Р
Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, ….09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОЗАЛИНА БОТЕВА
мл.
с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. №
5268/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение 21.01.2021 г. по гр.д. №
51120/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав, е частично е уважен предявеният от Етажна
собственост на сграда, находяща се в с. *********, комплекс „И.Р.“ срещу М.А.Г.
осъдителен иск с правна квалификация чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на
ответника за сумата от 492,50 евро, представляваща вноска за поддръжка на
общите части в сградата, ведно със законната лихва върху главницата от
02.08.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като претенциите на ищците са
отхвърлени за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 591
евро и 1088,07 лева. Съгласно изхода на спора съдът е разпределил отговорността
за разноски между страните.
С въззивна жалба от 22.02.2021 г.
ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението в осъдителната
му част. Посочва, че съгласно влязло в сила решение от 21.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 650/2020 г. на ОС – гр. София са отменени всички
решения на ОС на ЕС, едно от които е за избора на С.Д.като нейн управител. По
тази причина искът бил предявен от лице без представителна власт. В решението
си съдът приел, че липсва удостоверяване начина на гласуване на ОС, което
препятствало възможността да се докаже резултатът от гласуването, съответно
валидността на взетите решения. Този порок нарушавал и формата за валидност на
тези решения. Етажната собственост не била вписана и в регистъра на съответната
община. По делото не били доказани истинността, датата и съдържанието на
представения протокол от ОС, тъй като същият бил оспорен от ответника, а ищците
не доказали неговата истинност. В решението на ЕС вноските за поддръжка на
общите части били определени на кв.м. площ, вместо да бъдат разпределени
поравно между собствениците, ползвателите и обитателите, съгласно ЗУЕС. Претендираната
сума не била конкретизирана по размер и начин на определяне и била начислена за
друга вече извършена дейност, извън тази за поддръжка на общите части. По тази
причина ответникът не следвало да отговаря за тези разходи, а осъждането му
водело до неоснователно обогатяване. Претендира отмяна на решението в
осъдителната му част и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита същата за неоснователна.
Решението на СРС било правилно и законосъобразно, доколкото влезлите в сила
решения на ЕС били задължителни за всички собственици на самостоятелни обекти в
нея, а ответникът не е извършвал никакви плащания. Претендира разноски.
С разпореждане от 26.04.2021 г. съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните във
връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със събраните по
делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269
изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред
първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявения осъдителен
иск, районният съд е приел, че ответникът е придобил в режим на съпружеска
общност собственост върху обект с площ от 44,77 кв. м., заедно с 4,48 кв. м. от
прилежащите му общи части в процесната етажна собственост. Съгласно решение на
ЕС от 11.07.2016 г., обективирано в протокол от същата дата, по т. 3 от дневния
ред, с
единодушно решение на всички присъстващи е приет бюджет на ЕС за периода
16.07.2016 г. – 15.07.2017 г., като е била определена вноска за поддръжка и консумативни
разходи за сградата в общ годишен размер от 10 евро без ДДС на кв. м. от общата
застроена площ на всеки обект. В решението са дефинирани и два периода за
внасяне на сумата на равни части: 15.07.2016 г. – 15.08.2016 г. и 15.01.2017 г.
– 15.02.2017 г. По делото нямало данни решението да е атакувано от ответника
или друг собственик по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което същото било обвързващо
за М.Г., размерът на вноските бил определен в решението, а изискуемостта им
била настъпила. Наведените от ответника възражения относно начина на разходване
на гласуваните средства били неотносими. При тези съображения съдът приел за
основателен иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата от 492,50 евро, като го
отхвърлил за останалата претендирана сума.
По отношение правилността на решението в
обжалваните части във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по
съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Няма данни ответникът да е обжалвал решението
на ОС на ЕС от 11.07.2016 г., с което са определени вноските за поддръжка и
консумативни разходи. Това решение е ясно по отношение на дължимите вноски,
влязло е в сила и е обвързващо за ответника. Същото не е нищожно и не подлежи
на инцидентен контрол в настоящото производство поради допуснати процесуални
нарушения. Както е посочено в решение №39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№657/12 г на
ВКС , I г.о., решенията ОС на етажната собственост не са сделки и за тях не се
прилага уредбата на недействителността в ЗЗД. Законосъобразността на тези решения
се определя от правилата в ЗС и ЗУЕС. Специфичен е и контролът за спазването
им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за
това, освен ако не са нарушени свръхповелителни норми на закона - така
определение №151 от 05.03.2020 г по гр. д. № 4443/19 г. на ВКС, IV г.о. В случая
не се констатира визираното решение да противоречи на основополагащи норми на
българското право. За отчетността в ЕС има съответни правила в ЗУЕС, но
съмненията за липса на такава отчетност не са основание да се откаже текущо заплащане
на вноски в полза на ЕС.
Съдебната практика приема, че размерът на
бюджета на етажната собственост е от изключителната компетентност на Общото
събрание и е въпрос на целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен
контрол. Съдебният контрол за законосъобразност се осъществява относно начина
на разпределение на вноските от етажните собственици, съответно ползватели и
обитатели, и то само в
производството по чл. 40 ЗУЕС, което в случая не е проведено. По тази причина след
изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът, в който са
обективирани приетите решения, се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила (в този смисъл решение №
8 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 4294/2014 г., І г.о. на ВКС).
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата е неоснователна
и не следва да се уважава, а решението на СРС, в обжалваната част, следва да
бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото - отхвърляне на
жалбата, право на разноски има въззиваемите, който са извършили такива в размер
от 1000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 21.01.2021
г. по гр.д. № 51120/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА
М.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на етажните
собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в с. *********, комплекс „И.Р.“, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.