Р Е Ш Е Н И Е
262518/21.9.2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, 14-ти състав в открито
заседание на двадесети юли две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13107 по описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба са предявени множество – 8 самостоятелни осъдителни искови претенции с
искане
ЗА ОСЪЖДАНЕ на „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.В. с ЕГН **********,***, СУМА в
размер на 103.00 /сто и три/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - разходи за преместване на л.а. „Ситроен" с per. № ****, вследствие на претърпяно ПТП от 19.12.2019г.,
настъпило между лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № В5882СР и
лек автомобил „Ситроен" с per. № В0288КА, по вина на Д.Я.Д. с ЕГН **********
- водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № В5882СР, за
който автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника по застрахователна полица № 23119002846120,
валидна до 08.10.2020год, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано
от 19.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ЗА
ОСЪЖДАНЕ на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Ц.К.В., ЕГН **********,***, СУМА в
размер на 1297.80 /хиляда двеста деветдесет л седем лева и 80 стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение на
пострадалия му баща, вследствие на претърпяно ПТП от 19.12.2019г., настъпило
между лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № ***** и лек автомобил „Ситроен" с per.
№ ***** по вина на Д.Я.Д. с ЕГН ********** - водач на лек
автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № *****, за който
автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с
ответника по застрахователна полица № 23119002846120, валидна до
08.10.2020год., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019г.
до окончателното й изплащане.
След постановяване на
определение по чл.140 ГПК и насрочване на делото в о.с.з. по молба на ищците
с определение от съдебно заседание от 20.7.2021 г. е прекратено
производството по първоначално предявените самостоятелни искови претенции по
т.3 и т.4 на исковата молба, които са били предявени от ищците Ц.К.В., Х.К.В., А.Х.В.,
Милия Ц.Н., К.Х.К. и Б.Ц.К., последните двама действащи чрез
законните им представители срещу
ответника ОЗК „Застраховане“ АД, поради постигнато извънсъдебно споразумение.
Ищците молят ответното дружество да им заплати разноски за
производството като за целта посочват
банкови сметки.
Твърденията в молбата от които ищците
черпят права са следните:
Около 12.З0 часа на 12.12.2019 г., Д.Я.Д.
с ЕГН ********** потеглил с л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № **** по ул. „Матей Стоянов" към с. Тополи. Времето
било ясно, с добра видимост. Пътната асфалтова настилка била суха. Пътното
платно на ул. „Матей Стоянов" в този район била с широчина 5.90м., с
двупосочно- движение, с по една лента за движение във всяка една от посоките,
които не са отграничени с надлежна маркировка. На около бОО м. от гробищния
парк към" с. Тополи пътят бил с десен завой с радиус 32.5м. Към
навлизането в завоя Д. се движил със скорост 70 км/ч и без да я намалява,
навлязъл в него. На около 15.5-16 м. след началото на завоя без да следва
кривата му, той навлязъл с управляваното от него МПС в лентата за насрещно
движение. В този момент на 2.70 м. пред него по тази лента със скорост от 38.23
км/ч, се движел л.а. „Ситроен" с per. № В0288КА. Управлявал го Красимир
Цонев В. с ЕГН **********, а на предната седалка до него седял синът му Ц.К.В.
-ищец по делото. Д. не реагирал по
никакъв начин на създалата се ситуация - чрез спиране или завиване. В резултат
на това автомобилът му блъснал с лявата си странична част в областта на фара и
калника лекия автомобил, управляван от Красимир В. в лявата греда-колонка. В
резултат на това автомобилът на В. се завъртял на 180 градуса. Последвал и
втори удар с автомобила, който Д. управлявал - в областта на централната дясна
колонка. При тези удари освен останалите повреди, се счупило предното панорамно
стъкло на л.а. „Ситроен" с per. № ****
при което освен, че получил и други наранявания, В. не могъл да бъде спрян от
предпазния колан, а тялото му отхвръкнало напред през стъклото.
