О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 711
31.12.2019г., гр.Бургас
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Павел Ханджиев
Албена Зъбова - Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №441 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител Е. Д., против определение № 433/22.10.2019 г. по гр.дело № 100/2019 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от Комисията иск против Д. Щ. Х., Б. М. Х., Д. Д. Щ. и „Странджа трейд“ ЕООД с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм/, настоящ чл.153 и сл. от ЗПКОНПИ(с оглед приложението на §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ).
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизвод-ствените действия.
За да прекрати производството, съдът е намерил ,че предявеният иск е недопустим поради просрочие на предхождащата го проверка в законоустановения преклузивен срок. Комисията сочи, че досежно характера на срока за извършване на проверката е образувано тълкувателно дело, до произнасянето по което съдът следва да се придържа към трайно установената до този момент практика на съдилищата по този въпрос.
По двата отменени закона са постановени множество актове на ВКС, посочени в частната жалба, в които е прието, че срокът за извършване на проверката е инструктивен, изтичането му не преклудира възможностите за доказване, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Единствено изключение е постановеното решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о на ВКС, което не представлява задължителна съдебна практика.
Сочи, че производството по ЗОПДНПИ/отм/ е двуфазно, многоетапно и законодателят ясно е разграничил фазата на проверка по този закон от фазата на производството, които освен това се осъществят от органи с различна компетентност. За реализиране на правомощието на К. по чл.37, ал 1 от посоченият закон не е предвиден срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/ касае единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. За започването и финализирането на процеса, следващ налагането на обезпечителните мерки от съда, законът не предвижда срок. Започването на исковото производство е зависимо само от определения от съда срок за завеждането му, след допускането на поисканото обезпечение.
Излагат се подробни съображения, че в случая всички процедурни срокове и този, определен от съда за завеждането на делото са спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по гр.д. №100/ 2019г. по описа на Окръжен съд Ямбол.
Ответните страни по делото, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ по иск на основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 307 054, 51 лв. против: Д. Щ. Х., Б. М. Х., Д. Д. Щ. и „Странджа трейд“ ЕООД. Производството по специалния закон пред Комисията е започнало по уведомление от Районна прокуратура –Ямбол на 15.03.2017 г., за привличането на Д. Щ. Х. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.25 ЗОПДНПИ /отм./ - по чл.354а, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 НК.
Проверката на имуществото на ответника, образувана с протокол на К. от 16.03.2017 г., за десетгодишен период назад, е следвало да приключи, съобразно предвиденото в Закона до 16.03.2018 г., но този срок е продължен с решение № 251/09.05.2018 г. на К. с още шест месеца, т.е. до 16.09.2018 г.
От Комисията е взето решение №910/31.10.2018 г. за образуване на производство по ЗОПДНПИ(отм.) и за внасяне на искане за обезпечение, каквото е допуснато от съда с определение №2/06.11.2018 г. по ч.гр.д. №313/2018г. на ЯОС. Със същото е определен тримесечен срок за подаването на иска в съда, считано от налагането на обезпечителните мерки, последната от която е наложена на 14.12.18г. Исковата молба е внесена в Ямболски окръжен съд в определения от същия съд тримесечен срок от налагане на обезпечителните мерки( на 14.03.19г.)., като по нея е образувано гр.д. №100/2019 г. на ЯОС.
В хода на производството, с обжалваното в настоящото производство определение съдът е констатирал, че предявеният иск е недопустим, тъй като проверката на К. , предхождаща внасянето му в съда, е продължила извън законоустановения срок, който, според Ямболския окръжен съд е преклузивен и след изтичането му правомощията на Комисията за завеждането на иска по ЗПКОНПИ са погасени, т.к. е погасено материалното право на Държавата за осъществяване на гражданска конфискация по реда на този закон.
Въззивната инстанция намира горното определение за неправилно.
По въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито от имущество, в смисъл преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и затова допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, е образувано и висящо понастоящем тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС.
Към датата на постановяване на настоящото определение няма постановено решение по тълкувателното дело и е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/.
Бургаският апелативен съд намира, че за да бъде определен като преклузивен срокът на проверката и поради това с пропускането му да се погаси правото на Държавата да осъществи гражданска конфискация, а оттам и да предяви такъв конститутивен иск, следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, посветени на погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПДД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези заканодателят чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява.
Напълно друг е подходът при регламентиране на срока за проверката по ЗОПДНПИ(отм.), респективно по действащия и приложим към казуса ЗПКОНПИ, където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Следователно този срок не е преклузивен, а инструктивен. Изтичането на срока по чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) не погасява нито материалното право на Държавата, осъществявано чрез Комисията като публичен орган, нито правото и задължението на последния да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, за което е нарочно сезиран.
Комисията е държавен орган, комуто законът възлага да проведе административната фаза на производството, в което да установи наличие или липса на съответствие в имуществото на посочените в закона лица и правомощието тя да проведе последващо съдебно производство, целящо да отнеме незаконно придобито имущество пряко произтичат от резултатите от делегираната й проверка – ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие в него, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество, е възможно въобще да не бъде предявен съдебен иск.
Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) може да наруши изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт обаче не свързва с това нарушение погасяване на законовите правомощия на Комисията да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а единствено възможността субектите с накърнени права да търсят обезщетение за нанесените им от това вреди.
При това тълкуване, независимо от просрочване на срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ(отм.) не е налице констатираната от предходната инстанция недопустимост на предявения от К. иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
При горните констатации, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 433/22.10.2019 г. по гр. дело № 100/2019 г. по описа на Ямболския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: