№ 134
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20223000500286 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от „Премиер фонд“АДСИЦ представляван
от изп.директор А.С.В. чрез адв. О. Н. Т.-К. срещу решение № 138/12.04.2022
год по т.д. № 437/2021 год на Окръжен съд Варна, т.о., с което е уважен иск с
правно осн. чл. 30 ал.3 от ЗС, предявен от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД
за заплащане на сумата 35 321,85 лв, представляващи заплатени от ищеца
вместо ответника разходи за СМР за неотложен ремонт на общи части –
покрив на съсобствена административна сграда в гр. Балчик, ул. „Черно
море“ № 17, съответно на припадащите се на ответника 63,27% ид.ч. от
общите части на сградата, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и ответното дружество
е осъдено да заплати разноски в размер на 3758,88 лв. Излагат се
съображения за опорочено решение на общото събрание на етажната
собственост относно предприемането на ремонтни дейности поради
неспазена процедура по свикването му. Оспорва се начинът на избор на
изпълнител на ремонта, както и изводът на съда, че работата е била
предприета уместно и добре управлявана. Представя скици на притежаваните
1
от него самостоятелни обекти в сградата, които моли да бъдат приети като
доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за двете
инстанции, включително адвокатско възнаграждение, съобразено с Наредба
№ 1/2004 год за минималните адв. възнаграждения.
В подадения писмен отговор от „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД,
представлявано от К.Ч. – главен изп.директор и Б.В. – изп.директор, чрез адв.
П. П.-Д. от АК Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на
разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
От доказателствата по делото, включително тези, представени пред
настоящата инстанция се установява от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
– административен офис, намиращ се в масивна сграда, построена в поземлен
имот с идентификатор 02508.86.13 в гр. Балчик, ул. „Черно море“ № 17,
заедно с 18,37% ид.ч. от общите части на сградата и помещенията за общо
ползване и 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място.
Самостоятелни обекти в същата сграда притежават също „Банка ДСК“ ЕАД с
18,36% ид.ч. от общите части на сградата и ответникът „Премиер фонд“
АДСИЦ – със 63,27% ид.ч. от общите части. От представените пред
настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че в сградата
има повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни
собственици, поради което разпоредбата на чл. 3 от ЗУЕС, препращаща към
правната уредба по чл. 30 ал.3, чл. 31 ал.1 и чл. 32 от ЗС, е неприложима.
Поради това отношенията между етажните собственици следва да се уреждат
съгласно нормите на ЗУЕС.
Орган на управление на етажната собственост е общото събрание, което
в кръга на правомощията си съгласно чл. 11, т.10, б.“а“ е компетентно да
взема решения за извършване на разходи, необходими или неотложни за
2
поддържането или за възстановяването на общите части.
На 17.08.2018 год е проведено общо събрание на етажните собственици,
на което е взето единодушно решение по т.3 от дневния ред, да бъде
извършен неотложен ремонт на покрива на сградата, като за целта в срок от
30 календарни дни да бъдат събрани минимум три оферти при идентични
условия (количествена сметка, срок за ремонт, вид на вложените материали),
като всички разходи да бъдат разпределени съразмерно с притежаваните
ид.части от общите части на сградата. На събранието са присъствали
представители на всички етажни собственици, като ответното дружество е
било представлявано от прокуриста Евгени Ташев. Възраженията на
въззивника за нередовно свикване и провеждане на общото събрание, както и
за ненадлежното представляване на другите двама етажни собственици, са
неоснователни. В случай, че е имало нередовности, опорочаващи взетите
решения, всеки от етажните собственици е имал възможност да иска отмяната
им по реда на чл. 40 от ЗУЕС, но това не е сторено. По този начин взетото
решение е стабилизирано и подлежи на изпълнение съгласно задължението на
етажните собственици, визирано в чл. 6 ал.1 т.8 от закона.
От разменената между страните кореспонденция се установява, че
съобразно с взетите решения ищецът е поел инициативата и е събрал
различни оферти за извършване на ремонта, като надлежно е уведомил за
това останалите етажни собственици. Предложено било да се избере
изпълнителят с най-ниската оферта, на което ответникът изрично се
противопоставил. Поради това договорът за извършване на ремонта бил
сключен само от "Банка ДСК" ЕАД и „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД.
Съгласно този договор ищецът поел задължение да заплати вместо ответника
припадащата му се част от разходите за ремонта. Плащането е установено с
приложената към исковата молба фактура. На 06.12.2019 год между
възложителите и изпълнителя бил подписан приемо-предавателен протокол
за изпълнените количества и видове работи и дължимата стойност в размер на
53 878,82 лв за целия ремонт. От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза е установено, че стойността на извършените
СМР е в размер на 56 984,18 лв без ДДС, респ. 68 382,11 лв с ДДС, като освен
предвидените в договора работи са извършени допълнителни непредвидени,
но необходими такива, на стойност 3208,35 лв, която е незначителна спрямо
3
общия обем на работата.
От събраните гласни доказателства се установява, че ремонтът на
покрива е бил наложителен и неотложен предвид изключително лошото му
състояние. Покривната конструкция била прогнила, падали керемиди, ронела
се мазилка от таваните, имало значителни течове, вследствие на които
паркетът се подул, налагало се да събират дъждовната вода в кофи, появил се
мухъл в помещенията. Около сградата имало увивни храсти, които пълзяли по
фасадата и рушали мазилката, затова било наложително да се премахнат.
Старият покрив бил с т.нар. „турски керемиди“, които били начупени и
трябвало да се извърши цялостно припокриване. Според вещото лице
ремонтът е изпълнен качествено и в момента покривът е в много добро
техническо състояние. Действително извършените СМР съответстват на
уговорените, а допълнителните работи съпътстват по необходимост
строителството, а именно: разчистване на храсти и дървета, поставяне на
временна обезопасителна ограда, монтаж на предпазен тунел, демонтаж на
компрометирани елементи и др.
Налице е хипотезата на чл. 11, т.10, б.“а“ от ЗУЕС – общото събрание е
взело решение за извършване на необходими и неотложни разходи за
поддържане и възстановяване на покрива, поради което и на осн. чл. 6 т. 9 и
10 от същия закон всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща част
от тези разходи, съответстваща на дела му от общите части на сградата.
Съобразявайки горното, ответникът дължи заплащането на сума в размер на
36 053,89 лв, съответна на притежаваните от него 63,27% ид.ч. от общите
части на сградата. Искът е основателен и доказан до по-малкия претендиран
размер 35 321,85 лв. Следва да се присъди законната лихва върху тази сума,
считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане.
Поради изложеното съдът намира, че постановеното решение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.С оглед изхода на спора в полза
на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД следва да се присъдят направените
разноски за тази инстанция в размер на 1600 лв, представляващи
възнаграждението за един адвокат, което не е оспорено за прекомерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/12.04.2022 год по т.д. № 437/2021 год
на Окръжен съд Варна, т.о.
ОСЪЖДА „Премиер фонд“ АДСИЦ с ЕИК 148006882със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 5 ет.2, да заплати на „ДЗИ-
Животозастраховане“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, разноски за настоящата
инстанция в размер на 1600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5