След произшествието Ц.В. съобщил за него на тел. 112 и оказал помощ на
баща си. Междувременно пристигнал полицейски екип и в 13.00 часа тествал Д. за
наличие на алкохол в кръвта с „Алкотест - 75 10"
ARRM с № ****, който отчел 2.61 на хиляда. След 14.00 часа от него
била взета кръвна проба, при изследването на която било установено наличието на
етилов алкохол в количество 2.39 на хиляда.
Красимир В. бил откаран до спешното отделение при МБАЛ „Св. Анна" -
Варна. Там били проведени реанимационни мероприятия, но те не довели до
резултат. Смъртта му била обявена в 13.30 часа на същия ден. Причина за смъртта
на Красимир В. е получената тежка съчетана травма на глава, гръден нош, корем и
крайници. От заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза № 200/2019г., се установява, че между получените
травматични увреждания при ПТП и настъпването на смъртта на Красимир В.
съществува пряка причинно-следствена връзка.
Горната
фактическа обстановка е установена в мотивите на влязла в сила на 19.06.2020г.
Присъда по НОХД № 265/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна, в която съдът
ПРИЗНАВА подсъдимият Д.Я.Д. с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
12.12.2019г. в с. Тополи, Варненска област, в пияно състояние, при управление
на МПС л.а. „Фолксваген Транспортер" с per. № В5882СР нарушил правилата за
движение: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Красимир Цонев В., роден на ***г., поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „Б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и
чл. 58а, ал. 1, вр.чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 12 години. Според мотивите на присъдата налице е пряка причинна връзка между
грубите нарушения на разпоредбите на ЗДвП, липсата на оценъчна реакция с оглед
пияното състояние на подсъдимия и тежкия вредоносен резултат смъртта на пострадалия В..
Ищците по настоящото съдебно производство Ц.К.В.
и Х.К.В. са синове на пострадалия от ПТП Красимир Цонев В.. Същите са увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от
Кодекса на застраховането и са били конституирани
като пострадали лица по реда на НПК в рамките на образуваното по случая
досъдебно производство. № 532/2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция"
при ОД МВР – Варна, а впоследствие са били
конституирани в съдебното производство като
частни обвинители в открито съдебно заседание на 03.06.2020г, по НОХД №
265/2020г. по описа на Окръжен съд -Варна.
След произшествието, служител на МВР е
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2324/12.12.2019г.,
като в графа „Учестник 1" е посочил, че ППС с рег. № В5882СР, марка
Фолксваген, модел Транспортер има сключена застраховка „Гражданска отговорност
" в „ ОЗК", полица № 23119002846120, валидна до 08.10.2020год.
След като органите на МВР приключват
действията си по огледа на местопроизшествието, ищецът Х.В. предприема действия
за преместване на л.а. „Ситроен" с per. № В0288КА, който не може да се
придвижва на собствен ход. За целта ангажира услугите на „Мобил Кар
Асистант" ЕООД, които преместват пострадалия автомобил с автовоз до
мястото му на домуване. За извършената услуга е издадена Фактура №
**********/12.12.2019г. на стойност 103.00 /сто и три/ лева, заплатена от ищеца
Х.В..
С оглед необходимостта от извършване на
погребение на починалия Красимир В., ищецът Ц.В. сключва с „Обреди"
ЕООД Договор - поръчка за погребение от
13.12.2019г. с описани в него траурни стоки и услуги. За извършената услуга,
„Обреди" ЕООД издава две фактури - Фактура № **********/13.12.2019г. на
стойност 44.00 /четиридесет и четири/ лева и Фактура № **********/13.12.2019г.
на стойност 1193.80 /хиляда сто деветдесет и три лева и 80 стотинки/ лева,
заплатени от Ц.В.. На 13.12.2019г. Ц.В. е заплатил за извършеното опело на
параклис „Св. Архангел Михаил" сума в размер на 60.00 /шестдесет/ лева, за
което е издаден приходен касов ордер № 4531/13.12.2019г. Всички разходи,
свързани с погребението на пострадалия Красимир В. са в размер на 1297.80
/хиляда двеста деветдесет и седем лева и 80 стотинки/ лева.
За защита на техните права и законни
интереси, всички ищци са ангажирали адвокатски услуги по образуваното досъдебно
производство. № 532/2019г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -
Варна. За целта те са сключили Договор за правна защита и съдействие на
стойност 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева. По време на предявяване на
разследването на 08.02.2020г. те са представлявани от адв. Г., за което са
изготвени протоколи по време на извършване на съответните процесуални действия.
