Р Е Ш Е Н И Е
Номер 937
25.06.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Бургас, петнадесети състав, на десети юни две хиляди
двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лилия
Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С.А. и
прокурор Христо Колева, като
разгледа докладваното от съдия Русева
касационно наказателно административен характер дело номер 1045 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас против Решение № 260162/22.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 44/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
било отменено Наказателно постановление № 02-0003277/29.10.2020 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 415, ал.
1 от КТ на ответника „Уелдинг Сервисес Петров 2016“ ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание
касаторът Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас се представлява от юрисконсулт
Н., която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна - редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за основателност на касационната жалба.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е било образувано по жалба на „Уелдинг Сервисес
Петров 2016“ ЕООД против Наказателно постановление № 02-0003277/29.10.2020 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на
чл. 415, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че фактите, както и правните изводи за наличие на
процесното административно нарушение, отразени в оспореното наказателно
постановление, са надлежно установени от събраните по делото доказателства. В
конкретния случай обаче, според въззивната инстанция е налице хипотезата на чл.3,
ал.2, вр. ал.1 ЗАНН, тъй като според съда до влизане в сила на наказателното
постановление е последвала разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя, а
именно - изменение в съдържанието на чл.415 КТ, изразяващо се в отпадане
задължението за изпълняване на задължителни предписания на контролните органи,
различни от тези по чл.405а, ал.4 КТ. Доколкото вменената санкция за
неизпълнение на задължителни предписания, фиксирана в ал.1 на чл.415 КТ, е
отпаднала, а според ал.2 (нова) наказуемо е неизпълнението единствено на
предписанието по чл.405а, ал.4 КТ, първоинстанционният съд е приел, че
настъпилите промени в материалния закон се явяват основание за отмяна на
постановеното наказателно постановление.
Решението
на Районен съд – Бургас е правилно, но по различни мотиви.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.
218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият състав намира, че според
установените по делото факти, районният съд е достигнал до правилен извод, че
наказаното лице действително е извършило нарушението, за което е ангажирана
отговорността му с процесното наказателно постановление.
Неправилен обаче се явява изводът на съдебния
състав, според който е отпаднала предвидената от закона санкция за неизпълнение
на предписание на контролен орган, различно от това по чл.405а, ал.4 КТ. За да
достигне до този извод, въззивният съд неправилно е счел, че задължителните
предписания по КТ не представляват принудителна административна мярка по
смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 АПК, именувана
„Принудителни административни мерки“ - „За
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки:“ Сред изброените ПАМ изрично в т.12 е посочена
компетентността на длъжностните лица при ИТ „да дават задължителни предписания на работодателя и органа по
назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовите правоотношения.“ От така посочената
разпоредба става ясно, че задължителното предписание по КТ е вид ПАМ, поради
което настоящата инстанция счита, че с изменението на чл.415 КТ с ДВ бр.107/2020
г. практически е бил разширен обхватът на санкционната норма, която освен
задължителните предписания на ИТ (според предходната й редакция), вече обхваща
и всички останали видове ПАМ, изброени в разпоредбата на чл.404, ал.1 КТ. Що се
отнася до специалната хипотеза, уредена в ал.2 на чл.415 КТ, касаеща
неизпълнението на задължителните предписания по чл.405а, ал.4 КТ, следва да се
отбележи, че същата е обособена като самостоятелно нарушение с по-висока степен
на обществена вредност, поради което е предвидена санкция, превишаваща както по
минималния, така и по максималния си размер тази по ал.1 на чл.415 КТ.
Изложеното дотук води съдебния състав до извод, че след изменението на КТ с ДВ
бр.107 от 2020 г., ал.1 на чл.415 КТ не е по-благоприятна за наказаното лице, а
още по-малко е отпаднало основанието за санкционирането изобщо. Въпреки
изложеното, съдебният състав, доколкото следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, на основание
чл.63, ал.1, вр. чл.218, ал.2 АПК намира, че при постановяване на спорното наказателно
постановление административнонаказващият орган не е съобразил нормата на чл. 18
от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на
дружеството е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено от органите на
Инспекция по труда и обективирано в Протокол № ПР 2016836/23.06.2020 г. – т.8
от същия. Дружеството е задължено да заплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за м.април 2020 г. на 15 различни физически лица, работещи в
обект „Производствена база“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ № 3,
съгласно изискванията на чл. 128, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 270, ал. 1; чл.
270, ал. 2 и чл. 270, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Видно от описанието на нарушението, дружеството
не е изплатило заплати на различни физически лица, т.е. с бездействието си е
извършило няколко отделни нарушения (неизплащане на заплатата на всяко лице за
съответния правнорелевантен период) и за всяко от тях е следвало да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството поотделно.
Като не е сторил това, административнонаказващият орган е постановил
наказателно постановление, в което фактическата обстановка и съответно,
квалификацията на всяко от нарушенията е неправилна. Независимо от обстоятелството,
че твърдяното предписание е формулирано в т. 8 от протокола, анализът на текста
на тази точка показва, че в същата реално са обективирани 15 самостоятелни по
своя характер предписания – да се изплатят трудовите възнаграждения на 15
отделни работници за м. април 2020 г. Обстоятелството, че указанието за плащане
на дължимото трудово възнаграждение на всеки отделен работник по своя характер
съставлява отделно предписание, се подкрепя и от факта, че дължимото трудово
възнаграждение е различно за всеки един от тях и изхожда от отделно и
самостоятелно правоотношение. Следвайки логиката на административнонаказващия
орган, излиза, че незаплащането на едно и на 14 от общо 15-те възнаграждения
представлява едно единствено нарушение, което, доколкото се сочи като извършено
за първи път и доколкото касае безрезултатно нарушение, би следвало и в двата
случая да бъде наказано с един и същи размер на предвидената в закона санкция.
Така поставеният въпрос подкрепя тезата, че
всяко едно от указанията за плащане на трудово възнаграждение, инкорпорирано в
т.8, съставлява самостоятелно предписание, неизпълнението на което съставлява
самостоятелно нарушение, за което по смисъла на чл. 18 от ЗАНН следва да се
наложи отделно административно наказание.
Макар да е достигнал до изводи, различни от
изложените, въззивният съд е постановил съдебно решение с което е отменил
оспореното НП. Този резултат е правилен според касационната инстанция съгласно
изложените по-рано мотиви и следва да бъде оставен в сила.
С оглед на горното, касационната жалба се
явява неоснователна и поисканите от
страна на касатора разноски не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260162/22.02.2021г., постановено
по НАХД № 44/2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.