№ 40
гр. П., 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101319 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Г.
А., ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.“О.“ № *, действащ чрез адвокат П. Й.,
БАК срещу „Ел.пр.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „Мл., бул.“Ц. ш.“ № ***, блок „Б.М. Б.Ц.“, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на УС К.К., В.Ив.Т. и Д.К.Д..
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 424/2023 г. по
описа на ЧСИ Г.Ц. рег. № *** с район на действие Окръжен съд Бл. а
ответникът – взискател по същото изпълнително дело. Твърди, че делото е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 387/2014 г.
по описа на РС - гр. П. в полза на „ЧЕЗ Ел.Б.“ АД за сумите: 467,64 лева,
представляващо неизпълнено задължение за изразходвана електрическа
енергия за периода от 27.10.2012 г. до 27.02.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2014 г.; сумата от 57,64 лева,
представляваща лихва върху вземането за периода 21.12.2012 г. до 15.04.2014
г., както и 89 лева разноски.
Твърди се в молбата, че въз основа на изпълнителния лист титулярът на
вземането „ЧЕЗ Ел.Б.“ АД е депозирал пред ЧСИ Г.Ц. рег. № *** с район на
1
действие Окръжен съд Бл. молба, съответно било образувано изпълнително
дело № 654/2014 г., по което не са извършвани принудителни действия, а
само справки с изпращане на писма до НАП.
Сочи, че на 28.04.2022 г. титулярът на вземането е променил
наименованието си на „Ел.пр.“ АД.
Твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичането на
петгодишна давност.
Твърди, че по изпълнително дело № 654/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Ц. рег.
№ *** с район на действие Окръжен съд Бл. не са извършвани изпълнителни
действия, с които да е прекъснат давностния срок. Твърди, че не му е
връчвана покана за доброволно изпълнение. Сочи, че през месец май 2023 г.
ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Твърди, че в случая двугодишният срок е изтекъл на 22.08.2016 г.,
поради което считано от датата изпълнителното дело е прекратено по силата
на закона. Новата погасителна давност е започнала да тече от 22.08.2016 г. и
изтекла на 22.08.2021 г.
Твърди, че поради погасяването на вземането за главница, поради изтекла
погасителна давност, погасени са и акцесорните вземания по изпълнителния
лист.
И ска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите : 467,64 /четиристотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляващо
неизпълнено задължение за заплащане цена на изразходвана електрическа
енергия за периода от 27.10.2012 г. до 27.02.2013 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.04.2014 г.; сумата от 57,64 /петдесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва върху
вземането за главница, за периода 21.12.2012 г. до 15.04.2014 г., както и 89
/осемдесет и девет/ лева разноски, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 387/2014 г. по описа на Районен съд гр. П., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 424/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 702 по
РКЧСИ.
Ищецът претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
2
Препис от исковата молба и доказателствата са надлежно връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, с който
заявява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.
Не оспорва твърденията на ищеца за издаден изпълнителен лист за
процесните вземания, както и за образуване на посочените в исковата молба
изпълнителни дела.
Оспорва като неоснователни ищцовите твърдения за погасяване на сумите
по процесния изпълнителен лист поради изтекла погасителна давност. Сочи,
че в случая изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът/ищецът не е подал възражение. Твърди,
че погасителната давност е започнала да тече в случая считано от деня на
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Ответникът твърди, че по двете изпълнителни дела кредиторът е
предприемал активни действия, с всяко от които е прекъсвана погасителната
давност. Сочи, че за заварените от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС висящи изпълнителни дела намира
приложение задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което за времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
/придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е спряла. Ако е
налице осъществен състав по чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща
датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл.117, ал.1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен двугодишен
срок, като при съдебно установено вземане срокът е всякога пет години.
С гореизложеното ответникът пледира за отхвърляне на исковете като
недоказани и неоснователни. Претендира съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове. Сочи
доказателства. Оспорва като несъстоятелни доводите и възраженията на
ответника, сторени с отговора на исковата молба. По същество на делото
пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
3
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Депозира чрез
процесуален представител писмена молба, в която заявява становище относно
процеса и по същество на спора. Поддържа отговора на исковата молба. Не
прави нови доказателствени искания. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 23.05.2014 година, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение № 409/30.04.2014 г. по чл.410 ГПК,
издадена по гр. д. № 387/2014 г. по описа на Районен съд гр. П., е издаден
изпълнителен лист, с който Д. Г. А., ЕГН ********** от гр. П., ул.“О.“ № * е
осъден да заплати на „ЧЕЗ Ел.Б.“ АД, ЕИК ***** сумите: 467,64
/четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща неизпълнено парично задължение за изразходвана и
неплатена електрическа енергия, за периода от 27.10.2012 г. до 27.02.2013 г.;
57,64 /петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва върху главницата, считано от 29.04.2014 г. /дата на
подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и съдебни
разноски в общ размер 89,00 /осемдесет и девет/ лева, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 64 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от 22.08.2014 г.,
подадена от „ЧЕЗ Ел.Б.“ АД, ЕИК *****, действащо чрез юрисконсулт, е
образувано изпълнително дело № 654/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц. с рег. №
*** на КЧСИ, с район на действие района на ОС – гр. Бл.. С молбата за
образуване на делото взискателят е сторил искане за проучване доходите на
длъжника и за предприемане на действия по налагане на запор върху такива,
в случай че се установят. В изпълнение на предприетите от ЧСИ действия по
установяване имуществото на длъжника са събрани множество справки от ТД
на НАП, от които се установява, че длъжникът не е трудово ангажиран, няма
декларирани доходи, длъжникът притежава два леки автомобила, които са
запорирани, притежава няколко недвижими имота, придобити чрез покупка,
4
длъжникът е представляващ и управляващ „Ю.“ ООД ЕИК ****, същият има
задължение в размер на 211,50 лева по акт на Митница. Съгласно справките
липсват данни за доходи на длъжника. На 27.08.2014 г. ЧСИ Ц. е изпратил до
длъжника покана за доброволно изпълнение /изх. № 10490827.08.2014 г./, с
която уведомява адресата за образуваното изпълнително дело, дължимите по
същото суми, както и че при непогасяване на задълженията в определения
срок за доброволно изпълнение, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. ПДИ е връчена надлежно на длъжника на 23.09.2014 г.
На 15.03.2023 г. ЧСИ Г. Ц. е прекратил производството по изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвид обстоятелството, че за
период повече от две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия. Препис от акта на ЧСИ е изпратен на на взискателя
/липсват данни за дата и начин на връчване/ и на длъжника, който го е
получил на 01.08.2023 г.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от 23.06.2023 г.,
подадена от „ЕЛ.ПР.“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Ел.Б.“ АД/, ЕИК
*****, действащо чрез юрисконсулт, е образувано изпълнително дело №
424/2023 г. по описа на ЧСИ Г.Н.Ц. с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие района на ОС – гр. Бл.. С молбата за образуване на делото
взискателят е сторил искане за проучване доходите на длъжника и за
предприемане на действия по налагане на запор върху такива, в случай че се
установят. В хода на предприетите действия по установяване имущественото
състояние на длъжника, ЧСИ е наложил на 26.06.2023 г. запор върху банкови
сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и в „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД. На
същата дата до длъжника е изпратена ПДИ, надлежно връчена. Във връзка с
наложения запор върху банкова сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД,
последното е уведомило ЧСИ, че по сметката няма средства за изпълнение на
запора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед на което в тежест на ищеца е да докаже
твърдяните от него правопогасяващи факти и обстоятелства, от които черпи
5
правата си, а именно липса на годни изпълнителни действия в хода на
процесните изпълнителни дела и изтекла погасителна давност към датата на
депозиране на исковата молба в съда /въз основа на която е образувано
настоящото дело/.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. в това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника
вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. С този иск
се търси съдебна защита – установяване на недължимост на вземане поради
изтекла погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
Претенциите са допустими, тъй като ищецът се позовава на ново настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Същите
се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени
по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне.
Относно релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност, считано от издаване на процесния изпълнителен лист:
Тъй като ищецът не релевира конкретен период на давността, на която се
позовава, и във връзка с която твърди, че не са били предприети годни
изпълнителни действия, съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на
давността. В тази връзка намира следното:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдебната практика
е категорична, че в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК или влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК /какъвто е настоящият случай - въз основа на
6
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. №
387/2014 г. по описа на Районен съд гр. П./ погасителната давност е винаги
пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като влязлата в
сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради забраната
за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства
/чл.424 ГПК/.
В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно
действащия ГПК, когато длъжникът не възрази в рамките на преклузивния
срок по чл.414, ал.2 ГПК /в случая липсват такива твърдения/, заповедта за
изпълнение влиза в сила, добива стабилитет, което има за последица
окончателно разрешаване на правния спор относно съществуването на
вземането по заповедта. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
действащият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес, поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Последната се прекъсва с предявяване на
иск за съществуване на вземането, като съгласно чл.422 ГПК предявяването
на иска има обратно действие само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Ако установителен иск по чл.422 ГПК не е предявен или ако е предявен след
изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита за прекъсната
със заявлението. Наред с това, неподаването на възражение по чл.414, ал.2 от
ГПК създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което с
изтичането на срока заповедта влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, съгласно чл.416 от ГПК.
Поради горното настоящият съдебен състав намира за приложим в случая
чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото безспорно е по делото, че процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Същинско действие по принудително
изпълнение може да предприеме само съдебния изпълнител или друг орган на
принудително изпълнение – напр. публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но последната е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
7
Затова когато искането е направено от взискателя своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, независеща от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори и когато то е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по
изпълнението/.
Доколкото ищецът претендира погасяване на вземането по давност, то
значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се
явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са
предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по т.д. № 282013 г. на ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
/чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение и др.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не е
текла тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
8
С оглед на изложеното и предвид категоричните данни по делото, че на
22.08.2014 г. е било образувано изпълнително дело № 654/2014 г. по описа на
ЧСИ Г.Н.Ц. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на ОС – гр. Бл.
следва, че в периода 22.08.2014 г. до 25.06.2015 г. вкл. погасителна давност за
процесните вземания не е текла. Погасителната давност е започнала да тече на
26.06.2015 г., когато е загубило сила ППВС № 3/1980 г. Считано от
26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност по отношение на вземанията на
кредитора по процесния изпълнителен лист, която не е била прекъсвана или
спиране до изтичането на петгодишния погасителен давностен срок. Видно от
материалите по процесните две изпълнителни дела не се установяват
обстоятелства, имащи за правна последица спиране и/или прекъсване на
давността по отношение на процесните вземания. Такива действия не се
навеждат и в отговора на исковата молба. Ето защо съдът счита за доказано
релевираното от ищеца кредиторово бездействие в продължение на повече от
пет години, поради което предявените отрицателни установителни искове са
доказани и основателни и като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски,
същевременно същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от последния разноски по делото в размер на 400 лева заплатен адвокатски
хонорар.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираните от ищеца
съдебни разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в размер минималния определен в чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07. 2004 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Г. А., ЕГН
********** от гр.П., ул.“О.“ № * и „Ел.пр.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление гр.С., район „Мл.“, бул.“Ц. ш.“ № ***, блок „Б.М. Б.Ц.“,
че Д. Г. А., ЕГН **********, гр.П., ул.“О.“ № * не дължи на „Ел.пр.“ ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., район „Мл.“, бул.“Ц. ш.“ №
***, блок „Б.М. Б.Ц.“, сумите: 467,64 /четиристотин шестдесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, представляващо неизпълнено задължение
9
за заплащане цена на изразходвана електрическа енергия за периода от
27.10.2012 г. до 27.02.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.04.2014 г. до погасяване на вземането; сумата от 57,64
/петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
лихва върху вземането за главница, за периода 21.12.2012 г. до 15.04.2014 г.,
както и 89 /осемдесет и девет/ лева разноски, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 387/2014 г. по описа на Районен съд гр. П., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 424/2023 г. по описа на ЧСИ рег. №
702 по РКЧСИ, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Ел.пр.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С.,
район „Мл.“, бул.“Ц.ш.“ № ***, блок „Б.М.Б.Ц.“ да заплати на Д. Г. А., ЕГН
**********, гр.П., ул.“О.“ № * съдебни разноски по делото в размер на 400
/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10