Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Русе, 24.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 663 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220, ал. 1
от Закон за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Ром Азия Груп“ ЕООД,
гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 16, чрез адв. Ж., срещу решение рег. №
32-315851/06.10.2021 г. към MRN
19BG002002018917R4/04.11.2019 г. на директора на ТД Митница Варна, с което административният
орган е отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока № 1 по
митническата декларация, определил й е нова стойност в размер на 243530,56 лв.,
определил е дължимо за доплащане мито в размер на 23718,03 лв. ведно с лихва за
забава и е определил дата на възникване на митническото задължение – 04.11.2019
г.
Жалбоподателят оспорва решението с
твърдения, че административният орган е обосновал съмненията си за верността на
митническата стойност въз основа на износна митническа декларация от Китай, без
да са посочени идентификации на такава, оспорва се и правното значение на
същата като частен документ, липсва и фактура за по-висока стойност, която да
обосновава съмненията на митническите органи. Липсват мотиви как е определена
справедливата цена на стоката по МД, не е спазено правилото за прилагане на чл.
74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. Оспорва се значението на приложения
окончателен доклад на OLAF с твърдения, че в него
липсва конкретика, касаеща процесния случай. Иска се отмяна на административния
акт. Претендират се разноски.
Ответникът – директор на ТД „Митница – Варна“ към Агенция „Митници“,
чрез юрк. Д., оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че в проведеното административно производство
административният орган е изискал, събрал и обсъдил всички доказателства. Посочената
в декларираната фактура цена на китайския износител не представлява спорно
обстоятелство по делото, но тя се явява нереално ниска, спрямо цената, която
той е заявил пред китайските митнически власти. Сочи, че тази нереално ниска
цена се потвърждава от представения по делото Окончателен доклад на OLAF в който е установена митническа стойност при експорта
в размер на 153 569 щатски долара, като стоката е индивидуализирана по
контейнер MRKU1590530, като докладът има материална
доказателствена сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Русе, с оглед
събраните доказателства и в пределите на задължителната проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.11.2019 г.
дружеството-вносител декларира на режим „едновременно допускане за свободно
обращение и вътрешно потребление на стоки, които са предмет на освобождаване от
ДДС доставка до друга държава членка" (митнически режим код 42) с митническа
декларация MRN 19BG002002018917R4- I стока, 938 колета, 16400,000 кг бруто
тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка
CFR Варна. Общата фактурна стойност по МД с MRN 19BG002002018917R4/ 04.11.2019
г. е 26 092,56 щатски долара при курс за митнически цели 1,758370 лв. за 1
долар.
Към МД са били
приложени фактура №ZK-BG 1998/05.09.2019 г., фактура № 118/04.11.2019 г.,
идентификационният номер по ДДС, издаден в държавата-членка на вноса, за
вносителя, определен или признат по член 201 от Директивата за ДДС като платец
на ДДС, идентификационният номер по ДДС на клиента, който дължи ДДС за
вътреобщностни придобивания на стоки в съответствие с член 200 от Директивата
за ДДС, Приложение № 24 към чл. 51, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС, Протокол за
пломбиране на превозно средство №306/04.11.2019 г., CMR от 04.11.2019 г.,
фактура № **********/30.10.2019 г., фактура №**********/04.10.2019 г., фактура
№**********/30.10.2019 г., декларация за стойността DV1, 1 брой платежно
нареждане за плащане към бюджета на ДДС, пълномощно към "Спед -
Консулт" ЕООД.
В хода на
провеждано разследване № ОС/2020/0489/В3 от Европейската служба за борба с
измамите (OLAF) митническите органи били уведомени, че декларираните цени на
стоките по горепосочената митническа декларация се отклоняват значително от
справедливите цени на ЕС, изчислени от Съвместния изследователски център.
В тази връзка е
извършена повторна проверка на митническата декларация и е установено, че стока
№ 1 по горепосочената митническа декларация е описана както следва: „МЪЖКИ
БОКСЕРКИ ТРИКО ПОЛИЕСТЕР – 143 998 БРОЯ; МЪЖКИ СЛИПОВЕ ТРИКО ПОЛИЕСТЕР - 73440
БРОЯ; ТХ1972АН/ТХ9717ЕХ", класирана в код по ТАРИК **********, 13586,00 кг
нето, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка
CFR Варна, фактурна стойност 26092,56 щатски долара, декларирана митническа
стойност 45880,38 лв. или 0,21 лв./ бр., декларирана стойност- 3,38 лв./кг.
Митническите
органи сочат, че не разполагат с мостри от стоките.
Посочено е, че
когато в процеса на последваща проверка на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
на декларираната митническата стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява
цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, се прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447). С писмо peг. № 32-201714/25.06.2021 г. от дружеството били изискани
за нуждите на повторна проверка допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа
декларация. От дружеството били представени следните документи: МД с MRN
19BG002002018917R4/04.11.2019 г.; МД с MRN I9BG002002018789R0/01.11.2019 г.; Външно-търговска
фактура №ZK-BG1998/05.09.2019 г., издадена от ZHEJIANG KEZIAH KNITTING CO., LTD
към Ром-Азия Груп ЕООД; Външно-търговска фактура №118/04.11.2021 г. от Ром-Азия
Груп ЕООД към FOYAR S.R.O.; Приложение №24 към чл.51. ал. 2, т. 2; Коносамент №
MAEU969575169/05.09.2019 г. Това обстоятелство не се оспорва от страните.
В търговска
фактура №ZK-BG1998/05.09.2019 г., на стойност 26092,56 щатски долара, е
посочено Условие на доставка C&F Варна, като не са посочени срок и начин на
разплащане между контрагентите. Не са посочени марки, качество и артикулни
номера за стоките.
Посочено е, че
представената търговска фактура № 118/04.11.2019 г., издадена от
дружеството-жалбоподател към FOYAR S.R.O. Чехия не е база за определяне на
митническата стойност.
По преписката не
са представяни други документи.
От дружеството
не били представени част от допълнително изисканите му от митническите органи
документи, които в наложилата се търговска практика са неразделна част и
съпътстват всяка една външнотърговска сделка като: външно търговския договор
или заявката и/или проформа факгурата, които да дават информация какви са
договореностите по сделката, както и платежни нареждания и други банкови
документи за извършените разплащания между купувача и продавача, които да удостоверяват
цялата платена сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а също и
водената между тях търговска кореспонденция, касаеща конкретния внос, които
обстоятелства са породили съмнения у митническите органи. Това обстоятелство
също не се оспорва от страните.
Отбелязва се, че
при извършена проверка на дружеството вносител - проведено разследване №
ОС/2020/0489/ВЗ на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), съвместно с
Генерална инспекция на митниците на Китай е установено, че в МД с MRN №
19BG002002020568R0/ 03.12.2019 г., с вносител „Ром Азия Груп" ЕООД е
посочена фактурна стойност приблизително 3 пъти по-ниска отколкото отразената в
износната китайска декларация - вместо 76 233,90 щатски долара е посочено 26
026,35 щатски долара, което дава допълнително основание на митническите органи
да се съмняват относно така декларираните митнически стойности на внасяните
стоки по процесната МД с MRN 19BG002002018917R4/04.11.2019 г.
Посочено е, че
когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се
прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност
на внасяните стоки в момента и около вноса.
Съгласно чл. 74,
§ 1от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно
букви от а) до г) от § 2 на същия член, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
При изследване
на метода, регламентиран в чл. 74, 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на
идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите
декларации, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. То не
включва качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите - вид, размер, състава на материала и т.н.,
което от своя страна не позволява прилагането на метода за идентичност па
стоките по смисъла на определението, посочено в чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447. За да се приложи методът трябва безспорно да бъде
установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки
във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и
известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по
същото време. Не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези
показатели. Такава не е открита и при допълнителното проучване и анализ, поради
което този метод не може да бъде използван. Въз основа на разпоредбата на чл.
74. § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, органите са предприели изследване на
следващия резервен метод.
При прилагане на
втория вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл.
74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на сходни стоки, е
посочено, че следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни
стойности, произведени в същата държава, които въпреки, че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с
декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до
свободно обращение в приблизително същото време. Факторите, които определят
дали стоките са сходни са качеството, авторитета, доверието, известността на стоките
и съществуването на търговска марка.
Бил направен
анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане
до свободно обращение в същия или приблизително съшия момент на сходни стоки за
стока №1, но не били намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности, от други вносители, които не са необичайно ниски, поради което е
разгледан третият резервен метод, изискващ сравнение по единичната цена, по
която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно
количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. За
определяне митническата стойност на декларираните стоки по този метод е
необходима информация за цената, на която внесените стоки или внесените
идентични стоки или сходни стоки се продават в Съюза в състоянието, в което са
внесени, по време или почти по време на внасяне на стоките, чиято стойност се
определя. Органът е посочил, че в конкретния случай липсва база за сравнение за
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки и е преминал към разглеждане
на следващия метод.
