Номер 94617.09.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно частно гражданско
дело № 20204400500628 по описа за 2020 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод
частната жалба, подадена от П.Х.Д. от гр. Плевен против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 150 на
Никополски районен съд от 16.07.2020г., постановено по гр.д. №183/2020г. по описа на
същия съд, с което е било прекратено производството по делото и върната исковата молба
подадена от П. Д. , на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на определението.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за прекратяване и
да постанови друго, с което да върне делото на Никополски РС за произнасяне по
същество.
Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид
доказателствата по гр.д.№ 183/20г. на Никополски РС, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното: Подадената частна жалба е в срок и е допустима, като по
основателността и съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:Гражданско дело 183/2020г. по описа на Никополски РС
е образувано, въз основа на искова молба подадена от П.Х.Д. от гр.Плевен, с която е поискал
съда да възстанови запазената му част от наследството на И.М., чрез намаляване на дарение
от 27.10.1920г. В молбата са изложени абсолютно неразбираеми и хаотични твърдения и
искания. Съдът е оставил исковата молба без движение с надлежни указания за отстраняване
на нередовности, с разпореждане от 02.07.2020г. – да посочи ответниците, да внесе ДТ, да се
уточни петитума на иска като ищеца посочи какъв размер на запазената част иска да бъде
възстановен и чрез намаляване на кое конкретно дарение.Ищецът е депозирал уточняваща
молба от 09.07.2020г., в която се твърди, че ответниците са 52 физически лица-наследници
на И.Т.М., поч. на 12.06.1937г., като е приложил списък с ЕГН и адресите им. Поискал е
съдът да определи размер на дължимата ДТ и къде да бъде внесена.Посочил е, че иска
1
намаление по отношение на всички надарени с договора за дарение- нот.д. № 1057/20г.,
копие от което е приложил към исковата молба, на основание чл.33 от ЗН. По отношение на
размер на запазената част е посочил, че И.Т.М. е можел да завещава и дарява до 1/3 от
имуществото си, защото е имал повече от три деца.В уточняващата молба е изложено и
това, че част от предмета н адарението е „взет назад от И.Т.М.“ поради „качеството на
наследници“ на надарените.Счита, че взетите назад предмети попадат като негово
имущество получено като низходящ на Х.Ц.Д.. По отношение на двама от надарените , на
които предмета на дарението не е взет назад, /П.М. и Й.М. претенцията е за 1/24 от
подареното.Като искане е формулирано следното : „Никополски РС по гр.д. № 183/2020г. да
извърши по чл.33 от ЗН намаление на предметите на надарените с акт за дарение по
нотариално дело № 1057/1920г. съгласно ЧГД№ 3404/18г. на ПлРС и съгласно качествата на
надарените, съгласно чл.33 от ЗН и чл.31 от ЗН/съобразно взетите назад дарени предмети от
дарителя И.Т.М. и отчужденията на направените дарения от П.И.М. и Й.И.М., ако има
такива съгласно чл.60 от ЗН/“.
От правна страна :Индивидуализацията на спорното право се извършва от
ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на
предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба
съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост
на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране
на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1,
т.4 и т.5 ГПК, съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК като
предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно
формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
В случая с обжалваното определение, Никополски РС е приел, че в дадения му
от съда срок, ищецът е депозирал уточняваща молба, в която фактическите твърдения и
петитума на предявения иск продължават да са неразбираеми, като неяснотите и
противоречията са се задълбочили, поради това, че ищецът излага нови факти и твърдения.
Приел е, че нито от първоначалната, нито от уточняващата я молба, може да се
индивидуализира предмета на спора, не е ясно изложеното в обстоятелствената част, както
и в петитума на иска. Въззивният съд също счита, че ищецът не е съумял да направи ясно и
логически последователно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата му
претенция отправена за разрешаване до Никополски РС. Не е формулиран и ясен петитум.
Предвид пълната невъзможност да се изложат относими факти и обстоятелства, не може да
се прецени каква е търсената с иска защита, какъв е вида на иска и кои лица са надлежна
страна по него. Същевременно обаче, не е ясно кога е връчено съобщението до ищеца, тъй
като отрязък от него липсва по делото, за да се прецени дали е изтекъл едноседмичния срок
преди постановяване на атакуваното определение и което е още по-съществено – няма
доказателства това съобщение да е съдържало два задължителни реквизита. Съдът е длъжен
наред със съобщението за отстраняване на нередовностите на исковата молба, да съобщи на
2
ищеца, че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ при
необходимост и право за това. Длъжен е и да предупреди ищеца за последиците от
неизпълнение на указанията му за отстраняване на нередовности. Очевидно е, че ищецът
изпитва затруднения да изпълни указанията на съда и се нуждае от правна помощ и ако
съдът беше изпълнил задължението си по чл.129, ал.2, изр.1, ищецът би могъл да упражни
правото си и да заяви желание да ползва правна помощ. Видно от разпореждането за
оставяне на исковата молба без движение, в него не се съдържа е
В заключение : За да се приложи санкцията по 129, ал.3 от ГПК е е
необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: 1)
депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по 127, ал.1 и
чл.128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за това какво трябва да изпълни, в какъв срок, от
кога започва да тече същият, какви ще са последиците при неизпълнение и да не са
отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок.
Тъй като тези кумулативни предпоставки не са налице, обжалваното определение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за последващи
процесуални действия по даване на указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба.
Водим от горното,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 150 на Никополски районен съд от 16.07.2020г. по гр.д. №
183/2020г. по описа на съда, с което производството по делото е било прекратено, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК и ВРЪЩА делото за последващи процесуални действия по
даване на указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3