Определение по дело №1520/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 187
Дата: 30 януари 2018 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20172100101520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

      187                                   30.01.2018г.                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                   Първогражданско отделение

Тридесети   януари две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ДАРИНА  КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№1520 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Ботунец, представлявано от синдика Цветан Стефанов Банков е предявил иск против: Д.П.С., ЕГН ********** ***; И.П.С., ЕГН ********** ***; Ж.Г.Ж., ЕГН ********** ***; Д.Г.Е., ЕГН ********** ***; П.Г.Д., ЕГН ********** ***; Р.Г.Д., ЕГН ********** ***; П.Я.И., ЕГН ********** ***; В.Ц.М., ЕГН ********** ***; М.М.М., ЕГН ********** ***; П.М.М., ЕГН ********** *** за приемане на установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот 37023.501.550 по КККР на гр. Китен и площ 2 577кв.м., съответно УПИ Х в квартал 47, с площ 2 319 кв.м. и нов идентификатор 37023.501.656. Моли и за отмяна на решения на Поземлена комисия – гр. Царево, с които се възстановяват в стари реални граници собствеността върху процесния имот. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото, ответниците са получили препис от исковата молба и в срок са депозирали отговор на исковата молба. По делото е постъпило и становище на ищеца по депозирания отговор на исковата молба. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира следното: Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.3 и чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по местонахождение на процесния недвижим  имот. Исковете са подадени от активно легитимирано лице, което твърди, че е единствен собственик на имот. Искът е насочен срещу лица, за които се твърди, че не са собственици на имота. Правният интерес от отрицателния установителен иск е обоснован с твърденията на ответниците, че същите са собственици на процесния имот. Ответниците са подали писмен отговор, в който навеждат възражения за недопустимост на предявения иск на следното основание: ответниците били десет на брой и всеки притежавал съответна ид. ч. от този имот, то цената на отделните искове предявени поотделно против всеки един от тях във всеки случай било много под 50 000лв. Поради това и Бургаски окръжен съд не бил подсъден на разглежда делото. Също така ищецът не конкретизирал какъв точно обем права на всеки един от тях оспорва. Възраженията са неоснователни. Цената на иска при искове за собственост и други вещни права върху имот се определя върху данъчната оценка на имота – чл. 69, ал. 1, т.2 от ГПК. Чл. 104, т.3 път казва, че исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000лв. се разглеждат от Окръжен съд като първа инстанция. От представената данъчна оценка на имота е видно, че същата е 54 786.40лв. цената на иска се определя от данъчната оценка на целия имот, а не от конкретните идеални части, които се твърди да са в притежание на ответниците. При това положение предявеният иск е допустим. Също така по делото е без значение обема на конкретните претендирани индивидуални права на ответниците върху имота, тъй като в случая се твърди от ищеца, че целият имот не е собственост на първите.

При проверката на исканията и възраженията на страните съдът констатира следното:

Освен заявеното искане за защита исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея и с уточняваща молба писмени доказателства; за допускане на експертиза; свидетели издаване на съдебно удостоверения и искане по чл. 192 от ГПК.

Ответниците са подали писмен отговор, в който освен възражения по допустимост и същество, са направила и свои доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и за допускане на гласни доказателствени средства; искания по чл. 190 от ГПК.

В отговора на ответниците е направено възражение за родова неподсъдност на спора на Окръжен съд , като се твърди, че оспорваното право на собственост на всеки от ответниците е с цена на иска под 50 000лв., защото данъчната оценка на целия процесен имот е в размер на 54 786,40 лв., което обстоятелство се удостоверява с приложено към отговора на исковата молба Удостоверение за данъчна оценка №*********/14.11.2017год., издадено от Община Приморско.

Съдът намира направеното възражение за неоснователно със следните съображения : Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с данъчна оценка над 50 000лв. , съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК , размерът на цената по искове за собственост се определя от данъчната оценка или пазарната такава. В случая, искът е предявен срещу няколко ответници за общо тяхно право , поради което цената на иска следва да бъде определена в размер на данъчната оценка на процесния имот, а не на идеалните части от правото на собственост на всеки от ответниците.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание- на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* твърди, че е собственик на почивна база „Кремиковци“ в гр. Китен с площ 26 008кв.м., ведно с изградените върху този терен два четиринадесететажни блока, ресторант – столова на един етаж със сутерен и гаражни клетки към него, четири броя дървени бунгала /вили/, всяко с по 4 стаи със самостоятелен вход и санитарен възел, шест броя бунгала за обслужване на персонала, както и два басейна, паркинг, фитнес салон, открит бар, детска площадка, перално помещение и други обслужващи сгради.

Първоначалното основание за построяването на почивната база било решение на Бургаски окръжен народен съвет по Протокол №18/27.09.1960г., с което на Металургичен комбинат – Кремиковци се отстъпвало право на строеж за почивна станция. С удостоверение № 1522/23.11.1965г., издадено от СОНС – с. Приморско и Скица № 984/16.09.1964г. на ОНС – гр. Бургас се установявало, че строителният терен, отреден за почивна станция на Металургичния комбинат, включващ имоти №12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,55 и 57 по кадастралния план на с. Китен, заедно с част от младата общинска гора от източната част на морския бряг до шосето се предавали на МК- Кремиковци, който бил въведен във владение и можел да започва изграждането на почивната база. За реализираните постройки в терена на същата били издадени разрешение за строеж №89/26.12.1969г. и протокол за строителна линия и ниво № 20/16.12.1969г., а с протокол обр.16 от 19.08.1972г. на държавна приемателна комисия на Инспекция за държавен технически контрол бил въведен в експлоатация обектът „Почивна станция на МК Кремиковци“. Допълнително били изградени четири броя бунгала, въз основа на Разрешение за строеж № 21/11.05.1999г. Впоследствие Общинско кметство Царево – ЕСКИТЕ /Експертен съвет по комплексно изграждане териториалните единици/ - щатен състав с Протокол № 16/10.09.1993г. приел за необходима територията, която се владеела в почивна база „Кремиковци“ АД от 26 008кв.м.

Посочените терен и сгради били подробно описани по вид, местоположение, конструкция, етажност, застроена площ и др. в Акт за държавна собственост № 8078/12.06.1968г. и №1121 от 17.11.1993г. От двата АДС, приложените документи ставало ясно, че теренът за почивна станция бил отреден законно, от компетентен орган в кръга на правомощията му. Комплексните строителни мероприятия, за които бил отреден теренът били окончателно реализирани още през 70-те години, сградите и съоръженията били построени на законно предоставен терен, със средства на МК – Кремиковци и имотът бил ограден с масивна ограда. Теренът на почивната станция бил заприходен в активите на предприятието за първи път на 30.11.1971г., включен бил заедно с построените сгради и съоръжения в капитала на дружеството и към момента на депозиране на исковата молба се водел в баланса на „Кремиковци“АД /в несъстоятелност/.

Както изрично било отбелязано в двата АДС, имотите на почивната база ‚Кремиковци“ били отдадени за ползване на Металургичен комбинат ‚Кремиковци“ – София. С Решение №50/1989г. на МС и съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, МК Кремиковци се преобразувал в държавна фирма, а в изпълнение на Разпореждане №40/06.11.1991г. на МС, с Решение №1/09.01.1992г. на СГС се преобразувало в ЕАД. Това било посочено и в писмо на МС №26 00-504 от 19.10.1993г. С Решение №13/04.09.1997 на СГС „Кремиковци“ от ЕАД се реорганизирало в АД като по този начин „Кремиковци“ АД се явявало правоприемник на МК „Кремиковци“ и поемало всички активи, пасиви, права и задължения на последния.

Съгласно чл. 17а от ЗППДОП/отм./ при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставяло в собственост на тези дружества, освен ако в него не било предвидено друго. Съгласно АДС №8078/12.06.1968г. недвижимите имоти, съставляващи почивната база били отдадени за стопанисване и управление на МК „Кремиковци“, а правото на стопанисване и управление върху същите имоти на „Кремиковци“ АД се потвърждавало впоследствие и от АДС № 1121/17.11.1993г. Тези имоти били включени в уставния фонд на ДФ „Кремиковци“, а след преобразуването в ЕАД – и в балансовата стойност на „Кремиковци“ ЕАД като дълготраен материален актив. Към настоящия момент имотите представлявали част от масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Със Заповед №1092/25.07.1962г. на Държавния комитет по строителство и архитектура – гр. София бил одобрен изработеният кадастрален и регулационен план за гр. Приморско, в който влизал и теренът на бъдещата почивна база. За гр. Китен бил изработен и общ идейно-застроителен план, одобрен със заповед №584/08.07.1970г. на Председателя на Окръжен народен съвет – гр. Бургас. В плана били нанесени строителни петна с посочени номера за изградените и предвидените за изграждане сгради, зелени площи, алеи и улици. За изграждане на почивна база „Кремиковци“ бил отреден терен под №8, 8-А, 8-Б с нанесени строителни петна на изградените и предвидени за изграждане сгради и зелени площи.

В издадения през 1993г. АДС №1121/17.11.1993г. ‚Кремиковци“ АД отново бил посочен като собственик на три сгради, спортна площадка, гаражи и 26 008кв.м. прилежаща територия към почивната база, съгласно приложеният протокол 16/10.09.1993г. на ЕСКИТЕ към общ. Царево. Същото е удостоверено и със заверен на 08.02.1996г. от гл. архитект на Община Царево териториален устройствен план.

Вследствие, със Заповед №РД-02-14-2184 на Министъра на регионалното развитие и благоустройството на 20.12.2000г. бил одобрен нов кадастрален план на гр. китен, в който горепосоченият ограден терен на почивна база „Кремиковци“ били отразени като имот с планоснимачен №10 с площ от 25 457.87кв.м.

Действащата и към момента кадастрална карта на гр. Китен била одобрена със Заповед № РД-18-94/19.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. Приморско, като имот с пл. №10 с площ от 25 457.87кв.м. не бил нанесен като самостоятелен имот, а в границите му били нанесени общо девет поземлени имота.

На 22.05.2017г. ищецът депозирал в СГКК – гр. Бургас заявление вх.№ 01-150882-22.05.2017г. с искане за вписване собствеността на дружеството в кадастралния регистър на недвижимите имоти относно поземлен имот 37023.501.550 въз основа на представен документ за собственост – АДС № 1121/17.11.1993г. С уведомление изх. № 24-11400-13.06.2017г. ищецът бил уведомен, че вписването на собствеността им върху посочения имот било отказано поради факта, че по отношение на него в кадастралния регистър вече било налице вписване за собственост въз основа на представени документи за възстановяване на собственост въз основа на представени документи за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ и последвали процедури по урегулиране на възстановените имоти по чл. 16 от ЗУТ.

При последващи справки в Служба по вписванията – гр. Царево и Община Приморско ищецът установил, че с Решение №204КИ/29.01.2001г. на ПК – гр. Царево, ниви с площ съответно от 2.043дка и 1.945дка в с. Китен, местността Атлиман били възстановени в стари реални граници на наследниците на П. Стаматов И.. Не ставало ясно по какъв начин възстановените ниви се отнасяли като площ и граници към процесния имот, въз основа на посоченото решение на ПК, със Заповед № 515/18.05.2011г. кметът на Община Приморско, на основание чл. 16, ал. 5 от ЗУТ нареждал наследниците на П.И. и ответници по настоящия иск да придобият право на собственост върху УПИ Х в кв.47 на гр. Китен, с площ от 2319кв.м. и нов идентификатор по КККР на гр. Китен 37023.501.656. Видно било от приложената справка от Имотния регистър към АВ, че посоченият недвижим имот бил идентичен с имот с идентификатор 37023.501.550. С Решение № 141 от 29.10.2009г.на Общински съвет Приморско бил одобрен проект за изменение на ПУП /ПРЗ/ в обхватна север от кв. 31 и на североизток от ул. „Атлиман“ до морския бряг, обособен в кв.47 и кв.47А по плана на гр. Китен. Съгласно този ПУП, за изграждане на обекти в социалната инфраструктура-публична общинска собственост, в полза на Община Приморско се отнемали 336 кв. м. от имот с идентификатор 37023.501.550 и същият се получавал нов идентификатор 37023.501.656. Промяната била отразена единствено в Имотния регистър към АВ, но не и в КККР на гр. Китен, защото подаденото от Община Приморско заявление за отразяване в КККР на влезли в сила ПУП било обжалвано от ищеца като незаконосъобразно и в резултат на жалбата, както и поради наличие на спор за материално право, от началника на СГКК – гр. Бургас бил постановен отказ изх.№17-320/13.06.2017г. за изменение на КККР за гр. Китен.

Същевременно обаче решението на ПК гр. Царево не можело да легитимира ответниците като собственици на процесния имот. Едната причина била, че съгласно чл. 17а от ЗППДОП /отм/ с преобразуването на МК Кремиковци в „Кремиковци“ ЕАД през 1991г. отдадените за стопанисване и управление имоти, които били вписани в баланса, какъвто е и процесният имот, преминали в собственост на дружеството и станали част от имуществото му. Друга причина била, че към момента на възстановяване с решението на ПК били налице пречки за реституция съгласно чл. 10б, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 1, ал.1, т. 3 от ППЗСПЗЗ.  Процесният имот загубил статута си на земеделска земя поради проведено комплексно мероприятие – строителство на почивна станция „Кремиковци“ и включването на този имот в оградения прилежащ терен на станцията.

На последно място ищецът посочва, че е собственик на процесния имот и на още едно основание, а именно, че го владеел непрекъснато и необезпокоявано повече от 50 години.

Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ответниците са подали общ писмен отговор, с който оспорват исковата молба. Твърдят, че именно те са собственици на процесния имот, защото на първо място са придобили като наследници на П. Стаматов И. /Токмаков/ на основание валидна процедура по реда на ЗСПЗЗ и издадено решение №204КИ/29.01.2001г. на ПК – гр. Царево, като правата им били потвърдени и с влязло в сила Решение № 246/06.12.2000г. по гр.д.№171/2000г. по описа на РС – гр. Царево. С това решение им било признато право на възстановяване на собственост в реални граници за: 2043кв.м., представляващи лозе в землището на м. Атлиман, землището на гр. Китен, част от имот №63 по плана на оземляване на същото село, попадащи в оградената от почивния дом на МНЗ/ЛОЗ, с.Китен; 1945кв.м., представляващи лозе в м. Атлиман, землището на гр. Китен, като част от имот №63 по плана за оземляване на същото село и находящи се в строителните граници на селото, попадащи в оградената част от почивния дом на „Кремиковци“ АД, територия с реални граници. Правата им се признавали, тъй като посочените терени били извън необходимите прилежащи площи към сградите на ищцовото дружество. Наследодателят на ответниците бил оземлен с протокол № 513/23.04.1941г. на Министерство на земеделието и горите т. 11.

В така признатите им земи ответниците били въведени с протокол №56/23.07.2001г.на ПК – гр. Приморско. За така възстановените им имоти бил образуван поземлен имот с идентификатор 37023.501.550 по одобрената със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г.на Изп. директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, като към настоящия момент имотът бил с нов идентификатор 37023.501.656.

На следващо място посочват, че имотът бил ползван от праводателя на ответниците до 1978г., когато последният бил изпъден от имота от представители на МК Кремиковци. Заедно с този имот никога не бил отчуждаван, нито им било изплащано обезщетение за него.

Също така се твърди, че за да е налице придобивен способ на чл. 17а от ЗППДОП/отм./ следвало Държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не било изрично изключено от имуществото, което се включвало в капитала на търговското дружество. Твърди се, че имотът на праводателя им не бил отчуждаван, а и по делото нямало данни за това. Протокол №18/27.09.1960г. на ИК на ОНС – Бургас не доказвало това обстоятелство. Освен това не се предоставяло дори право на стопанисване на имота, а само се сочело, че се отстъпва право на строеж на МК Кремиковци и то за „300-400 легла“ на почивни станции. Дори не били посочени къде ще са тези станции. Още повече, че правото на строеж било предоставено за срок от две години. Данни за реализиране на строителство за периода от 27.09.1960г. до 27.09.1962г. не били налице. Строителното разрешение било от 1969г., т.е. правото на строеж било погасено отдавна.

АДС от 12.06.1968г и от 17.11.1993г. имали само легитимиращ ефект, но не създавали права. В тази връзка двата акта се оспорват. Дори в тях имало разминаване в площта на терена завзет от праводателя на ищцовото дружество – МК Кремиковци – в единия били записани 19619мв.м., а в другия 26008кв.м., т.е. разликата била значителна, което допълнително внасяло съмнение в размера и местоположението на претендирания от ищеца имот.

Същото се отнасяло и до удостоверение №1522/196..г. издадено от ИК на Селски общински народен съвет – с. Приморско, с което се удостоверявало, че теренът отреден за почивна станция на МК Кремиковци включвал няколко имота с посочени номера, като земята на терените се предавала безвъзмездно на комбината заедно с част от гора от местността Атлиман. Самото удостоверение не било издадено от компетентен орган определен от тогава действащия Правилник за държавните имоти, регламентиращ органите, които могат да предоставят имоти на държавни предприятия.

Не обосновавали права на ищеца и разрешение за строеж №21.05.1999г. ведно с протокол за строителна линия от 01.06.1999г – и двете на Община Царево, тъй като пречка за реституиране били само строителни работи започнати или осъществени до 01.03.1991г. по аргумент от чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С други думи тези документи като вторични по своя характер също не обосновавали право на ищеца да получи процесните имоти като свои.

Не отговаряло на истината и твърдението, че ищецът научил за правата на ответника едва на 13.06.2017г. Това било така, тъй като между страните още от 2003г. били водени административни дела по повод имотите. Поради това и оспорва твърдяната придобивна давност.

Отделен бил въпросът, че с решение № 141/29.10.2009г. на Община Приморско бил одобрен окончателен ПУП/ПРЗ от кв. 31 до от ул. Атлиман до морския бряг, обособени в кв. 47 и кв. 47а по плана на гр. Китен, като одобрението било публикувано в „Държавен вестник“, бр.101/18.12.2009г. В този ПУП/ПРЗ ответниците били вписани като собственици на процесния имот представляващ нов идентификатор 37023.501.656 и номер по регулационния план УПИ Х в кв. 47 по плана на гр. Китен с площ от 2319кв.м., който бил идентичен с идентификатор 37023.501.550. Съгласно скица на този имот № 15-310332/30.06.2017г. на Служба по ГКК – гр. Бургас като граници на имота било ищцовото дружество, т.е то било заинтересовано лице по смисъла на закона и не е възразило против плана, вкл. и в частта му относно регистъра, където били посочени като собственици. По този начин според ответниците ищецът се е съгласил, че имотът не бил негов. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.

По делото не са налице признания на права и на факти и обстоятелства. Не са налице по настоящото дело с оглед предмета му други обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.

При предявен отрицателен иск за установяване, че ответниците не са собственици на процесните имоти, в тежест на последните е да докажат фактите, въз основа на които твърдят, че притежават правото на собственост. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, както и твърденията си за наличие на предпоставките на придобивната давност.

         Страните заявяват, че сочат доказателства за твърдените от тях факти.

Съдът намира направените от страните доказателствени искания- за приемане на приложени при предварителната размяна на книжа писмени доказателства с изключение на оспорените от ищеца със становището по отговора на исковата молба – лист 99 и лист 100 от делото за основателни, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. По приемането на на оспорените писмени документи съдът ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание, след като ответниците заявят дали ще се ползват от тях. Основателни са и доказателствените искания за допускане на гласни доказателствени средства, като за ищеца и за ответниците следва да се допуснат до разпит по двама. Съдът намира за основателно и искането на ищеца по чл. 192 от ГПК за задължаване на ОС „Земеделие и гори“- офис Царево и офис Приморско да представи заверено копие по преписка по заявление вх. №204И/29.01.2009г. и заявление №22/25/29.04.1993г. на наследници на П. Стаматов И.. Ищецът с исковата молба е отправил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените на лист 8 от делото въпроси. Ответниците с отговора на исковата молба са направили искане да бъде задължен ищецът да представи документ за отчуждаване на процесния имот, както и списък на лицата, които са били обезщетени с оглед евентуално отчуждаване на техни имоти, които са държани от ищеца, както и копие от меморандума за приватизация на МК Кремиковци с всички документи към него. След запознаване с тези документи, ответниците са отправили искане да зададат допълнителни въпроси към поисканата от ищеца експертиза. Искането по чл. 190 от ГПК е основателно и след като ищецът представи исканите документи и след като ответниците зададат свои въпроси към експертизата, съдът ще се произнесе и по допускането на експертизата.

Ищецът с исковата си молба е отправил искане за издаване на два броя съдебни удостоверения, с които да се снабди от Дирекция „МДТ“ на Община Приморско с данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 37023.501.550/37023.501.656 по КККР на гр. Китен, а от СГКК – гр. Бургас – с актуална скица на поземлен имот с идентификатор 37023.501.550/37023.501.656 по КККР на гр. Китен. Следва да се издадат исканите удостоверения след внасяне на необходимата за тях такса по сметка на БОС. Също така следва да се укаже на ищеца, че следва да впише исковата молба в Служба по вписванията – гр. Бургас.

По изложените съображения и на основание чл.140  от ГПК съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  направеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за родова неподсъдност на спора.

НАСРОЧВА делото за 26.02.2018год. от   13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ПРИЕМА приложени към исковата молба и уточняващите молби на ищеца писмени доказателства, като по приемането на оспорените от ищеца със становището по отговора на исковата молба – лист 99 и лист 100 от делото писмени документи, съдът ще се произнесе след като ответниците заявят дали ще се ползват от тях.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ОС „Земеделие и гори“- офис Царево и офис Приморско да представи заверено копие по преписка по заявление вх. №204И/29.01.2009г. и заявление №22/25/29.04.1993г. на наследници на П. Стаматов И..

ЗАДЪЛЖАВА ищецът „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ да представи да представи документ за отчуждаване на процесния имот, както и списък на лицата, които са били обезщетени с оглед евентуално отчуждаване на техни имоти, които са държани от ищеца, както и копие от меморандума за приватизация на МК Кремиковци с всички документи към него.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетеля на ищеца и на ответника. Разпитът ще се проведе в насроченото открито съдебно заседание при довеждането им от страните.

ДА СЕ ИЗДАДАТ два броя съдебни удостоверения на ищеца, с които да се снабди от Дирекция „МДТ“ на Община Приморско с данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 37023.501.550/37023.501.656 по КККР на гр. Китен, а от СГКК – гр. Бургас – с актуална скица на поземлен имот с идентификатор 37023.501.550/37023.501.656 по КККР на гр. Китен, след заплащане на 10лв. по сметка на Бургаски окръжен съд.

УКАЗВА на ищеца, че следва да впише исковата молба в Служба по вписванията – гр. Бургас, като представи копие от вписаната искова молба в насроченото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в насроченото открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

 

                                                        Окръжен съдия: