Р Е Ш Е Н И Е
№ 260159
Димитровград, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Гергана
Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1582 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Панайот Волов“№29, ет.3, представлявано от Янислав
Бориславов Янакиев против П.Г.Г., ЕГН ********** ***, искове с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че обстоятелството,
въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
паричен заем № 5500383 от 28 януари 2019 г. между „Вива Кредит" ООД като
Заемодател и П.Г.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.Моля да приемете, че датата на Договор
за паричен заем с № 5500383 е 28 януари 2019 г., видно от представения договор
с настоящата искова молба, а не както погрешно, поради техническа грешка е
посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 28
януари 2019 г.. Въпреки допуснатото разминаване в датата, останалите
реквизитите на договора за паричен заем напълно съвпадат - неговия номер,
страни, предмет и съдържание напълно съвпадат. Поради изложеното Моля да
приемете, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да приемете
представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото
правоотношение между страните.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на
доверителя ми е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение N‘-> 1 към него от
02 март 2020 г. г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 2000 лева, под
формата на паричен заем.С подписването на договора, П.Г.Г. удостоверява, че е
получил от Заемодателя заемната сума от 2000 лева, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 2516.4 лева, ведно с договорната лихва на 30 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 111.84 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски,
Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително
повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.По договора за паричен
заем, П.Г.Г. е извършвала плащания в общ размер на 620 лв.Към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 1727.36 лв.За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5500383 от 28 януари 2019 г.
между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 369.64 лева за
периода от 11 февруари 2019 г. г. - датата на първата вноска до 23 март 2020 г.
г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 698.2 лева.
Претентидараната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислява
еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата
за неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в
случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява.
Следва да се подчертае, че неустойката за неизпълнение се начислява еднократно
в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й.
Дължимата към
настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение е в размер на 698.2 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива
кредит ООД, която е актуална към датата на сключване на договора и се намира,
както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на
Заемодателя, така и на интернет страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част
от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране
на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В
настоящия случай П.Г.Г. дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 115лв.
Ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 23 март 2020 г. г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият
дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 33.9 лева от 24 март 2020 г. г. датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25
септември 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да
постановите съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу П.Г.Г.:
1727.36 лв. главница; 369.64 лева за периода от 11 февруари 2019 г. до 23 март
2020 г. г.; 698.2 лв. неустойка, 0 лв. такса за експресно разглеждане на
документите; 115 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 33.9 лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 24 март 2020 г.
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до 25
септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Да
се осъди П.Г.Г. да ни заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00
лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Моли уведомлението за цесията да бъде
връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
В депозирания отговор ответника твърди следното:
Обстоятелството, въз основа на което е било възможно да се прехвърли
процесното вземане е, че между доверителката ми и „Вива кредит“ ООД съществувал
сключен договор за паричен заем № 5500383 от 28 януари 2019 г.Гореописаното
обаче, дори и да се приеме от съда, че е създало между цедента и цесионера
определени гражданскоправни правоотношения, не би могло да бъде годно
основание, за да бъде ищцовото дружество носител на активна процесуална
легитимация. Последната от своя страна е условие, за да възникне правото на
иск. Активно процесуално легитимиран субект може да бъде различен от носителя
на материалното право.От представените по делото доказателства- по - специално
рамковият договор, приложение № 1 към него, т. 5 от доказателствата-
уведомление за цесията, взети заедно с особеното искне на ищеца водят на
следния извод: дори и да се приеме, че е налице валидно сключен договор за
прехвърляне на вземания между цедента и цесионера, същият не е произвел правни
последици за доверителката ми да престира на „АКПЗ“ ЕООД. Това е така, защото:
процесуално легитимиран в процеса е носителят на правото на иск. Само тази
страна може да бъде надлежна страна.Исковото производство се развива след
приключило с издадена заповед за изпълнение и подадено от длъжника възражение в
заповедно производство- ЧГД № 1179 от 20-20 г. по описа на РС- Димитровград.
Заявлението е подадено по реда на чл. 410 ГПК от частния правоприемник-
„Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕООД. Следва да се отбележи, че в
исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по
чл.422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и признато в заповедното
производство вземане (част от него) и предмета на делото, очертан с
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на
страните (респективно надлежно възразилите ответници и легитимираните
правоприемници), като същевременно важат и общите правила за допустимост на
исковия процес, включително относно активната процесуална
легитимация.Производството по чл. 422 ГПК, поради специфичния си характер, не
започва с депозирането на исковата молба пред исковия съд, а води началото си
от момента на депозиране на заявлението пред заповедния съд. Макар в случая да не се касае за заповед на съда по
чл. 418, вр. чл. 417 ГПК, разрешенията, дадени с т. 4 г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
на РБ са валидни. В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
по чл. 410 ГПК и при наличие на частно правоприемство, основано на цесионен
договор, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл
следваше, т. к. частното правоприемство се твърди, че е възникнало за г- жа Г.,
с подписването на приложение № 1 на 02 март 2020 г. , на общо основание да са
представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие
по отношение на длъжника- чл. 99, ал. 4 ЗЗД.По делото е налице „уведомление“,
подписано от юрк., образувал настоящото производство / без да са налице данни,
че същият може да изпраща подобен вид уведомления до длъжници/ , без изходящ
номер и без дата. От текста на самото уведомление, абзац втори, става ясно, че „считано от датата на получаване на това уведомление, кредитор спрямо ВАС
по горепосоченото парично вземане е „АКПЗ“. Същевременно
по делото е направено особено искане от ищеца, който моли съда, с връчването на
преписа от исковата молба и доказателствата към нея да бъде връчено и
уведомлението за цесията на ответника. Това отново потвърждава, че заемателят
не е бил уведомен в предходен момент, че има нов контрахент.Спецификата на
установителния иск по чл. 422 ГПК изисква разгледаното уведомяване да се е
сбъднало преди подаване на заявлението пред заповедния съд. Действително, ако
се касае за осъдителен иск, не би имало пречка връчването на уведомлението,
ведно с преписа от исковата молба и приложенията да се приеме за надлежно
извършено и за факт, настъпил по чл. 235, ал. 3 ГПК. Но специфичната връзка на
установителния иск по чл. 422 ГПК с издадената вече заповед за изпълнение
изисква извършеното прехвърляне да е доведено до знанието на заемателя преди
подаването на заявлението за издаване на самата заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК. Тъй като заявлението е подадено от дружеството - правоприемник,
въз основа на сключения Договор за цесия, а не от първоначалния кредитор, то за
да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне, както и същото да е
станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то
следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.З от ЗЗД.Поради всичко
гореизложено, моля настоящия състав да приеме, че дори и да бъде установено, че
„АКПЗ“ ЕООД е носител на материалното право, то същият не притежава правото на
иск.Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло, поради следните възражения:За да е основателна претенцията, следва
ищецът да докаже, по пътя на пълно и главно доказване, своята процесуална
легитимация в настоящото производство, юридическият факт, от който черпи
правата си, а именно надлежно сключен договор за паричен заем/ сключен при
спазването на всички условия за действителност по чл. 10 и 11 ЗПК/, изпълнение
на задълженията на заемодателя по отпускане на паричен ресурс, точно и ясно
посочване в какво се изразява неизпълнението на договорните задължения от
страна на длъжника, промяната в кредиторите, обстоятелство да е докарано до
знанието на длъжника. Но за да е валидно извършено и основателно първо трябва
да е налице неизпълнеие на задълженията по процесния договор, респ. същият да е
действителен, годен да поражда права и задължения за страните.Становище по
твърденията, изложени в исковата молба- защита по същество срещу иска:На първо
място е налице съществено разминаване между уговореното с договора и изложеното
в исковата молба касателно начинът на изпълнение на единственото задължение за
кредитора. Считам, че това разминаване, взето съвкупно с липсата на каквито и
да било писмени доказателства по делото за предоставяне на заемна сума в размер
на 2000 лв. води до отхвърляне на иска като неоснователен.В исковата молба са
изложени твърдения, че заемодателят се задължава да предостави на ответника
сума в размер на 2000 лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД.Договор за паричен заем предвижда, че вида на предоставения заем е
потребителски / чл. 9 / и условие за усвояване
на цялата сума по заема е това да
стане В БРОЙ / чл. 10 /.По силата на договор за заем
заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се
задължава да върне заетата сума. Договорът
се характеризира като реален, каузален и неформален. Договорът за заем включва
два елемента- постигане на съгласие между две волеизявления и реално предаване
на вещта. Договорът обаче се счита за сключен от момента, в който заемодателят
даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно - фактическият състав се завършва след като
вещта бъде предадена.
