№ 24
гр. С., 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20222200100390 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът И. В. И., редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв. Г. Н., редовно преупълномощен от 25.04.2022 г.
Ищцата С. И. И., редовно призована, не се явява, вместо нея се явява
адв. Г. Н., редовно преупълномощен от 25.04.2022 г.
Ищецът В. И. В., редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв. Г. Н., редовно преупълномощен от 25.04.2022 г.
Ответната Застрахователна компания „Евро Инс" АД, редовно
призовано, се представлява от юриск. Й. С., с пълномощно представено с
отговора на исковата молба.
Адв. Н.: Моля да се даде ход на делото.
Юриск. С.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Адв. Н.: Уважаема госпожо председател, във връзка с допуснатите
свидетели водя в днешното съдебно заседание трима свидетели, като те ще
установяват болките и страданията на моите доверители или така наречените
неимуществени вреди. Видно от направеното изявление от страна на
ответника, че желае да ангажира свидетел - участник в пътния инцидент,
заявяваме, че ще се ползваме от показанията на такъв свидетел, ако бъде
ангажиран. В днешното съдебно заседание водим свид. И. М. Й.ов, Т.П. Й.ова
и И.М.Ш.
Юриск. С.: Уважаема госпожо председател, във връзка с предоставената
ми възможност в предходното с.з. посочвам две имена на свидетели: С. И. С.
1
с адрес: с. Т., общ. С., ул.“Христо Ботев“ № 17, телефон за връзка **********,
лицето е бил пътник в лекия автомобил. Освен него моля да допуснете още
един свидетел - другата пътничка в лекия автомобил - Й. Т. К. – адрес за
призоваване с. Т., общ. С., ул. „Отец Паисий“ № 22.
Адв. Н.: Възразявам срещу разпита на втория посочен от ответната
страна свидетел, считам че възможността за това е преклудирана и вторият
свидетел очевидно се ангажира да установява факти и обстоятелства, които
ще бъдат установявани със свид. С. И. С.. Говорихме с този свидетел – Й. К.,
но тя категорично отказа, тъй като има проблеми и не желае да си спомни за
случилото се по никакъв начин. Свидетелите, които са призовани по списъка,
не се явяват в днешното с.з. Затова и правим искане да бъдат заменени с ново
посочените.
Съдът пристъпва към разпит на водените свидетели.
Сне самоличността им както следва:
И. М. Й.ОВ – 51 г., българин, бълг. гражданин, средно образованиe,
женен, неосъждан, първи братовчед на ищцата С. И. И., желае да
свидетелства.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл.290 от НК, обещава да говори истината
РАЗПИТАН КАЗА: С. ми е първа братовчедка. С И. се познаваме от
деня, в който С. се омъжи за него, от тогава се познавам с него. Семейството
на С. се състои от четирима човека, две деца, тя и съпругът й. Живееха в с. Т.,
в къща на два етажа. Майката и бащата на И. живеят в същата къща, но всеки
си има етаж и стая.Със С. се познаваме от деца. За инцидента чухме от майка
й и баща й. И. ми се обади сутринта на 30 или 31. След инцидента, на
следващия ден сутринта ми се обади И. по телефона и ми каза, че Е. е
претърпяла катастрофа и е починала на място. След което ние не можахме да
асимилираме какво се случва. Отидохме пред Окръжна болница в гр. С., те
бяха пред болницата – С. и И.. Отидохме при тях. Опитахме се да говорим
какво се е случило, как се е случило. С. не можеше да говори въобще, тя беше
тотално смазана от новината. И. и той. От наша страна ние не смеехме да
питаме и разпитваме точно с подробности как е станало. Много трудно беше.
В. беше в Г., там учеше висше образование. Доколкото имам спомен, не мога
да бъда на 100 % сигурен дали баща му се обадил или някой друг от техните
близки. Не му казаха веднага, че Е. е починала, за да не се стресира. С И. даже
говорихме тогава, той ме попита дали мога да отида да го взема от Г., казах,
че няма проблем. После разбрахме, че той беше тръгнал за С.. Е. беше едно
скромно дете, винаги усмихната, уважителна към всички – близките, майка
си, баща си, брат си. Като ученичка си беше добра ученичка. След
завършване на средно образоване отиде да учи в Т. педагогика. Майка й баща
й бяха горди с нея, както и с брат й, двамата учеха висше образование.
Отношенията между В. и Е. – те си бяха много близки. От деца постоянно се
търсеха, не са губили контакт, дори когато Е. записа висше в Т., брат й в Г. –
2
поддържаха си постоянно контакти. Когато имаха възможност да се приберат
в С., те се прибираха заедно. Промяната за С. е голяма. Не е същия човек,
емоционално се промени – затвори се в себе си, не спира да плаче. Ходят на
гробищата всеки ден. Тя почти не говори вече. Виждаме се често, чисто
емоционално се съобразявахме дали да подхванем темата за случая, дали не.
Просто много внимаваме какво говорим с нея, да не връщаме спомена й
назад. На пръв поглед атмосферата в семейството изглежда спокойна, но те си
знаят. Няма разправии между тях, конфликти. Преживяват си нещата, скръбта
им определено личи. Е. беше много близка с родителите си. Те й имаха
огромно доверие. Никога не съм забелязал да търпи критики относно
родителите си, в смисъл тя винаги се съобразяваше с тяхното мнение.
Родителите й се гордееха с нея, тя следваше педагогика в Т., поне аз така
знам. След инцидента – ние със съпругата ми живеем в С., през два – три дни
бяхме при тях, продължаваме да се виждаме и чуваме. Стаята на Е. в момента
е необитаема, всичко е запазено както си беше, никой не влиза вътре. Вещите
й вътре всичко си е както беше докато беше жива.
Самоличност на свидетеля:
Т.П. Й.ОВА – 46 г., българин, бълг.гражданин, със средно образование,
омъжена, неосъждана, съпругът ми е първи братовчед на С., желае да
свидетелства
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: С. я познавам от както съм се омъжила за съпруга
ми - от 1996 г. Знам я като много добра майка и съпруга, работеща,
уважаваща жена. За инцидента разбрахме сутринта на следващия ден,
нейният съпруг се обади на моя съпруг и каза, че тяхната дъщеря Е.
катастрофирала. В момента са в болницата. Ние със съпругът ми отидохме
при тях. Бяха в ужасно състояние – майката и бащата. Искахме да ги
успокоим, майката беше клекнала на земята и много плачеше. Бащата също
беше в тежко състояние. Бяхме при тях, за да ги успокоим, но въпреки всичко
бяха съсипани родителите на Е.. Мисля, че Е. е починала на място при
катастрофата. На погребението доста хора имаше, присъстваха. Майката
беше в лошо състояние, лично аз съм й давала валидол, както и роднините -
бабата, дядото и брата. Имаше доста хора, нейни съученици на Е., колеги,
съседи, роднини. Семейството често ходи на гробищата, говорят за Е.. Тежко
е когато родителите са изгубили детето си, поне аз така ги усещам, че много
им е тежко. Е. беше добро, усмихнато дете. Баткото наистина се грижеше за
нея. Като бяха по малки родителите им заминаха за чужбина, баткото си я
гледаше , грижеше се за нея в училище и в къщи. Излизаха си заедно.
Поддържаха чести и постоянни контакти двамата - брат и сестра. След като
заминаха да учат, баткото пак се грижеше за нея. След катастрофата баткото
беше шокиран, те не знаеха как да му кажат какво се е случило. Той учеше в
Г. Е. -Велико Т.. След инцидента братът прекъсна обучението си, защото
3
искаше да бъде близко до своите родители, да не ги изоставя. Родителите на
Е. – майката беше в болнични известно време, докато се посъвземе. Таткото и
той също, дори започна със зъбите да се оплаква, почнаха да му падат зъбите.
Майката беше по-емоционално разстроена и вземаше успокоителни хапчета.
Ходили сме в тях след катастрофата. Е. си имаше стая, лично своя, но беше
затворена стаята. Майката, таткото и брата не искат да влизат вътре и да
гледат нещата й. Стаята й с нейните нещата, беше запазена така както все
едно Е. ще се върне всеки един момент. Бяха добро семейство и децата и
родителите. Бабата и дядото също ги познавам. Добро, хубаво семейство са.
При И., В. и С. - виждам промяна в тях, просто са по-затворени, не присъстват
примерно на тържества, на нещо, ако са поканени. Не са намалили контактите
им с хората, но просто са по-затворени в себе си. Понеже - между брата и
сестрата връзката им беше много силна, братът е казвал, че винаги може да
помогне на Е.. Помагал й е постоянно. Чуваха се постоянно по телефона, той
когато е свободен я взема от института където тя учи. В града са били заедно,
по празници са били винаги заедно. Споделяха си братът и сестрата
студентските преживявания. На С. и И. им остана едно детенце, което си
прекъсна образованието, за да бъде близко до родителите си. Те се грижат за
В., както и той за тях.
Основното си образование - Е. е завършила 11 СОУ, за баткото – не
зная къде е учил. Докато бяха по-малки учеха заедно във 2 СОУ, после тя се
прехвърли в 11 СОУ и като студентка вече във Велико Т.. Братът В. няма свое
семейство. Не мога да кажа дали има приятелка. Няма сериозна връзка с жена,
не споделя такива неща с нас. С мен лично не е споделял други неща, повече
контактува с моите дъщери. Веднага след инцидента В. прекъсна
образованието си, мисля, че беше последна година. Все още не е завършил, не
продължи да учи. В момента знам, че работи във фирма за панели, стъклени.
Мисля, че работата му не е свързана с образованието му. Той помагаше на
сестра си – ако й трябват парички, може да й помогне. Мисля, че той
работеше и като студент в Г.. Според мен болката им си остава. С. вземаше
хапчета – валидол за успокоение на нервите. Други хапчета по лекарско
предписание не е вземала.
Самоличност на свидетеля:
И.М.Ш. - 24 г. българин, бълг. гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, без родство със страните по делото
Предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Зная за катастрофата на 30.03.2019 г. Познавах Е.,
както и семейството й. От едно село сме. Когато разбрах за ПТП, аз работех
във Варна, разбрах от роднините си. Още същия ден тръгнах от Варна, за да
присъствам на погребението й. На погребението видях много мъка от тяхна
страна - близките й. В. го познавам като човек, той никога не се е отпускал да
плаче, но тогава той беше съкрушен и плачеше. Погребението на Е. беше в Т..
4
Имаше доста хора - нейни приятели, съученици, хора от селото. В началото в
селото се говореше за инцидента, после всичко замлъкна, никой нищо не
казва, разбрахме, че е било катастрофа. С В. сме приятели от деца.
Отношенията между него и Е. бяха съвсем нормални, винаги са се
подкрепяли. Той й помагаше много и финансово, подкрепа й оказваше и в
учението. Когато родителите им заминаха да работят в чужбина, той пое
грижите за нея. Не се сещам кога точно стана това, аз бях по-малък от тях.
Родителите им бяха няколко години в чужбина и през този период В. се
грижеше за по-малката си сестра Е.. Помагаше й с учението, помагаше й
финансово, морална подкрепа. Никога не я е оставил сама, постоянно беше до
нея. Когато сме се събирали и излизали заедно, никога не съм виждал той да
има лошо отношение към нея. Винаги я е подкрепял. Тя не беше толкова
затворена, докато В. беше по-затворен. Той не си споделяше личните неща.
След случая със сестра му не съм го разпитвал, защото го виждах в какво
състояние е. Той преживя много тежко загубата на Е., нормално е тя му е
сестра, но до някаква степен успя да го превъзмогне, защото все пак
трябваше да продължи напред. Поне пред мен не си го е показал, просто явно
е силен характер и се държи. В. прекъсна образованието си след загубата на
сестра му, за да може да бъде до родителите си. Това беше причината той да
прекъсне образованието си. Сега живее заедно с родителите си, работят с
баща си в една фирма. Е. беше по-контактна, по отворен човек. Когато сме
били заедно съм виждал едно силно братско отношение от него, той я пазеше,
предпазваше, даваше й съвети. Той беше по-строгата личност, докато бяха без
родителите си, тя имаше респект от него. Не съм навлизал до такава степен
дали са си споделяли помежду си. Посещавал съм дома им след инцидента
много рядко, може би В. не е искал да се събираме. Ходил съм да го видя за
кратко, но не на поводи. Преди инцидента сме се събирали много повече,
много повече съм ходил у тях. След инцидента той престана да излиза,имаше
изключителна промяна при него. Не сме се виждали вече толкова често след
инцидента. Намирам разлика в него, до някаква степен е променен. Е. беше
много добро дете, ученолюбива, много добра. Никога не съм чувал в тяхното
семейство да се повиши тон, имаха много голямо уважение по между си,
подкрепяха се, тя беше услужлива. Това е, което съм видял помежду им. Е.
никога не съм я виждал и не съм разбирал да употребява алкохол и цигари.
Стаята й сега никой не я посещава, всичко нейно е там. Стаята си е нейната
стая, никой не е искал да заличи нищо, няма промени по стаята й.
Е. и В. не бяха още студенти, когато родителите им заминаха в чужбина.
В. учеше във 2-ро СОУ, а тя в 11-то СОУ. Родителите им бяха за няколко
години в чужбина, през това време се връщаха за малко. Баба им и дядо им се
грижеха за тях, живееха заедно с тях. В. и Е. имаха изключително нормални
отношения - това братско отношение от негова страна. Той е много сериозен
човек, винаги я подкрепяше, винаги й даваше правилния съвет. Той й
показваше правилния път, как трябва да бъде. Считам, че между брата и
сестрата връзката им беше силна, доста емоционална беше връзката им,
5
когато съм присъствал. Това, което съм видял от негова страна, като
държание към нея – мисля, че когато тя е искала да направи нещо, а той е
сметнал, че е неправилно - опитвал се е да я спре, за да не прави нещо, което
не трябва. Тя беше изключително изпълнителна, той беше авторитет за нея.
Е. имаше респект към него.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит посочените от ответната страна двама свидетели
при режим на призоваване :
С. И. С. с адрес: с. Т., общ. С., ул.“Христо Ботев“ № 17, телефон за
връзка 08770208531
Й. Т. К. с адрес за с. Т., общ. С., ул. „Отец Паисий“ № 22.
Задължава ответника да внесе по сметка на СлОС депозит за
призоваване на всеки един от свидетелите по 20 лева, или общо 40 лева.
С цел събиране на допуснатите от съда доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 02.03.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час страните да се счита редовно уведомени от
днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,40 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
6