№ 395
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511242 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11242/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А1 Б.“ ЕАД
ЕИК ******* гр.София срещу решение №8758 от 29.07.2022 г постановено по гр.д.
№56062/21 г на СРС , 79 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че „Р.Г.“
ЕООД ЕИК ******* гр.София дължи сумата от 720 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от
23.07.2019 г , ведно със законната лихва от 22.06.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; за която суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение №4080 по чл.410 ГПК
от 02.07.2021 г по ч.гр.д.№36044/21 г на СРС , 30 състав .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Процесната неустойка , дори да е в прекомерен размер , не противоречи на добрите нрави.
Според решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г СЕС /касаещо облагане на неустойка с
ДДС/ е прието , че сумата дължима при неспазване на минималния срок за обвързаност е
неразделна част от общата цена на услугите . В Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от
11.12.2018 г е регламентиран максимален срок на обвързаност от 24 месеца , а процесната
неустойка е съобразена с този срок . Налице е и съдебна спогодба между въззивника и КЗП ,
според която не противоречи на закона и добрите нрави неустойка за прекратяване на
договора в размер на дължимите абонаментни такси до края на срока на договора . Само за
1
физическо лице-потребител е предвидено неустойката да не надвишава трикратния размер
на абонаментната такса . Ако се приемат мотивите на СРС , то търговците ще са в по-
благоприятно положение от физическите лица-потребители .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Цитираната от въззивника съдебна практика , включително такава на СЕС и съдебна
спогодба са КЗП са неотносими . Процесната неустойка противоречи на добрите нрави ,
защото мобилният оператор получава чрез нея плащания за услуги , които вече не
предоставя . В този смисъл е решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.№203/15 г на ВКС , I ТО
относно неустойка по договор за финансов лизинг .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
10.08.2022 г и е обжалвано в срок на 12.08.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска за процесната неустойка СРС е приел следното . Не се спори , че между
страните по делото е подписан договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М
6354474 от 23.07.2019 г. Поради неизпълнение от ответника ищецът е предприел
едностранно прекратяване на договора считано от 15.07.2020 г на основание чл.54.12 от ОУ
. Претендираната сума от 720 лева неустойка представлява сбор на 12 броя месечни такси
по 60 лева и без отстъпка до изтичане на срока на договора . Неустойката е начислена
съгласно чл.6.1. и чл.5.2.4 от приложенията към договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга №М 6354474 от 23.07.2019 г. Според тези клаузи при
прекратяване на договора по вина на абоната , ищецът има право на неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане на срока на
договора .
Според СРС процесната неустойка е нищожна , защото излиза извън присъщите й
обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции. На практика , прекратяването на
договора , абонатът заплаща всички такси до края на срока на договора без да получава
насрещна престация т.е.мобилният оператор се обогатява неоснователно . Нещо повече ,
мобилният оператор получава неустойка в размер на абонаментни такси „без отстъпка“ т.е.
дори по-големи „такси“ , от тези , които иначе би получил .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
2
. Същите са съобразени и с трайната практика на ВКС - решение №219 от 09.05.2016 г по
т.д.№203/15 г на ВКС , I ТО , решение №193 от 09.05.2016 г по т.д.№2659/14 г на ВКС , I ТО
, решение №110 от 21.07.2016 г по т.д.1226/15 г на ВКС , I ТО, решение №283 от 27.12.2018
г по т.д.№2951/17 г на ВКС , II ТО и др.
Решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г на СЕС е неотносимо . Същото се отнася до
облагане на обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на Член 2 §1 буква в) от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Решението не разглежда въпроси за действителността на съответната
неустойка т.е. диспозитивът му касае случаите , в които неустойката е породила правни
последици .
Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също няма отношение , като
процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на
мобилен оператор , а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия
/валиден/ размер на неустойка между търговци .
Преклудиран е доводът за наличие на съдебна спогодба между ищеца и КЗП . Отделно ,
въпросната спогодба не е представена по делото , включително и към въззивната жалба ,
нито представлява съдебно известен факт , и съдът не може да прецени евентуалното й
значение и последици .
За да избегне последиците от нищожността на процесната неустойка въззивникът е следвало
да подходи с разум и умереност при подготовка на общите си условия т.е. да не предвижда в
тях клауза на неустойка , която явно противоречи на добрите нрави . Безцелно е да се
извършва сравнение с неустойка в трикратен размер на абонаментната такса , която
евентуално е предвидена в ОУ за договори с потребители-физически лица и се приема от
съдилищата за действителна . „Неблагоприятният“ резултат за въззивника е резултат на
собственото му поведение , което в при изготвяне и подписване на договори с абонати-
търговци е било в противоречие с добрите нрави . Не е допустимо съдът да намали като
прекомерна неустойка , която е нищожна и въобще не е породила правни последици .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400 лева
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8758 от 29.07.2022 г постановено по гр.д.№56062/21 г на СРС
, 79 състав , в частта , с която е отхвърлен иска на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.92 ал.1 ЗЗД да се признае за установено , че
„Р.Г.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София дължи сумата от 720 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга №М 6354474 от
3
23.07.2019 г , ведно със законната лихва от 22.06.2021 г до окончателното заплащане на
сумата ; за която суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение №4080 по чл.410 ГПК
от 02.07.2021 г по ч.гр.д.№36044/21 г на СРС , 30 състав .
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да заплати на „Р.Г.“ ЕООД ЕИК *******
гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4