№ 164
гр. С., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20242200500138 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 93/ 12.02.2024 г„ постановено по гр. д. № 20232230104136 / 2023 г.
на Районен съд – С., с което е осъдена на основание чл.59 ЗЗД М. Д. И. ЕГН: ********** от
гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И. ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № *
по банкова сметка *********** ОББ С., сума в размер на 1 666 лв. /хиляда шесттостин
шестдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване -
представляваща наследствената й част от паричното задължение на наследодателя И. К. И.
от продажбата на общ наследствен имот по нотариален акт № 198/24.10.2018г, том V, рег.№
10012, дело № 884/2018г. при нотариус с рег. № 128 в регистъра на НК и район на действие
СлРС , към ищцата, като наследник на К. И. Г., ведно със законната лихва, считано от
24.10.2023г. до окончателното плащане.
С решението е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Д. И. ЕГН: ********** от гр.С.,
кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И. ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * по
банкова сметка *********** ОББ С., сума в размер на 333,27 лв. /триста тридесет и три
лева/, деловодни разноски.
Осъдена е на основание чл.59 ЗЗД В. И. И. ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.*
да заплати на Г. К. И. ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * по банкова сметка
*********** ОББ С., сума в размер на 2 916 лв. /две хиляди деветстотин и шестнадесет
лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване - представляваща
1
наследствената й част от паричното задължение на наследодателя И. К. И. от продажбата на
общ наследствен имот по нотариален акт № 198/24.10.2018г, том V, рег.№ 10012, дело №
884/2018г. при нотариус с рег. № 128 в регистъра на НК и район на действие СлРС, към
ищцата, като наследник на К. И. Г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023г. до
окончателното плащане.
С решението е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК В. И. И. ЕГН: ********** от гр.С.,
кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И. ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * по
банкова сметка *********** ОББ С., сума в размер на 583,32 лв. /петстотин осемдесет и три
лева и 0,32 ст./, деловодни разноски.
С решението е осъдена на основание чл.59 ЗЗД Н. И. В., ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“,
бл.*, вх.*, ап.*
да заплати на Г. К. И., ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * по банкова сметка
*********** ОББ С., сума в размер на 2 916 лв. /две хиляди деветстотин и
шестнадесет лева/, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване - представляваща наследствената й част от паричното задължение на
наследодателя И. К. И. от продажбата на общ наследствен имот по нотариален акт №
198/24.10.2018г, том V, рег.№ 10012, дело № 884/2018г. при нотариус с рег. № 128 в
регистъра на НК и район на действие СлРС, към ищцата, като наследник на К. И. Г., ведно
със законната лихва, считано от 24.10.2023г. до окончателното плащане.
Осъдена е на основание чл.78, ал., ГПК Н. И. В. ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“, бл.*,
вх.*, ап.*
да заплати на Г. К. И. ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * по банкова сметка
*********** ОББ С., сума в размер на 583,32 лв. /петстотин осемдесет и три лева и 0,32 ст./,
деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от ответниците чрез представител по пълномощие, в която се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът неправилно, при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не допуснал своевременно
поисканите от страната гласни доказателствени средства. Излагат се подробни аргументи. В
обобщение се твърди, че съдът в грубо нарушение на съдопроизводствените правила
отказал събирането на своевременно поискани, допустими, необходими и относими
доказателства, без които, позицията на страната, че процесиите суми са достигнали до
ищцата, респективно до В. Г., е невъзможно да бъде защитена. Така, неоснователно
отхвърляйки почти всички доказателствени искания, районният съд осуетил равноправното
участие в процеса и възприел изцяло позицията на ищцата, като приел, че „не се доказа’’ и
„не се установи’’ процесиите суми да заплатени. Още повече, че за този извод на съда, може
да се приеме, че на практика липсвали мотиви. Напротив, ако съдът, при спазване на
съдопроизводствените правила, бил провел съдебното дирене, събирайки всички допустими,
необходими и относими доказателства, които след това да оцени по отделно и в тяхната
2
съвкупност, включително и във връзка е многобройната и подробна изложена от
ответниците аргументация, то той щял да стигне до закономерен, обективен и обоснован
извод за неоснователност предявените искове.В обобщение се иска да се отмени решението
и да се постанови ново, с което да се отхвърлят исковете. Направени са доказателствени
искания за допускане до разпит на двама свидетели, както и да се приемат представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства — доказателствени искания, които
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, районния съд не уважил.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че е
неоснователна. Счита, че с всички допуснати и събрани доказателства - писмени такива,
били установени всички подлежащи на доказване факти, чрез които се доказвала
основателността на главния иск. Счита, че домогванията на въззивната страна да вмени
неправилност на решението и допускането на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, са неправилни и необосновани. В обобщение се иска да се
потвърди решението.
В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената
жалба.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
въззивната жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
От фактическа страна е безспорно, че с нотариален акт № 198/24.10.2018г, том V, рег.№
10012, дело № 884/2018г. при нотариус с рег. № 128 в регистъра на НК и район на действие
СлРС ищцата И., нейният брат И. К. И. и майка им В. Г. продали на трето неучастващо в
делото лице П. С. С. недвижим имот, подробно описан в акта за сума в размер на 15 000 лв.
Не е спорно, че продадения недвижим имот бил наследствен от наследодателя на
продавачите К. И. Г., починал на 13.02.2015г. и те са негови преживели съпруга /В. Г./,
дъщеря /ищцата Г. И./ и син /И. И./. Продавачите - ищцата Г. И. и нейната майка В. Г.
декларирали съгласие продажната цена да бъде преведена от купувача на имота по сметка
на един от продавачите И. И.. Така с вносна бележка от датата на продажбата 24.10.2018г.,
купувачът на имота П. С. внесъл по сметка на продавача И. И. сума в размер на 15 000 лв.
3
Същото се установява и от извлечение от сметката на продавача И.. От последното се
установява също така, че на различни дати след внасянето на продажната цена били
изтеглени касово различни суми, а именно на 04.12.2018г. сума в размер на 3 000 лв.; на
04.04.2019г. сума от 2 000 лв., на 10.05.2019г. сума от 1500 лв.; на 14.08.2019г. сума от 2 000
лв.и на 29.10.2019г.- 2 000 лв. - обща стойност 10 500 лв. И. И. починал на 21.12.2020г. и
оставил наследници по закон ответниците М. И.-съпруга и дъщерите си В. И. и Н. В..
Майката на ищцата и третия продавач И. И.- В. Г. починала след сина си И. И. на
24.02.2022г. и оставила наследници по закон дъщеря си - ищцата И. и по право на
заместване двете си внучки, дъщери на сина й ответниците В. И. и Н. В..
От правна страна правилно е прието, че предявените искове се основават на чл.59 от
ЗЗД.Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, могат да
са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобИ.е на реални
имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез намаляване на пасива или
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени
от обеднилото се лице. За сравнение, за обедняване говорим, когато е налице ефективно
намаляване имуществото / намаляване на актива/ на ищеца, увеличаване на пасива или
пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобИ.е на нова имуществена
облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.
Така спорният въпрос е дали И. И. е предал на ищцата Г. И. и нейната майка В. Г.
полагащите им се суми от получената по неговата сметка.
Пред настоящата инстанция за установяване на това обстоятелство бяха разпитани четирима
свидетели – посочените от въззивниците К. В. и Н. М. и посочените от въззиваемата В. Д. и
М. В.. Следва да се отбележи, че и двете групи свидетели се намират в близки отношения с
всяка от страните, която ги е посочила. Първата група свидетели поддържат тезата, че отец
И. е предал парите на майка си и сестра си. Свидетелката К. В. твърди, че това е станало в
нейно присъствие, но не може да каже каква е била сумата и твърди също, че това е станало
след изповядването на сделката. Свидетелката Н. М. също твърди, че е присъствала при
предаването на пари, но не може да посочи каква е сумата. твърди обаче, че това е станало
ноември месец 2018г. Другата група свидетели В. Д. и М. В. отричат парични суми да са
били предавани на ищцата или на нейната майка. Дават подробни обяснения, свързани с
продажбата и уговорките, които са я предшествали, но категорично отричат да са предавани
такива парични суми.
Настоящият състав приема за по-достоверни втората група свидетелски показания, тъй като
те кореспондират с останалите доказателства по делото, от които е видно, че действително
сумата за продажба на имота е постъпила по сметката на отец И.. От нея обаче през 2018г. е
била изтеглена една сума в размер на 3000 лева на 04.12.2018г., а останалите суми са били
теглени през 2019г., като общата им стойност е 10 500 лева. Така към момента когато
свидетелите В. и М. твърдят, че са били предавани парични суми, а именно есента на 2018г.
такива суми не са били изтеглени от сметката, свързана с продажбата.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът приема, че правилно и
4
законосъобразно РС е приел предявения иск за допустим. Правилно също така съдът е
отхвърлил направеното възражение за настъпила погасителна давност на задължението.
Така в случая действително се установява продажба на наследствен имот от тримата
наследници на К. Г., от който имат по 1/3 ид.ч. от продажната цена от 15 000 лева.
Безспорно е, че цялата сума от продажбата е постъпила по сметката на И. И., но той
приживе не е платил приспадащите се части от продажната цена на своята сестра и майка по
5000 лева за всяка от тях. От друга страна не се установява въззивниците да са извършили
плащания след смъртта на своя наследодател на другите двама наследници. Поради това
правилно и обосновано е прието от РС, че те са се обогатили за сметка на ищцата, като
съдът правилно е преценил каква сума всеки от въззивниците дължи на ищцата. Така в
обобщение предявените искове се явяват основателни и доказани по размер и като ги е
уважил РС е постановил правилен и законосъобразен акт.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 1200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция. Доколкото са предявени три иска, то възражението за прекомерност не следва да
се уважава.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/ 12.02.2024 г„ постановено по гр. д. № 20232230104136 /
2023 г. на Районен съд – С..
ОСЪЖДА М. Д. И. ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И.
ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА В. И. И. ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И.
ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Н. И. В. ЕГН: ********** от гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ап.* да заплати на Г. К. И.
ЕГН: ********** от гр.С., ул.“М.“ № * сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6