В чл. 74, § 2,
буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е регламентиран четвъртият вторичен метод
за определяне на митническата стойност на стоките. За приложимостта на този
метод са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите
за производството, както и на допълнителните елементи, каквато информация
липсвала, поради което органът е преминал към определяне на действителната
митническа стойност чрез разумни способи.
Извлечена била
справка от националната база данни за оформени митнически декларации за
допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК **********,
страна на произход Китай, за периода от 04.11.2018 г. до 04.11.2019 г.
Единичната стойност на стоките била изчислена като митническата стойност е
разделена на брой стоки. Митническата стойност включва цена на стоката с
прибавени към нея транспорт и застраховка до първо местоназначение в Съюза.
След разширяване
на периода за анализ в националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки са били намерени
резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители,
декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013:
- с МД MRN 19BG001007002929R2/05.04.2019 г. с
допусната до свободно обращение стока с описание „МЪЖКИ ДОЛНИ ГАЩИ ОТ 93%
ПОЛИАМИД И 7% ЕЛАСТАН ПО 2 БРОЯ В ОПАКОВКА - 1800 ОПАКОВКИ ; KAUFL.ART.
1188545", класирана в код по ТАРИК ********** и осреднена митническа
стойност в размер на 2,11 лв/бр.;
- с МД MRJM 19BG005808000319R6/11.01.2019 г. е
допусната до свободно обращение стока с описание „ТРИКОТАЖНО МЪЖКО ДОЛНО БЕЛЬО
ОТ СИНТЕТИЧНИ МАТЕРИАЛИ - 2 КОЛЕТА - 7200 БРОЯ", класирана в код по ТАРИК
********** и осреднена митническа стойност в размер на 1,12 лв/бр.;
- с МД MRN 19BG001007000734R0/ 28.01.2019 г. е
допусната до свободно обращение стока с описание „МЪЖКО БЕЛЬО-СЛИП И
ГАЩИ:93%ПОЛИЕСТЕР/7%ЕЛАСТАНТ; 43670 БРОЯ/ 12360 ПАКЕТА/ 271 КАРТОНА".
класирана в код по ТАРИК ********** и осреднена митническа стойност в размер на
1,60 лв/бр.;
При тези данни
органът е изложил мотиви, че митническата стойност на стока №1 от процесната
декларация следва да бъде определена на основание чл. 74. § 3 от Регламент (ЕС)
952/2013, във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
като се вземе предвид декларираната осреднена митническа стойност по митническа
декларация MRN 19BG005808000319R6/11.01.2019 г. в размер на 1,12 лв./бр.
С финализиращия производството акт е отказал
да приеме митническата стойност на декларираната стока № 1 по митническата
декларация, определил й е нова стойност в размер на 243530,56 лв. (217438 бр. х
1,12 лв.), определил е дължимо за доплащане
мито в размер на 23718,03 лв. ведно с лихва за забава и е определил дата на
възникване на митническото задължение – 04.11.2019 г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице сочи, че след
като е направило справки в счетоводството на фирмата е установило, че
подлежащата на плащане фактурна цена – 26 092,56 щ. д. или 45 880,37
лв. е платена и задължението към насрещната страна е закрито. Плащането било
извършено чрез тристранни протоколи за прихващане на задължения с румънски и
чешки контрагенти, които са превеждали пари директно към китайския контрагент.
Налице е съответствие между платената цена и декларираната стойност.
По делото е
приобщен и окончателен доклад на OLAF за процесната МД е посочена цена на износна декларация
153 569 щатски долара.
По делото е
приобщен и класьор с документи – неотносими към спора и без връзка със
страните, поради което няма да се обсъждат от настоящия състав.
С оглед установеното от фактическа страна
Административен съд – Русе прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството:
Жалбоподателят е адресат на оспорения административен акт, поради което за
същия е налице правен интерес от оспорването, по арг. от чл. 147,
ал. 1 от АПК. Подадена е в изискуемия преклузивен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По валидността на акта:
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган съгласно чл. 101, §1 и чл. 29 от Митнически
кодекс на съюза, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ.
Спорът между страните е налице ли са
предпоставките за определяне на митническата стойност на стока по позиция № 1
по МД MRN MRN 19BG002002018917R4/04.11.2019 г. по
реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (МКС), във връзка с чл. 140 и чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане
цена по фактурата, визирана в процесната по делото митническа декларация.
Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на
внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като именно тази стойност отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката,
които имат икономическа стойност.
Правомощието на митническите органи да отхвърлят
договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС)
952/2013, и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74
от Регламент (ЕС) 952/2013, възниква при наличието на основателни съмнения по
смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, които подлежат
на доказване във всеки конкретен случай - в този смисъл решение №
15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г.
Основателните съмнения са възникнали у
органа, на първо място, поради предварителните данни за разследване на OLAF, на второ място, поради непредставени обичайни
търговски документи като – договор, заявка, проформа фактура, други банкови
документи. Тези доводи обаче са изложени едва във финализиращия процедурата
акт.
Доказателствената тежест за установяване
наличието на основателни съмнения е за митническите органи и е предпоставка за
неприемането на декларираната митническа стойност. Съобразно Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52 съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани, като изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който
трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата
по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е
изпратил до дружеството - вносител писмо рег. № 32-201714/25.06.2021 г. (л.33),
с което са изискани допълнителни документи, без да са изложени конкретни мотиви
и доказателства, обосноваващи по категоричен начин възникналото у него съмнение
да не приеме декларираната стойност на внесените стоки. Това искане по
същността си е бланкетно (в това писмо датата на процесната МД е сбъркана),
няма нужното съдържанието във връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат
с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В
резултат на това оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази
становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията.
С този пропуск митническият орган е
нарушил правото на лицето да бъде изслушано. Допуснатото процесуално нарушение
е от категорията на съществените, поради което само на това основание
издаденото решение на директора на Митница Варна към Агенция
"Митници" е незаконосъобразен административен акт. В този смисъл е
и Решение от 13 март 2014 г. на Съда на ЕС по обединени дела
C-29/13 и C-30/13.
В решението е посочено че са изследвани
методите по реда на чл.74, §2, от буква „а“ до буква „г“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 г., като при анализа на б.“б“ се установява, че митническите органи в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са необичайно ниски.
Първо, не е конкретизирано кои подобни продажби на „сходни стоки“ са
анализирали митническите органи, за какъв период, на какво търговско равнище и
в какво количество, както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики
в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на
разликата в разстоянията и видовете транспорт. При направения анализ са
коментирани резултати за „сходни стоки“, но същите не са посочени в решението
като митнически стойности, като липсват аргументи защо са приети за необичайно
ниски.
Второ, митническите органи много ясно
посочват, че в случая митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде
определена по реда на чл.74, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г.,
затова тя следва да се определи по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/
№952/2013 г. Изложени са хипотезите на правната норма при които следва да се
определи митническата стойност по този ред. Посочено е, че във връзка с
определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/
№952/2013 г. „са съпоставени „сходни“ за по-голям период от време и се
установени стойности, които не са необичайно ниски“. Първо не става ясно какъв
е подходът за да определят митническата стойност в този размер. Второ, посочено
е, че е приложим реда по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., който е
различен от хипотезата на чл.74, §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г.,
като едновременно с това са съпоставени „сходни“ стоки за по-голям период от
време. Изложените мотиви са противоречиви, митническите органи изключват
определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2
от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., като излагат мотиви именно в тази
насока.
В оспореното решение за определяне на
митническа стойност органите са се позовали на декларация MRN 19BG005808000319R6/11.01.2019 г., която е за внос на ТРИКОТАЖНО
МЪЖКО ДОЛНО БЕЛЬО ОТ СИНТЕТИЧНИ МАТЕРИАЛИ – 2 КОЛЕТА 7200 БР. при положение, че
спорната декларация касае внос на над 200 000 артикула (!!!), поради което
липсва анализ на обстоятелството защото се приема за меродавна цената на
артикул, закупен в 30 пъти по-малък обем.
В обжалвания акт липсва изрично посочване на зададените параметри
за търсене в митническата информационна система, които параметри да отразяват
конкретни характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени
стоки, които могат да бъдат разглеждани като сходни. Резултатите от това
търсене не са били приложени по преписката и с тях жалбоподателят не е имал
възможност да се запознае. Те се представят едва в хода на съдебното
производство (л. 118, ред № 2). В съдебното
производство ответникът не ангажира обосновано становище как от изготвената
справка от са избрани именно посочените митнически декларации на трети лица -
въз основа на кои от правилата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 са определени те и отговарят ли стоките по тях на дефиницията за
"сходни стоки" по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода
на административното производство е било нарушено правото на защита на
оспорващото дружеството, което, макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6
Регламент /ЕС/ 952/2013 за предстоящото издаване на решение за определяне на
нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията на административния орган.
Бланкетно е бил информиран оспорващият за ползваните от органа други митнически
декларации (такива на трети лица) за допускане до свободно обращение на сходни
стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската
декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото дружество е било
лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства на
които се основават съмненията, и по тези, релевантни за определяне на новата
митническа стойност на процесните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74 § 2, букви „а“ или „б“ от
Регламент /ЕС/ 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки/каквато е била
съпоставена от митническите органи с оспореното решение/, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В
чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнени са дефинирани понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се има предвид следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговската марка. С изложеното се доказва, че не става
ясно кой метод е предприел митническият орган, за да определи митническата
стойност на внасяните стоки, този по чл.74, §3 или този по чл.74, §2 от
Регламент /ЕС/ 952/2013.
Митническите органи следва да докажат, че
митническата стойност на вносните стоки действително е по-висока от
декларираната, което в случая не е сторено.
В оспорения индивидуален административен
акт не се съдържат никакви констатации по какъв начин и въз основа на какъв
анализ (освен бланкетно позоваване на разследване на OLAF) са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя
митническа стойност на стоките. Те се обосновават за първи път с окончателния
доклад на OLAF в който единствената конкретна информация, която съдът
издири, е че според доклада декларираната цена при износ от Китай на стока № 1 е
не 26 092,56 щатски долара, а 153 569 щатски долара.
В тази връзка следва да се направят
следните уточнения:
Износната декларация е частен писмен
документ, какъвто е и декларацията за внос на стоката, поради което едната
декларация не може да има приоритет пред другата. Към ЕАД има приложена
фактура, в която е отразена декларираната от дружеството митническа стойност,
която съдът обсъди с оглед изслушаната експертиза. Позоваването от страна на
митническия орган на доклада на OLAF не означава, че
докладът служи като достатъчно писмено доказателство за установяване на
действителната стойност на процесните стоки, още повече, че същият е изготвен
много след издаването на административния акт и не е послужил за неговото
мотивиране. Според съображение 16 от Регламент № 1073/1999 г. докладите на OLAF трябва да имат статут на допустими доказателства в
административното и наказателното производство. Допустимостта на доклада в
административното производство е изрично призната с чл. 9, § 2 от Регламент №
1073/1999 г., като разпоредбата въвежда изискването при изготвянето на тези
доклади да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните
законодателства на засегнатите държави - членки, както и да са предмет на
оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади,
изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност
с тях. Окончателният доклад на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на
разследване, възложено в правомощията на Комисията и същият има сила на
официален документ, който се ползва с удостоверителна сила по отношение на
установените с него факти, като доказателствената му сила следва да се
преценява съобразно останалите доказателства.
По арг. от ТР № 16/31.III.1975 г., ОСГК на
ВС докладът на OLAF следва да породи
последиците на своята материална доказателствена сила само в случай, че същият
предшества издаването на административния акт, макар и да не е част от него.
Споделят се съображенията на ответника, че
този доклад следва да се преценява като официален документ. Прочитът на чл.
179, ал. 1 ГПК предвижда, че официален документ, издаден от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В тази
връзка единственото което би могъл да докаже докладът в тази част, дори и да бе
изготвен към момента на издаването на АА, е, че износна декларация за
процесната стока съществува и нейната стойност е посочената. С отразеното в
доклада обаче, настоящият състав счита, че не може да се извърши конверсия на
частния документ „износна декларация“ в официален такъв. Както и основателно
сочи жалбоподателят, установеното с доклада би имало решаващо значение в
случай, че митническата стойност бе определена по реда на чл. 70 от МКС.
Процесният административен акт е издаден в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон, следва че са налице
основания по чл. 146, т.3 и 4 от АПК за отмяната му.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, основателна се
явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално
извършените такива по делото възлизат общо на 1816 (хиляда осемстотин и
шестнадесет) лева, от които внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет)
лева, внесен депозит за експертиза в размер на 278 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1488 (хиляда четиристотин осемдесет и осем) лева.
Същите следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.
Направеното във връзка с последното възражение за прекомерност не се споделя от
съдебния състав, доколкото настоящото производство е с фактическа и правна
сложност, а адвокатският хонорар е определен на минимума, визиран в чл. 7, ал.
2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение рег. № 32-315851/06.10.2021
г. към MRN 19BG002002018917R4/04.11.2019 г. на директора на ТД Митница
Варна
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Ром
Азия Груп“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1 816 (хиляда осемстотин и
шестнадесет) лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един
адвокат в производството по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: