Р Е Ш Е Н И Е
№948/26.5.2022г.
гр. Пловдив, 26.05.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 596 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от М.Й.Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв.П. ***, против Решение № 217/27.01.2022г., постановено по АНД № 7641/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е
потвърден Електронен фиш серия К № 4471582 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на М.Й.Д.
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Твърди
се, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя
на мястото на нарушението посочено в електронния фиш - "Асеновградско
шосе" № 83 е поставен пътен знак за ограничение на скоростта до 70 км/ч, а
не 50 км/ч. Твърди, че ответния орган не доказва разполагане на АТСС, съобразно
чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, както и че по делото не е представено удостоверение за
одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ. Твърдят се нарушения и в
първоначалната проверка на АТСС, както и че протоколът по чл.10 от Наредбата е
издаден дни след датата на нарушението. Направено е възражение, че не е ясно
кой е контролния орган, в присъствието на когото е установено нарушението. Иска
се отмяна на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез
процесуалния представител ст.юриск. Б. оспорва касационната жалба. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на
жалбата прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на РС
- Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес,
за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 217 от 27.01.2022 г., постановено по АНД № 7641/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил електронен
фиш серия К № 4471582 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на
МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора
М.Й.Д. е наложено административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, Районен
съд - Пловдив се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, изменена с
ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., както и на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) и чл.165
ал.3 от ЗДвП. Съобразил е и разпоредбите на приложимата Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015
г.). Направил е извод, че електронния фиш съдържа всички реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Приел е, че е спазена процедурата по издаване на електронния фиш,
като по делото е представена справка за собственост, от която се установява, че
процесното МПС е собственост на М.Д.. Според районния съд, протоколът по чл. 10
от Наредбата съдържа всички необходими реквизити. Обсъдил е представените по
делото писмени доказателства и е направил извод, че техническото средство е
било годно и в този смисъл неговите измервания следва да се ценят. Съдът е посочил,
че нарушението е правилно квалифицирано и наказанието е правилно наложено, като
не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Решението
е правилно.
Настоящият
съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание
чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността
на електронния фиш. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Изложените
в касационната жалба възражения, по отношение на ограничението на скоростта в
процесния пътен участък в гр.Пловдив, бул."Асеновградско шосе" № 83
са неоснователни. Мястото на нарушението е в населено място и е ноторно
известно, че пътен знак за ограничение на скоростта до 70 км/ч е поставен едва
след следващото кръстовище (със светофарна уредба) в посока гр.Асеновград,
малко преди надлеза. Напълно недопустимо е и доказателственото искане да бъде
изискана схема на пътните знаци, поставени около мястото на нарушението,
направено едва пред касационна инстанция. Друго би било решението ако такова
доказателствено искане бе направено пред първа инстанция и последната не го е
допуснала. В случая пред първа инстанция само е направено възражение, че в този
участък от пътя ограничението е 70 км/ч, но не е направено доказателствено
искане за изискване на схема на поставените пътни знаци. Пред първа инстанция
жалбоподателят не е проявил процесуална активност, за да докаже твърденията си,
като именно негова е тежестта да докаже, че скоростта в този пътен участък е до
70 км/ч. Пак в тази насока и за пълнота е необходимо да се посочи, че в
касационното производство нито е допустимо да се приемат доказателствени
средства по съществото на спора (чл. 219, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН),
нито е допустимо въз основа на тези доказателства касационният съд да прави
свои собствени установявания относно фактите, свързани с прилагането на
материалния закон (чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН).
Несъстоятелно
е възражението на касатора, че ответния орган не доказва разполагане на АТСС,
съобразно чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съгласно последно
цитираната разпоредба, при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта. В случая тази разпоребда не намира приложение, доколкото нарушението
е извършено в населено място, където съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП и не се
сигнализира с пътен знак по аргумент на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
На
следващо място правилен е изводът на районен съд, че техническото средство, с
което е установено нарушението е годно, като в тази насока както е посочено и в
оспорения съдебен акт, по преписката е представен Протокол за проверка с №
10-С-ИСИС oт 21.02.2020 г., от който се установява, че видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON –M2 е годно. Отделно от това е
представено и писмо на Българския институт по метрология, адресирано до
председателя на държавна агенция за метрологичен и технически надзор, според
което в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване е
вписана под № В-46 видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON –M2.
Направените в тази насока възражения на касатора са напълно неоснователни.
По
отношение на твърденията на касационния жалбоподател, че протоколът по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
издаден дни след датата на нарушението, следва да се отбележи, че в него изрично
е посочено дата на използване (с начало и край на работа - час и минути) и дата
на приемане, именно 05.02.2021г., която е и датата посочена в електронния фиш
като дата на извършване на нарушението. Дата 08.02.2021г. е посочена като дата
на проверка, а не като дата на използване.
Несъстоятелно
е възражението, че не е ясно кой е контролния орган, в присъствието на когото е
установено нарушението, доколкото нито ЗДвП, нито Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., поставят такова изискване.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр.
с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217/27.01.2022г., постановено по АНД № 7641/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА М.Й.Д., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив
сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: