Р Е Ш
Е Н И
Е
7974/28.11.2017г.
гр.София, 28.11.2017г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ:
Албена Александрова
Мл.с. Андрей
Георгиев
при секретаря Илияна Коцева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№1025/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение
от 11.01.2016г. по гр.д.№ 19189/2015 г. на СРС, 29 с-в. е осъдил
на основание чл. 45 от ЗЗД М.П.З.
да заплати на Б.А.В. сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания - кръвонасядане
с охлузване в лявата челна област, кръвонасядане с оток в лявата слепоочна
област, рана пред лявото ухо, кръвонасядане с оток в лявата предушна област,
дълбоко дъговидно охлузване зад дясното ухо, кръвонасядане с охлузване по
горната устна централно и в ляво, кръвонасядане на лявата буза в областта пред
кътниците,охлузване с кръвонасядане на шията, което по своята медикобиологична
характеристика е причинило на Б.В. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, причинено виновно от ответника на 16.02.2015 г., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба -
07.04.2015 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата
над сумата от 2000 лева до предявения размер от 8000 лева, както и за сумата от
2000 лева - обезщетение за имуществени вреди, от които 300 лева - прегледи и
изследвания, 200 лева - медикаменти и лечение, 1500 лева — лекарства като неоснователен.
Срещу решението в частта му, с която е уважен
иска с пр.осн.чл.45 ал.1 от ГПК за сумата от 2000лв. съставляваща обезщетение
за претърпени от ищеца вреди е постъпила
въззивна жалба от М.П.З. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и
постановено при нарушения на
материалния, като излага доводи по
съществото на спора. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се
установяват предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.45 ал.1 от ГПК, алтернативно счита, че присъденото на ищеца обезщетение не е съобразено с
критерийте визирани от разпоредбата на чл.45 ал.1 от ГПК. Моли съда да отмени
решението на СРС в обжалваната му част и постанови друго, с което да отхвърли
предявения на посоченото основание иск. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Б.А.В. оспорва предявените искове по съображения
изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното
обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на ищцата /чл. 269
от ГПК/ - изложените по – горе доводи за необоснованост, допуснати нарушения на
материалния закон. За да е основателен искът за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД следва да се установи
наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай,
като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага
до доказване на противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и
вреда/ подлежат на установяване от ищеца. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно
елементите от фактическия състав на процесния деликт, включително относно
субекта на деликтната отговорност. По делото от събраните писмени и гласни доказателства-показанията на
разпитания по делото свидетел М.С., който е очевидец са безспорно установени
вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди и интензивността на
претърпените от него болки и страдания. Вредите на ищеца се изразява от една
страна в претърпените болки и страдания във връзка с получените от него рани
нанесени от ударите с юмруци в областта
на лицето и шията, така и в психическата травма от преживяното - страх и стрес
от преживяното. Въпреки, че физическата увреда е била с временен характер, тя е
имала негативен отзвук върху ищеца, според изслушаните свидетелски показания.
Установява се и причинната връзка между претърпяното от ищеца увреждане и
настъпилите неимуществени вреди. Според
съдебната практика/решение №749 от 15.12.2008г. по т.д.№387, на Второ т.о.;
решение №66 от 03.067.2012г. по т.д. №619/2011г. на ВКС Второ т.о.; решение
№31/25.03.2014г. по т.д.№1203/2013г. понятието неимуществени вреди "
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените
болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото. Настоящият съдебен състав приема, че при
определяне на този размер СРС е взел впредвид всички правнорелевантни факти:
вид и степен на телесните и психически увреждания, възрастта на пострадалата,
силата и интензивността на търпяните болки и страдания, установени по
категоричен начин от приетите по делото
заключения на СМЕ и показанията на
разпитания по делото свидетел. Ето защо, атакуваното решение в частта му относно определения по
справедливост размер на процесното обезщетение е обосновано, а въззивните жалби
на страната- неоснователна.
В
съответствие с гореизложеното първоинстанционното в обжалваната му част, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
По
делото няма данни за направени от въззиваемия разноски пред въззивната
инстанция, поради което такива не се присъждат.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.01.2016г. по гр.д.№ 19189/2015 г. на СРС, 29 с-в. в обжалваната му част
Решението
подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.