Присъда по дело №4839/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 71
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20223110204839
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 71
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
и прокурора Д. Хр. Й. Д. Хр. Й.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20223110204839 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА Б. М. Д. - родена на 27.12.1986 г. в гр. Плевен, обл.
Плевен, живуща в гр. Плевен, ж.к. „Дружба", бл. 424, вх.А, ет.7, ап.21, българка, българска
гражданка, с основно образование, безработна, неосъждана (реабилитирана), неомъжена,
ЕГН: **********.

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

В периода от м.07.2021 г. до м.08.2022 г. включително, в гр. Варна, след като е
осъдена с решение №1200/17.12.2020 г. по гр. д. №4490/2020 г. по описа на PC - Плевен,
потвърдено с решение №92/18.05.2021 г. по в. гр. дело №209/2021 г. по описа на ОС -
Плевен и влязло в законна сила на 29.06.2021 г., да издържа свои низходящи - своите
дъщери П.Д.Б., родена на 09.02.2013 г. и А.Д.Б., родена на 09.02.2013 г., чрез техния баща
Д.Б.Д., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски,
а именно - в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето П.Д.Б. и в размер на
14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето А.Д.Б., възлизащи на 2 800 лв. за всяко дете
или в общ размер на 5 600 лв.
- Престъпление по чл. 183, ал.1 от НК
Поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК вр. чл. 183, ал.1 вр. чл. 54, ал.1 от НК й
НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1
По чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично;
По чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 4839 ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2022 Г., ІІІ-ТИ СЪСТАВ.


Варненската районна прокуратура е внесла в РС- Варна обвинителен
акт и съответно е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимата Б.М.Д. - родена на 27.12.1986 г. в гр. Плевен, обл. Плевен,
живуща в гр. Плевен, ж.к. „Дружба", бл. 424, вх.А, ет.7, ап.21, ЕГН:
********** по обвинението за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата
Б.М.Д. в периода от м.07.2021 г. до м.08.2022 г. включително, в гр. Варна,
след като е осъдена с решение №1200/17.12.2020 г. по гр. д. №4490/2020 г. по
описа на PC - Плевен, потвърдено с решение №92/18.05.2021 г. по в. гр. дело
№209/2021 г. по описа на ОС - Плевен и влязло в законна сила на 29.06.2021
г., да издържа свои низходящи - своите дъщери П.Д.Б., родена на 09.02.2013 г.
и А.Д.Б., родена на 09.02.2013 г., чрез техния баща Д.Б.Д, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно - в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето П.Д.Б. и
в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето А.Д.Б., възлизащи
на 2 800 лв. за всяко дете или в общ размер на 5 600 лв.
В хода на съдебното следствие подсъдимата лично и чрез защитника си
адв.М.А., АК- Варна, изразява желание наказателното производство да
продължи по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на т.2 на
чл.371 от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства по
отношение на тези факти.
След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимата без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и писмените
доказателства, дадени и събрани на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимата и свидетелите.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и моли съда да признае за виновна подсъдимата, като й наложи
наказание „пробация“.
Защитникът на подсъдимата- адв.М.А. в пледоарията по същество
излага, че подзащитната й следва да бъде призната за виновна по така
възведеното й обвинение, като моли да й бъде наложено наказание
„пробация“ в минимален размер.
В последната си дума подсъдимата моли, да й бъде наложено наказание
в минимален размер.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Св. Д.Б.Д съжителствал на съпружески начала с подсъдимата Б.М.Д.. На
09.02.2013 г. от съвместното им съжителство се родили две деца -
близначките П.Д.Б. и А.Д.Б..
Няколко години след раждането на децата, св. Д. и подс. Д. се
разделили. След раздялата им, с решение от 15.12.2018 г. по гр. дело
№4612/2018 г. по описа на PC - Плевен, влязло в законна сила на 25.01.2019 г.,
упражняването на родителските права върху децата било предоставено на Д. и
те живеели заедно с нея в гр. Плевен. В последствие било установено, че
децата се отглеждат в рискова за тях среда, поради което Д. подал искова
молба до PC - Плевен за изменение на постановеното решение и предоставяне
упражняването на родителските права върху децата на него. Било образувано
гр. дело №4490/2020 г. по описа на ПлРС, като Д. се явила лично в
проведените по същото съдебни заседания. С решение №1200/17.12.2020 г.,
постановено по посоченото дело, било изменено решението по гр. дело
№4612/2018 г. по описа на PC - Плевен, като упражняването на родителските
права спрямо децата било предоставено на св. Д. и било определено
местоживеене на децата по местоживеенето на техния баща - в гр. Варна, ж.к.
„Изгрев", бл.35, ет.5, ап.37. Със същото решение, на основание чл.143, ал.2 от
СК, подс. Д. била осъдена да заплаща месечна издръжка за на децата си, чрез
техния баща, в размер на по 200 лв. за всяко дете, до настъпването на законни
причини за изменяването или прекратяването й. Решението било обжалвано
от Д. пред ОС - Плевен, като въз основа на подадената от нея въззивна жалба
било образувано в. гр. дело №209/2021 г. по описа на ПлОС. Д. се явила
лично и в съдебното заседание, проведено по това дело. По него Окръжен съд
- Плевен се произнесъл с решение №92/18.05.2021 г., с което потвърдил
обжалваното пред него решение на PC-Плевен, като законосъобразно. След
изтичане на срока за касационно обжалване, решение №1200/17.12.2020 г. по
гр. дело №4490/2020 г. по описа на ПлРС влязло в законна сила на 29.06.2021
г.
Въпреки че знаела за постановените съдебни решения и за осъждането
й да заплаща издръжка на своите дъщери, след влизането в законна сила на
решението на PC - Плевен на горепосочената дата, подс. Д. не заплатила
доброволно нито една от дължимите от нея вноски.
Въз основа на издаденият от PC - Плевен изпълнителен лист
№124/05.08.2021 г., св. Д. предприел действия за образуване на изпълнително
дело срещу Д. и за принудително събиране на дължимите от нея суми за
издръжка. Било образувано изп. дело №604/2021 г. по описа на СИС при PC -
Плевен, но и способите за принудително изпълнение не дали резултат, като
нямало заплатени суми в полза на взискателя Д..
На 23.09.2021 г. той депозирал жалба в РП - Варна и след извършена
проверка срещу Д. било образувано настоящото досъдебно производство.
От влизане в сила на осъдителното съдебно решение на PC - Плевен, Д.
не е притежавала недвижими имоти или идеални части от такива, не е
притежавала и превозни средства. Тя работила по трудови договори с малки
прекъсвания, като е била съответно осигурявана. Последният й работодател
бил „В.Б.И." ЕООД гр. Варна, където същата работила от 26.10.2021 г. до
2
21.11.2021 г., от която дата не се явявала на работа и била в самоотлъчка,
поради което не й била връчена заповед за освобождаване.
Въпреки непостоянната й трудова заетост, Д. не е била регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда" гр. Варна, както и в останалите поделения на
„Агенция по заетостта" (до 29.03.2022 г.) и не са й изплащани парични
обезщетения за безработица.
От справка за съдимостта на подсъдимата Б. Д. се установява, че същата
не е осъждана.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно-
свидетелските показания, свидетелство за съдимост, съдебно решение №92 от
18.05.2021г. постановено по въззивно гражданско дело №209/2021г. по описа
на ОС - Плевен и другите писмени доказателства по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът призна подсъдимата Б.М.Д. за виновна в
това, че в периода от м.07.2021 г. до м.08.2022 г. включително, в гр. Варна,
след като е осъдена с решение №1200/17.12.2020 г. по гр. д. №4490/2020 г. по
описа на PC - Плевен, потвърдено с решение №92/18.05.2021 г. по в. гр. дело
№209/2021 г. по описа на ОС - Плевен и влязло в законна сила на 29.06.2021
г., да издържа свои низходящи - своите дъщери П.Д.Б., родена на 09.02.2013 г.
и А.Д.Б., родена на 09.02.2013 г., чрез техния баща Д.Б.Д, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно - в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето П.Д.Б. и
в размер на 14 месечни вноски от по 200 лв. всяка за детето А.Д.Б., възлизащи
на 2 800 лв. за всяко дете или в общ размер на 5 600 лв.
- престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата
си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
заплащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимата чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на
определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на
низходящите й, в размер на повече от две месечни вноски.
От субективна страна- деянието е извършено при форма на вина пряк
3
умисъл.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- не е осъждана.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- липса на всякаква
критичност относно извършеното.
Причини за извършване на деянието- незачитане задължението за
издържане на низходящ и на родителските задължения.
Предвид обстоятелството, че производството е по реда на чл.371, т.2 от
НПК и на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва при определяне на
наказанието на подсъдимата да бъде приложи чл.58а от НК, като наказанието
на подсъдимата следва да бъде намалено с една трета, ако то е „лишаване от
свобода“.
Деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност.
При определяне на вида наказание съдът отчете обстоятелството, че не
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налични отегчаващи
такива, като от друга страна отчете и целите на индивидуалната и на
генералната превенция.
При демонстрирана от подсъдимата липса на критичност към
извършеното, явно пренебрежение, към установените правила и норми на
поведение- в частност касаещи престъпленията против брака, семейството и
младежта, и въздържане относно установените в страната правила и норми на
поведение, съдът намери, че целите на закона относно наказанието могат да
бъдат постигнати и с приложението на по-лекото от предвидените
алтернативни наказания, а именно наказание „пробация“, като намира, че по
отношение на подсъдимата не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които са предпоставка за приложение на нормата на чл.58 от
НК и в частност на чл.55 от същия.
Счита, че именно с такъв вид наказание ще бъде постигната
генералната превенция визирана в чл.36 от НК, като спрямо подсъдимата в
частност ще се постигне в максимална степен необходимата и нужна по
отношение на нея превъзпитателна дейност именно, без да бъде налагано
наказание лишаване от свобода.
В този смисъл съдът й наложи наказание ПРОБАЦИЯ, която да се
изпълни чрез приложението на следните пробационни мерки:
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с
периодичност 2 пъти седмично;
На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от
осем месеца.


4
Съдът счита, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимата да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху нея и възпитателно и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ:……………..



5