По делото липсват доказателства за
предаване на заемната сума- ищецът не е предоставил нито платежно
нареждане, нито .евентуално, разписка, подписана от ответника, за получена сума в размер на
2000 лв. По този начин не е завършен фактическият състав на института на
заема.С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната
сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването
на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната
сума важат общите правилаС оглед пълното оспорване още с възражение по чл. 414 ГПК в тежест на ищеца беше да установи факта на постигнато между страните
съгласие, както и изпълнение на задълженията на кредитора за предаване на
заемната сума на заемателя.Неверни са твърденията за формирането на общия
размер на иска, както и отделно по пера.В исковата молба се твърди, че
заемополучателят ще изпълни задълженията си по договора след като изплати 30
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 111, 84 лв. / сумата включва
„първоначална” главница и договорна лихва. Следваше да бъде утонено от ищеца
пълното съдържание на определението „първоначална” и , в този смисъл, каква е
„последващата главница”.В договора за заем обаче ясно е посочено, че кредитът е
разсрочен на 30 вноски, двуседмични обаче, а не месечни, всяка от които е в
размер на 83, 88 лв,- чл. 2.По отношение на претенцията в размер на 698,20 лв,-
която намира почва вероятно в чл. 4 от договора за заем. Същата е нищожна
поради неравноправие поради което претенцията се явява напълно неоснователна.Съгласно
Р Е Ш Е Н И Е № 23 на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо
отделение, по т. дело N 3686
по описа за2014 г. съдът следи служебно за наличието или не на неравноправни
клаузи- „В т.2 от решение по дело
С-243/08 на С. е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за
това правни или фактически обстоятелства. Когато счете клаузата за
неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това. Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който
констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една
страна, без да чака потребителят да направи искане в този смисъл, да изведе
всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за
да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза”. В този смисъл е и решение №232 от 05
януари 2017 г. по ТД № 2416 от 2015 г.Като акцесорно вземане претенцията за търсената договорна лихва в
размер на 369,64 лв. би била основателна само в случай на признаване на
главния иск и след изясняване на въпроса кои вноски и по кои пера са били
разходвани от кредитора заплатените 620 лв.- по изложението на ищеца в исковата
молба.ЗПК императивно е задължил кредиторите да запознаят своите клиенти с
преддоговорна информация и това трябва да се случи известен период от време
преди сключването на конкретен договор за заем. Така потребителите биха взели
информирано решение дали да сключат или не договор за заем, при предлаганите от
даден кредитор условия. Доказателства, че кредиторът е изпълнил това свое
задължение- липсват. Нещо повече, не са налице и такива, които да сочат на запознаване,
например с предоставената по делото Тарифа на кредитора, че доверителката ми е
била запозната с тях дори и в момента на сключване на процесния договор. В този
смисъл, начислените 115 лв. от кредитора като такса разходи, не могат да се
търсят от г-жа Г.. Отделно не са представени доказателства за извършени
разходи.По отношение на действителността на представения
договор за паричен заем: текстът на чл. 22 от ЗПК предвижда,
че договорът винаги е недействителен, ако не са спазени лимитативно изброени
текстове от закона. Един такъв текст предвижда, че към договора задължително
следва да има погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ако съдът приеме,
че все пак клаузата на чл. 2 от договора би могла да послужи като погасителен
план, следва ищецът да конкретизира къде се крият разминаванията в размера и
периодичността на погасителните вноски между отразените в исковата молба и
тези, уговорени с договора.По делото
липсва и предложение за сключване на договор-прил. 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК.
Текстовете за неустойка по чл. 4 и претенцията за разходи / които не са
уговорени никъде в самия договор, а се въвеждат с тарифата на „Вива кредит”
ООД/ , с която страната не е била запозната, са неравноправни по смисъла на
ЗПК. Санкциите за заемополучателя, ако не изпълни в срок или изобщо
задълженията си, са записани в чл. 8 на процесния договор, с който е предвидена
единствено законовата възможност за начисление на законна лихва върху просрочените
суми, за периода на просрочието, както и обявяване на предсрочна изискуемост
при забава на потребителя повече от 90 дни.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена
следната фактическа обстановка :
От приложеното по делото ч.гр.дело № 1179/2020
г. на РС- Димитровград е видно, че по заявление на ищцовото дружество за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 260106/8.10.20г.
