делото. В настоящия случай непосредствени грижи за детето полага майката, осигурявайки
необходимите битови и материални условия за неговото отглеждане и възпитание. В
тази насока е положителното становище на Д „СП“- Шумен. Детето е привързано към
майката. Не поддържа контакти с близки и роднини на баща си. В интерес на
детето е да получава обичта, вниманието и подкрепата на двамата родители,
защото така ще се развие като пълноценна личност. Съдът намира, че не са налице
данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност майката да
полага грижи за детето или които да опровергаят родителските й качества.
Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с майката, неговата
възраст, възможност за обгрижването и възпитанието
му, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на
въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за
упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.
По отношение режима на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права:
На бащата, поради гарантираната от закона
възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето. Преценката
е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената
такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето,
така и с местоживеенето на бащата. Предвид установената привързаност на детето
към майката, както и факта, бащата се е отчуждил от детето съдът намира, че на
бащата следва да бъде определен режим на лични контакти, а именно: всяка първа
и трета седмица от месеца от 10 ч. до 17 ч., 10 дни през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск, един ден от 10 ч. до 17 ч. през
Новогодишните празници и по един ден на всеки празник Байрам от 10 ч. до 17 ч.,
като детето следва да се взема и връща в жилището, което обитава майката. Съдът
не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК,
като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е свободен да прецени
по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
Относно иска за издръжка в полза на
детето:
Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето
съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта
на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В
Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./.
е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или
другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие
на детето. Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата
си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. Родителите са в трудоспособна възраст, не
страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните
трудови дейности. Не се твърди наличието на данни за други алиментни
задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в полза на друг свой
ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема,
че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло, няма данни
заболяването от което страда да обуславя наличие на специфични потребности и
нужди. Така, като взе предвид нуждите на
детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с
оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно
Конвенцията за правата на детето съдът определя общ размер на месечна издръжка
в размер на 350 лв., като ответника следва да поеме по – голяма част от нея в
размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж
първо число на месеца за който се дължи, Останалата част, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме
от майката. С оглед изложеното съдът
намира искът предявен от ищцата за издръжка в полза на детето дължима от бащата
за частично основателен.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е
предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае
случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е
била престирана такава, съобразно право по закон.
Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който
такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до
една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните
по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на
детето през претендирания минал период: 01.12.2019 г.
– 11.08.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на
това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което не е провел
в настоящото производство. От показанията на свидетелите се установи, че
ответникът се е дезинтересувал от детето и не
подпомага майката материално. Също така се установи, че през процесния период ответникът не е живял с детето и не е
полагал грижи за него. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че
полага непосредствени грижи за детето. При тези доказателства съдът приема за
установено липса на престирани издръжка и грижи, дори
и чрез фактически действия, от страна на ответника по насрещния иск за целия
период: от 01.12.2019 г. до 11.08.2020 г., поради което счита, че иска за
издръжка за минало време се явява частично основателен от по 180 лв. месечно.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът,
с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за
неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на
платежите за три години. В процесния случай в тежест
на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 288 лева, а относно иск,
с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по – малко от
50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК или 64.80 лева, както и 5 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден и за платеното от бюджета
на съда възнаграждение за особен представител в размер на
400 лв. Искането
на ищцата, за присъждане на разноски по делото, придружено с доказателства за
действително реализирани такива под формата платено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат и държавна такса, е основателно, поради което следва
да бъде уважено в размер на 425 лв., за което има представен списък по чл. 80 ГПК /л. 67/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл.
1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено
искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването на родителските
права върху малолетното дете – Я.
Т. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. на майката К.А.О., с ЕГН **********,
като определя местоживеенето му при нея на адрес: гр. Шумен, ул.
„***“, № 13, вх. 1, ет. 6, ап. 16.
Определя режим на лични контакти на
бащата Т. Д. С., ЕГН **********, с детето Я. Т. Д., с ЕГН **********, родена на
*** г., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00
часа, 10 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск, 1 - /един/ ден от 10.00 ч. до 17.00 часа през Новогодишните празници и
по 1 - /един/ ден на всеки празник Байрам от 10.00 ч. до 17.00 часа, като
детето следва да бъде вземано и връщано от жилището, което обитава заедно със
своята майка.
Осъжда Т. Д. С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да плаща в полза на детето Я. Т. Д., с
ЕГН **********, родена на *** г., месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, чрез
майката К.А.О., с ЕГН **********,
с падеж първо число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба –
12.08.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, по банкова
сметка *** „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, с IBAN *** К.А.О., като за разликата до 220 лв.
отхвърля като неоснователен.
Осъжда Т.
Д. С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
да плати в полза на детето Я. Т. Д., с ЕГН **********, родена на
*** г., чрез
неговата майка и законен представител – К.А.О., с ЕГН **********, сумата от 1620.00 (хиляда шестстотин и двадесет)
лева, представляваща издръжка за периода от 01.12.2019 г. до 11.08.2020 г., на
основание чл. 149 СК, като отхвърля за разликата до 1838 лв., като
неоснователен.
Осъжда Т. Д. С., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати в полза на К.А.О., с ЕГН **********,
разноски в производството в размер
на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Осъжда Т. Джамалов С., с ЕГН ********** и
адрес: ***,
да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата от 352.80 (триста петдесет
и два лева и осемдесет стотинки) лева, държавна такса по исковете
за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр.
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както
и сумата 400 (четиристотин) лева платено от бюджета на
съда възнаграждение за особен представител, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:……………….