РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Берковица, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. Ц.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц. Гражданско дело №
20221610100462 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. И. В.
против Д. В. Ц., с която са предявени обективно кумулативно съединени
следните искове:
- Иск с правна квалификация чл. 108 ЗС – за признаване на установено
по отношение на ответницата, че е собственик на следния недижим имот, а
именно: мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото под първия етаж и
пристройката към първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № .... по
одобрен архитектурен проект от 21.11.1988 г. и за осъждането й да му отстъпи
собствеността и предаде владението върху същите;
- Иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на ответницата
да премахне изградената преграда от козирката над стълбите, водещи до
спорното мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото до външната стена на
пристройката, построена към първия етаж от жилищна сграда с
идентификатор № .....по одобрен архитектурен проект от 21.11.1988 г.;
- Иск с правна квалификация чл. 59, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 880 лева, представляваща обезщетение за
лишаването на ищеца от ползването на мазе № 2 съгласно скица на л. 89 и
1
пристройката към първия етаж от жилищна сграда с идентификатор № ..... по
одобрен архитектурен проект от 21.11.1988 г., през периода 01.10.2020 г. до
10.08.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба.
При условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правна
квалификация чл. 32 от ЗС – за извършване на разпределение на прилежащите
към етажите мазета, находящи се в жилищна сграда в идентификатор №
03928.512.66.1
Ответницата Д. В. Ц. е подала насрещна искова молба, с която е
предявила обективно кумулативни съединени искове:
- Иск с правна квалификация чл. 59, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника по насрещния иск Т. В. да й заплати сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
северозападното мазе /мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по делото/ за
периода 01.10.2020 г. до 12.10.2022 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.
- Иск с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника по
насрещния иск Т. В. да преустанови незаконосъобразните си действия, с които
й пречи необезпокоявано да осъществява правото си по отношение на
северозападната стълбищна клетка на къщата, находяща се в гр. Б. да й
предостави достъп до северозападната стълбищна клетка на къщата,
представляваща обща част и осигуряваща единствен достъп до
северозападното мазе /мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по делото/, нейна
индивидуална собственост и до капандурата на покрива, който също е обща
част и до който тя, като собственик на жилище в сградата, следва да има
достъп.
Ищецът Т. И. В. твърди в исковата си молба, че с ответницата са
съсобственици на поземлен имот, находящ се на адрес гр. Берковица, ул.
Берковска река № 20 въз основа на Нотариален акт № ..... г., с който е
придобил и два от трите етажа, гараж и пристройка към първия етаж, която е
изградена от баща му И.М. В. въз основа на Нотариален акт за учредено право
на пристрояване и надстрояване № .... г. по описа на БРС, с който му е било
учредено безвъзмездно право на строеж на стълбищна клетка и пристройка
към първия етаж, която да изгради за себе си. Твърди, че със същия
2
нотариален акт П. М. В.а /сестра на баща му/ е отстъпила на И.М. В. и правото
да надстрои собствената й едноетажна жилищна сграда въз основа на одобрен
архитектурен проект, неразделна част от договора.
Сочи, че в Нотариалния акт № ..... г., с който е придобил собствеността не
са описани придобитите от него в собственост мазета.
Поддържа, че ответницата не го допуска до мазето под първия етаж
/което е отразено като мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото/ и
пристройката към първия етаж, които са прилежаща част към етажите му въз
основа на одобрения архитектурен проект от 21.11.1988 г., ползва всичко и не
го допуска, като се легитимира с Нотариален акт № .....г. по наследство от
майка й - П. М. В.а. Твърди, че ответницата без правно основание ползва
пристройката към първия етаж до козирката над стълбите, водещи към
спорното маза № 2, като същото е преградено без правно основание -
разстоянието от козирката до външната стена на къщата, с което ограничава
правата му.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от него
искове. Претендира разноски.
Ответницата Д. В. Ц. е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва исковете и предявявява насрещна искова
молба.
Поддържа, че към 27.10.1988 г. процесната сграда е представлявала
едноетажна еднофамилна сграда с мазета, съгласно архитектурен проект от
1978 г. и в този вид сградата заедно с мазетата е придобита от майка й – П. М.
В.а.
Твърди, че сградата е построена от дядо й – М. И. В., починал на
24.01.1985 г., който оставя за законни наследници - двете си деца И.М. В. и П.
М. В.а, и преживяла съпруга Н. Д.а В.а.
С Нотариален акт № .... г. по описа на БРС Н. Д.а В.а дарява на двете си
деца – И. М. В. и П.М. В.а собствената си ½ ид.ч. от цялата съществуваща
тогава едноетажна еднофамилна жилищна сграда.
С Нотариален акт № .....г. по описа на БРС, поправен с Нотариален акт №
..... г. по описа на БРС, И. М. В. продава на своята сестра П. М. В.а ½ ид.ч. от
3
цялата съществуваща тогава едноетажна еднофамилна сграда и така
придобива собствеността върху цялата сграда, включително и всички
мазета, които са съществували във вида, в който съществуват и сега.
С Нотариален акт № ..... г. по описа на БРС, Н. Д.а В.а и И.М. В.
учредяват на П. М.инкова В.а правото да пристрои собствената си едноетажна
жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект.
С Нотариален акт № .....г. по описа на БРС, Надежда Д.а В.а и П. М. В.а
учредяват на Иван Минков В. правото на строеж на стълбищна клетка в
съсобствения им парцел, а П. М. В.а му е отстъпила и правото да
надстрои собствената й едноетажна жилищна сграда, както и пристройка към
първия етаж, съгласно одобрен архитектурен проект.
Сочи, че стълбищната клетка и пристройката към първия етаж са
пристроени въз основа на одобрения архитектурен проект от 1988 г.
Поддържа, че за пристройката към първия етаж доколкото не са
конкретизирани правата на пристрояване и същата е част от стълбищната
клетка, същите представляват обща част по своето предназначение.
Твърди, че стълбищната клетка, за която макар да е учредено
индивидуално право на строеж на Иван Минков В., е единствения достъп до
северозападното мазе /мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по делото/, нейна
индивидуална собственост и до капандурата на покрива, който също е обща
част.
Поддържа, че Т. И. В. без правно основание еднолично ползва и не й
осигурява достъп до собственото й северозападното мазе /мазе № 1 съгласно
скица на л. 90 по делото/.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от нея
насрещни искове. Претендира разноски.
Т. И. В. е подал отговор и взема становище по допустимостта и
основателността на предявените насрещни искове в дадения мупо чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва насрещните искове.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
4
В тежест на всяка от страните е да докаже твърдяните от нея факти по
всеки от предявените искове.
За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС ищецът Т. В. следваше да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ че е собственик на
претендираното от него мазе и пристройка ; 2/ че ответницата ги владее без
правно основание.
Съответно за уважаване на предявените от страните искове по чл. 109 ЗС
всеки ищец по предявения от него иск следваше да докаже, че: 1/ е собственик
на претендираните от него обекти на собственост, чиято защита търси; 2/ чрез
извършваното или поддържаното от ответника действие/бездействие
неоснователно се засяга претендирания от ищеца обект на собственост; 3/ че
това действие/бездействие създава пречки на ищеца да упражнява правото си
на собственост в пълен обем.
По евентуалния иск с правно основание чл. 32 ЗС ищецът Т. В. следваше
да докаже наличие на съсобственост по отношение на мазетата, както и че
същите не се ползват и управляват по съгласие на всички собственици.
Относно исковете по чл. 59 ЗС в тежет на всеки ищец по предявения от
него иск е да докаже: 1/ползването от ответника на претендираните обекти; 2/
че е налице имуществено разместване вследствие, на което ответникът се е
обогатил, а ищецът е обеднял. Съответно в тежест на всеки ответник по
предявениия срещу него иск е да докаже наличие на основаие за ползване,
респективно ищеца следва да го обори.
С доклада по делото съдът е отделил като БЕЗСПОРНО И
НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните факти:
С Нотариален акт № .... г. по описа на БРС Н. Д.а В.а и П. М. В.а са
учредили на И.М. В. правото на строеж на стълбищна клетка в
съсобствения им парцел, а П. М. В. му е отстъпила и правото да
надстрои собствената й едноетажна жилищна сграда, както и
пристройка към първия етаж, съгласно одобрен архитектурен проект.
По делото не се спори и от събраните доказателства се установи, че
страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ..... и на
построената в него сграда с идентификатор № .... в режим на етажна
собственост, като ищецът Т. В. е собственик на втория и третия етаж от
5
сградата, а ответницата Д. Ц. – на първия етаж.
Видно от приложеното на л. 43 удостоверение за наследници страните са
наследници на М. И. В. и Н. Д.а В.а, като ищецът Т. В. е наследник на И.М. В.
/низходящ на общите наследодатели/, а ответницата Д. Ц. е наследник на П.
М. В.а /низходяща на общите наследодатели/.
След смъртта на М. И. В., починал на 24.01.1985 г., с Нотариален акт №
..... г. по описа на БРС /л. 46/ Н. Д.а В.а дарява на двете си деца – И.М. В.
/праводателя на ищеца Т. В./ и П. М. В.а /праводателката на ищцата Д. Ц./
собствената си ½ ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда,
построена в парцел III, кв. 80 по плана на гр. Берковица.
С последващ Нотариален акт № ..... г. по описа на БРС/л. 45/, поправен с
Нотариален акт № .....г. по описа на БРС /л. 44/, И.М. В. продава на своята
сестра П. М. В.а своята ½ ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда,
построена в парцел III, кв. 80 по плана на гр. Берковица и така П. М. В.а
става едноличен собственик на цялата едноетажна еднофамилна
жилищна сграда.
С Нотариален акт № ..... г. по описа на БРС /л. 47/, Н.Д.а В.а и И.М. В.
учредяват на П. М. В.а правото да пристрои собствената си едноетажна
жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект.
С Нотариален акт за учредяване право на пристрояване и надстрояване №
.....г. по описа на БРС /л. 6/ Н. Д.а В.а и П. М. В.а са учредили „ безвъзмездно в
полза на И. М. В. правото на строеж на стълбищна клетка в съсобствения
на страните парцел“, а Павлинка Минкова В.а му отстъпва и безвъзмездно
„правото да надстрои собствената й едноетажна жилищна сграда построена
в горния парцел, както и пристройката, която ще изгради за себе си към
първия етаж, като строителя И. М. В. ще извърши пристрояването и
надстрояването по одобрен архитектурен проект, който ще съставлява
неразделна част от този договор.“
С Нотариален акт № ..... г. /л. 7-8/ И.М. В. и съпругата му Ц. В.а са дарили
на сина си ищеца Т. В. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... заедно
със самостоятелен обект в сграда в идентификатор ....., представляващ втори
етаж от сградата и самостоятелен обект в сграда в идентификатор .....,
представляващ трети етаж от сградата, както и сграда .... /хангар, депо, гараж/.
6
След смъртта на П. В.а с Договор за доброволна делба от 02.12.2016 г. /л.
48/ нейните наследници са си поделили имуществото й, като Д. В. Ц. е станала
изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда в идентификатор
....., представляващ първи етаж от сградата.
ОТНОСНО МАЗЕТАТА:
По делото не се доказа спорните мазета да са съществували към датата на
одобряване на архитектурния проект от 1988 г.
От изготвената по делото експертиза от вещото лице А. Т. се установи, че
спорните две мазета / мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото и мазе №
1 съгласно скица на л. 90 по делото/:
- „НЕ са съществували фактически преди изготвянето на проекта за
пристрояване към жилищната сграда на М. И. В., одобрен на 13.07.1978 г.
Същите са показани в този проект от 1978 г. и впоследствие са обозначени с
корекция и документирани като мазета без номера в проекта, одобрен на
21.11.1988 г.“ /отговор на въпр. III на л. 161-л. 162/.“
От приложения на л. 18 архитектурен проект от 1978 г. е видно, че в него,
както сочи и вещото лице само са „показани“ две мазета, тоест същите не са
съществували, а само е предвидено изграждането на такива, което се
потвърждва и от легендата в проекта, от която става ясно, че те са показани не
като „съществуваващо“, а като „ново“.
В проекта от 1988 г. /л. 19, л. 89, л. 90/ мазетата са „обозначени с кореция“
в сравнение с предвиденото по плана от 1978 г., като са със съвсем друга
конфигурация и по-голяма квадратура. Никъде в проекта от 1988 г. не е
посочено, че мазетата са съществували в този вид към датата на изготвянето
му.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е, че в същата част
от проекта, където са „обозначени“ мазетата е отбелязано най-долу вляво под
разположението на стаите на първия етаж - „I етаж – заснемане“, а най-долу
вдясно под разположението на мазетата и пристройката е отбелязано „I ет. –
пристройка – мазета“, което означава, че същите не са заснети като
съществуващи, а са били предвидени да бъдат изградени в бъдеще в този вид.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката В.Г., че мазетата са
съществували още докато е бил жив общият наследодател М. В.. Същата
7
заяви, че впечатленията й са след 1988 г., като твърдеше, че тогава М.В. е бил
жив и е живеел в мазетата. Видно от приложеното на л. 43 удостоверение за
наследници на М. В. същият е починал на 24.01.1985 г. - 3 години по-рано,
преди годината, през която свидетелката твърди, че е посетила имота за пръв
път. Освен това даде показания, че под първия етаж на къщата е имало две
стаи – едната, в която са се събирали и е използвана за кухня и друга отсреща,
която се е ползвала за живеене от общия наследодател М.В.. Показанията на
свидетелката са изолирани, противоречиви и не кореспондират на събраните
по делото доказателства.
Ето защо съдът намира, че спорните мазета, обозначени като мазе № 2
съгласно скица на л. 89 по делото и мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по
делото не са съществували към датата на одобряване на архитектурния проект
от 1988 г. и същите са изградени в този вид именно въз основа на проекта от
1988 г.
Макар спорните две мазета да са изградени по-късно въз основа на
одобрения архитектурен проект от 1988 г. това не е достатъчно, за да се
приеме, че същите са придобити от Иван Минков В., като принадлежност към
надстроените от него втори и трети етаж от сградата.
С Нотариален акт за учредяване право на пристрояване и надстрояване №
152, том I, дело № 297/1988 г. по описа на БРС /л. 6/ Н. Д.а В.а и П. М. В.а са
учредили „безвъзмездно в полза на И.М. В. правото на строеж на
стълбищна клетка в съсобствения на страните парцел“, а П. М. В.а му
отстъпва и безвъзмездно „правото да надстрои собствената й едноетажна
жилищна сграда построена в горния парцел, както и пристройката, която
ще изгради за себе си към първия етаж, като строителя И. М. В. ще извърши
пристрояването и надстрояването по одобрен архитектурен проект, който ще
съставлява неразделна част от този договор.“
Видно от съдържанието на нотариалния акт никъде на И. М. В. не е било
учредено правото на строеж и върху мазета в съществуващата
едноетажна жилищна сграда.
Обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който
е учредено /в този смисъл Решение № 105 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
818/2019 г., II г. о.; Решение № 316 от 20.05.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г., II
г. о., Решение № 118/16.11.2016 г. по гр. д. № 766/2016 г., II г. о., Решение №
8
173 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1273/2013 г., I г. о./.
В цитираното Решение № 105 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
818/2019 г., II г. о. се приема, че „Построеното извън рамките на договора, с
който е учредено правото на строеж, макар и на основание утвърден
архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има
юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по
приращение от собственика на земята, на основание чл. 92 ЗС. Когато
построеното извън обема на правото на строеж не е самостоятелен обект, то
става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на
строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС.“
В същия смисъл е и Решение № 173 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2013 г., I г. о., ГК. - „за правилно възприема приетото в решение № 602
от 26.06.1993 г. по гр. д. № 165 от 1992 г. на ВС, Първо г. о., според
което изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е
собственост или на собственика на земята или на притежателя на
правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като
самостоятелен обект на собственост или не /когато изграденото в повече е
самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по
приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект-
то става собственост на собственика на сградата и притежател на
правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС/. В този смисъл е и
постановената вече задължителна практика на ВКС- решение № 137 от
17.08.2010 г. по гр. д. № 3954 от 2009 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 61 от
13.02.2012 г. по гр. д. № 291 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 778 от
16.11.2010 г. по гр. д. № 1096 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, чиито мотиви настоящия състав на ВКС споделя.”
Следователно след като с Нотариален акт за учредяване право на
пристрояване и надстрояване № ..... г. по описа на БРС /л. 6/ на И. М. В. не е
било учредено право на строеж и върху мазета в съществуващата
едноетажна жилищна сграда, макар и същите да да изградени въз основа на
одобрения архитектурен проект от 1988 г., с построяването им същите са
станали собственост на собственика на едноетажната жилищна сграда и
притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС – в
случая на Павлинка Минкова В.а /праводателката на ответницата Д. Ц./.
9
За пълнота следва да се посочи, че с одобрения архитектурен проект от
1988 г. не е предвидено спорните мазета да обслужват някой от надстроените
втори и трети етаж от сградата. Такова отбелязване няма никъде в
архитектурния проект. Поради което и не може да се приеме, че волята на
страните по договора, обективиран в Нотариален акт за учредяване право на
пристрояване и надстрояване № .....г. по описа на БРС /л. 6/ е била да се
учреди право на строеж И.М.В. и върху мазетата.
Още повече, че видно от приложената на л. 76 част „арх. проекти II ет. и
таван“ – на третия тавански етаж са били предвидени две складови
помещения, които очевидно са предвидени да обслужват етажите на И.М. В.
и са били предназначени да бъдат принадлежност към тях, като към втория
етаж има и предвидено домашно помещение /което също може да се
използва като складово/.
Цитираното от процесуалния представител на Т. В. в писмената защита
Решение № 50006 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 788/2022 г., II г. о., ГК,
в което се сочи, че „обема на придобитото право на строеж се включват не
само функционално и пространствено обособените помещения за
задоволяване на жилищни нужди, но и принадлежностите към жилището,
включително складовите помещения, независимо дали се намират в сградата и
на кой от етажите са разположени или се намират извън сградата“ е
неотносимо към настоящия казус, тъй като в него е дадено разрешение
на въпроса за придобиване на право на строеж върху терен заедно с вече
построено върху него жилище, какъвто настоящият казус не е.
Ето защо съдът намира, че спорните мазета не са предвидени да
обслужват етажите на И.М.В. и не представляват принадлежнот към тях, като
с построяването им във вида, в който съществуват същите са станали
собственост на собственика на едноетажната жилищна сграда и притежател
на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС – П.М.В.а
/праводателката на ответницата Д. Ц./, респективно същите са собственост на
Д. Ц. като собственик на първия етаж от жилищната сграда, към който същите
принадлежат.
С оглед изложеното предявените искове от Т. В. по отношение на мазе №
2 съгласно скица на л. 89 по делото са изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени – както предявените при условията на кумулативност
10
искове - за установяване, че е негов собственик и за осъждане на ответницата
да му предаде владението върху него, за присъждане на обезщетение за
неползване, премахване на изградената преграда от козирката над стълбите,
водещи до спорното мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото до
външната стена на пристройката, така и предявеният при условията на
евентуалност иск - за разпределение на ползването на мазетата на основание
чл. 32, ал. от ЗС.
Относно предявеният от Д. Ц. насрещен иск по отношение на мазе № 1
съгласно скица на л. 90 по делото с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за
осъждане на ответника по насрещния иск Т. В. да й заплати сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
северозападното мазе /мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по делото/ за
периода 01.10.2020 г. до 12.10.2022 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане:
установи се, че Д. Ц. е собственик на мазе № 1 съгласно скица на л.
90 по делото, за което по-горе са изложени подробни мотиви.
установи се, че това мазе се използва от Т. В. – последният не спори, че
използва това мазе, като е представил саморъчни скици, на които е
обозначил двете мазета, които претендира, че са негова собственост
/мазе № 2 съгласно скица на л. 89 по делото и мазе № 1 съгласно
скица на л. 90 по делото/, като с уточнителна молба на л. 88 сочи, че
Д. Ц. му възпрепятства единствено достъпа до мазе № 2.
Това се потвърди и от заключението на вещото лице Т., която при
извършения оглед на място е установила, че мазето се използва към
апартамента на втория жилищен етаж, който е собственост на Т. В. /към
отговора на въпрос I.2 от първоначалната експертиза на л. 160/.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Н. Д., който заяви, че това
мазе от няколко години не се използва от сестра му, а от Т. В.. В посочената
част показанията на свидетеля Н. Д., преценени при условията на чл. 172 ГПК,
съдът намира, че следва да се кредитират, тъй като същите кореспондират с
твърденията на Т. В. и заключението на вещото лице, като не
противоречат на събраните по делото доказателства.
Изготвена е съдебно-оценъчна експертиза от вещото лице М. З. /л. 167-
л. 168/, по чието заключение размера на средномесечния пазарен наем
11
за мазе № 1 за периода 01.10.2020 г. до 12.10.2022 г. е 39.70 лева на
месец или общо за посочения период е 965 лева.
Ето защо предявеният от Д. Ц. насрещен иск за заплащане на
обезщетение за неползването на мазе № 1 се явява частично основателен до
размера от 965 лева и следва да бъде отхвърлен над тази сума до пълния
претендиран размер от 1000 лева.
ОТНОСНО СТЪЛБИЩНАТА КЛЕТКА:
Предмет на спора е стълбищна клетка отразена графично в одобрения
архитектурен проект от 1988 г. /на л. 19, л. 89, л. 90/ - вляво от спорното мазе
№ 1.
С Нотариален акт за учредяване право на пристрояване и надстрояване №
152, том I, дело № 297/1988 г. по описа на БРС /л. 6/ Н.Д.а В.а и П. М. В.а са
учредили „безвъзмездно в полза на И.М. В. правото на строеж на
стълбищна клетка в съсобствения на страните парцел“, по одобрен
архитектурен проект, който ще съставлява неразделна част от този договор.
Тоест по волята на бъдещите първоначални етажни собстеници
/праводателите на страните по делото/ стълбищната клетка още преди
изграждането й е предназначена за ползване само от един от етажните
собстеници, а именно И.М.В. /праводателят на Т. В./.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗС „Може да се уговори частите на сградата, които
обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да
бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.“
В Решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2008 г., I г. о.,
ГК е прието, че: „Законодателят в нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска
общите части по предназначение на бъдат обособени за ползване само от
някой от етажните собственици по общо съгласие на етажните
собственици. Законът не изисква специална форма за това съгласие. По
делото е установено, че спорната част от коридора, приобщена чрез
преградния зид към помещения, индивидуална собственост на ответника е
оформена по този начин още при изграждането на сградата през 1991 г.
по съгласие на бъдещите първоначални етажни собственици –
праводателите на ищцата и праводателката на ответника. Това
съгласие, квалифицирано като такова по чл. 38, ал. 2 от ЗС изключва
12
неоснователността на поддържаното от ответника фактическо
състояние. Той е придобил имота в този вид. Пасивно легитимиран по иска
по чл. 109 от ЗС е този, който извършва, или поддържа неоснователно
действие към останалите съсобственици, или собственици, т.е. против
ищеца е допустимо да се насочи негаторния иск, но в случая установеното
от него ползване на част от сутерена в съответствие с фактическото
състояние до придобиването на апартамента и гаража от него не е
неоснователно. Липсва противоправност, поради което искът по чл. 109 от
ЗС даващ защита на собственика /респ. съсобственика/ само срещу всяко
неоснователно действие е неоснователен и неправилно уважен от въззивния
съд.“.
С оглед изложеното предявеният от Д. Ц. насрещен иск по отношение на
стълбищната клетка с правна квалификация чл. 109 ЗС – за осъждане на
ответника по насрещния иск Т. В. да й предостави достъп до северозападната
стълбищна клетка на къщата се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
В тази връзка следва да се посочи, че по делото не се установи да има
капандура на покрива, до която единствения достъп да се осъществява именно
чрез тази стълбищна клетка.
Що се отнася до достъпа до северозападното мазе, след като такава е била
волята на първоначалните етажни собственици /стълбищната клетка да се
използва единствено от праводателя на Т. В./, ищцата не може да претендира
да й бъде предоставен достъп до мазето именно чрез стълбищната клетка.
Освен това по делото се установи, че по одобрения архитектурен проект
от 1988 г. е имало предвиден достъп до мазе № 1 чрез отвор към коридора на
мазе № 2 и мазе № 3, обозначен с пунктирни линии, който отвор впоследствие
обаче е зазидан /съгласно експертното заключение на вещото лице Т. към
отговора на въпрос I.2 от първоначалната експертиза на л. 160/. Тоест
стълбищната клетка не е единственият предвиден достъп до въпросното мазе,
съгласно одобрения проект от 1988 г.
ОТНОСНО ПРИСТРОЙКАТА КЪМ ПЪРВИЯ ЕТАЖ:
Предмет на спора е пристройка към първия етаж отразена графично в
одобрения архитектурен проект от 1988 г. /на л. 19, л. 89, л. 90/ - вляво от
спорното мазе № 2.
13
От събраните по делото доказателства се установи следното:
С Нотариален акт № ...... г. по описа на БРС /л. 47/, Н.Д.а В.а и И.М. В.
учредяват на П. М. В.а правото да пристрои собствената си едноетажна
жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект.
С последващ Нотариален акт за учредяване право на пристрояване и
надстрояване № ..... г. по описа на БРС /л. 6/ П. М. В.а еднолично отстъпва
безвъзмездно на И.М. В. „правото да надстрои собствената й едноетажна
жилищна сграда построена в горния парцел, както и пристройката, която
ще изгради за себе си към първия етаж, като строителя И.М.В. ще извърши
пристрояването и надстрояването по одобрен архитектурен проект, който ще
съставлява неразделна част от този договор.“
При тълкуване на волята на страните изразена в двата нотариални акта
съдът намира, че с последващия Нотариален акт №.... П. М. В.а еднолично не
е учредила в полза на И.М.В. право да пристрои пристройка към първия етаж,
а единствено му е учредила право на надстрояване – както върху собствената
й едноетажна жилищна сграда, така и върху пристройката, която П. М. В.а
ще изгради за себе си въз основа на учреденото в нейна полза право на
пристрояване с предшестващия Нотариален акт № ....
Аргумент в подкрепа на горното е, че с Нотариален акт № ....правото на
пристрояване върху пристройката на първия етаж е учредено в полза на П. В.а
от другите двама съсобствениците на земята - Н. Д.а В.а и И.М.В., така както
с Нотариален акт № ... правото на строеж върху стълбищната клетка е
учредено в полза на И. В. от другите двама съсобствениците на земята - Н. Д.а
В.а и П. В.а.
Тоест, ако волята на страните е била да учредят в полза на И. В. и право
на пристрояване върху пристройка на първия етаж, то същото щеше да бъде
учредено по същия начин – от другите двама съсобственици на земята, така
както е учредено правото на пристрояване върху пристройка към първия етаж
в полза на П. В.а, съответно както е учредено правото на строеж в полза на
И.В. върху стълбищната клетка.
Очевидно волята на страните в Нотариален акт № .... не е била да бъде
учредено в полза на И. В. право да пристрои постройка към първия етаж.
Че не това е била изразената воля на съсобствениците на терена се
14
подкрепя и от факта, че в случая правото на пристрояване на първия етаж се
подчинява на същия ред, по който се учредява и правото на строеж върху
съсобствен терен, а именно същото следва да бъде учредено от всички
съсобственици на терена, за да бъде валидно учредено. Така Тълкувателно
решение 1/2011 г. по тълк.д. № 1 по описа за 2011 г. на ОСГК на ВКС , в което
се приема, че „Правото на строеж се учредява с договор или с
административен акт, като по-често срещаната хипотеза е договорът, който по
общото правило на чл.18 ЗЗД следва да бъде сключен с нотариален акт. В
съвременните условия се е наложила практиката собственикът на земята да
сключва договор за учредяване на право на строеж за част от предвидените
за изграждане обекти в бъдещата сграда със строител-предприемач, който
поема задължение да я построи и въведе в експлоатация. При неизпълнение на
задължението за изграждане на сградата в уговорения срок, собственикът на
земята може да развали договора по съдебен ред, с което ще отпадне
правното му действие.“
Ето защо съдът намира, че в случая под „пристройката, която ще
изгради за себе си към първия етаж“ в Нотариален акт № 152 следва да се
разбира пристройката, която П. В.а е следвало да изгради за себе въз
основа на учреденото й право на пристрояване с предхождащия
Нотариален акт № ...., съгласно одобрения архитектурен проект от 1988 г.
с посочена в него площ от 23.63 кв.м. /частта от проекта на л. 76 по
делото/, като същата е отразена графично на /л. 19, л. 89, л. 90/ - вляво от
спорното мазе № 2.
Така при граматическото тълкуване на съдържанието на Нотариален акт
№ .... става ясно, че П. В.а еднолично е учредила на И. В. не право на
пристрояване на пристройка към собствения й първи етаж, а единствено му е
учредила правото да надстрои собствената й едноетажна жилищна сграда и
пристройката, която П. В.а е следвало да изгради за себе си към първия
етаж въз основа на учреденото й право на пристрояване с предхождащия
Нотариален акт № ...., съгласно одобрения архитектурен проект от 1988
г.
За пълнота следва да се посочи, че дори и такова право да беше учредено
в полза на И. В. пристройката към първия етаж отново не би била негова
собственост, тъй като същата не представлява самостоятелен обект и е
15
функционално свързана със съществуващата преди суперфицията едноетажна
жилищна сграда, при което собственик на пристройката съгласно чл. 97 ЗС
става собственик на сградата – в случая П. В.а, а не носителят на
суперфицията.
В този смисъл е Решение № 778 от 16.11.2010 на ВКС по гр.д. №
1096/2009 г., II г.о., в което е прието следното – „Когато носителят на право на
строеж изгради пристройка, която е функционално свързана със
съществуваща преди суперфицията сграда и която не представлява
самостоятелен обект, собственик на пристройката съгласно чл.97 от ЗС става
собственикът на сградата, а не носителят на суперфицията. В този случай
пристройката представлява приращение към главната вещ и следва
собствеността на главната вещ. Настоящият случай е точно такъв.
Ответницата М. М. е изградила въз основа на учредено от баща й право на
пристрояване по една стая към приземния и към първия жилищен етаж. Тези
стаи нямат отделно съществуване, те са част от съответните етажи на
старата сграда…“
С оглед изложеното предявените искове от Т. В. по отношение на
пристройката към първия етаж са изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени – за установяване, че е неин собственик и за осъждане на
ответницата да му предаде владението върху нея, за присъждане на
обезщетение за неползване, така и за премахване на изградената преграда от
козирката над стълбите, водещи до спорното мазе № 2 съгласно скица на л.
89 по делото до външната стена на пристройката.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, както предявените от ищеца Т. В. искове, така и
предявеният срещу него насрещен иск от Д. Ц. по отношение на стълбищната
клетка.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски съобразно
уважените /чл. 78, ал. 1 ГПК/, респективо отхвърлените искове /чл. 78, ал. 3/.
Предвид отхвърлянето на предявените от Т. В. искове на ищеца не се
дължат разноски за тези искове. На същия се дължат разноски само за
отхвърлените насрещни искове, но по тях Т. В. не е направил разноски и не е
претендирал такива. Като в последното съдебно заседание процесуалният му
16
представител изрично уточни че претендираният адвокатски хонорар в
размер на 1500 лева е само за предявените от доверителя му искове. Ето защо
на Т. В. не се дължат разноски в настоящото производство.
На Д. Ц. се дължат направените от нея разноски във връзка с предявените
срещу нея искове от Т. В., които са в размер на 900 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение /видно от договор за правна защита и съдействие
на л. 138, на който е направено отбелязване за платената сума/, както и
направените разноски по предявения от нея насрещен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД съобразно уважената част от иска в размер на 144 лева / от
общо заплатените разноски в общ размер на 150 лева - ДТ на л. 58, ДТ на л.
122, депозит вещо лице – л. 151/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. И. В. с ЕГН ********** от гр. Б. иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Д. В. Ц. с ********** от гр. Б.,
да премахне изградената преграда от козирката над стълбите, водещи до мазе
№ 2 съгласно скица на л. 89 по делото до външната стена на пристройката,
построена към първия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Б. с
идентификатор № ..... по КККР на гр. Б. по одобрен архитектурен проект от
21.11.1988 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. И. В. с ЕГН ********** от гр. Б. иск с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Д. В. Ц. с **********
от гр. Б., да му заплати сумата от 880 лева, представляваща обезщетение за
лишаването от ползването на мазе № 2 съгласно скица на л. 89 и
пристройката към първия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Б. с
идентификатор № .... по КККР на гр. Б. по одобрен архитектурен проект от
21.11.1988 г., през периода 01.10.2020 г. до 10.08.2022 г. /датата на завеждане
на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. И. В. с ЕГН ********** от гр. Б. против
Д. В. Ц. с ********** от гр. Б. иск с правно основание чл. 32 от ЗС за
извършване на разпределение на прилежащите към етажите мазета, находящи
17
се в жилищна сграда, находяща се в гр. Б. с идентификатор № ..... по КККР на
гр. Б.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. Ц. с ********** от гр. Б. насрещен иск
с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. И. В. с ЕГН ********** от
гр. Б., да преустанови незаконосъобразните си действия, с които й пречи
необезпокоявано да осъществява правото си по отношение на северозападната
стълбищна клетка на жилищна сграда, находяща се в гр. Б. с идентификатор
№ .... по КККР на гр. Б. и да й предостави достъп до същата.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Т. И. В. с ЕГН ********** от
гр. Б, ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Ц. с ********** от гр. Б., СУМАТА от 965
лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
северозападното мазе /мазе № 1 съгласно скица на л. 90 по делото/ в
жилищна сграда, находяща се в гр. Б. с идентификатор № ..... по КККР на гр.
Б. за периода 01.10.2020 г. до 12.10.2022 г., ведно със законната лихва от
12.10.2022 г. /датата на подаване на насрещния иск/ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния претендиран
размер.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението ръчна скица на л. 89 и л. 90
по гр.д. № 462/2022 г. по описа на Районен съд-Берковица.
ОСЪЖДА Т. И. В. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.
Ц. с ********** от гр. Б., СУМАТА от 1044 лева, представляваща направени
в производството деловодни разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
18