РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900136 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. С. М. с ЕГН ********** и постоянен
адрес в гр. ****, чрез процесуалния представител адв. Ж. Г. Ч., против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №
87.
Твърди се, че на 19.12.2019 г., при пресичане на пешеходна пътека тип
„Зебра“, находяща се в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Свобода“ и
ул. „Перущица“, ищцата била блъсната от лек автомобил с марка „Опел“,
модел „Мерива“, с регистрационен № ****, управляван от Н. Т. Т. с ЕГН
**********. Причина за произшествието било виновното поведение на
водачката на лекия автомобил, която нарушила правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. По случая бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 19.12.2019 г. и било образувано
наказателно дело от общ характер № 20215330201651/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XX – ри наказателен състав, приключило със
споразумение, по което Н. Т. Т. била призната за виновна за това, че е
осъществила престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква „а“,
предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, буква „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1,
предл. 3-то от НК.
След злополуката ищцата била приета по спешност в травматологично
1
отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, където били установени
множество травматични увреждания, изразяващи се в следното: счупване на
вътрешен костен израстък/малеола на дясната глезенна става; контузия на
глава; фрактура на носни кости – деформация на външен нос с хлътване в
дясно; контузия на дясно ходило и дясна лакътна става; контузия на гръден
кош; други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза –
кръвонасядане в долната част на кръста; масивни кръвонасядания с оток по
дясната слабинна област; мораво кръвонасядане по предна и вътрешна
повърхност на дясното бедро. На счупения десен крак е наложена гипсова
шина. Пострадалата била прехвърлена в отделение по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Каспела – гр. Пловдив“, където е установена
разместена фрактура на счупения крайник. На 20.12.2019 г. е извършена
спешна репозиция на фрактурата на същия и е поставен гипсов ботуш.
Поради влошаване на съС.ието на счупения и гипсиран десен крак на
02.01.2020 г. е извършена операция под пълна анестезия и под рентгенов
контрол е осъществена репозиция на фрактурата, която е фиксирана със
„спонгиозен винт“. На 08.01.2020 г. М. М. е изписана от болничното
заведение с препоръка поне 45 дни след операцията да ходи с патерици, без
да стъпва на десния крак, след което да се извърши контролна
рентгенография. Издадена била медицинска бележка за освобождаване на
пациентката за цялата учебна година от физкултурни занятия в ***, където
пострадалата била студент. На 18.02.2020 г. М. М. е прегледана от лекар –
специалист УНГ болести при „АСИП МДЦ Каспела“ – гр. Пловдив.
Установено било, че вследствие на счупване на костите на носа е налице
„деформация на външен нос с хлътване в дясно, двустранно бледорози и леко
оточни долни и средни носни конхи, леко стеснени носни ходове, оскъдно
количество пенеста секреция“, поради което е назначена терапия. На
28.09.2020 г. М. М. е приета отново в Отделението по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Каспела – гр. Пловдив“ за оперативно
отстраняване на „спонгинозен винт“ /остеосинтеза/, с който на 02.01.2020 г. е
фиксирана фрактурата на дясната глезенна става. Операцията е извършена на
28.09.2020 г. под пълна анестезия. От болницата М. М. е изписана на
01.10.2020 г., като на оперирания крайник е наложена стерилна превръзка.
Дадени са препоръки конците да се свалят на 16 – тия ден след операцията и
да се извършат два контролни прегледа в рамките на един месец от
изписването. В резултат на преживяното пътнотранспортно произшествие и
причинения от него множествен травматичен синдром М. е изпитала и към
настоящия момент продължава да изпитва силни болки, страдания, ужас и
страх.
Към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия
автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател, обективирана
в полица № BG/02/119000405804 с покритие от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г.
Поради това на 02.07.2021 г. ищцата предявила претенция за определяне и
2
изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, по която била
образувана щета № **********. С писмо от 08.09.2021 г. дружеството
уведомило пострадалата, че определеният от него размер на обезщетението
възлиза на стойност от 6 000 лв. Ищцата счела, че този размер не съответства
на интензитета на претърпените от нея вреди, поради което с писмо от
25.11.2021 г. уведомила ответника, че не е съгласна с него, като предоставила
банкова сметка за изплащане на предложената сума от 6 000 лв. при условие
същата да бъде приспадната от определеното по съдебен ред обезщетение. До
датата на подаване на исковата молба посочената сума не била преведена.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати на ищцата сумата
от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от гореописаното ПТП,
настъпило на 19.12.2019 г. в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция
02.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на
14.04.2022г., като извън указания двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК,
процесуалният му представител адв. М. Г. е депозирал отговор на исковата
молба, подаден по пощата на 09.05.2022 г. и входиран в съда на 10.05.2022 г.
В същия е наведено възражение за това, че спорът не подлежи на разглеждане
по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, а следва да
бъде разгледан по общия исков ред. Излагат се съображения, че претенцията
на ищцата, макар облигационна по характер, има извъндоговорно основание и
за това не попада в предметния обхват на чл. 365 от ГПК. С оглед на това е
обосновано, че постъпилият отговор е в срок, тъй като е подаден в рамките на
едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, важим при приложение на общия
исков ред. По същество се излага, че предявеният иск е допустим и частично
основателен до размера на сумата от 35 000 лв., за която е заявено желание за
сключване на съдебна спогодба. Счита претендираният размер за
обезщетение в общ размер на 70 000 лв. за силно завишен, противоречащ на
принципа за справедливост и на интензитета на претърпените от ищцата
травматични увреждания. Признава съществуването на застрахователно
правоотношение по отношение на увреждащия автомобил към датата на
произшествието, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка
относно механизма на настъпване на процесното ПТП и участниците в него.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от процесуалния представител на
ищцата е постъпила допълнителна искова молба. В същата се излага, че
наведеното от ответника възражение относно процесуалния ред за
разглеждане на спора е преклудирано, тъй като не било направено в
установения и указан двуседмичен срок за отговор, съобразно разпоредбата
на чл. 369, ал. 1 от ГПК. Наред с това е изразено несъгласие да бъде
постигната спогодба за сумата от 35 000 лв., като вместо това е направено
предложение такава да бъде сключена за обезщетение в размер на 60 000 лв.
3
до приключване на първото по делото съдебно заседание.
В допълнителен отговор на исковата молба ответното дружество
заявява, че не желае сключване на спогодба при поставените условия, като
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика
на посочения в исковата молба автомобил, за който се твърди, че е участвал в
произшествието.
Наред с това не се оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка относно механизма на настъпване на процесното ПТП и
участниците в него.
Налице е и влязло в сила споразумение по образуваното по случая
НОХД, безспорно доказващо вината на деликвента, като категорично е
установено, че причинената по непредпазливост средна телесна повреда на
ищцата се изразява в счупване на вътрешен костен израстък/малеола на
дясната глезенна става, довело до трайно затрудняване на движението на
долен десен крайник, което е резултат от процесното произшествие по
4
описания от ищеца и установен от наказателния съд механизъм на
осъществяване.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Това важи и за
споразумението, безспорно доказващо вината на дееца. Т.е. относно фактите,
които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на
ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда:
счупване на вътрешен костен израстък/малеола на дясната глезенна става,
довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник –
деяние, признато за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква
„а“, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, буква „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1,
предл. 3-то от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без
наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това
престъпление.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
като в случая ищцата твърди, че освен установените от наказателния съд
травми са й причинени и други трайни увреждания, а именно отделно от
контузиите и фрактура на носни кости – деформация на външен нос с
хлътване в дясно.
По тези спорни въпроси по делото са изслушани две заключения на
СМЕ и свидетелски показания.
В случая релевантно е това на комплексната експертиза с вещи лица М. и
М. съобразно тясната им професионална компетентност на съответно ортопед
и специалист „уши, нос, гърло“, както и обстоятелството, че експертизата е
двучленна за разлика от единичната такава на вещо лице Б., която с оглед на
това и предвид обстоятелството, че между двете заключения няма съществени
противоречия по спорните факти, не следва да се подлага на самостоятелен
анализ.
Неоспореното заключение на специалистите в съответната област, което
съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от
страните, е в следния смисъл:
В резултат на инцидента ищцата е претърпяла счупване на вътрешния
израстък на големия пищял на дясна глезена става, контузия на главата,
контузия на дясно ходило, дясна лакътна става, контузия на лицето. В
резултат на това произшествие може да е хлътването на дясната носна
кост, като поради липса на образни изследвания на носните кости след
5
инцидента не е възможен по - конкретен отговор. Счупването на вътрешния
израстък на десния глезен, по неговия вид, характер, вида и
продължителността на лечението, представлява трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник. Останалите травматични увреждания са
причинили болка и страдания. Ищцата не е претърпяла нито една хирургична
интервенция в областта на ушите, носа и гърлото, като в хода на лечение на
по-тежките увреди на тялото й, основно от специалисти по ортопедия и
травматология, травмите на главата са били силно пренебрегнати и са
лекувани заедно с останалите увреждания, за което дори няма точна
документация. Причинена е била болка със силно изразен характер. Травмата
е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето.
Страданията, които е търпяла, са били силно изразени, поради засягане на
десния долен крайник и невъзможно придвижване, самообслужване и
хигиенен режим. Интензивността на болката е била голяма непосредствено
след травмата, след наместването и началния период на раздвижването.
Понастоящем лицето е напълно възстановено като конфигурация на дясна
глезенна става, има хипотрофия на мускулатурата на дясна подбедрица,
ограничение на дорзалната флексия с 5 градуса спрямо здравия крак. Лек оток
в областта на вътрешния малеол, болезненост при палпация в долния край на
оперативен цикатрикс. Оплаква от болезненост при движение, при по-
продължително натоварване и при промяна на времето. Походката е стабилна
без накуцване. Действително налице е леко хлътнала дясна носна кост, както
и белег в областта на дясна буза. И двете находки са вероятно следствие на
пътно-транспортното произшествие. Фрактурата на носните кости е
заздравяла отдавна, като на неправилно заздравяване може да се дължи и
хлътването на дясна носна кост, като това е немалък козметичен дефект на
лицето на млада жена. Но следва да се подчертае, че липсва образно
изследване - графия на носни кости, извършено в момента на травмата,
което да верифицира наличието на фрактура. Същото се касае и за
белега на дясна буза - козметичен дефект, ясно видим на лицето. Болките
след такива травми продължават различно време, като обикновено трябва да
са отзвучали до момента. Трябва да се има предвид и нерядката поява на
невралгични болки след такива травми, които траят много дълго време,
поддават се изключително трудно на лечение и нерядко са до живот.
Обективното доказване на такъв вид болки е проблем, тъй като не съществува
точен метод за тяхната диагностика.
При така формираните експертни изводи, които са еднопосочни и с тези
на единичната експертиза по този въпрос /разликата е само по отношение
извода за видимост на козметичен дефект в областта на лицето/, не би могло
да се приеме при условията на пълно и главно доказване, което да създаде у
съда сигурно убеждение в настъпването на твърдените факти, че освен
безспорната фрактура и контузии, има още една като резултат от инцидента –
счупване на носни кости. Не би могло да се приеме, че контузията на главата,
безспорно установен по делото факт, имплицитно включва в себе си и
6
фрактура на носа. Категоричен е изводът, че няма образни данни за счупване
на носни кости, което иначе би било установено при осъществен скенер на
областта на главата. Центраж с насоченост фрактура на носни кости изобщо
не е правен /устен доклад в о.с.з. на в.л. М. – специалист уши, нос, гърло/. Т.е.
липсват обективни данни за категоричен извод, че въпросната фрактура,
макар и понастоящем оставила видима следа по лицето, е в резултат на пряка
и непосредствена причинна връзка именно с инцидента. Не може да се
изключи вероятността да се касае за стара травма /преди ПТП/ или
последваща го, а съществуването на подобна вероятност изключва
възможността за формиране на категоричен извод в полза правата на
ищеца, изискващи пълно и главно доказване на наведения факт.
Не водят до друг извод и свидетелските показания на *** на ищцата и св.
Н. /без родство/. Субективните възприятия за обективно причинени трайни
увреждания, каквато е една фрактура, не заместват необходимостта от
обективни експертни изводи и надлежна медицинска документация.
Впечатлението на свидетел, дори той да има медицински познания, не е
достатъчно за формирането на категоричен извод, че освен установените от
наказателния съд фрактури има и други такива в пряка и непосредствена
причинна връзка с ПТП, щом те не се установяват с нужната за това
категоричност от тесни специалисти в областта. Нещо повече, липсва изобщо
обективираща ги медицинска документация. Дори показанията на *** на
ищцата да бъдат възприети като напълно достоверни, те са изолирани от
останалия доказателствен материал, което предвид близката й родствена
връзка с пострадалата, изключват възможността да бъдат ценени съобразно
правилото на чл. 172 ГПК.
При това положение и съобразно разпределената доказателствената
тежест ищцата следва да понесе неблагоприятните й последици, като се
приеме, че фрактурата на носните кости не е в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с инцидента и за нея застрахователят не
отговаря.
Колкото до свидетелските показания в останалите им части, подкрепящи
се взаимно и от останалия доказателствен материал, съдът ги цени при
условията на чл. 172 ГПК като годен доказателствен източник относно
конкретиката на съС.ието на пострадалата непосредствено след инцидента,
продължителността на възстановителния период, крехката й психика
понастоящем – страх и трежовност при пресичане. Следва все пак да се
съобрази, че сочената от *** на пострадалата „втора операция“ и последиците
от нея, е коментирана от в.л. М. като „втора интервенция“, представляваща
„изваждане на винтчето, което е поставено, за да зарасне правилно глезена, но
то не изисква да не стъпваш на крайника, да не ходиш и да не се движиш“
/устен доклад в о.с.з./.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените
7
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката
е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно установените по делото
факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други
неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др.
външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи
трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези.
Не бива също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
/с изключение на наведената фрактура на носни кости и свързан с тях
козметичен белег в обрастта на лицето/ описаните в исковата молба
физически и психически болки и страдания, които се характеризират със
значителен интензитет и продължителност предвид конкретното физическо
увреждане и свързаните с него болеви усещания, затруднено придвижване и
обслужване с необходимост от чужда помощ, водеща до ежедневен битов
дискомфорт, както и остатъчен тревожен комплекс при пресичане. Следва да
се съобрази обаче и обстоятелството, че възстановяването е протекло без
усложнения и към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена,
разбира се, с цялата условност на това понятие, тъй като всяка фрактура
неминуемо се отразява в една или друга степен на последващия физиологичен
и неврологичен статус на лицето. Предвид младата възраст на пострадалата
обаче и липсата на обективни данни за обратното обосновано е очакването за
бързо и цялостно връщане на организма към нормалните му функции без
трайни и невъзвратими последици. Не са причинени видими белези по лицето
или други козметични дефекти по тялото, за които предвид казаното по –
горе, да може да се приеме с категоричност, че са в пряка и непосредствена
причинна връзка с инцидента и в обема отговорност на застрахователя.
Съобразно всички тези обстоятелства при отчитане и на стандарта на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
8
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът
намира, че сумата от 35 000 лв е справедлив паричен еквивалент на
причинените от инцидента неимуществени вреди, до който размер
претенцията е основателна, а до пълния й предявен размер от 70 000 лв следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая застрахователната претенция е заведена при ответника на
02.07.2021г, като между страните не е водена кореспонденция по повод
необходимостта от представяне на допълнителни документи. Предложена е
занижена сума, която пострадалата е отказала да приеме като несправедлива.
При това положение това е и релевантната дата, считано от която следва да се
присъди законната лихва, което е в обема на акцесорната претенция и ще се
уважи в цялост.
При този изход на делото на страните се дължат разноски по
съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска или сумата от 1 750 лв / 3 500 лв х 0,5/ съобразно
списък на разноските и доказателствата за действително направен разход за
адвокатско възнаграждение в този размер, като съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платения
хонорар, който се установява да е съобразен с минималния нормативен праг
съобразно цената на иска и нормативно предвидената възможност за
заплащане на допълнително възнаграждение за трето и четвърто о.с.з., като
законът не обвързва дължимостта му с «виновно» поведение на насрещната
страна, довело до необходимост от провеждане на следващи о.с.з., както
възразява ответникът.
9
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Общият размер на разноските се
установява на сумата от 3240 лв за адвокатско възнаграждение съобразно
списък на разноските на л. 135 и доказателствата за действително направен
разход в този размер, от която по съразмерност на ответника се следва сумата
от 1620 лв /3240 лв х 0,5/.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 1 400 лв за държавна такса, както и 651 лв – депозит за вещи
лица /1302 х 0,5/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на
претенцията или общо 2 051 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от
дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на М. С. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. ****, сумата от
35 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на лек
автомобил с марка „Опел“, модел „Мерива“, с регистрационен № **** - Н. Т.
Т., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на състояло се на 19.12.2019 г., при пресичане на пешеходна пътека
тип „Зебра“, находяща се в гр. Пловдив, на кръстовището между бул.
„Свобода“ и ул. „Перущица“, ПТП, за което водачът е признат за виновен по
наказателно дело от общ характер № 20215330201651/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XX – ри наказателен състав, приключило със
споразумение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
02.07.2021г до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата над присъдената сума до пълния й предявен размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на М. С. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. **** сумата от
1 750 лв – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. **** да
заплати на „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата
10
от 1620 лв – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 2 051 лв. – за държавна такса и депозит вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11