за сумата от: 1727,36 лева (хиляда седемстотин двадесет и седем лева
и 0,36 ст.) – главница по Договор за
паричен заем № 5500383 от 28.01.2019 г., 369,64
/триста шестдесет и девет лева и 0,64 ст./-договорна лихва от 11.02.2019 г. до
23.03.2020 г., 698,20 лева /
шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ - неустойка за неизпълнение на
задължение, 115 лева /сто и
петнадесет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране, 33,90 лева / тридесет и три лева и
0,90/ - законна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 06.10.2020 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски по делото – 258,88/двеста
петдесет и осем лева и 0,88 ст./ лева - разноски, представляващи ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
произтичало от Договор за паричен заем № 5500383 от 28.01.2019 г., между
длъжника и „Вива кредит“ ООД, като заявителят е цесионер, съгласно договор за
прехвърляне на вземанията от 01.12.2016 г. и Приложение 1.В срока по чл.415, ал.4, вр. ал.1 т.2 ГПК длъжникът е предявил иск за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта.
Обстоятелствата,
имащи значение за делото са: Възникването на задължението на кредитополучателя да върне получените
от заемодателя пари на цесионера /ищец/– 1727,36 лева
(хиляда седемстотин двадесет и седем лева и 0,36 ст.) – главница по Договор за паричен заем № 5500383 от
28.01.2019 г., 369,64 /триста
шестдесет и девет лева и 0,64 ст./-договорна лихва от 11.02.2019 г. до
23.03.2020 г., 698,20 лева /
шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ - неустойка за неизпълнение на
задължение, 115 лева /сто и
петнадесет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране, 33,90 лева / тридесет и три лева и
0,90/ - законна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Тъй като съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като служебното начало следва да
се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно
решение 1/9.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от
значение е дали сключеният между страните договор, който по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, е валиден и дали клаузите му са съобразени с изискванията на специалния закон- ЗПК,
какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали
посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника, дали е налице явна
нееквивалентност и нищожност на договора, дали уговорената неустойка и разходи
за събиране на вземането не са нищожни, поради накърняване на добрите
нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. №
1/2009г. на
ОСТК на ВКС.
От представените писмени
доказателства – копие от Договор за
паричен заем № 5500383 от 28.01.2019г., сключен между „Вива Кредит“ООД и
длъжника П.Г.Г. като Заемател, подписан от нея, съгласно който договор на Г.
е дадена в заем сума в размер на 2000лв. и възникнало задължение да погасява
кредита- получената сума, ведно с
договорна лихва върху тази сума, общо в размер на 2516.40 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне сумата на 30 равни седмични погасителни
вноски в размер на 83.88 лева всяка, считано от датата на първата погасителна
вноска – 11.02.2019г. и последна вноска с дата 23.03.19г. След като посоченото в договора за заемател
лице се подписало за получил сумата, то и следва да се приеме, че налице
валидно възникнало правоотношение по договор за заем, по който е налице и
реално предоставяне на договорената в заем сума.
От приетата по делото ССчЕ на вещото лице Е.В., което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че по процесния договор, за периода от
11.2.2019г. до 21.5.2019г. са постъпили плащания от ответника по договора в
размер общо на 620 лева, но след 22.4.2019г. няма постъпили плащания.След
цесията няма плащания по договора.
Видно от чл.2 ал.1 т.10 от
Договора се установява, че сумата по кредита се усвоява в брой при подписване
на същия и съгласно чл.2 ал.2 от Договора същия има силата на разписка.Договорът
е подписан от ответника, не се оспорва автентичността на подписа, поради което
и съдът приема, че описаната в договора сума е получена от нея.
Установената
съдебна практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014
г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на
ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).По процесния
договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 2000
лв., при уговорен ГЛП в размер на 40.32
% и ГПР в размер на 49.37 %. Лихвата по договора е възнаградителна
– за ползване на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника. Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния
договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават договорянето на такива
високи проценти. За да е налице нищожност е необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване,
какъвто е настоящият
случай. Във всеки отделен
случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства
по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява
цена за предоставеното ползване
на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената
за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Както е прието в решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г.
о., "понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност....".
Съдът счита, че
претенциите за: разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения в размер на 175лв. противоречат
на ЗПК, на добрите нрави и са нищожни по следните съображения: Тези клаузи са нищожни като
противоречащи на добрите нрави, тъй като многократно увеличават размера на
кредита без яснота относно насрещната престация. На
следващо място, тази такса уговорена по този начин противоречи и на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от
това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР, който
е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно превишен,
ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и
други такси. Клаузата на
претенцията за неустойка при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез поръчител или
банкова гаранция в 3- дневен срок от подписване на ДПК също е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави. Възражението на ответника е за нищожност на уговорката за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В
чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят
се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица или
банкова гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито
другото съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата
хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора
и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради
това няма как заемателят да носи отговорност за
сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция
по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на
вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. Отделно от
горното съгласно т.3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията
/парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които
се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
При така
посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че
уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави. По настоящия договор естеството на уговореното задължение е непарично,
същото не е главно, а акцесорно и спомагателно
такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък
се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното
задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по
чл.3, ал.3 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя.
Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено
поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора.
Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае за заем в малък размер при
минимална лихва с краткосрочно връщане. На следващо място следва да се
отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви предполагаеми
вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят
извода, че клаузата за заплащане на неустойка не съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди.
Чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична
облага, която не му се следва и която е забранена от разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК. С това клаузата противоречи на добрите нрави и заобикаля закона,
тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя. Поради това съдът намира,
че направеното възражение е основателно и уговорката за заплащане на неустойка
е нищожна.От
член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база
данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да
направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да
предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48,
която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27
03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от
подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на
длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да
отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на
Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което
не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането
няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е
нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне
преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка.
В
резултат на изложеното съдът стига до извода, че процесният договор за кредит е нищожен
като сключен в нарушение на
добрите нрави и исковете за 369,64 /триста шестдесет и девет лева и 0,64
ст./-договорна лихва от 11.02.2019 г. до 23.03.2020 г., 698,20 лева / шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ -
неустойка за неизпълнение на задължение, 115
лева /сто и петнадесет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране, следва да се отхвърлят като
неснователни.
Връщането на получената
сума като главница по договора за кредит категорично се дължи от лицето, което
я е получило - в случая не е налице дарение или друго обстоятелство, което да
изключва дължимост на главницата. Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по същия / чл.23 ЗПК/.
Предвид
липсата на изпълнение в срок на главното задължение, основателна се явява и
претенцията по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, която предвид заключението на вещото лице е
в размер и на претендирания от 33.90 лева за периода от 24.3.20г. до 25.9.20
г., които следа да бъдат присъдени.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, направени в
настоящото и в заповедното производство, по съразмерност. Или от общо
направените в разноски от 258.88 лева в заповедното и от 740 лева в настоящото
производство, ответникът следва да заплати съответно 152 лева – по заповедното
производство и 434 лева – по исковото производство.
Ответникът
също претендира разноски в размер на 450 лева-адвокатско възнаграждение,
уговорено в пълномощното за пред всички инстанции, поради което следва да се
осъди ищеца да му заплати такива съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция разноски в размер на 186 лева.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.Г., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова
Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, сумата от 1727,36 лева (хиляда седемстотин двадесет и седем лева и 0,36 ст.) – главница
по Договор за паричен заем № 5500383 от 28.01.2019 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на
33,90 лева / тридесет и три лева и
0,90/ - законна лихва за периода от 24.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение № 260106 от 08.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 1179/2020 г. по
описа на Димитровградския РС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 369,64 /триста шестдесет и девет лева и 0,64
ст./-договорна лихва от 11.02.2019 г. до 23.03.2020 г., 698,20 лева / шестстотин деветдесет и осем лева и 20 ст./ -
неустойка за неизпълнение на задължение, 115
лева /сто и петнадесет лева/- разходи и такси за извънсъдебно събиране, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев , сумата от 152/сто петдесет и два/ лева, направени по заповедното
производство разноски и сумата от 434/четиристотин тридесет и четири/ лева,
направени в настоящото производството разноски, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
София, ул.”Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано
от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев, да заплати на П.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 186/сто осемдесет и
шест/ лева-разноски по настоящото исково производство, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ не се
чете.
Съдебният акт е обявен на 11.10.2021 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова