Решение по дело №1940/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Л.Д.Л. против Ревизионен акт (РА) № Р-16001622005110-091-001/19.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 248 от 12.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Дирекция ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се развиват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, тъй като ревизионният акт е издаден след изтичане на законосутановените срокове за извършване на ревизия. В подкрепа на това се излага, че продължаването на срока е възможно да се извърши един път, а в случая е налице трета заповед, която регламентира срока, като допълнително същата не е връчена на ревизираното лице. Развива доводи, че е нарушен материалният закон, тъй като ревизионният акт е издаден при условията на чл. 122 ДОПК, без да са налице условията за това. В подкрепа на това развива доводи, че твърденията в РА представляват косвени обстоятелства, за което е недопустимо да се провежда ревизия по този ред. Твърди се, че жалбоподателката е изпращала пратки по куриерски фирми („Еконт – Експрес“ и „Спиди“) и получавала парични суми, но същите не са постъпвали в нейния патримониум, тъй като изпращач на стоките са трети лица („Бик кепитъл“ ЕООД, „Елит фешън груп“ ЕООД, „Сребро БГ 1“ ЕООД и „Феон арт“ ЕООД), на които са предавани парите, т.е. действало се е от името и за сметка на тези дружества. Допълнително поддържа, че тези дружества са посочени като податели в съответните товарителници. Посочва, че със „Сребро БГ 1“ ЕООД се е намирала в трудови отношения. Развива доводи, че не е необходимо писмено пълномощно за изпращане на стоките и за получаване на парите.

Подадени са писмени бележки, с които се развиват същите аргументи в подкрепа на защитната теза. Допълнително се посочват за допуснато нарушения, тъй като от органа е прието, че търговската дейност е осъществявана със сребърни бижута и не е съобразено, че бижутерията може да е от всякакъв вид материали. В тази връзка неправилно е определена данъчната основа по аналог.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

С писмени бележки на ответника се развиват доводи за липсата на отменителните основания. Акцентира се, че като подадели на голяма част от пратките фиктивно са посочени „Бик кепитъл“ ЕООД и „Елит фешън груп“ ЕООД, но реално дейността е била извършвана от Л.Л. и приходите от тази дейност, получени по наложените платежи, следвало да бъдат декларирани от нея.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизионното производство спрямо Л.Д.Л. е започнато със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622005110-20-001/06.10.2022 г., издадена от началник сектор към ТД на НАП – Пловдив, която е с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г.

Със ЗВР № Р-16001622005110-20-001/06.10.2022 г. са посочени ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията, както и е определен срокът за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е сторено на 18.10.2022 г. по електронен път (л. 2126, том VIII по делото).

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622005110-020-003/17.01.2023 г. )л. 719, том III по делото), издадена от същия орган по приходите, е удължен срокът на ревизията до 17.02.2023 г., като по делото няма данни същата да е връчена на ревизираното лице. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622005110-020-003/16.02.2023 г. (л. 115, том I по делото), издадена от същия орган по приходите, е удължен повторно срокът на ревизията, а именно до 17.03.2023 г., като по делото липсва информация тази заповед да е връчена на жалбоподателката.

С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии по делото са приложени Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив. Представена е и Заповед № РД-09-2202/07.12.2022 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, от която се установява, че посочените лица в ЗВР са сред ревизиращите органи в ТД на НАП – Пловдив.

С искане № РД -21-3005/11.10.2022 г. е дадена възможност на ревизираното лице да представи документи и писмени обяснения. В тази връзка жалбоподателката се е възползвала да подаде писмени обяснения, в които посочва, че не е извършвала търговска дейност. Пояснява, че е извършвала услуга на свой познат, като е изпращала пратки и получавала пари от услугата „наложен платеж“ от името на неговото дружество, за което впоследствие е отчитала паричните средства. Посочва, че няма пълномощни или други документи във връзка направените твърдения.

Видно от протокол № 1646018/17.05.2022 г. е извършена справка в информационната система на НАП се установява, че Л.Д.Л. е имала сключени трудови договори със „Сребро Бг“ ЕООД, „Сребро БГ 1“ЕООД, „Силвър Арт“ ЕООД и „Силвър Бг 1“ ЕООД, като на една част от тях едноличен собственик и управител е К.К. (брат на жалбоподателката), а на друга част е Ц. Д. (майка на жалбоподателката). При подаването на декларации от тези дружества е декларирана търговия на дребно с разнообразни стоки и бижутерийни изделия чрез поръчки по поща, телефон или интернет. Отразено е, че по данни на УИС и справка за доставени пратки има данни за Л.Л. за 4 243 записа за доставка основно на сребърна бижутерия и изплатени суми от наложени платежи от куриерски фирми „Спиди“ ЕАД и „Еконт Експрес“ ЕООД на стойност 215 982,66 лева за периода от 30.01.2018 г. до 30.06.2021 г. Отразено е, че като изпращачи на пратките са посочени „Сребро Бг“ ЕООД, „Сребро БГ 1“ЕООД, „Силвър Арт“ ЕООД, „Силвър Бг 1“ ЕООД, „Биг кепитъл“ ЕООД, Елит фешън груп“ ЕООД и „Феон Арт“ ЕООД, като по – голяма част от тях са с особено големи задължения към бюджета.

Впоследствие от жалбоподателката са подадени повторни писмени обяснения рег. № 94-002623/26.04.2022 г., в които посочва, че е имала сключени трудови договори с работодателите „Сребро Бг“ ЕООД и „Сребро БГ 1“ЕООД, по силата на които е изпращала пратки по куриерски фирми и получавал парични суми, които впоследствие ги отчитала. Твърди, че други дружества я упълномощавали да изпраща пратки и получава парични средства от наложени платежи от тяхно име и за тяхна сметка. Към писмените обяснения е приложена декларация, с която жалбоподателката заявява, че използва телефонен номер ***.

По искане на ревизиращите лица е постъпил отговор от „Йетел българия“ ЕАД, в който се посочва, че соченият от жалбоподателката телефонен номер *** е собственост на „Феон Арт“ ЕООД.

Налични са писмени обяснения от управителя на „Сребро Бг“ ЕООД, според които дружеството е развивала търговска дейност чрез електронен магазин, за което е ползвана електронна платформа и е сключен договор с „Еконт Експрес“ ЕООД, който се представя. Отразено е наличието на сключен трудов договор с жалбоподателката, която имала задължения по обработване на поръчките, изпращане на пратки и получаване на пари от наложени платежи.

В изпълнение на отправено искане от органите по приходите, е постъпила информация от „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД, отнасящ се за пощенски пратки, подадените от Л.Д.Л. (включително пратки с посочено лице за контакт – жалбоподателката), както и за изплатени в брой наложени платежи на същото лице за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Представената информация съдържа номер на товарителница, дата на подаване, подател/фирма, описание, до офис, получател и стойност на наложения платеж.

Изискана е информация от „Биг кепитал“ ЕООД и „Елит фешън груп“ ЕООД, но такава не е постъпила при ревизиращите органи.

По делото е налично пълномощно (л. 1524, том VI), с което „Биг кепитал“ ЕООД упълномощава Л.Д.Л. да предсталвява дружеството до 30.12.2020 г. пред всички куриерски фирми, сред които „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД, като получава и изпраща пратки, както и да получава наложени платежи.

Налични са изискани обяснения от А.П. (л. 200, том VIII), с които посочва, че е закупил стока (бижу) от сайта silver.bg, която е получена чрез куриерска фирма, а заплащането е осъществено чрез услугата „наложен платеж“.

Подадени са изискани обяснения от И.Х., обективирани в протокол от 10.08.2022 г. (л. 1593, том VI), която посочва, че по интернет е поръчала бижу, което е доставено чрез куриер с наложен платеж.

С цел определяне на размера на разходите за дейността по продажба на бижута, органите по приходите са изискали информация за средната търговска надценка за стоки – бижута в годишен размер за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., за което са изпратени съответните искания до „Имекс“ ЕООД, „Перфект Арт“ ЕООД, „Ориногрос“ ООД, „Николас“ ООД и „Уеб комерс Бг“ ЕООД.

Постъпило е заявление „Имекс“ ЕООД, ведно с приложени документи, от което става ясно, че дружеството, занимаващо се с търговия със сребърна бижутерия, е със следните средни търговски надценки на всички бижута: за 2019 г. – 267 %, за 2020 г. – 297 % и за 2021 г. – 306 %.

Подадена е информация от „Перфект Арт“ ЕООД, занимаващо се с производство и продажба на бижутерийни и подобни изделия от благородни метали, според която средната търговска надценка на всички бижута е следната: за 2019 г. – 150 % (за собствена продукция – 51%), за 2020 г. – 246 % (собствена продукция – 46 %) и за 2021 г. – 193 % (собствена продукция – 65 %).

Приложени са документи от „Ориногрос“ ООД, според които основната дейност на това дружество е изработване, ремонт и търговия със сребърни бижута. Средната търговска надценка на всички бижута е 74 % за 2020 г. и 68 % за 2021 г., а за 2019 г. не е посочена.

Депозирани са документи от „Николас“ ООД, от които е видно, че дружеството се занимава с производство и продажба на бижутерийни и подобни изделия от благородни метали. Средната търговска надценка на всички бижута е 295,41 % за 2019 г., 397,66 % за 2020 г. и 191,47 % за 2021 г.

„Уеб комерс Бг“ ЕООД също да са подали информация, според която основната дейност на дружеството е търговия на дребно с имитация на бижута, осъществявана онлайн и със стационарни търговски обекти. Средната търговска надценка на всички бижута е 203,86 % за 2019 г., 201,57 % за 2020 г. и 200,39 % за 2021 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1600**********-092-001/29.03.2023 г., връчен на Л.Д.Л. на 22.04.2023 г. В срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу доклада не е подадено възражение.

Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-16001622005110-091-001/19.04.2023 г. от органа възложил ревизията (началник Сектор) и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата.

С оспорения ревизионен акт са установени следните задължения за:

- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 113,25 лева и лихва 32,67 лева; за 2020 г. в размер на 504,48 лева и лихва 94,38 лева; за 2021 г. в размер на 2 112,83 лева и лихва 181,05 лева;

- вноски за Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2019 г. в размер на 497,28 лева и лихва 175,71 лева; за 2020 г. в размер на 1 083,36 лева и лихва 300,24 лева; за 2021 г. в размер на 2 823,38 лева и лихва 345,85 лева;

- вноски за Здравно осигуряване (ЗО) за 2019 г. в размер на 268,80 лева и лихва 94,98 лева; за 2020 г. в размер на 585,60 лева и лихва 162,30 лева; за 2021 г. в размер на 1526,15 лева и лихва 186,96 лева;

- вноски за Допълнително задължително пенсионно осигуряване от Универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) за 2019 г. в размер на 168 лева и лихва 59,36 лева; за 2020г. в размер на 366 лева и лихва 101,43 лева; за 2021 г. в размер на 953,84 лева и лихва 116,84 лева.

Прието е, че за ревизираните периоди са налице обстоятелствата по чл.1 22 ал. 1, т. 2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Органът е приел, че в хода на ревизията е установено, че Л.Д.Л. е извършвала търговска дейност за периода от 2019 г. до 2021 г., изразяваща се в продажба на бижута. В тази връзка е прието, че стоката е изпращана чрез куриерски фирми „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД, а продажната цена е получавана чрез наложени платежи. Органът е направил своите изводи само въз основа тези куриерски пратки, на които в товарителниците им е отбелязано като изпращач „Бик кепитъл“ ЕООД или „Елит фешън груп“ ЕООД, но в които Л.Д.Л. фигурира като лице, което е предало пратката и получило в брой съответния наложен платеж. Направен е извод, че тези две дружества са посочени като фиктивни изпращачи на пратките и получатели на наложените платежи, доколкото не е установено упълномощаване или възлагане на тази работа на Л.Д.Л.. Органът е изключил куриерските пратки за периода от месец юли 2020 г. до месец декември 2020 г., в които като изпращач е записан „Бик кептъл“ ЕООД, тъй като е приел, че за този период е налице упълномощаване на Л.Д.Л. да изпраща пратки и получава наложени платежи от името и за сметка на това дружество.

При анализа на представените документи от „Еконт Експрес“ ЕООД и „Спиди“ ЕАД е установено, че общият размер на получените от лицето суми от наложени платежи възлиза на 56 148,57 лева (3 136,57 лева за 2019 г., 9 778 лева за 2020 г. и 43 234 лева за 2021 г.), които представляват неотчетени приходи от продажби на стоки за ревизирания период.

Органите по приходите приемат, че получените наложени платежи от ревизираното лице не са декларирани в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Приемат, че данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ следва да е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като се приложи 216,69 % надценка за 2019г., 223,25 % надценка за 2020 г. и 178,97 % надценка за 2021 г. (установена от изискана информация от дружества, занимаващи се с търговия на бижута). Определени са дължими данъци по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ както следва: за 2019 г. в размер на 113,25 лева и лихва 32,67 лева, за 2020 г. в размер на 504,48 лева и лихва 94,38 лева и за 2021 г. в размер на 2 112,83 лева и лихва 181,05 лева.

Определени са задължения по КСО. В производството се установява, че лицето, осъществявало дейност като ЕТ, не се е самоосигурявало и не е подало декларации обр. 1 и обр. 6, поради което са определени дължимите авансови вноски за ДОО самоосигуряващо, а именно: за 2019 г. в размер на 497,28 лева и лихва 175,71 лева; за 2020 г. в размер на 1 083,36 лева и лихва 300,24 лева; за 2021 г. в размер на 2 823,38 лева и лихва 345,85 лева. Определени са вноски за ДЗПО в УПФ за самоосигуряващи се лица: за 2019 г. в размер на 168 лева и лихва 59,36 лева; за 2020г. в размер на 366 лева и лихва 101,43 лева; за 2021 г. в размер на 953,84 лева и лихва 116,84 лева. Също така са определени следните вноски за здравно осигуряване: за 2019 г. в размер на 268,80 лева и лихва 94,98 лева; за 2020 г. в размер на 585,60 лева и лихва 162,30 лева; за 2021 г. в размер на 1526,15 лева и лихва 186,96 лева.

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл. 152 ДОПК с жалба с вх. № 94-00-4080/09.05.2023 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив е издал Решение № 248 от 12.07.2023 г., с което е потвърдил оспорения РА № Р-16001622005110-091-001/19.04.2023 г., като е споделил всички изводи, изложени в него.

В хода на съдебното производство са приети от документи, отнасящи се за регистрираните от „Бик кепитъл“ ЕООД, „Елит фешън груп“ ЕООД, „Сребро Бг“ ЕООД и „Феон Арт“ ЕООД фискални устройства и извършени продажби с тези устройства за периода от 2019 г. до 2021 г., както и за подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО.

По делото са приети основно и допълнително заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, които съдът кредитира, доколкото същите са обосновани и непротиворечиви.

От заключението става ясно, че Л.Д.Л. е получила наложени платежи в общ размер на 1320,57 лева за 2019 г., 1304,80 лева за 2020 г. и 1700,80 лева за 2021 г., отнасящи се за куриерски пратки, по които същата е посочена като подател в товарителниците им. Съдържанието на пратките е различно: бижута, дрехи, препарати, техничка, мобилни телефони и други. На база получените наложени платежи са посочени съответните годишни данъчни основи за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и са определени дължите данъци и осигурителни вноски.

В заключението са посочени получените за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021г. суми по наложени платежи от „Бик кепитъл“ ЕООД, и „Елит фешън груп“ ЕООД, отнасяща за куриерски пратки, в които като подател в товарителниците са вписани тези дружества, но като лице за контакт е посочена жалбоподателката. Тези стойности от наложени платежи, изплатени от „Спиди“ ЕАД са следните: 2941 лева - „Феон Арт“ ЕООД, 1216 лева - „Сребро Бг“ ЕООД, 52 483,51 лева - „Бик кепитъл“ ЕООД и 7752 лева - „Елит фешън груп“ ЕООД. Изплатените от „Еконт Експрес“ ООД наложени платежи са следните: 174 056,65 лева - „Бик кепитъл“ ЕООД, 36 285 лева - „Елит фешън груп“ ЕООД и 0 лева - „Сребро Бг“ ЕООД и „Феон Арт“ ЕООД.

От допълнителното заключение се налага извод, че „Бик кепитъл“ ЕООД има регистрирани две фискални устройства: рег. № 4183017 за обект „магазин“ в гр. Созопол и рег. № 4175626 за обект „Без стационарен обект“ в гр. Бургас. Сумарните обороти са следните: 120 021,85 лева за 2019 г.,67 342,13 лева за 2020 г. и 156 745 лева за 2021 г. Посочени са дневните обороти по фискално устройство и получените суми от наложени платежи.

„Елит фешън груп“ ЕООД има регистрирани две фискални устройства: рег. № 4387469 за обект „Без стационарен обект“ в гр. Варна и рег. № 3874645 за обект „магазин“ в община Несебър. Налична е справка за отчетени периоди само за 2020 г. от първото фискално устройство, като за останалия период и за другото ФУ липсват данни за извършени продажби. Отразени са по дни през 2020 г. получени суми от наложени платени, като за част от тях липсват регистриран оборот във фискалното устройство.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съдът, въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, доколкото това е направено от органът, възложил ревизията - началник Сектор (оправомощен за това със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив) и главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за ревизиращ орган по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискванията към чл. 120, ал. 2 ДОПК към ревизионният акт е приложен ревизионен доклад, който е неразделна част от него, т. е. мотивите на РД са и мотиви на РА.

Процесуалните правила, свързани с издаване на ревизионният акт, са регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“ ДОПК. При извършена проверка касателно съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните разпоредби на закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения.

В настоящият случай ревизията е започната със ЗВР № Р-16001622005110-20-001/06.10.2022 г. , в която е определено, че срокът за извършване на ревизията е три месеца от датата на връчване на заповедта. Видно от приложената разписка се установява, че ЗВР е връчена на ревизираното лице на 18.10.2022 г. по електронен път (л. 2126, том VIII по делото). Това означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 18.01.2023 година. Тази заповед е изменена последователно с две последващи заповеди (ЗИВР № Р-16001622005110-020-003/17.01.2023 г. и ЗИВР № Р-16001622005110-020-003/16.02.2023 г.), като крайният срок за приключване на ревизията е определен да бъде 17.03.2023 г.

Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, основани на разбирането, че не е допустимо два пъти удължаването на срока за извършване на ревизия и невръчването на заповедите за удължаване на този срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане, а ако този срок е се се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. В случая е налице ограничение единствено за времетраенето на ревизията и няма изисквания за броя на заповедите, с които да се извърши удължаването на срока, т. е. допустимо многократно удължаване на срока, стига да не се превишава максималният срок.

В чл. 113, ал. 3 ДОПК е регламентирано, че ЗВР може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. Това означава, че не е необходимо връчване на ЗИВР № Р-16001622005110-020-003/17.01.2023 г. и ЗИВР № Р-16001622005110-020-003/16.02.2023 г., тъй като изменението (удължаването на срока) се счита от датата на тяхното издаване, а не от връчването им, в който смисъл е разликата в сравнение с първоначалния срок. В тази връзка ще се посочи и, че ревизията е протекла в сроковете по чл. 114 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че всички процесуални действия по ревизията са извършени до така посочения срок и са надлежно документирани с нарочни протоколи за присъединяване.

В чл. 117, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че в срок не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията ревизиращият орган по приходите следва да състави ревизионен доклад. Това означава, че този срок започва да тече от датата 17.03.2023 година, което означава, че крайният срок, в рамките на който следва да бъде съставен ревизионен доклад е 31.03.2023 година. Ревизионният доклад е от 29.03.2023 г., което означава, че същият е издаден в рамките на законоустановения за това срок. По делото не се спори връчването на РД, поради което съдът намира, че е спазени срокът по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на ревизионен акт. Като допълнение следва да се посочи, че сроковете за издаване на ревизионене акт са инструктивни и тяхното нарушаване не води до засягане правото на защита на ревизираното лице. След като е осъществена процедура по надлежното им връчване и съответно, адресатът им е упражнил в срок правото си на защита чрез подаване на жалба срещу ревизионния акт по административен ред, то следва, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството. В тази връзка при издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основания за отмяната му.

Не са допуснати нарушения на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал 2 ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по особения ред, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В случая органът поддържа, че са налице данни за укрити приходи и доходи, което представлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Анализът на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума „данни“ налага извода, че за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не конкретни доказателства за укрити приходи или доходи (В този смисъл Решение № 13892/17.10.2019 г. по адм. д. № 4660/2019 г. на ВАС). В случая от документацията, изискана от куриерските дружества, се налага извод, че Л.Д.Л. е изпращала стоки по куриер и се е подписвала при получаването на наложени платежи, което не оспорва от нея (липсва оспорване на подписите или неточно съставяне на документите, представени от куриерските дружества). В тази връзка за основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не само са налице данни, а нещо повече – подкрепя се от събраните по делото доказателства (изисканата документация от куриерските дружества), които не са оспорени от страна на ревизираното лице, т. е. същите се ползват с доказателствена сила. В този смисъл не се споделят възраженията, че са налице „косвени обстоятелства“, водещи до неприлагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

В случая жалбоподателката лично е предавала стоката (бижута) на куриерски дружества, посочвала е лице като подател в товарителницата („Бик кепитъл“ ЕООД или „Елит фешън груп“ ЕООД) и е получавала в брой наложени платежи, за което се е подписвала. Това означава, че е в тежест на жалбоподателката да установи наличието на правоотношение с „Бик кепитъл“ ЕООД, и „Елит фешън груп“ ЕООД, по силата на което да е действала от името и за сметка на тези две дружества. В настоящия случай не се представиха доказателства, които да оборват презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК.

От заключенията на съдебно – счетоводната експертиза не се налага друг извод. Установи се, че „Бик кепитъл“ ЕООД е извършвало търговска дейност (вероятно от продажба на стоки) в дните, когато жалбоподателката е изпращала стоки или получавала наложени платежи, но липсват доказателства, че тези продадени от дружеството стоки са изпращани от жалбоподателката. Наред с това за „Елит фешън груп“ ЕООД липсва информация за осъществявана търговска дейност през 2019 г. и 2020 г., а извършваната такава през 2021 г. съвпада само с някои от дните, в които жалбоподателката е изпращала стоки или получавала наложени платежи. В заключение следва да се отбележи, че само по себе си осъществяването на търговска дейност от двете дружества не води до извод, че действията на жалбоподателката са свързани с обслужването на тези дружества. Също така посочването на подател в товарителниците е било извършвано лично от жалбоподателката, а не от друго лице.

Правилни са доводите, че по принцип за осъществяваната от жалбоподателката дейност (изпращане на стоки и получаване на наложени платежи) не е необходимо писмено пълномощно. В случая обаче жалбоподателката пропуска, че едно е „форма на действителност“ и съвсем друго е „форма на доказване“. В тази връзка не е необходимо писмено пълномощно за изпращане на стока от името и за сметка на двете дружества, но наличието на такова има значение за формата на доказване с оглед въведената презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК. В тази връзка липсата на пълномощно няма как да обори тази презумпция, като установи наличието на упълномощаване. Същите са и съображенията за представеното пълномощно от „Бик кепитъл“ ЕООД, с което е налице упълномощаване до до 30.12.2020 г. (липсва дата на издаването, но като за начало се приема месец юли 2020 г., когато е осъществена първата доставка). За периода на упълномощаване е прието, че жалбоподателката е действала от името и за сметка на това дружество, за което не са отразени приходи в РА, но за периода след това е прието, че липсва пълномощно. Няма как да се приеме, че пълномощното е продължило своето действие, при условия, че в него изрично е посочена крайна дата. Не се представиха и доказателства, от които да е видно, че жалбоподателката се е отчитала на дружествата, като е предавала получените пари от наложените платежи. Също така не се оспори и авторството на подписите, поставени срещу получените в брой наложени платежи.

В този смисъл не се доказа упълномощаване или възлагане на работа, по силата на които жалбоподателката да е действала от името и за сметка на „Бик кепитъл“ ЕООД или „Елит фешън груп“ ЕООД за процесния период, т. е. липсват доказателства, които да „обяснят“ тези нейни действия по изпращане на пратки и получаване на наложените платежи. В тази връзка са правилни изводите на органа, че в товарителниците на пратките фиктивно като податели са посочвани „Бик кепитъл“ ЕООД и „Елит фешън груп“ ЕООД, но реално дейността е била извършвана от Л.Л., която е изпращала стоките, посочвала е подател и е получавала приходите от тази дейност, чрез изплащане в брой на наложените платежи.

Правилни са изводите на органа по приходите, че дейността на Л.Л. следва да бъде квалифицирана като търговска по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е извършвало сделки по занятие, насочени към реализиране на печалба. Касае се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и приложими са разпоредбите на глава V, раздел ІІ от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Конкретната норма, определяща размера на данъка върху доходи от продажба на стоки, която може да бъде определена като търговска дейност, е нормата на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, според която размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. В конкретния казус това означава, че правилно е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл. 26 ЗДДФЛ, данъчната основа за който се формира по реда на чл. 28 ЗДДФЛ, участваща при формирането на общата данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

При определянето правилно данъчната основа правилно са съобразно критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, е да прецени с оглед особеностите на случая кои от обстоятелствата посочени в разпоредбата да приложи. В тази връзка органът е определил средната търговска надценка от продажбата на бижута, за което е ползвало информация от пет дружества, занимаващи се със същата дейност. Неоснователни са възраженията, че органът е приел за осъществявана търговската дейност със сребърни бижута и не е съобразено, че бижутерията може да е от всякакъв вид материали. Това е така, тъй като при формиране на средната надценка са ползвани както сделки с бижута от благородни материали, така и сделки с имитация на бижута. Наред с това надценката и за двата вида сделки е приблизително еднаква.

Съобразявайки горното, съдът намира, че правилно е установен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, а именно за 2019 г. в размер на 113,25 лева и лихва 32,67 лева, за 2020 г. в размер на 504,48 лева и лихва 94,38 лева и за 2021 г. в размер на 2 112,83 лева и лихва 181,05 лева.

Съгласно чл. 124а ДОПК установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи, разпоредбите на чл. 122 – чл. 124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. При тълкуването на закона в тази част от ВАС и приемането на чл.124а ДОПК за процесуално правно норма, респ., за приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането ѝ в сила, съдът приема, че осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ревизирания период, правилно е определен по реда на чл.124а ДОПК. В случая размерът на задължителните осигурителни вноски следва да бъде определен съгласно приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. В случая, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателката е взето предвид обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни с декларации обр. 1 и обр. 6 и че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Съдът намира за обосновани констатациите на органа и за правилни направените въз основа на тях правни изводи, с които задълженията на жалбоподателката, в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени по реда на чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, при съобразяване действащите за периода размери на вноските. Правилно са установени и лихвите, дължими на основание чл. 113 КСО и чл. 107 ЗЗО.

Горното налага извод за липсата на основания, налагащи отмяна оспорения акт, поради което жалбата следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК ответната страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед материалния интерес на делото, възлизат на 1 556,93 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Л. против Ревизионен акт № Р-16001622005110-091-001/19.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 248 от 12.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Л.Д.Л. да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 1 556,93 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: