№ 50
гр. Пазарджик, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20225200900089 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по искова молба на „Сайлест“
ЕООД, ЕИК ::::::, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ № 2,
вх. А, ап. 1, срещу „Булгар Минерали С.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
:::::::, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ф № 1.
Претенцията с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е да се
установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане в
размер на 7007.25 лв. на „Сайлест“ ЕООД от „Булгар Минерали-С.“ АД (н.),
включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в
ТРРЮЛНЦ, за което с определение № 260095/13.05.2022 г., постановено по
т.д.66/2010 г., ПзОС е оставил без уважение възражението на „Сайлест“
ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на
08.02.2022 г., както и че това вземане съществува в претендирания размер с
ред на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.
С протоколно определение от 13.03.2023 г. съдът е допуснал изменение
на иска, който да се счита предявен за размера от 4204,35 лв.
В исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:
Твърди се, че като кредитор в производството по несъстоятелност на
„Булгар Минерали С.“ АД (БМС АД) по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с молба
вх. № 260081/14.01.2022 г. ищецът „Сайлест“ ЕООД предявил вземане в
1
размер на 10651,02 лв., представляващо обезщетение за лишаването от
ползване от ответника на собствения му поземлен имот с идентификатор
69835.62.680 (със стар номер по КВС 000680), находящ се в землището на гр.
С., м.Р.. Претендираното обезщетение е за ползваната от ответника площ от
9343 кв.м. от този поземлен имот, в източната му част, в която в периода
01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. същият бил складирал своя продукция,
представляваща пречка теренът да се използва по предназначение. Синдикът
на ответното дружество приел частично за основателно претендираното
вземане до размер на 3 643,77 лв. от общо 10651,02 лв. и го включил за този
размер в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г.
Останалата част от вземането в размер на 7007.25 лв. синдикът включил в
списъка на неприетите вземания, обявен на същата дата.
Против неприетото вземане в размер на 7007,25 лв. ищецът подал
възражение с вх. № 260348/15.02.2022 г., което определение №
260094/13.05.2022 г. по т.д. 66/2010 г., обявено в TPРЮЛНЦ на 13.05.2022г.,
съдът оставил без уважение. Ето защо ищецът на основание чл. 694, ал. 2, т.1
от ТЗ иска от съда установяване съществуването на своите вземания,
включени в списъка на неприетите вземания.
Наведените в този смисъл твърдения от ищеца са, че е собственик на
описания по-горе недвижим имот на основание влязло в сила Постановление
за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по т.д. № 66/2010 г. ПзОС, влязло в
сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2016 г. Въз
основа на извършения въвод от 05.01.2017 г. по реда на чл.717 буква „л“ от
ТЗ, ищецът и понастоящем владеел целия недвижим имот. Твърди се, че
директно върху производствения терен в източната част на недвижимия имот
на открито била складирана т.н. „готова продукция” (млян пегматит),
собственост през процесния период на ответника и заемаща площ от 9343
кв.м. от този терен.
С писмена покана ищецът определил на синдика срок до 30.09.2017 г., в
който да освободи описаната част на имота от готовата продукция, като
изрично определил и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лв.
месечно в случай, че е налице неизпълнение.
Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил описаната
част от имота на ищеца и така лишавал „Сайлест“ ЕООД от пълноценното
2
ползване на закупената от него недвижима собственост. От друга страна се
твърди, че така установеното положение е в полза на ответника, който
спестявал средства, държейки там складирана готова продукция без да плаща
за това. Налице било обогатяване без основание за сметка на „Сайлест”
ЕООД, поради което се дължало исканото обезщетение за ползването на
източната част на имота в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г., което ищецът
твърди, че оценява общо в размер на 10 651.02 лв. за трите месеца или по
3550.34 лв. месечно. Поддържа се, че сроковете за освобождаване на
източната част от имота, дадени на ответника с поканата са изтекли на
30.09.2017 г., поради което и след като това не било сторено, длъжникът бил в
забава и дължал плащане на описаните в исковата молба обезщетения.
С Определение № 202/07.07.2022 г. съдът е конституирал Л. А. К., ЕГН
********* от гр. С. като трето лице-помагач, на страната на ответника.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от страна на
несъстоятелния ответник БМС АД (н.).
В същия срок е постъпил отговор от синдика И. К., който съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ участва в процеса. Синдикът подържа
становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на
предявеното вземане съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт - Определение
№ 260558/26.11.2021 г. на ПзОС, при идентични спор и претенция, за еднакъв
случай, за същата площ и между същите страни, само за различен период на
вземането, било прието за основателно обезщетение в размер на 0.13 лв./кв.м.
(9343 кв.м х 0.13 лв. = 1214,59 лв. на месец), т.е. 3643,77 лв. – за 3 месеца.
Тази сума фигурирала в списъците на приетите вземания, а за разликата до 10
651,02 лв., или 7007,25 лв., били включени в списъка с неприети вземания,
обявен на 08.02.2022 г.
В срок е постъпил и писмен отговор от третото лице-помагач Л. К.,
която оспорва изцяло основателността на претенцията. Твърди, че при
извършения въвод в имота, отразен в протокола от 05.01.2017 г., ищецът не
възразил относно наличие на имущество на несъстоятелния длъжник, което
да му пречи да упражнява правото си на собственост. Страните не направили
и констатации за наличието на готова продукция – вид, количество, площ в
източната част на имота. В тази връзка се оспорва твърдението, че през
месеците октомври, ноември и декември 2021 г. заетата площ с готова
3
продукция е била 9343 кв.м. Наред с това „Сайлест“ ЕООД не представил
доказателства за установяване основанието и размера на предявеното от
дружеството вземане. Сочи се, че действително в източната част на имота
имало разположени две пирамидални купчини с готова продукция, но ищецът
не представил доказателства, че същата е собственост на несъстоятелното
дружество. Твърди се, че площта, заета от въпросните купчини е 4729 кв.м.,
като се позовава на заключенията на в.л. Х. К. по множество дела в ПзОС,
както и защото т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ е на площ 4614 кв.м. и
същата представлява тънък слой бял прах, който покрива земната повърхност,
и който съществува от много години (повече от 40 г.) в резултат на
осъществяваната в имота производствена дейност. Развива подробни
съображения в този смисъл.
Твърди се и още, че синдикът поканил кредиторите на
несъстоятелността да купят т.н. „готова продукция“, като в крайна сметка
през месец май 2022 г. дружеството ищец - „Сайлест“ ЕООД закупило от
БМС АД (н.) 26 194,21 тона от натриев полуфабрикат (какъвто според третото
лице длъжникът не притежавал) и каквато продукция не била обявявана от
синдика за продажба. Аргументира се тезата, че в случая съществувала пълна
неяснота относно това какви видове продукция и в какво количество
притежава и съответно съхранява на процесната площ несъстоятелното
дружество и има ли на площта продукция, която не е негова собственост.
Сочат се съображения.
Освен това наличието на т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не
създавала пречки на „Сайлест“ ЕООД да използва тази част на имота, като се
сочи, че през м.октомври 2021 г. точно върху нея спокойно се извършвала
дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургон, техника,
купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейност.
Възразява се и относно претендирания размер на месечния наем. Иска
се отхвърляне на претенцията.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила ДИМ от ищеца, в която са
изложени съображения във връзка с депозираните писмени отговори от
третото лице-помагач и от синдика.
Твърди се, че с отговора Л. К. не оспорвала, че в източната част на
процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична
4
готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение на
ищцовото дружество, както и че площта от процесния имот заета с тази
готова продукция в този период е 4729 кв.м. за пирамидалните купчини и
4614 кв.м. – за свлечена и разпиляна (общо 9343кв.м.).
Възразява се и че противно на твърденията на К., през процесния
период свлечената продукция пречела на собственика да ползва заетата от нея
част на имота, тъй като при дъждове в нея се потъвало (на дълбочина от
около 20-30 см), а без премахването й (предвид липсата на здрава основа)
било невъзможно да се построи каквато и да било сграда върху нея. Твърди
се, че поради тази причина „Сайлест“ ЕООД било принудено през м. май
2022 г. да закупи от по-голямата част от складираната готова продукция (26
194,21 тона), за да започне освобождаване на тази част от производствения
терен. Пояснено е още, че от месец май 2022 г. останалата част от готовата
продукция, според ищеца, вече била собственост на трето за спора лице -
„Булгармин Инженеринг“ АД. Позовава се на разрешенията, дадени по
идентични казуси на
настоящата и въззивната инстанции.
По отношение депозирания от синдика отговор се оспорва
възражението му досежно сочения от него меродавен размер на
обезщетението.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ единствено от
третото лице-помагач Л. К..
Твърди се, че с ДИМ ищецът „Сайлест“ ЕООД въвеждал съда в
заблуждение, сочейки че К. не спорела относно обстоятелствата, че източната
част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало
налична готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал
обезщетение за това, което било невярно.
Възразява се, че и с ДИМ ищецът не сочел доказателства относно
обстоятелството, че двете купчини готова продукция, складирани върху
процесния имот и т.н. „разпиляна продукция“ са собственост на БМС АД (н.),
за да дължи точно това дружество заплащане на наема за заетата площ. Както
от ИМ, така и от ДИМ, не ставало ясно какви видове продукция и в какво
количество притежава и съответно съхранява на процесната площ през
посочения период несъстоятелния длъжник.
5
С ДИМ не били представени доказателства и във връзка с твърдението
на ищеца, че през май 2022 г. „Сайлест“ ЕООД закупил „по-голямата част“ от
складираната готова продукция (26194,21 тона), за да започне самостоятелно
освобождаване на част от производствения терен. Липсвали доказателства от
кой от 5-те вида готова продукция е закупил, както и на каква площ е
разположено количеството закупена продукция.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл.235 и чл.236 от ГПК приема следното:
По делото са допуснати и приети СИЕ и СТЕ, събрани са писмени и
гласни доказателства.
От посочените доказателства и съобразно изразените от страните
становища съдът приема, че на ищеца с постановление за възлагане по
чл.717з от ТЗ, от 13.07.2016 г. е възложен недвижим имот, представляващ
производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад. №000680 в м. „Р.“ по КВС
на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в поземления имот индивидуализирани
с посочване на площта им, предназначението им и година на построяване,
както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено
товаро-разтоварна. Няма спор и че същият е въведен във владение на така
описания имот, което се установява от приетия протокол от 05.01.2017г. Ето
защо съдът приема, че ищецът „Сайлест“ЕООД е собственик на посочения в
исковата молба недвижим имот.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че в източната част на
процесния имот са разположени огромни купчини от „готова продукция -
пегматит“ в насипно състояние, собственост на ответника БМС АД – в
несъстоятелност, която продукция несъмнено е включено в масата на
несъстоятелността.
За установяване площта, която се заема от така складираната продукция
по делото е приета СТЕ, заключението по която е изготвено от в.л. Х.К.. като
компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът изцяло го кредитира.
От същото се установява, че складираната готова продукция в имот
2
69835.62.680 представлява две фигури с площ на едната от 1193 м и на
22
другата от 3536 м, т.е общо 4 729 м. Според заключението разпиляната и
2
свлечена готова продукция около двете фигури в западната част е 4614 мили
6
общо двете пирамидални фигури и разпиляната готова продукция са
2
ситуирани на площ от 9343 м.
В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел И. А. И.,
който сочи, че работи като охрана на обект 680 в гр. С. от 2016 г., се
установява, че същият в изпълнение на задълженията си е наблюдавал да
няма кражби от складираната готова продукция – млян пегматит. Същия
описва, че въпросната продукция се намира в източния край на имота – на две
огромни купчини, а под тях се на площ от около 4-5 дка се намира и разпилян
пегматит, омесен с пясък, а от долния край, под куповете, има ограда от
каменни блокове, която пречи да се свлича надолу и същата ограда, висока
около метър, ситуирана неизменно така от 2016 г.
За установяване размера на наемната цена за процесния период е приета
СИЕ, заключението по която е изготвено от в.л. Ц.. В съдебно заседание
проведено на 13.03.2023 г. експертът е направил корекции в заключението си,
според което средния пазарен наем за кв.м. следва да бъде определен в размер
на 0,28 лева. Така за общата площ на двете пирамидални структури и
разпиляна готова продукция с площ 9 343 кв.м се следва месечен наем в
размер на 2 616.04 лв., а за тримесечния период от 01.10.2021 г. до 31.12.2021
г. размера на наема възлиза на 7848,12 лв.
По делото са представени от страните и приети от съда съдебни
решения постановени по искове, на които предмета им касае период различен
от процесния. Ето защо съдът счита, че същите не са релевантния към
настоящия спор и не следва да се съобразяват, а и със същите не се
установява сила на пресъдено нещо по отношение на спорното в настоящия
процес правоотношение между страните.
Съобразно така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът приема, че предявеният иск, намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ във вр. с чл.59 от ЗЗД е процесуално
допустим като е предявен от надлежна страна и в изискуемия се от закона
срок.
По същество иска е основателен поради следното:
Предявения иск е с предмет установяване съществуването на вземане на
ищеца против ответното дружество, обявено в несъстоятелност и
представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване
7
на части от имот, за които ищецът твърди, че са негова собственост, а
ответника ги ползва без основание. Така обобщени твърденията на ищеца
обуславят предявени искове да са с правно основание чл.59 ЗЗД.
Предпоставките за уважаване на исковете са ищеца да е собственик на имота,
ответника да ползва същия без основание и да се е обогатил вследствие
ползването за сметка на ищеца, както и липса на друг иск (вещен, деликтен,
договорен), с който обеднелият да се защити. В този смисъл в тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже правото си на
собственост върху имота, своето обедняване, обогатяването на ответника,
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В настоящия случай ищцовото дружество се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот. Доказа се и че в североизточната
част на същия на общо площ от 4729 кв.м. е складирана в две купчини готова
продукция, а около тях има разпиляна част от нея, която е с площ от 4614
кв.м. Безспорен факт е, че готовата продукция е собственост на ответника
БМС – в несъстоятелност и е включена в масата на несъстоятелността. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства. Съдът
изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият има
непосредствени впечатления предвид, че е осъществявал охрана на целия
обект. Св. И. ясно описва, че от 2016 г. площта, която е заета от тази
продукция е останала непроменена, т.е. и към процесния исков период също е
била заета с нея. Следователно и през трите месеца - 01.10.2021 г. до
31.12.2021 г., площта, посочена в заключението на в.л. инж. К. е била заета от
двете пирамидални фигури и разпиляната готова продукция и не е
съществувала възможност ищеца да ползва тази част от собствения си
недвижим имот. В този смисъл следва да се съобрази приетото от съдебната
практика, а именно, че всяко владение без основание води до обогатяване за
владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи и
обезщетение по силата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, като фактическата власт може да
се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи в
имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца
/държател/ или чрез трето лице. Според решаващия състав в случаите, когато
в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на ползването му, отговорен
пред собственик на имота е правният субект, който лично или чрез трето лице
неоснователно ги е поставил там (без значение дали е и собственик на
8
вещите), съответно онзи, който поддържа това състояние. В конкретният
случай сме изправени именно пред тази хипотеза.
Установи се и още, че с писмена покана от 23.05.2017 г. „Сайлест“
ЕООД е поканило синдика на ответното несъстоятелно дружество да
освободи в срок до 30.09.2017 г. източната част на имота от тази готова
продукция. В същата се съдържа и искане, ако имотът не бъде освободен, да
бъде заплащано обезщетение в размер на по 4 000 лв. месечно. Безспорно е,
че синдикът не е освободил имота, вкл. и през исковия период от 01.10.2021 г.
до 31.12.2021 г.
Несъстоятелни и недоказани останаха твърденията на третото лице, че
готовата продукция не е собствена на БМС(н), както и че върху площта с
т.нар. разпиляна продукция спокойно можело да се осъществява всякакъв вид
дейност – да се разполагат машини и съоръжения и да работят хора, поради
което „Сайлест“ЕООД не било лишено от възможността да използва площта
лично или да я предоставя на друг; че разпиляната продукция, която покрива
земната повърхност по никакъв начин не създавала пречки на ищеца да
използва тази част от имота, както също така и че в края на месец октомври
на 2021 г. върху т.нар. разпиляна продукция спокойно се извършвала дейност
по сепариране на отпадъци, разположени били фургон, техника, купчини с
отпадъци и хора, които извършвали дейност.
Относно размера на обезщетението се установи, че пазарната наемна
цена за процесния период на заетата от пирамидалната структура площ и на
свлечената готова продукция за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. е
сумата от 7848,12 лв. Възражението на третото лице, че размера на цената на
обезщетението следва да се определи единствено съобразно цената на
отдаден под наем имот на територията на гр.С., съдът приема за
неоснователно. В този смисъл вещото лице при определяне на средната
пазарна наемна цена е съобразил принципа, че същата се формира именно въз
основа на множество подобни предложения, като чрез осредняване им се
постига възможно най-реалния размер, който е залегнал в стандартите за
изготвяне на оценка, приети от Камарата на независимите оценители в
България.
Поради изложените до тук съображения съдът приема, че се дължи
обезщетение за ползването без основание за цялата заета от готовата и
9
разпиляната продукция площ от 9343 кв.м., на която са разположени двете
пирамидални фигури и за трите процесни месеца – от 01.10.2021 г. до
31.12.2021 г., в размер равняващ се на средния пазарен наем общо за цялата
площ или на 7848,12 лв.
Видно от данните по делото приетата част от същото вземане в
производството по несъстоятелност възлиза на 3643,77 лв. от общо 10651,02
лв., което е включено за първия размер в списъка на приетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г. Останалата част от вземането в размер на
7007.25 лв. синдикът е включил в списъка на неприетите вземания. Искът,
след намалението по реда на чл.214 от ГПК, е за установяване
съществуването на неприето вземане в размер на 4204.35 лв., което предвид
приетите по-горе данни от СИЕ за размера на дължащото се обезщетение за
лишаване от ползването на имота за трите месеца от 7848,12 лв., налага
извода, че изменения размер на претенцията се явява напълно основателен и
доказан (7848,12 лв. - 3643,77 лв. = 4204.35 лв.) и затова следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ
при условията на чл.694, ал.7 от ТЗ във връзка с чл.1 от Тарифата за ДТ,
събирани от съдилищата по реда на ГПК в размер на 50 лв., както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева, съгласно чл.11 от същата Тарифа.
Ищецът претендира присъждане на деловодни разноски съобразно
представения списък по чл.80 ГПК в размер общо на 1940 лв., от които
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., изплатени
възнаграждения на вещите лица работили по делото за изготвяне на СТЕ и
СИЕ в размер на 600 лв. и изплатени разноски за явяването на един свидетел
– 40 лв. Затова и с оглед изхода на спора, представените доказателства за
реалното извършване на така описаните разноски и при спазване
изискванията на чл.78 ал.1 от ГПК, ответника ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца такива именно в размер на 1940 лв.
Останалите страни в процеса не са претендирали разноски и затова и
такива не им се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ,
съществуването на неприето вземане в полза на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК ::::::,
със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 срещу
„Булгар Минерали С.“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Ф №1, ЕИК :::::::, в размер на 4204.35 лв., включено в
списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в ТРРЮЛНЦ, за
което с определение № 260095/13.05.2022 г., постановено по т.д. № 66/2010 г.,
ПзОС е оставил без уважение възражението на „Сайлест“ ЕООД срещу
включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г.,
представляваща обезщетение за ползването на частта от производствен терен
с площ от 35 000 кв.м.с кад. № 000680 в м.“Р.“ по КВС на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор 69835.62.680 по КК на гр.С. заета от готова
продукция, за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. , както и че това
вземане съществува в претендирания размер с ред на удовлетворяване -
чл.722, ал. 1, т.7 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Булгар Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
:::::::, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф №1, да заплати по
сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДТ в размер на 50 лева, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Булгар Минерали С.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
:::::::, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Ф №1, да заплати на
„САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК :::::: със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „П.Е.“ №2 вх.А, ап.1 сумата 1940 лв. (хиляда деветстотин и
четиридесет лева), представляваща сторени от последното разноски по
делото.
Решението е постановено на осн. чл. 694 ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество И. Л. К. с адрес: гр.С. ул.“О.“ №26
ап.13, както и при участието на трето лице помагач - Л. А. К. със съдебен
11
адрес: гр.С. ул.“С.“ №28 и комплекс ЕСТЕ на страната на „Булгар Минерали
С.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК :::::::, и има действие за всички кредитори в
производството по несъстоятелност, на основание чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12