Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. Габрово, 25.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на дванадесети
януари, две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 212 от 2023 г. по описа на съда и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба вх. № СДА-01-1787 от 11.10.2023 г., подадена от Д.Л.Г. ***, ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-0892-000207 от 24.08.2023 г. на началник сектор «Пътна полиция» - Габрово
при ОД на МВР - Габрово.
В процесната Заповед като
мотив за налагането на ПАМ е посочено, че жалбоподателката е собственик на МПС
– лек автомобил с рег. № *** и в тази връзка е допуснала притежаваното от нея МПС да бъде
управлявано на 23.08.2023 г. в гр. Габрово на посочено място и в посочен час от
С. М. К., който е лице с отнето СУМПС на
27.06.2023 г. поради допуснато от същия адинистративно нарушение, за което му е
наложена санкция и ПАМ. По тази причина на жалбоподателката е наложена
процесната ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС с рег. № ЕВ 6667 ВН за срок
от 6 месеца и са отнети два броя регистрационни номера на същото МПС на
основание чл. 171, т. 2А, б. «а» от ЗДвП,
В жалбата си Г. сочи, че
в процесния ИАА релевантната фактическа обстановка е описана неясно и
противоречиво. Същата е действала невиновно и ПАМ не следва да й бъде налаган. В
процесната заповед не е посочен АУАН за допуснато нарушение по ЗДвП. Не са
описани факти, които могат да се подведат под хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от Закона. Прилагането на ПАМ спрямо собственика на МПС предполага и
виновно поведение на собственика, каквото не се твърди, нито се установява.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответната страна –
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ловеч, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Д.Г. е собственик на лек
автомобил БМВ х 5 М с д.к. № ***, видно от представен регистрационен талон. На
23.08.2023 г., около 22.20 ч. същият е управляван от друго лице – С. М. К.,
като на тази дата и по този повод му е съставен АУАН № 1024726 от 23.08.2023 г.
за това, че извършва маневра с това МПС след като самият той е с отнемо СУМПС с
АУАН № 988806 от 27.06.2023 г. Същият е отказал и да се подложи на проверка за
наличие на алкохол с Алкотест Дрегер, поради което му е издаден талон и стикери
за медицинско изследване. Установен при него е и дъх на алкохол и той е заявил,
че е употребил такъв. Не представя и СРМПС на управлявания от него автомобил.
Отказал е да получи така съставения му АУАН, в който са вписани три нарушения:
Управление на МПС с временно отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП;
Отказва да се подложи на проверка за алкохол; Не носи свидетелството за
регистрация на МПС, което управлява. По делото е приложен и цитирания в акта талон
за изследване, издаден на името на К., в който е отразен отказът му да се
подложи на изследване за алкохол. На К. е издадена и заповед за налагане на
ПАМ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се отнема временно
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността за тези три нарушения.
По делото е приложен и АУАН № 988806, съставен на
27.06.2023 г., с който на К. е било отнето СУМПС. Актът му е бил съставен
отново за управление на същото МПС – собственост на жалбоподателката Д.Г., като
при проверка същият, като негов водач, е отказал да се подложи на проверка за
алкохол. Със съставянето на този акт му е иззето СУМПС и контролния талон към
него. На същата дата е издадена и заповед за налагане на ПАМ на Конов –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Въз основа на служебно изискана от съда информация по
делото е постъпило писмо от 24.10.2023г. на ответника, в което е посочено, че
заповедта за налагане на ПАМ на К. е връчена лично на адресата на 27.06.2023 г.
и до 19.10.2023 г. не е била обжалвана, поради което е влязла в сила.
Информацията не е оспорена и съдът я приема за достоверна. На 02.08.2023 г. въз
основа на така съставения му акт за административно нарушение му е издадено и
НП, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са му наложени две санкции -
глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. НП е обжалвано
и производството е било висящо към 25.08.2023 г. По делото не са налице нито
твърдения, нито доказателства, че СУМПС и контролен талон към него са върнати на
К., вкл. до 23.08.2023 г., включително и с оглед на издадената и влязла в сила
заповед за налагане на ПАМ от 27.06.2023г., поради което съдът приема, че той
действително е управлявал МПС, собственост на жалбоподателката, на процесната
дата с отнето свидетелство за управление въз основа на съставен му АУАН и
издадена заповед за налагане на ПАМ, която е влязла в законна сила.
С Докладна записка от 24.08.2023 г. на мл.
инспектор Е.р И., актосъставител, издал талона за медицинско изследване, до
началника на сектор ПП при ОД на МВР – Габрово, се описва горната фактология.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателката. Тя не представя
доказателства, от които да може да се установят различни обстоятелства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните, както
и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168,
ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна страна:
Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според
която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В случая е налице последната хипотезата – МПС на жалбоподателката е
управлявано от лице, лишено от право да управлява МПС по административен ред, с
отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 1 – на водача К. СУМПС е било отнето със
ЗППАМ именно на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от този нормативен акт, поради
отказ да се подложи на проверка за алкохол.
В случая хипотезата на приложената с процесната Заповед разпоредба е
налице. ПАМ не е санкция за извършено нарушение, за да се обследва въпросът за
вината на лицето, на чието МПС се прекратява регистрацията. Достатъчно е да е
изпълнен фактическият състав на нормата, която съдържа като елементи описание
на поведението на собственика – предоставя превозното си средство да бъде
управлявано от лице с отнето СУМПС. Нормата, послужила като основание за
налагането на процесната мярка, е императивна, тя не предоставя на компетентния
орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана
компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи
основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който
да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.
По делото нито се твърди, нито се установява, че това предоставяне на
управлението е станало без знанието и/или против волята на жалбоподателката.
Още повече, че С. К. не е управлявал нейното МПС еднократно. Напротив. Видно от
съставените АУАН от 27.06.2023 г. и НП от 02.08.2023 г., както и заповедта за
налагане на ПАМ на същото лице, то и при предходното нарушение, по повод на
което му е отнето СУМПС, е управлявало същия автомобил, собственост на Г..
Видно от горепосочените доказателства, както и от приложената по делото справка
от картона на водача, от 11.05.1990 г. до лятото на 2023 година Конов е
извършвал многократни редовни нарушения на ЗДвП, отнемани са му точки,
отнемането му е и преди СУМПС и талонът, издадени са му 32 АУАН, 52 фиша и 31
заповеди за налагане на ПАМ. Очевидно отнемането на СУМПС не възпира дееца да
продължи да извършва неправомерни деяния, поради което и правилно
административният орган е отнел в крайна сметка и МПС, което той е управлявал,
лишен не за първи път от такова право. Субект
на административната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП може да бъде единствено
собственикът на превозното средство, независимо дали той съвпада с
управлявалото го лице и съвсем законосъобразно именно той в случая е адресат на
процесната заповед.
„В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за
управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на
превозното средство не е елемент от фактическия състав.“ - Решение № 9667 от
24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., VII о.
Мярката е приложена в минимален размер от 6
месеца. Административният орган е счел, че този минимум е достатъчен, за да се
постигнат нейните цели. Както бе посочено по-горе самото й налагане не е въпрос
на оперативна самостоятелност, а такъв на обвързана компетентност, поради което
той е задължен да наложи мярката, единствено срокът й на действие е въпрос, по който може да се
вземат различни решения в законовата рамка, който въпрос в случая е решен
правилно и законосъобразно – имайки предвид, че собственикът, чиито права се
ограничават с налагането й, не е управлявал лично автомобила, авторът на
процесния ИАА е избрал и наложил минимален срок на това ограничение.
Процесният ИАА е издаден и от компетентен орган,
в рамките на предоставените му от закона правомощия, което се установява с
приложените по делото Заповед № 8112з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с която същият определя службите за контрол по ЗДвП, сред
които са областните дирекции на МВР. В тази връзка със Заповед 264з-894 от
06.04.2022 г. директорът на службата за контрол ОД на МВР – Габрово е
оправомощил началник сектор ПП при същата да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от Дирекцията.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че
оспореният ИАА е
издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила
и в изпълнение и приложение на материалния закон, поради което жалбата
срещу него се явява неоснователна
и като такава следва да се
остави без уважение.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 172,
ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба с вх. №
СДА-01-1787 от 11.10.2023 г., подадена от Д.Л.Г. ***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
23-0892-000207 от 24.08.2023 г. на началник сектор «Пътна полиция» - Габрово при
ОД на МВР – Габрово, с която в качеството й на собственик на жалбоподателката е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *** за срок от 6
месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от същия нормативен акт.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/