Р Е Ш Е Н И Е
№ 508/3.7.2019г. 03.07.2019
година град
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На
25.06 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
и прокурора М.К.като разгледа
докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 4163 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Я.И.П. против Прокуратура на РБ, с която се
претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 325,ал.2, вр. чл.1 от НК, ведно със законната лихва от 22.10.2016 г. до окончателното изплащане,
сумата от 7000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 354, ал.5, вр. чл. 3,
т.1, предл. 1 от НК, в едно със законната лихва от 15.11.2017 год. и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 300 лв., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане , които вреди
са причинени вследствие на незаконно
повдигнати и поддържани обвинения, по които ищецът е бил признат за невиновен с
влезли в сила присъди на ЯОС , съответно на 22.10.2013 год. и на 15.11.2017
год.
В
исковата молба е изложено, че в периода 23.01.2013 – 02.05.2017 год. ЯРП
повдигнала две обвинения против ищеца, а именно : за престъпление по чл.
325,ал.2, вр. ал. 1 от НК на 23.01.2013
год. , по което наблюдаващият прокурор постановил задържане на ищеца за срок от
три дни, а в последствие внесъл обвинителен акт, както и с присъда на ЯОС от
22.10.2013 год. бил признат за невиновен; за престъпление по чл. 354а, ал.5,
вр.ал.3, т.1,предл. 1 , по което с решене от 15.11.2017 год. на ЯОС ищецът бил
признат за невинен. В следствие на изложеното ищецът претърпял освен неимуществени вреди, които
оценява на сумата от общо 17 000
лв. и за които излага подробни съображения в ИМ. Освен това заплатил адвокатски хонорар в
размер на 300 лв. Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на
разноски в производството.
В
срока за отговор ответната страна е оспорила исковете по основание и размер, за
което излага подробни съображения, като посочва, че не са представени
доказателства за търпени вреди, както и че претенцията на ищеца е твърде
завишена и несъответстваща на икономическия стандарт в Р България и съдебната
практика по аналогични случаи. Претендира се отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът
чрез прокурор К.от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложените писмени доказателства наказателното производство по БП № ***год.
по описа на РУП Я. е било образувано срещу П. за престъпление по чл. 325,ал.1
от НК. С постановление от 23.01.2013 год. ищецът е бил привлечен в качеството
на обвиняем , като на същата дата му е бил проведен разпит в това му качество.С
постановление от същата дата лицето е било задържано в ареста на ОЗ“ИН“ за 72
часа.По ДП са разпитани свидетели, както и назначена балистична експертиза.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие на л. 11 от ДП П. е
упълномощил адвокат и заплатил възнаграждение в размер 300 лв.На 25.01.2013
год. е направено предложение по чл. 64,ал.1 от НК за вземане срещу П. на МНО –
задържане под стража.С определение от същата дата ЯРС е оставил без уважение
искането.На 31.01.2013 год. образуваното БП е преобразувано в ДП срещу ищеца
отново за престъпление по чл. 325,ал.1 от НК.На 13.02.2013 год. разследването е
било предявено на обвиняемия. На същата дата образуваното ДП е изпратено на ЯРП с мнение за съд. С
постановление от 06.03.2013 год. П. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. чл. 1 от НК, разпитан и съответно отново му
е предявено разследването. На 19.03.2013 год. в ЯРС е внесен обвинителен акт
срещу П. и съответно образувано НОХД № ***/2013 год. Видно от същия спрямо П. е
била взета МНО – Подписка.С присъда от 10.06.2013 год. ищецът е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 325,ал.1 от НК и оправдан по обвинението по чл. 325,ал.2 от НК, като на
основание чл. 78а от НК е бил освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лв.По жалба на П., делото е било пренесено пред въззивна
инстанция, като с решение от 22.10.2013 год. ищецът е бил признат за невинен по
обвинението в извършено престъпление по чл. 325,ал.1 от НК, съдебното
производство е било прекратено и делото върнато на ЯРП по компетентност за
съставяне на АУАН и образуване на производство по УБДХ.
В
образуваното производство по НАХД № ***2013 год. на осн. чл. 1,ал.1 от УБДХ на
нарушителя П. е наложена глоба в размер на 200 лв.
ДП
№ ***/2016 год. е започнало на 30.08.2016 год. срещу Я.И.П. за престъпление по
чл. 354а, ал.3,т.1 от НК. По ДП са разпитани свидетели, назначена е
физикохимична експертиза извършен е оглед на веществени доказателства. С
постановление от 02.05.2017 год. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 354а,ал.5, вр. ал.3, т.1, предл. 1 от НК. На същата дата е
разпитан в това качество.На 04.05.2017 год. разследването е предявено на П.,
като на същата дата ДП е изпратено на ЯРП с мнение за предаване на съд. На
31.05.2017 год. е образувано АНД ***2017 год. по описа на ЯРС въз основа на
внесено искане от ЯРП по реда на чл. 78а от НК. МНО не е наложена. С решение от
14.06.2017 год. подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото обвинение,
като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба. С решение от 15.11.2017 год. на ЯОС Я.П. е признат невиновен
по повдигнатото обвинение.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. В. П. – майка на ищеца посочва, че първото дело на сина й е
било през 2013 год., бил подведен под отговорност, но не се доказало да е
виновен. Първо бил задържан за 24 часа, не изглеждал добре, не искал да се
храни, да разговаря. След още един ден го задържали за 72 часа, видели го само
веднъж, изглеждал зле. Ситуацията довела до влошаване на отношенията в
семейството, т.к. и града бил малък, а семейството на ищеца имало малък семеен
бизнес, разбрали клиенти , приятели и познати. Тогава Я. бил на 18 год.,
предстоял му бал, съучениците му отказали да комуникират с него, както и не го
взели на организираната по повод на бала екскурзия в Т. Заради това дело не
успял да кандидатства в НСО, защото се затворил в себе си и нямал желание за
нищо. Парите за кандидатстване отишли по дела. Второто дело било за подхвърлени
в колата му наркотици. През 2017 год., тогава било кошмар. Семейството живеело
с полицията, която всеки ден била в къщата им, спирали свидетелката с колата,
без причина. Я. се разделил и с приятелката си, приятелите му останали двама –
трима. Затворил се в Ж.,което не било нормално за човек на тази възраст. Не
можел да спи, което наложило свидетелката да купи лекарства, за да се успокои.
Никой не искал да свидетелства по делото , защото ги било страх като виждали
какво се случва с Я.. Свидетелката мисли, че към момента синът и има и други
дела, но т.к. е пълнолетен сам си получава призовките. Отказвали да го вземат
на работа, заради делата и до ден днешен работел в семейния бизнес.
Св.
Е. П. – сестра на ищеца посочва, че знае, че брат й е бил задържан от полицията
на 24 часа, пуснат и после отново задържан за 72 часа. Било точно преди бала.
Бил отпаднал, чувствал се зле, не искал да разговаря. Не го взели на почивка в
Т.. Класният се притеснявал. Щял да кандидатства , но парите отишли по дела.
Тогава загубил и голяма част от приятелите си. Това го давали по телевизиите.
Не можел да си намери работа, защото никой работодател не искал да има работник
с проблеми. По второто дело бил обвинен за наркотици. Не употребявал такива.
Тогава Я. се отделил от семейството и заживял отделно. Родителите им се
скарали. Приятелка нямал, защото момичетата се страхували. Това не били
единствените дела. Доста често бил викан в полицията, но след 2017 год. делата
станали повече.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата
на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Доколкото с влезли в сила на 22.10.2013
год. и 15.11.2017 год. решения на ОС – Я.,
ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, настоящият състав
намира, че са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на
отговорността на ответника Прокуратурата на Р България.
В процесния случай претенцията на ищеца
касае претърпени от него имуществени вреди, представляващи заплатено в хода на
ДП от 2013 год. адвокатско възнаграждение и неимуществени вреди, подробно
описани в исковата молба, причинени от двете повдигнати му обвинения.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР
3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004, ОСГК на ВКС/.Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки
и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от
настъпилите негативни последици.
Установява се
безспорно от показанията на разпитаните свидетелки, ценени при условията на чл.
172 от ГПК, че през времето на развитие и на двете ДП, а и след това
поведението на ищеца е било променено, същият е станал дистанциран, изпитвал е
притеснения, не е можел да спи, спрял е да контактува с близките си и е влошил
отношенията си с тях, както и че предвид, че факта на обвиненията е станал известен
в близкото му обкръжение, е загубил приятелите си. Т.е. несъмнено в следствие
на повдигнатите обвинения по чл. 325 от НК и по чл. 354а от НК , ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от незаконните обвинявания в извършване на престъпления и са в причинна връзка
с тях.
Във връзка с
неимуществените вреди от повдигнатото обвинени по чл. 325,ал.2, вр. 1 от НК ,
съдът предвид изложеното по-горе и като отчита – тежестта на повдигнатото
обвинение /за което се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода/,
продължителността на воденото наказателно производство ,което се е развило в съответните напълно разумни
срокове, степента на засягане на правата, наложената най-лека МНО подписка,
фактът че ищецът не е бил осъждан, настъпилата негативна промяна в начина му на
живот, интензитета на търпените болки и страдания, включително безспорно
установеното обстоятелство, че е бил задържан в ареста / в случаите, когато
лицето бъде оправдано по-късно, задържането се явява незаконно, а причинените
му в резултат на незаконното задържане неимуществени вреди подлежат
на обезщетение , в този смисъл решение № 95 от 8.05.2011г. на ВКС по гр.д. №
849/2010г., ІІІ ГО/, настоящият състав намира, че за обезвредата на търпените
неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 1000 лв., която сума е
справедлива и подходяща да възстанови психическото и емоционално равновесие на
пострадалото лице. Тук ЯРС намира за необходимо да посочи, че при определяне на
обезщетението се взе предвид застъпено
от ВКС становище, че съдебната практика при обичайните за причиненото от
незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, определя
обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство- Решение № 79 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2034/2017 г. и др. В процесния случай,
както беше изложено по-горе ДП е
приключило в изключително кратък и разумен срок , т.е. под една година, но
следва да се има предвид и че лицето е било задържано, което задържане неминуемо
завишава интензитета на претърпените вреди. До пълния си предявен размер от
10 000 лв., претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Върху присъденото обезщетение ищецът има
право и на законната лихва за забава, считано от 22.10.2013 г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда на ЯОС. Според приетото от ВКС в т.4 на ТР
№3/2005г. влизането в сила на оправдателната присъда е момента, от който
обезщетението за вреди става изискуемо. Т.к. обаче ищецът е поискал присъждане
на законна лихва от друга посочена дата, по изложени съображения и предвид
невъзможността съдът да постанови нещо
различно от поисканото, то законната лихва следва да бъде присъдена от
22.10.2016 год.
Като
основателен и доказан следва да се уважи вторият иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени
вреди в размер на 300 лв. В НПК липсва процесуална възможност, даваща право на
подсъдимия да получи в наказателния процес разноските, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар за осъществената защита в наказателното производство,
завършило с оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с
незаконното обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1,
т.3, вр. с чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая
ищецът е установил, че в хода на досъдебното производство е заплатил адвокатски
хонорар в размер на сумата от 300 лв. Следователно, касае се за имуществена
вреда, която е пряка последица от незаконното обвинение по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, ето защо иска следва да се уважи
в горепосочения размер, с присъждане на
законната лихва, отново така, както е поискано от ищеца, а именно от датата на
исковата – 23.10.2018 год.
Във
връзка с неимуществените вреди от повдигнатото обвинени по чл. 354а,
ал.5,вр.чл.3,т.1,предл. 1 от НК , съдът
предвид изложеното по-горе, включително цитираната съдебна практика и като
отчита – тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание
глоба до 1000 лв./, продължителността на воденото наказателно производство ,което
се е развило в съответните напълно
разумни срокове, степента на засягане на правата, липсата на наложена МНО,
настъпилата негативна промяна в начина на живот на ищеца, търпените страдания и
неудобства, намира, че за обезвредата на търпените неимуществени вреди следва
да се присъди сумата от 800 лв., която сума е справедлива и подходяща да
възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице.До пълния
си предявен размер от 7000 лв. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Обезщетението следва да бъде присъдено в едно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.11.2017 год.
С
оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер
на 74, 05 лв., съразмерно с уважената
част от исковете- заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ.
По
изложените съображения, ЯРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц., да заплати на
Я.И.П., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 1000
лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.
325,ал.2,вр.ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда на ОС – Я., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 22.10.2016 г. до окончателното изплащане, като иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц., да заплати на
Я.И.П., ЕГН **********, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 300 лв.
- обезщетение за имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325,ал.2,вр.ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда на ОС – Я., ведно със законната лихва върху главницата считано от
23.10.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц., да заплати на
Я.И.П., ЕГН ********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 800 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. чл.3,
т.1,предл.1 от НК, за което е оправдан
с влязла в сила присъда на ОС – Я., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 7 000
лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес
гр.София, ул.“Витоша“2, представлявана от Главния прокурор С. Ц.да заплати на Я.И.П.,
ЕГН ********** сумата от 74,05 лв. - разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: