Р Е Ш Е Н И E
№ 229 27.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 1274 по описа за 2020 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Е.П.Г. ***, ЕГН **********, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №98Б, за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата К.Т.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта
– 21.06.2014 год. до окончателното изплащане
От фактическа
страна ищцата твърди, че при ПТП, състояло се на 21.06.2014 год. на второкласен
път ІІ-99, около 13.20 часа, между л.а.“Ауди“ с рег. №******* с водач М.П.П. и л.а.“Сузуки“, е загинал
нейният син К.Т.Г.. Твърди се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на
водача на л.а.“Ауди“, който нарушил правилата за движение по пътищата,
дефинирани в чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1, чл.25 ал.1, чл.42,
чл.43 ал.1 и чл.44 от ЗДвП.
В исковата
молба се сочи, че ищцата и загиналият живели в едно домакинство, а отношенията
между тях били близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич,
подкрепа и уважение. След смъртта на съпруга на ищцата през 2010 година,
загиналият останал да живее при майка си и да ѝ бъде опора. Твърди се, че
ищцата и загиналият ѝ син били свързани с особена духовна близост, която
прави загубата непреодолима. Сочи се, че завинаги е изгубена възможността да
изживее старините си в добра семейна среда, заедно с детето си и неговите деца.
От правна
страна се сочи, че отговорността на ответника произтича от сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието
31.01.2014 – 30.01.2015 год. Заявява се, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, може да иска обезщетение пряко от застрахователя на
основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основателност с твърдения, че
не е доказано виновно и противоправно поведение на водача на л.а.“Ауди“ М.П.,
ангажиращо отговорността на застрахователя. Счита, че не е доказана
причинно-следствената връзка между непозволеното увреждане и твърдените вреди и
вината на водача М.П.. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е
поведението на загиналия водач на л.а.“Сузуки“ с
рег.№*********, който предприел маневра завиване на ляво без да пропусне изпреварващото
го МПС, движещо се в съседната лента, с което нарушил правилата за движение по
чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗДвП. Сочи се от ищеца, че завиването на ляво е
предприето, когато л.а.“Ауди“ е бил в непосредствена близост и при започнало
изпреварване, което е задължавало водача на л.а.“Сузуки“
да отчете така създалата се опасност и да съобрази поведението си с нея в
съответствие с чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Оспорва се
описания в исковата молба механизъм на ПТП, сочените причини за ПТП, наличието
на причинна връзка между произшествието и причинените вреди. Заявява се, че
ищцата не доказва основания за възникване на отговорност на застрахователя и
своето право да получи обезщетение.
При условие на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия К.Г., който управлявал автомобила си без поставен
предпазен колан и предприел маневра „завиване на ляво“ без преди това да се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, като без да се съобрази с
тяхното положение , посока и скорост, е извършил маневрата в нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДвП и освен това не изпълнил задължението си преди маневрата да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Прави се възражение за намаляване
размера на обезщетението на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наличието на
съществен принос на пострадалия за настъпване на вредите.
С отговора се
прави възражение и за погасяване на вземанията за лихви на основание чл.111 ал.1
б.“в“ от ЗЗД, за времето преди 19.06.2019 год. След допуснатото увеличение на
претенцията за присъждане на обезщетение, в съдебно заседание се поддържа и
възражение за погасяване на увеличения размер по давност с твърдения, че
първоначално претенцията е била предявена частична и за непредявената част от
вземането давността не е спряла да тече.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е пряк
иск от увредено лице по см.на чл.265 ал.1 от КЗ (отм.) против застрахователя на деликвента
по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).
Няма спор
между страните, че на 21.06.2014 год. е настъпило пътно-транспортно произшествие, от което е последвала
смъртта на К.Т.Г. – син на ищцата, както и че гражданската отговорност на
водача на л.а.“Ауди“ с рег.№******* е била застрахована по полица №06114000433598
при ответника. Видно е от доказателствата, че до застрахователя е била
отправена извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение и е била образувана
преписка, по която е последвал отказ за плащане с мотив за недоказана вина на
водача на л.а.“Ауди“.
Отговорността
на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) е обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, който е задължен от закона да
поправи всички виновно причинени вреди – чл.45 ал.1 от ЗЗД. В случая настъпването
на вредоносния резултат (смърт на пострадалия) не се оспорва от ответника, но
за ангажиране на неговата отговорност следва да се установи виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил „Ауди“,
търпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите.
По делото е
назначена, изпълнена и приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
възприема изцяло като пълна, обоснована и логична. Въз основа на находките при
извършения непосредствено след произшествието оглед, научните и опитните
правила, вещото лице Стоянов е установил следния механизъм на ПТП: На 21.06.2014
год. около 12.30 ч. л.а.“Ауди“ с рег.№******* се движел в посока гр.Китен по
път ІІ-99. След като преминал през с.Лозенец, в извънградски условия, навлязъл
в дъга на ляв завой с кривина 1089 м., при скорост на движение 82,8 км/ч и
съответна на нея опасна зона за спиране 62,9 м. В участъка не е било въведено
ограничение за движението с пътни знаци и не е имало предупредителен знак за
предстоящо кръстовище. Преминал е през завоя и се е открила видимост от 150 м.
преди отбивката за бетоновия възел, където по-късно е настъпило произшествието.
След като е преминал през максималната кривина на завоя, водачът на л.а.“Ауди“
е видял движещия се пред него с ниска скорост л.а.“Сузуки“.
След като наближил бавнодвижещия се автомобил и
дистанцията между тях е станала 38,23 м., Петков е предприел изпреварване. В
този момент л.а.“Сузуки“ се е движел с 44,5 км/ч и
съответна опасна зона за спиране 25 м. В началния момент на изпреварване,
л.а.“Ауди“ е бил на 81.9 м. от мястото на удара, а л.а.“Сузуки“
– на 43,67 м. Когато л.а.“Ауди“ вече се е намирал в лява пътна лента и е
изминал 58,2 м., водачът на л.а.“Сузуки“ предприел
ляв завой, за да навлезе в отбивката за бетоновия възел. В този момент
разстоянието между автомобилите е било 10,93 м., разстоянието между предната
броня на „Ауди“ до мястото на удара е било 23,7 м. и разстоянието между задната броня на „Сузуки“ до мястото на удара е било 12,77 м. След
предприетата маневра от водача на „Сузуки“, водачът
на „Ауди“ е завъртял волана на дясно с намерение да се върне обратно в дясна
пътна лента и опитал да задейства спирачната система на автомобила. Поради
малкото сумарно време за реакция, задействане на спирачния привод
и нарастване на спирачното закъснение, не успял. Водачът на л.а. „Ауди“ изнесъл
с около 0.5 м. предната част на автомобила в посока дясна пътна лента и
последвал челен ексцентричен удар в задната дясна част на л.а.“Сузуки“. Мястото на удара е в началото на кръстовището с път, водещ към бетоновия възел, в ляво по
посоката на движение, спрямо ширината на пътя удара е възникнал в средата на
платното за движение, на 20 см. в дясно
от разделителната единична прекъсната осова линия, а
по дължината на пътя се намира на 12,3 м. след ориентира по схемата от огледа.
От удара л.а. „Сузуки“ придобил допълнително
количество на движение и със скорост от около 61,5 км/ч в посока напред и
наляво в състояние на странично плъзгане е изминал път с дължина 21,7 м.,
съчетан с последователни завъртания по вертикалната ос на ляво и дясно, след
което се завъртял по хоризонталната ос под ъгъл 90 градуса и в състояние на
странично плъзгане по левия борд е изминал път 6,2 м. Установил се в покой в
средата на лявата пътна лента за движение на разстояние 27-28 м. след мястото
на удара.
От отговора на
въпрос №3 на ищцата става ясно, че ударът е бил предотвратим чрез намаляване
скоростта на л.а.“Ауди“ и чрез спиране на същия автомобил във фазата преди
началото на изпреварването. Видно е от отговора на задача 8.1.1, че когато
л.а.“Ауди“ се е намирал на 38,23 м. зад „Сузуки“, ако
вместо да предприеме маневра „изпреварване“ е предприел намаляне
на скоростта до тази на предния автомобил, му е било необходимо разстояние от
39.9 м. и време от 2,6 с. Когато „Ауди“ вече ще е придобил скоростта на движение на „Сузуки“ (44,5 км/ч), тогава „Сузуки“
ще е изминал път от 32,1 м., а дистанцията помежду им ще е била 30.4 м. и в този вариант произшествието
е било предотвратимо. Изводите на вещото лице са илюстрирани със схема – фиг4.
Ако вместо маневра „изпреварване“, водачът на „Ауди“ е предприел аварийно
спиране при дистанция 38,23 м., произшествие също не би настъпило – отг.на
задача 8.1.2. Когато „Ауди“ ще е спрял на разстояние 62,9 м. (опасната зона за
спиране), л.а.“Сузуки“ ще е бил на разстояние 28,4 м.
пред него – фиг.5.
От
заключението се налага извода, че предприетата от водача на „Ауди“ маневра
„изпреварване“ не е била забранена от поставената маркировка и пътни знаци,
както и че по време на изпреварването той се е движел с допустимата скорост за
движение извън населено място. От друга страна е видно, че водачът на „Ауди“ не
се е спазил правилата за движение, въведени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.24 ал.2
от същия закон, а именно – да съобрази избраната скорост за движение с всички
значими условия, така, че тя да му позволи да спре пред всяко предвидимо
препятствие, включително движещото се пред него моторно превозно средство.
Установява се от заключението, че водачът на л.а.“Ауди“ е имал отлична видимост, неограничена от
особености на пътя, релефа или атмосферни условия, възприел е бавнодвижещия се пред него друг лек автомобил, но не е
намалил скоростта си, за да се движи на
подходяща дистанция, а е предприел маневра „изпреварване“. В случая по делото
не се събраха категорични данни дали водачът на л.а.“Сузуки“
е бил подал светлинен сигнал за предстоящата маневра, както и дали го е подал
навреме, но самото намаляване на скоростта му до 44,5 км/ч е било индиция за предстоящата маневра, съчетана с промяна в
посоката на движение. В случай, че
водачът на л.а“Ауди“ е съобразил поведението си с чл.20 ал.2 и чл.24 ал.2 от ЗДвП, ударът е бил предотвратим, чрез намаляване на скоростта до тази на
предния бавнодвижещ се автомобил или дори аварийно
спиране.
От
заключението се установява, че при последвалото удара падане на л.а.“Сузуки“ и счупване стъклото на лява врата (на водача),
главата на водача е била притисната от рамката на лява врата и лява колонка към
грапавата повърхност на пътя (отг.на въпрос 1.5 на ответника). Нанесените
телесни увреждания напълно съвпадат с механизма на удара и са довели до
неговата смърт.
С оглед на
така установения механизъм на сблъсъка, виновното и противоправно поведение на
водача на л.а.“Ауди“ и последвалия вредоносен противоправен резултат, а именно
смъртта на К.Г., както и неоспорения и доказан факт на сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“, чийто предмет покрива отговорността на
водача на л.а.“Ауди“ по арг.от чл.257 ал.2 от КЗ(отм.), претенцията по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) за обезщетяване на понесените
от увреденото лице неимуществени вреди е доказана по основание.
В момента на
кончината си К.Г. е бил на 33 години,
живеел е в дома на майка си заедно с приятелката си.
От
свидетелските показания се установява, че отношенията между ищцата и загиналият
ѝ син били много близки, след смъртта на съпруга на ищцата по-големият
син К.поел грижата за семейството – за нея и по-малкия си брат. Според св.А.ищцата
изцяло разчитала на помощта на Константин. Последният имал сериозна връзка и
започнал ремонт в жилището на майка си, за да се устрои там с бъдещото си
семейство. Свидетелите изнасят, че ищцата понесла много тежко смъртта на сина
си, изживявала загубата постоянно и до днес, косата ѝ побеляла за няколко
дни, започнала да употребява алкохол, мъката я превърнала в затворен човек.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост и следва да бъде съобразено
с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС
№ 4/68 г., като в случай на причинена смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Като критерии при определянето
на обезщетението практиката на ВКС залага и конкретните обстоятелства, при
които е настъпила смъртта, съпричиняването на вредоносния
резултат (решение №142/15.10.2015 год. по т.д.№2766/2014 год. І т.о.), общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото (решение
№179/29.01.2016 год. по т.д.№2143/2014 год. на І т.о.), икономическата конюктура (решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
299/2011 г., II т. о.) и в частност постоянно нарастващите и осъвременявани
нива на застрахователни суми по застраховка „гражданска отговорност“ според
броя на пострадалите лица.
От
свидетелските показания се установява, че ищцата понесла значителни неимуществени вреди от
смъртта на сина си – мъка, душевна болка, емоционални страдания от загубата на
толкова близък човек, настъпила внезапно в разцвета на здравето и силите му. В
резултат на тази загуба, ищцата била лишена от любовта, подкрепата и грижата на
своето дете. При определяне на обезщетението следва да се имат предвид топлите,
сърдечни отношения в семейството, силната привързаност и ролята на загиналия
като глава на семейството след смъртта на неговия баща. Загубата е повлияла на ищцата крайно негативно
в психологически план – тя се затворила,
станала сприхава и започнала да злоупотребява с алкохол.
Съобразявайки
всички значими критерии, изложени до тук, както и лимитите по § 27
ПЗРКЗ и чл.
266 КЗ (отм.), настоящият съд намира, че паричният еквивалент на понесените
неимуществени вреди към момента на увреждането от ищцата е в размер на 100 000
лв. и претенцията е основателна в пълния си размер. Следва да се посочи, че
въпреки заявеното в писмената защита на ищцовата
страна, никога не са били предприети процесуални действия, насочени към
увеличение на иска в размер на 200 000 лв. Ищецът е този, който определя
цената на спорното право, а ответникът се брани с релативното възражение за съпричиняване, за да намали своята отговорност. Поради
казаното, не е възможно ищецът при предявяване на иска да съобрази евентуално
възражение за съпричиняване от пострадалото лице и да
намали спорното право с вероятен процент на съпричиняване.
Затова съдът възприема цена на иска в размер на 100 000 лв., а не
200 000 лв., както се твърди в писмената защита.
Доводите на ответника, че вредоносния резултат
е съпричинен от пострадалия и поради това
обезщетението следва да се намали, са основателни и доказани. С решение
№67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в
случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Съпричиняване
на вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на пострадалия
е обусловило увреждането по някакъв начин (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по
т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014
год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о.
ВКС и др.).
От
заключението на автотехническата експертиза се установява, че водачът на л.а.“Сузуки“ е започнал маневра „завой на ляво“ в момент, в който л.а.“Ауди“ вече се е
намирал в лявата пътна лента. Преди да предприеме маневрата „завой на ляво“
водачът е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението в процеса на намаляване на скоростта си (чл.24 ал.2 от ЗДвП) и че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение (чл.25 ал.2 в
редакция ДВ бр.20/99 год.). Навлизайки в заетата вече от л.а.“Ауди“ лява лента
за движение, водачът на „Сузуки“ е съпричинил удара, тъй като другият водач вече е бил в
невъзможност да го избегне чрез намаляване на скоростта си или аварийно спиране
(САТЕ). Освен това, както се установява от заключението, загиналият не е
пътувал с поставен предпазен колан, което е станало причина за понасяне на
травми, несъвместими с живота. В отговора на въпрос 1.7 на ответника вещото
лице посочва, че в протокола за оглед се съдържа отбелязване, че коланите са на
местата си. При съпоставяне на тази информация и на получените травми, в
заключението е направен извод, че К.Г. не е бил с поставен предпазен
раменно-бедрен колан. При поставен такъв колан, инерционния му механизъм би бил
блокирал, което има за резултат тялото на водача да остане плътно привързано
към седалката, т.е. препятства изпадане на тялото извън автомобила (1.5 и 1.7
от заключението). При поставяне на колана и задържане тялото на водача към
седалката, травмите, от които са довели до смъртта на пострадалия, не биха
настъпили. От това следва, че с поведението си К.Г. значително е допринесъл за
настъпването на вредите – той е съпричинил удара,
поради навлизането в заетата лява пътна лента и отнемане предимството на
изпреварващия го автомобил, а освен това е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, което при преобръщането на колата на
левия ѝ борд е довело до изпадане на тялото му и до получаване на
фаталните травми на главата. С оглед на горното, приносът му при настъпване на
вредите се определя от съда в размер на 2/3 и с толкова обезщетението следва да
бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът е
противопоставил възражение за погасяване по давност на вземането за главница,
за разликата над първоначалния размер (1250 лв.) до увеличения размер (100 000 лв.), както и на вземането за
лихви за периода от три години преди предявяването на исковата молба. Първото
от правопогасяващите възражения, мотивирано с
позоваване на ТР №3/22.04.2019 год. по т.д.№3/2016 год. на ОСГТК ВКС се преценя от съда като неоснователно.
Действително, съгласно чл.116 а от ЗЗД при предявяване на частичен иск
давността се спира или прекъсва само за предявената част от вземането, а
последвалото увеличаване няма за последица спирането или прекъсването на
давността по отношение на непредявената част (ТР №3/2016 год.). В случая обаче
претенцията е била предявена за спорното право в пълния му размер и в нито един
момент ищцата не е изразявала намерението си за заявяване на само част от
вземането. По пътя на тълкуването и изхождайки единствено от размера е
недопустимо да се приеме от съда, че вземането е било предявено частично, тъй
като така би се нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса – чл.6 ал.2
от ГПК. Исковата молба е била предявена на 19.06.2019 год., преди изтичането на
общата петгодишна погасителна давност, за цялото вземане, чийто размер е увеличен
в хода на процеса, ето защо вземането за
разликата от 1250 лв. до 100 000 лв. не е погасено по давност. За
разликата над 33 333,33 лв. претенцията подлежи на отхвърляне поради
установената степен на съпричиняване, а не поради
изтичане на погасителната давност.
Основателно е
възражението за погасяване на част от вземането за лихви по арг.от
чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Ответникът дължи лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на увреждането - неговата гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя
за всички причинени от прекия причинител вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС, постановена по
отменения КЗ, изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на
ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д.
№ 475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС-ТК и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.,
ТК. С решение №97/06.07.2009 год. по т.д.№745/2008 год. на ІІ т.о. ВКС се
приема, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица против
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента
се погасява с кратката 3-годишна давност, считано от деня на настъпилото ПТП,
от който е изискуемо вземането за непозволено увреждане. Щом от тази дата
застрахователят изпада в забава и дължи лихви, то от този момент започва да
тече и погасителната давност – чл.114 ал.1 от ЗЗД. С оглед на това, вземанията за лихви са
погасени преди 19.06.2016 год.
Ищцата е поискала
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, вр.чл.36
от ЗА. Съобразно уважения размер на претенцията, в полза на адв.В.
следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство на Е. Г. в размер на 1530 лв., изчислено по реда на
Наредба №1/09.07.2014 год. на ВАС.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер на 4 953
лв. – възнаграждения на адвокат и вещо лице. Възражението на ищцовата страна за недължимост на
адвокатското е неоснователно. Ответникът – застрахователно дружество, дори и да
има назначени на щат юрисконсулти (за което ищцата не представя доказателства),
е свободен да прецени как да упражни правото си на защита. Минималното
възнаграждение, определено по реда на наредбата съобразно материалния интерес
по чл.7 ал.2 и §2 от същата, възлиза на 4 236 лв. с ДДС. Възражението за
прекомерност се явява основателно за разликата от 317 лв., която е била
заплатена първоначално като възнаграждение съобразно цената на иска от 1250
лв., която цена обаче се поглъща от материалния интерес по чл.7 ал.2 от Наредба
№1 на ВАС. С оглед на това и направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК,
възнаграждението следва да се намали до 4 236 лв. От така сторените
разноски в размер на 4 636 лв. (възнаграждение на адвокат и вещо лице), в
полза на ответника се следват 3 090.66 лв.
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК, върху ответника следва да се възложи държавна такса върху
уважения размер на иска от 1 333,33 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №98Б да заплати на Е.П.Г.,
ЕГН **********,***, по сметка ********************** сума в размер на 33 333,33
(тридесет и три хиляди триста тридесет и три 0.33) лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на
сина на ищцата К.Т.Г., настъпила при ПТП на 21.06.2014 год., ведно със
законната лихва от 19.06.2016 год. до окончателното изплащане на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане обезщетение на неимуществените
вреди до предявения размер от 100 000 лв. и претенцията за
присъждане на лихви върху главницата за времето от настъпването на деликта на 21.06.2014 год. до 18.06.2016 год.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №98Б да заплати на адвокат
Панайот Йовчев Велков от АК Бургас, ЕГН **********, възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на Е.П.Г. ***, ЕГН ********** при
условията на чл.38 от ЗА по гр.д.№1274/20 год. в размер на 1 530 (хиляда петстотин и тридесет) лв.
ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Витоша“ №98Б, разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на
3 090.66 (три хиляди и деветдесет
0.66) лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №98Б, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна такса в размер
на 1 333,33 (хиляда триста тридесет и три 0.33) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: