Решение по дело №5268/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263012
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20211100505268
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр. София, ….09.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                   

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

        ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИНА БОТЕВА

мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 5268/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 21.01.2021 г. по гр.д. № 51120/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав, е частично е уважен предявеният от Етажна собственост на сграда, находяща се в с. *********, комплекс „И.Р.“ срещу М.А.Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника за сумата от 492,50 евро, представляваща вноска за поддръжка на общите части в сградата, ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като претенциите на ищците са отхвърлени за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 591 евро и 1088,07 лева. Съгласно изхода на спора съдът е разпределил отговорността за разноски между страните.

С въззивна жалба от 22.02.2021 г. ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението в осъдителната му част. Посочва, че съгласно влязло в сила решение от 21.12.2020 г., постановено по гр. д. № 650/2020 г. на ОС – гр. София са отменени всички решения на ОС на ЕС, едно от които е за избора на С.Д.като нейн управител. По тази причина искът бил предявен от лице без представителна власт. В решението си съдът приел, че липсва удостоверяване начина на гласуване на ОС, което препятствало възможността да се докаже резултатът от гласуването, съответно валидността на взетите решения. Този порок нарушавал и формата за валидност на тези решения. Етажната собственост не била вписана и в регистъра на съответната община. По делото не били доказани истинността, датата и съдържанието на представения протокол от ОС, тъй като същият бил оспорен от ответника, а ищците не доказали неговата истинност. В решението на ЕС вноските за поддръжка на общите части били определени на кв.м. площ, вместо да бъдат разпределени поравно между собствениците, ползвателите и обитателите, съгласно ЗУЕС. Претендираната сума не била конкретизирана по размер и начин на определяне и била начислена за друга вече извършена дейност, извън тази за поддръжка на общите части. По тази причина ответникът не следвало да отговаря за тези разходи, а осъждането му водело до неоснователно обогатяване. Претендира отмяна на решението в осъдителната му част и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.     

Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита същата за неоснователна. Решението на СРС било правилно и законосъобразно, доколкото влезлите в сила решения на ЕС били задължителни за всички собственици на самостоятелни обекти в нея, а ответникът не е извършвал никакви плащания. Претендира разноски.

С разпореждане от 26.04.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.  

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.

Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа обстановка.

За да уважи частично предявения осъдителен иск, районният съд е приел, че ответникът е придобил в режим на съпружеска общност собственост върху обект с площ от 44,77 кв. м., заедно с 4,48 кв. м. от прилежащите му общи части в процесната етажна собственост. Съгласно решение на ЕС от 11.07.2016 г., обективирано в протокол от същата дата, по т. 3 от дневния ред, с единодушно решение на всички присъстващи е приет бюджет на ЕС за периода 16.07.2016 г. – 15.07.2017 г., като е била определена вноска за поддръжка и консумативни разходи за сградата в общ годишен размер от 10 евро без ДДС на кв. м. от общата застроена площ на всеки обект. В решението са дефинирани и два периода за внасяне на сумата на равни части: 15.07.2016 г. – 15.08.2016 г. и 15.01.2017 г. – 15.02.2017 г. По делото нямало данни решението да е атакувано от ответника или друг собственик по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което същото било обвързващо за М.Г., размерът на вноските бил определен в решението, а изискуемостта им била настъпила. Наведените от ответника възражения относно начина на разходване на гласуваните средства били неотносими. При тези съображения съдът приел за основателен иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата от 492,50 евро, като го отхвърлил за останалата претендирана сума. 

По отношение правилността на решението в обжалваните части във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.     

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Няма данни ответникът да е обжалвал решението на ОС на ЕС от 11.07.2016 г., с което са определени вноските за поддръжка и консумативни разходи. Това решение е ясно по отношение на дължимите вноски, влязло е в сила и е обвързващо за ответника. Същото не е нищожно и не подлежи на инцидентен контрол в настоящото производство поради допуснати процесуални нарушения. Както е посочено в решение №39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№657/12 г на ВКС , I г.о., решенията ОС на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага уредбата на недействителността в ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за това, освен ако не са нарушени свръхповелителни норми на закона - така определение №151 от 05.03.2020 г по гр. д. № 4443/19 г. на ВКС, IV г.о. В случая не се констатира визираното решение да противоречи на основополагащи норми на българското право. За отчетността в ЕС има съответни правила в ЗУЕС, но съмненията за липса на такава отчетност не са основание да се откаже текущо заплащане на вноски в полза на ЕС.

Съдебната практика приема, че размерът на бюджета на етажната собственост е от изключителната компетентност на Общото събрание и е въпрос на целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол за законосъобразност се осъществява относно начина на разпределение на вноските от етажните собственици, съответно ползватели и обитатели, и то само в производството по чл. 40 ЗУЕС, което в случая не е проведено. По тази причина след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът, в който са обективирани приетите решения, се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила (в този смисъл решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 4294/2014 г., І г.о. на ВКС).

Доколкото това са оплакванията и възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата е неоснователна и не следва да се уважава, а решението на СРС, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход на делото - отхвърляне на жалбата, право на разноски има въззиваемите, който са извършили такива в размер от 1000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 21.01.2021 г. по гр.д. № 51120/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав.  

            ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на етажните собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в с. *********, комплекс „И.Р.“, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лева, представляваща разноски за въззивното производство.  

 

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.