За защита на техните права и законни
интереси, всички ищци са ангажирали адвокатски услуги по образуваното НОХД №
265/2Q20r. по описа на Окръжен съд - Варна. За целта те са сключили Договор за
правна защита и съдействие на стойност 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева. В
хода на делото те са представлявани от адвокат Г., удостоверено с протокол от
съдебно заседание от 03.06.2020г.
На 19.12.2019г. ищецът Х.К.В. посещава
офиса на ответника З. „О." АД *** и ги уведомява за настъпило
застрахователно събитие, свързано с настъпилото ПТП на 12.12.2019г. по силата
на застраховка „ГО" по полица № 23119002846120 на л.а. „Фолксваген
Транспортер" с per. № **** на виновния за
произшествието водач. Застрахователят образува щета № 0410-090-0228-2019 и
издава
Уведомително писмо за необходими
документи при окомплектоване на преписката по щетата. Видно от текста на
писмото, застрахователят е изискал допълнително да се представят резултат от
досъдебното производство и кръвна проба на виновния водач. На 20.12.2019г.
представител на застрахователя е извършил оглед на л. а. „Ситроен" с per.
№ В0288КА.
В
началото на месец април 2020 г. Х.В.
представя пред застрахователя следните документи:Протокол за химическа
експертиза № 1386/13.12.2019г. и Обвинителен акт по прокурорска преписка №
11384/2019г. по описа на Окръжна прокуратура - Варна, с което е изпълнил
задължението си да представи изискваните от застрахователя документи за
резултат от досъдебното производство и кръвна проба на виновния водач. След
влизане в сила на присъдата Х.В.
представя на застрахователя препис на
Присъда по НОХД № 265/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна.
На
17.08.2020г. ищците по настоящото дело предявяват пред ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, вх. № 253/167.08.2020г., в която те
претендират изплащане на имуществени и неимуществени вреди, настъпили
вследствие горното ПТП. Претенцията за имуществени вреди включва стойността на
увредения лек автомобил „Ситроен" с per. № В0288КА и разходите за транспортирането
му, разходи за погребение, както и разходи за сторените в досъдебното и съдебно
производство адвокатски хонорари. Претендирани са неимуществени вреди в размер
на по 160 000.00 лева за ищците Х.В. и А.В., неимуществени вреди в размер на
18000.00 лева за ищеца Ц.В. и неимуществени вреди в размер на 50000.00 лева за
ищцата Милия Н.. В приложените към писмената претенция документи са представени
удостоверения за банковите сметки на ищците Беседка Райнова, Милия В. и Татяна
Илиева. Удостоверения за банковите сметки на други ищци са предоставени на
застрахователя в деня на неговото уведомяване за настъпилото ПТП.
С
писмо, изх. № 99-6322/02.09.2020г., застрахователят предлага на ищците Ц.В., Х.В.
и А.В. сключване на извънсъдебно споразумение за причинените имуществени и
неимуществени вреди в общ размер от по 60 000.00 лева за всеки един от тях.
Отделно произнасяне по предявените претенции за имуществени вреди от страна на
ответника не е направено.
С писмо, изх. № 99-6371/03.09.2020г.
застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение на ищците
Милия Н., К.К. и Б.К.. С Възражение, вх. №
276/09.09.2020г., ищците Ц.В., Х.В. и А.В. депозират пред ответника писмо, в
което те декларират, че считат предложеното от застрахователя обезщетение за
неприемливо и неотговарящо на принципа на справедливостта. Същите сочат, че
остават отворени за ново предложение, което да се доближава в по-голяма степен
до принципа на справедливостта и до размера на предявената претенция.
С писмо, изх. № 99-6560/11.09.2020г.
застрахователят заявява, че след преразглеждане на претенцията предложеното
застрахователно обезщетение остава непроменено.
В хода на кореспонденцията между страните
застрахователят изплаща на ищците Ц.В., Х.В. и А.В. застрахователно обезщетение
за вредите по л. а. „Ситроен" с per. № ****
- сума в размер на 912.45 лева в полза на А.В., сума в размер на 228 лева в
полза на Ц.В. и сума в размер на 228 лева в полза на Х.В.. Други обезщетения до
настоящият момент не са изплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения
престъпен състав, поради което ищците
молят съда да приеме за
установени по безспорен начин обстоятелствата, установени от
наказателния съд, а именно механизмът на настъпилото ПТП като елемент от
обективната страна на деянието, виновното поведение на водача на ла.
„Фолксваген Транспортер" с per. № В5882СР и причинно-следствената връзка
между деянието и причинените имуществени вреди. Считат, че причинените
имуществени вреди, включващи стойността на увредения лек автомобил
„Ситроен" с per. № В0288КА и разходите за транспортирането му, разходите
за погребение, както и разходите за направените в досъдебното и съдебно
производство адвокатски хонорари са пряка и непосредствена последица от
настъпилото застрахователно събитие и се покриват от отговорността на застрахователя
по валидна застраховка „Гражданска отговорност" с полица № 23119002846120.
Съгласно чл.429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр.
чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност'', считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования деликвент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума /Решение
№167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о./. В случая
застрахователят дължи лихви за забава от 19.12.2019г. - датата, в която
застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП от ищеца Х.В..
Към настоящият момент ответникът е
заплатил единствено стойността на л.а. „Ситроен" с per. № В0288КА, но е
налице отказ от заплащане на останалите имуществени вреди.
От горните фактически твърдения ищците
заявяват, че имат правен интерес от завеждане на гр.дело за осъждане на ответника да им заплати всички имуществени вреди, настъпили от процесното
ПТП, включващи разходите за транспортирането на лек автомобил „Ситроен" с
per. № В0288КА, разходите за погребение, както и разходите за направените в
досъдебното и съдебно производство адвокатски хонорари, както и лихва за забава
върху главниците, считано от 19.12.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е представило отговор на
молбата с който оспорва изцяло по
основание и по размер всеки от кумулативните осъдителни искове. Въвежда
възражение за съпричиняване.
II. Становище
по обстоятелствата, на които са основани предявените искове:
Не оспорва следните факти: дата и място на пътния инцидент; че моторно
превозно средство т.а. "'Фолксваген Транспортер" с ДК№ В 5882СР към
12.12.2019 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ответното дружество; че е налице влязла в сила Присъда
№ 28/03.06.2020 г. по НОХД № 265/2020 по описа на ОС Варна, с която Д.Д. е признат за виновен, за това, че на 12.12.2019г. при
управление на т.а. "Фолксваген транспортер"
с ДК№ В **** е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на Красимир Цонев В., роден на *** г.,
като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание
чл.343, ал.З, пр.1, б. „В" ПР-Ь ВР-С чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 от НК го осъжда на наказание „лишаване от свобода", за срок от 12
години, което намалява с 1/3, а именно осем години лишаване от свобода, при
първоначален „общ" режим на изтърпяване на наказанието; че ищците са
наследници на починалия Красимир В.; че е получил покана за доброволно
изпълнение от страна на ищците на 17.08.2020г.; че е извършен разход за
репатриране на автомобила на стойност 103.00 лв.; че е извършен разход за
погребални услуги и траурни церемонии в общ размер на 1297,80 лв.
III. Фактически твърдения и възражения на ответното дружество:
3.1. Искът за 1297.80 лв.,
представляващи разходи за погребение и траурни услуги е неоснователен, тъй като
съгласно нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД
„Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг" (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.
Пленум на ВС). Нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по
отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини.
Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването и се извежда
от общия принцип на морала за взаимопомощ между членовете на семейството и
другите роднини. Върховният съд приема, че когато извършилият престацията е
съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се
присъжда обратно.
Ищеца Ц.В. е извършил този разход със
съзнанието, че изпълнява свой нравствен дълг за отдаване последна почит към
баща си. Погребението на починалия и последващите дейности, свързани с почитане
на неговата памет, макар и свързани с материални разходи за лицата, които са
приели да ги изпълнят, нямат характера на правни задължения за тези лица.
Лицето, което е извършило тези разноски ги върши в изпълнение на нравствен дълг
към починалия в знак на уважение.
3.3. Не
оспорва претенцията на ищеца Х.В. за заплащане на сумата 103 лева за разход за
пътна помощ.
3.4. Оспорва
претенциите за присъждане на законна лихва върху главниците, така както се
претендира от 19.12.2019 г. по отношение на сумата от 103 лв. и на сумата
1297.80 лв.
Дружеството не оспорва, че на 19.12.2019 г. е регистрирана щета по ЗЗГО
по повод имуществените вреди по л.а. Ситроен с рег.№ *****, но претенцията е само по отношение на автомобила,
видно от Уведомлението за щети. На тази дата не е предявявана претенция за
заплащане на неимуществени вреди, както и имуществени вреди във връзка с
направен разход за репатриране, както и за погребални услуги. Претенцията на
ищците за тези разходи, както и за неимуществените вреди е от 17.08.2020 г.
Съгласно чл.498, ал.1 вр.чл.380 КЗ увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена претенция. В настоящия случай, такава е предявена от ищците на
17.08.2020 г. Доколкото претенцията за заплащане на мораторна лихва има
компенсаторен характер, то същата се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал. 1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 18.11.2020
г.
3.5. Въвежда изрично възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне
на предпазен/обезопасителен колан от страна на водача Красимир В., което е
допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания, които не са били
съвместими с живота. Водачът е нарушил разпоредбата на чл. 137а, от ЗДвП, като
е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото
му е „излетяло" от купето на автомобила и е паднало на асфалта. В резултат
на падането е получил тежките телесни увреждания. Непоставянето на
обезопасителен колан е причина за свободното движение на тялото и ударите му в
различните части от купето на автомобила и извън него, и съответно за
настъпване на вредоносния резултат.
По-тежките телесни наранявания на В. са
настъпили след изхвръкване на тялото и съприкосновението му със земната
повърхност. В конкретния случай, пострадалият сам е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване
на собственото си здраве и живот. Приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е винаги личен
и следва да се преценява с оглед на конкретното лице.
Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за
намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня
Митова). Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на ищеца е
основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание
чл. 51, ал.2 - ро от ЗЗД.
Ответникът моли след преценка на фактите и обстоятелствата по
делото, съдът да постанови решение с
което да отхвърли изцяло предявените искове като му присъди разноски за
производството.
По искане на ответното
дружество, на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК е привлечен като трето лице – помагач на страната на
ответника водачът на т.а. "Фолксваген Транспортер" с ДК№ В5882СР Д.Я.Д. с ЕГН **********,***. Правният
интерес за застрахователя произтича от
възможността да предяви регресен иск
срещу същото лице на осн. чл.500,
ал.1, т.1 от КЗ.
Същият
е представил становище с което моли за
отхвърляне на предявените искове. Оспорва същите по основание и по размер и
заявява, че е налице съпричиняване
съгласно изготвения протокол от доктор
Стефанов, приобщен към доказателствата в
НОХД № 265/2020 год. на ВОС.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2324 от 12.12.2019 г. се установява, че на същата дата около 12.20 часа,
по пътя от гробищен парк Тополи, посока с.Тополи, на 500 м. След гробищен парк е
настъпило ПТП с пострадали лица между участник 1 – ППС „Фолксваген
Транспортер“ с per. №
В ****, собственост на „Симтикар“ ООД, управляван
от Д.Я.Д. и участник 2 - ППС „Ситроен 1.6
i-zx“ с peг.№В0288КА,
собственост на Красимир В., управляван от същия. В протокола за ПТП е
отбелязано, че от ПТП двата автомобила са получили видими
имуществени щети, както и че пострадалият Красимир В. е починал в МБАЛ „Света Анна“ АД.
От препис извлечение на акт за
смърт № 0430 от 13.12.2019 г., издаден от Община Варна се установява, че Кросимир Цонев В. е починал на 12.12.2019 г. в 13.30 ч. От
удостоверение за наследници № 732, издадено от 26.6.2020 г., издадено от Община
Варна, район „Вл.Варненчик“ се установява, че двамата ищци са наследници по
закон на починалия.
От протокол за химическа
експертиза и определяне концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта № 1386/13.12.2019 г. се установява, че от изследваната проба на водача
на ППС „Фолксваген Транспортер“ с per. №
***** Д.Я.Д. е установена концентрация на етилов
алкохол 2.39% в кръвта.
От заключение на СМЕ № 200/2019 г.,
изготвено от д-р В.Стефанов се установява, че при изследването на ГХМ не е установено съдържание на етилов алкохол
в кръвта и гръбначно-мозъчната течност,
взети по време на аутопсията за установяване причините за смъртта на Красимир
Цонев В.. Същото доказателствено средство е събрано по реда на НПК за целите на
НОХД № 265 по опис за 2020 г. на Окръжен съд Варна.
С влязла в сила
придъда № 28/03.06.2020 г. на ОС Варна по същото НОХД № 265 по опис за 2020 г. Д.Я.Д. е признат за виновен в това, че на 12.12.2019
г. в с.Тополи, варненска област, в пияно състояние, при управление на МПС лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ ****
нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причинил смъртта на Красимир Цонев В., роден на *** г.,
поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1, б.“Б“, пр.1, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр.чл.54 НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от 12 години, което намалява с една трета, а именно ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което, на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да започне при
първоначален ОБЩ режим. На осн.чл.343г от НК на Д.Я.Д. е наложено и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
В наказателното производство не
са приемани за разглеждане граждански искове на осн.чл.45 ЗЗД.
От представена преписка на застрахователя се
установява, че на 19.12.2019 г. е образувана щета № 0410-090-0228-2019 по
подадено на същата дата уведомление на ищците.
От договор за поръчка за погребение от
13.12.2019 г., фактура № **********, фактура № 70000673765, фискален бон и
приходен касов ордер, всички от 13.12.2019 г.
се установява, че ищецът Ц.К.В. е заплатил на „Обреди“ ЕООД сумата в
размер на общо 1297.80 лева.
От фактура № ********** от
12.12.2019 г. се установява, че ищецът Х.К.В. е заплатил на третото лице „Мобил кар
асистънс“ ЕООД сумата в размер на 103.60
лева за пътна помощ, изваждане, товарене /разтоварване/ на МПС „Ситроен 1.6 i-zx“ с peг.№****.
Между страните няма спор, че към датата на настъпилото застрахователно
събитие виновния водач Д.Д. е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Предявените осъдителни искови претенции са
с пр.осн.чл.432, ал.1, вр.чл.436, ал.1 КЗ. Съгласно разпоредебата на чл. 429, ал.1 КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят:
1. се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие;
2. може да се задължи да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
Ал.2/
В застрахователното обезщетение
по ал. 1 се включват и:
1.пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;
2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Ал.3/ Лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Присъдата
по НОХД № 265 по опис за 2020 г. на ОС
Варна е влязла в сила на 19.6.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При наличието на
влязла в сила присъда за ангажиране наказателната отговорност на водача на л.а. марка "Фолксваген
транспортер“ с peг. № В5883СР, а именно третото лице Д.Д., всички оспорвания, които са заявени от ответника и
от третото лице във връзка с вината, механизма на ПТП и
причинените от него имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни,
а преразглеждането им от граждански съд е
недопустимо.
Заключението
на СМЕ с № 200/2019 г. е събрано по реда на НПК и настоящият граждански съд не дължи
произнасяне при извършване на преценка
на доказателствата по делото. Същото доказателствено средство е обсъдено и
взето предвид от решаващия наказателен съд при постановяване на присъдата.
От събраните в настоящото производство доказателства, съдът приема за установени
по безспорен начин твърденията в молбата от което следва правния извод, че
са налице основанията на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото
лице. В тази хипотеза увреденото
лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред
увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба №
24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6.
Разпоредбата
на чл. 346 КЗ сочи, че застрахователна сума
(лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Съгласно
императивните норми на Кодекса на застраховането обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този
смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като при необходимост ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е
становището на ВКС в решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.отд.
В
настоящият случай вредите са настъпили от деликт и съгласно сключения договор между
застрахователя и делинквента възниква задължение за застрахователя да заплати
обезщетение на пострадалия, съответно на неговите наследници и увредените лица
по смисъла на чл.478, ал.2 КЗ. Изпълнението на нравствен дълг е основание за
получаване на облагата и изключва претенцията за неоснователно обогатяване към
пострадалия, но не изключва искането за обезщетяване към делинквента на
причинени в резултат от деликта вреди, изразяващи се в извършването на разходи
от наследник и/или близък на пострадалия
/солвенс/ в резултат от съзнателно изпълнение на нравствен дълг. В съдебната
практика е възприето становището, че доколкото задължението за обезвреда
възниква по силата на закона и на застрахователния договор, същото не
представлява нравствен дълг. Възражението на ответника и на третото лице в този
смисъл е неоснователно.
При наличието на писмени
доказателства за извършени разходи от наследниците на починалия, възникнали
пряко от застрахователното събитие,
същите подлежат на възстановяване от застрахователя на увреждащото лице при
установена вина с влязла в сила присъда по НОХД № 28/3.6.2020
г. на ВОС. Присъдата е задължителна за
гражданския съд, който следва да разреши спора за гражданските последици от
деянието, налице ли е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното съдът намира, че предявения
иск от всеки ищец за обезщетение за имуществени вреди от застрахователно
събитие е основателен и доказан по
размер и следва да се уважи.
Поради изпадане в забава, на осн.чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи на ищците обезщетение
в размер на законната лихва върху главницата от най-ранната дата между тази на деня
на уведомяването за застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 и датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
като в настоящия случай това е датата 19.12.2019 г., която е заявена и с
молбата.
По въпроса за
разноските:
При този
изход на спора ответникът следва да
заплати на ищците разноски за производството на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Тъй като
ищците, които са оттеглили исковите си претенции поради постигнато извънсъдебно споразумение след подаване на молбата са заплатили
възнаграждение на адвокат Г. както за изготвяне на искова молба, така и за
процесуално представителство по делото, следва да се приеме, че ответникът е
дал повод за завеждане делото, поради което същите имат право на разноски. Съгласно
договора за правна помощ и съдействие от 18.05.2021 г. всички ищци са заплатили
възнаграждение на адвокат Г. в размер на 930.00 лева. От същия договор не се установява, че договорената
сума е заплатена само от Ц.В. и от Х.В.,
поради което съдът приема, че възнаграждението на адв.Г.
е заплатено от всички първоначални ищци поравно /по 155 лева/ и следва да им се
присъди в този размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Х.К.В. с ЕГН **********,*** сумата 103.00
/сто и три/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - разходи за преместване на л.а.
„Ситроен" с per. № ****, вследствие на ПТП между лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с
per. № **** и лек автомобил „Ситроен" с per. № ****, настъпило на 12.12.2019 г. по вина на Д.Я.Д. с
ЕГН ********** - водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № ****, за който автомобил е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника „ОЗК Застраховане“ АД по застрахователна полица №
23119002846120, валидна до 08.10.2020 год, ведно
със законната лихва от деня на уведомяването 19.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Ц.К.В.,
ЕГН **********,*** сумата 1297.80
/хиляда двеста деветдесет и седем лева и 80 стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
погребение на баща му Красимир Цонев В., починал на 12.12.2019 г. от травматични увреждания, получени при ПТП
между лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № **** и лек автомобил „Ситроен" с per.
№ ****, настъпило по вина на Д.Я.Д. с ЕГН ********** - водач
на лек автомобил „Фолксваген Транспортер" с per. № ****, за който автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" с
ответника „ОЗК Застраховане“ АД по
застрахователна полица № 23119002846120, валидна до 08.10.2020 год., ведно със законната лихва от деня на
уведомяването 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн.чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Ц.К.В.,
ЕГН **********,***, Х.К.В., ЕГН **********,***, А.Х.В.,
ЕГН **********,***, Милия Ц.Н., ЕГН **********,***,
К.Х.К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител
Веселка Веселинова Райнова, ЕГН **********,*** и Б.Ц.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Татяна Стоянова Илиева, ЕГН **********,*** разноски за възнаграждение на един адвокат
в размер на общо 930 лева или по 155 /сто
петдесет и пет/ лева на всеки, на осн.чл.78 ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице Д.Я.Д. с ЕГН **********,***.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: