Р Е Ш Е Н И Е
Номер 342 24.06.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХХ състав
На 25.03.2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
` Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 614 по описа за 2017 година
намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от «ОТЕЛ»
ООД, с ЕИК *********, гр.Пловдив, с която е предявен осъдителен иск против
Община Пловдив за заплащане на сумата от общо 166 372,88 лв.
В първоначалната искова
молба ищецът твърди, че по
силата на сключен договор за концесия от 10.10.2005
г. с Община Пловдив , на дружеството е учредено особено право на ползване
/концесия/ върху обект „Събота пазар", подробно описан в чл.1 от договора.
С концесионния договор дружеството поело задължение да изпълни инвестиционна
програма съобразно чл.5 от концесионния договор.
По
повод реконструкцията на „Събота пазара" ,
Общински съвет Пловдив с Решение № 152, взето с протокол № 8
от 23.04.2009 г. определил зона за временно преместване върху
общински терен на маси и съоръжения за търговия със селскостопанска продукция
от „Събота пазар" по одобрен от Община Пловдив ситуационен план, за
времето до финализиране на реконструкцията на пазара, съгласно концесионен
договор от 10.10.2005 г.
С
Разрешение за ползване № СТ-05-283/ 15.02.2013 г. ДНСК разрешила ползването на строеж: „Събота
пазар" втори етап „Покривна метална конструкция на пазар с маси за
търговия на открито и паркинг". От момента на разрешаване ползването на
втори етап „Покривна метална конструкция на пазар с маси за търговия на открито
и паркинг", съобразно Решение № 152 на Общински съвет
Пловдив, Община Пловдив следвало да предприеме необходимите действия по
преустановяване дейността на временния пазар. С уведомителни писма вх.№ 13Ф2690
от 26.02.2013 г. и вх.№ 13Ф2690 (1)
от 01.04.2013 г. ищецът уведомил Община Пловдив за завършването
на реконструкцията на „Събота Пазара" и издаденото от ДНСК разрешение за
ползване на втори етап „Покривна метална конструкция на пазар с маси за
търговия на открито и паркинг".
Със Заявление вх.№
14П2807 от 13.02.2014 г. наематели на традиционния
„Събота пазар" отправили искане до кмета на Община Пловдив за закриване на
временния пазар.
Въпреки, че
след датата на Разрешение за ползване № СТ-05-283/15.02.2013г. на ДНСК били налице условията за премахване на
временния пазар, въведени с Решение № 152 на Общински съвет Пловдив, Община Пловдив преустановила функционирането на
временния пазар едва на 10.03.2014 г., за което
обстоятелство ищецът бил уведомен с писмо изх.№ 14СГ110 (3) от 26.03.2014 г. на кмета на Община Пловдив.
За периода от 15.02.2013 г. до 28.02.2014 г. „ОТЕЛ" ООД нямало реализирани приходи от
отдаване под наем на маси и съоръжения за
търговия със селскостопанска продукция и цветя. Счита, че това
обстоятелство се дължи единствено и изцяло на съществуването на паралелен пазар
в съседство с процесния и създаден на основание Решение № 152 на Общински съвет Пловдив. В чл.7.1 от концесионния
договор Община Пловдив поела основно задължение да съдейства на концесионера
при осъществяване правата по концесията, като едно от основните права на
концесионера, съгласно чл.4 , т.З от
договора било да събира наеми за ползване на терена, сградите, съоръженията и
оборудването. Вследствие на неизпълнението от страна на концедента на Решение № 152 на Общински съвет Пловдив, ищецът бил лишено от
възможността да осъществява основното си право по концесионния договор -отдаване под наем на търговски площи. Съществуването
и функционирането на временния пазар след датата на финализиране на
реконструкцията на „Събота пазара" било пряка и непосредствена причина
„ОТЕЛ" ООД да пропусне ползи за периода от 15.02.2013 г. до 10.03.2014 г.
От 15.02.2013 г. до 28.02.2014 г. „Отел"ООД нямало реализирани приходи нито
от маси и съоръжения за търговия със селскостопанска продукция, нито от
продажбата на билети за дневни маси и паркинг . През същия този период Община Пловдив реализирала приходи от наемни
правоотношения с търговци, упражняващи дейност на паралелния пазар.
Средномесечните приходи за Община Пловдив от тази дейност са били в размер на
15000лв. за периода 15.02.2013 г. дог. сумата която Община
Пловдив е реализирала като приход, отдавайки под наем маси и съоръжения за
търговия е в размер на 187 500лв.
От 01.03.2014 г. до 10.03.2014 г. „ОТЕЛ" ООД имало сключени 26 договора с търговци за 34 маси и 2 цветарника , от чиито наемни договори и търговска дейност
концесионерът е реализирало сумата от 1460.40 лева.
От 01.04.2014 г. и след закриване на временния
пазар „ОТЕЛ" ООД има сключени договори за наем , както с търговците от м.март, така и с търговци, които са осъществявали
дейност на временния пазар до закриването му. След като временният пазар бил
закрит, новодошлите при ищеца търговци и
тези, с които вече имало подписани договори, формирали общ приход надхвърлящ в пъти този, който бил
реализиран преди закриването на временния пазар. За април 2014 г. приходите на ищеца от
търговците възлизали в размер на 12 977 лева с ДДС. Сумата била формирана от следните пера: маси на
договор - 10 600 лв., дневни маси -2348 лв. и паркинг - 29 лв.
Претенцията си
за процесния период ищецът формира по следния начин:
От 15.02.2013 г. до 28.02.2014 г. ищцовото дружество не реализирало приходи от
маси и съоръжения за търговия със селскостопанска продукция, продажба на билети
за дневни маси и паркинг, вследствие на съществуването и функционирането на
временния пазар.
През м.април 2014 г. са реализирани приходи от маси и съоръжения за
търговия със селскостопанска продукция, продажба на билети за дневни маси и
паркинг в размер на 12 977 лева, който спорпед ищеца е
сигурният месечен приход, който би реализирал, ако не функционирал временният
пазар.
От 01.03.2014 г. до 10.03.2014 г. ищецът реализирал приход в
размер на 1460.40 лева.
С оглед
изложеното сигурният средно дневен приход, изчислен на база м.април 2014 г., бил в размер на 432.56 лева, изчислен по следния начин:
Сумата от 12 977 лева за целия м.април, разделен на 30 дни е равен
на 432.56 лева на ден.
При така
извършените изчисления „ОТЕЛ" ООД пропуснал ползи в следните размери и за
следните периоди:
1.3а периода
от 15.02.2013 г. до 28.02.2014 г., равняващ се на 378 дни , по 432.56 лева средно на ден , са били пропуснати
ползи в общ размер от 163 507.68 лева,
вследствие на съществуването и функционирането на временния пазар.
2.3а периода 01.03.2014 г. до 10.03.2014 г., равняващ се на десет дни ищецът би реализирал приход в общ размер на 4325.60 лева при посочения среднодневен приход в размер на 432.56 лева за ден. Вместо това дружеството реализирало
за този период 1460 .40 лева или 2865,20 лева по-малко, което се явявало пропуснатите ползи
вследствие на съществуването и функционирането на временния пазар.
Въз основа на
тези твърдения първоначално ищецът е поискал да се осъди Община Пловдив да му заплати
сумата от общо 166 372.88 лева, представляваща пропуснати
ползи от дружеството-концесионер за периода от 15.02.2013 г. до 10.03.2014 г., вследствие неизпълнение от страна на Община Пловдив на чл.7.1 от
договора за концесия и Решение № 152 на Общински
съвет Пловдив, изразяващо се в поддържане съществуването и функционирането на
временния пазар, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба.
В отговор на първоначалната искова молба ответникът е оспорил иска и
изложените фактически твърдения от ищеца. Поддържа, че претенциите на ищеца за
неизпълнение на договора за концесия поради неоказване на съдействие от страна
на община Пловдив в качеството й на концедент са неоснователни и необосновани,
тъй като Общината не е поемала задължения
по договора за концесия извън неговия обхват и предмет, включително по отношение на дейността по
временния общински пазар, за чието неизпълнение да бъдат търпени от ищеца вреди
под формата на пропуснати ползи.
На следващо място
възразява, че е налице
неизпълнение на задълженията от страна на ищеца по договора за концесия от
10.10.2005г. и същият е неизправна страна, на следните основания:
В съответствие с чл. 5, т.3 от договора в срок от 8 месеца от издаване на разрешение за строеж, но не
по-късно от 12 месеца от подписване
на протокола за въвод във владение, ищецът следвало да изпълни задължителната
инвестиционна програма в нейната цялост и съобразно одобрените строителни
книжа. Съгласно отговор на питане изх.№ 11П1943(1) от 16.03.2011г. от кмета на община Пловдив и писмо
изх.№ 11Ф649/27.01.2011г. този срок,
продължен с времето за забава при съгласуването и издаване на съответната
документация, изтичал на 06.06.2011г. Въпреки това Разрешение за ползване №
СТ-05-283/15.02.2013г. било издадено въз основа на искания от страна на ищеца,
подадени значително по-късно - на 08.11.2012г. и 05.12.2012г., а изпълнението на
инвестиционната програма по концесионния договор като видове извършени работа било
отразено едва на 22.10.2014г. с двустранен протокол, подписан от
„Отел"ООД и комисия, назначена от кмета на Община Пловдив. Окончателното
приемане от страна на Община Пловдив на инвестиционната програма като стойност
на извършената инвестиция било удостоверено в протокол №
56 от 14.06.2017г. от заседание на комисията за
контрол по изпълнение на концесионните договори, назначена със Заповед 160А2741/13.10.2016г.
Т.е., довършителните дейности по
предоставения на ищеца обект „Събота пазар" продължавали и през 2013г., а
реконструкцията на пазара не била своевременно приключила. Със своята забава
ищецът сам допринесъл за продължителното съществуване на временния пазар и поради
това не можел да черпи права от собственото си противоправно поведение.
Освен това ответникът твърди, че наемателите на
временния общински пазар изобщо не са имали интерес към предоставения на
концесия имот, включително поради предлаганите от концесионера условия.
Съществуването на друг пазар в близост до концесионния обект не представлявало
пречка за ищеца да рекламира своя обект, да предлага гъвкава наемна политика с
поносими наемни цени, да създаде привлекателни условия за търговия със
селскостопански стоки, с което да привлече търговци -наематели за своя пазар,
за което концесионерът е трябвало да положи необходимите усилия. С тези доводи се позовава на разпоредбата на
чл.83, ал.2 ЗЗД.
Относно претендираните
вреди ответникът поддържа становище, че пропуснатите ползи не са обосновани,
липсва причинна връзка между тях и твръдяното неизпълнение договора. Оспорват
се и по размер.
С оглед възраженията в
отговора, с допълнителната искова молба ищецът е предприел изменение на иска,
като с нея е заявил, че претендира същата сума в условията на евентуалност като
обезщетение за вреди от непозволено увреждане под формата на пропуснати ползи
от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
разпорежданията на Решение № 152 на Общинския съвет, а именно поддържане
съществуването и функционирането на временния пазар след финализиране на
реконструкцията на пазара.
В отговора на допълнителната искова молба
ответникът възразява срещу допускането на заявеното изменение, което счита, че
по същността си представлява предявяване на нов иск, наред с първоначалния,
което процесуално действие е допустимо само с първоначалната искова молба.
По същество оспорва иска и на това
основание. Възразява , че не е налице противоправно поведение от страна на Община
Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на Решение № 152, взето с протокол № 8/23.04.2009г. на Общински съвет - Пловдив. В
решението липсвало разпореждане за премахване на временния пазар след
като реконструкцията на концесионния обект е приключила, както и липсвало
разпореждане, забраняващо поддьржането на временен пазар в близост до
концесионния обект „Събота пазар".
Поддържат се и изложените в отговора на исковата
молба съображения, включително за необоснованост и липса на конкретика относно
претендираните от ищеца пропуснати ползи, както и за отсъствие на пряка и
непосредствена причинна връзка. Твърдените имуществени вреди не съставлявали
пряк и непосредствен резултат от поведението на Община Пловдив. Напротив , според ответника
съществуването на друг пазар в близост до концесионния обект не е
представлявало пречка за ищеца да положи всякакви усилия да реализира по-големи
приходи от масите и съоръженията за търговия със селскостопанска продукция в
концесионния обект „Събота пазар". В тази връзка сочи, че провеждането на определена маркетингова
политика, наличието на конкурентни наемни цени на масите, както и
разпространението на реклама са задължение на търговското дружество, за да
реализира то добри приходи. Освен това забавата в изпълнението на задължението
за реконструкцията на „Събота пазар" от страна на ищеца неминуемо довела
от своя страна до отлива и нежеланието на доста търговци да ползват маси и
съоръжения на пазар, който дълго време не е работел, което се е отразило и на
търсенето му като такъв.
С тези доводи и в условията на евентуалност ответникът
възразява, че с действията си по недобра търговска политика и по забава в
реконструкцията на „Събота пазара" ищецът сам е допринесъл за вредите, които
твърди, че е претьрпял и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, в случай на
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, настоява то да бъде намалено.
Освен това възразява, че Общината не е била
уведомена по съответния законов ред (чл.61, ал.1 от АПК, във вр. с чл.215, ал.4
от ЗУТ) за издаденото разрешение за ползване № СТ-05-283/15.02.2013г. за строеж „Събота пазар-втори
и трети етап".
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалните си представители адв.Г. и адв.Ш., е уточнил, че предприетото с
ДИМ процесуално действие следва да се счита като изменение на основанието на
иска в такова по чл.49 ЗЗД, като отпада евентуалността на исканията и отпада
основанието по чл.79 от ЗЗД.
С протоколно определение от 12.02.2018 г. е допуснато
от съда изменение на предявения иск досежно неговото основание, който да се
счита такъв с правна квалификация чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. Следователно съдът е
сезиран и дължи произнасяне само по този иск.
Страните ангажират доказателства. Претендират
присъждане на деловодните разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата,
доводите и относимите възражения, прие следното:
Не се формира спор по делото, а е документално установено
с представените доказателства , че между страните е сключен Договор от
10.10.2005 г., с който Община Пловдив, в качеството на концедент, е учредила на
«ОТЕЛ» ООД ,в качеството на концесионер, особено право на ползване върху обект,
представляващ терен, публична общинска собственост- УПИ І-Кооперативен пазар,
зеленина и подземни гаражи, по плана на кв.17 «Въстанически-север», гр.Пловдив,
ведно с масивна едноетажна търговска сграда /МО-01/ със застроена площ 273
кв.м. и масивна сграда от 17 кв.м. /МО-02/ / обект «Събота пазар» в
гр.Пловдив/. Срокът на концесията е 15 години.
В чл.5 от договора е предвидено задължение на
концесионера за изпълнение на нивестиционна програма по реконструкция на
пазара, включваща подробно описани по вид и стойност дейности / т.2.1-2.11/ в
срок от 8 месеца от издаване на разрешение за строеж, но не по-късно от 12 месеца от подписване на протокола за въвод
във владение.
Съгласно представения Приемо-предавателен протокол
/ л.343/, ищецът е въведен във владение на обекта на 21.04.2010 г.
Във връзка с реконструкцията на пазара, Общинският
съвет-Пловдив , със свое Решение № 152, взето с Протокол № 8 от 23.04.2009 г.,
е определели зона за временно преместване върху общински терен на маси и
съоръжения за търговия със селскостопанска продукция от «Събота пазар» по
одобрен от Община Пловдив, район Южен ситуационен план, за времето до
финализиране на реконструкцията на пазара съгласно концесионния договор с
ищеца, в УПИ І-обществен остроителство, кв.12 стар по плана на кв.Въстанически-север-759
кв.м. и върху част от УПИ VІ-340, общински, кв.12 по плана на
кв.Въстанически-север-222 кв.м. и върху части от УПИ І- комплексно обществен
озастрояване и училище, кв.2 по плана на същия квартал- 132 кв.м. и 234 кв.м.,
обозначени в приложения ситуационен план. Безспорно е, че преместването е
осъществено на т.нар. «Временен пазар».
Спор по делото са формира относно момента, в който
е преустановено фактически функционирането на «временния пазар», като ищецът
твърди, че това е станало на 10.03.2014 г., а ответникът поддържа, че този факт
се е осъществил по-рано.
Относно инвестиционната програма, за която
концесионерът е поел задължение с договора за концесия , не се спори между
страните, че тя е реализирана. Спорен отново е моментът, в който тя е
финализирана , и който момент е от значение според ищеца за продължителността
на функционирането на временния пазар. В тази връзка е представено от ищеца
Разрешение за ползване № СТ-05-283/15.02.2013 г., издадено от Зам.началник на
ДНСК, с което е разрешено ползването на строеж «Събота пазар»- втори етап
«Покривна метална конструкция на пазар с маси за търговия на открито и паркинг» и трети етап «Кафе-бар» и
парково-градинска част». От своя страна ответникът твърди, че реконструкцията
следва да се счита за приключила на
22.10.2014 г., когато с Протокол от тази дата на комисия , назначена със
Заповед № 14ОА2727/21.10.2014 г. на Кмета на Община Пловдив, е приета за
изпълнена инвестиционната програма за обект «Събота пазар», който протокол е
утвърден от Кмета на Община Пловдив. Страната поддържа, че преди тази дата и
конкретно през 2013 г. работата по обекта все още не е била приключила, данни
за което се съдържат в представения от Общината Протокол № 18 от 18.05.2013 г.
от заседание на комисията за контрол по изпълнение на концесионните договри. С
т.5 от протокола , във връзка с постъпили уведомителни писма от 26.02.2013 г. и
от 01.04.2013 г. от ищцовото «ОТЕЛ» ООД относно преустановяване ползването на
общински терен с маси и съобръжения за търговия със селскостопанска продукция
съгласно Решение № 152, взето с Протокол № 8/23.09.2009 г. на Общински съвет, е
взето решение от комисията в смисъл, че към този момент концесионерът не е
финализирал реконстукцията на пазара и приетото Решение № 152 на ОбС е все още
в сила. Взето е и решение да се изискат количествено-стойностните сметки за
извършени СМР от концесионера.
От свидетелските показания се установява, че
т.нар.»временен пазар» е функционирал до 08.03.2014 г. , която дата е бил
последният му работен ден /така свид.Ш./. Част от наемателите в него са се
върнали на «стария» Събота пазар преди това, в която насока са показанията на
всички свидетели, като конкретика относно момента, в който е станало това, дава
свид.Ш.- през есента-зимата на 2013 г. От показанията на всички свидетелите става
ясно още, че голяма част от наемателите са били против закриването на временния
пазар и не са желаели преместване на другото място, въпреки, че е била налице
възможността за «връщането» им на предишните работни места. Сочи се дори, че са
биил организирани протести от работещите на временния пазар против неговото
закриване. В подкрепа на тези твърдения на свидетелите са приложените от
ответника разпечатки от публикации в пресата за описаните от тях събития. Една от причините за нежеланието на търговците
да напуснат работните си места на временния пазар, според свидетелските показания
/ така свид. Ш. и К./, са били неатрактивните ценови условия на реконструирания
Събота пазар. Други търговци, съвсем логично, са предпочитали установеното в
продължение на няколко години статукво поради опасения , че преместването ще
доведе от отлив на клиенти / така свид. К./. Имало е и наематели, които са
предпочитали да се върнат на предишния пазар. Както вече се каза, една част от
търговците са наели обекти още при откриването на реконстуирания пазар, а друга
част са се настанили там едва след закриването на временния такъв.
Въз основа на обсъдените дотук доказателства,
относими към фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът приема, че
искът е неоснователен. Съставът по чл.45 ЗЗД изисква наличието на следните
кумулативни предпоставки- осъществено деяние / действие или бездействие/, което
е противоправно / в разрез с установено законово предписание за определено
поведение/, което да е извършено виновно и от него да са настъпили вреди, които
са в пряка причинно-следствена връзка с деянието. Тези предпоставки в
разглеждания случай не са налице.
Ищецът определя като противоправно деяние съществуването и функционирането на временния
пазар след финализиране на реконструкцията на пазара, който му е отдаден по
концесионния договор. В тази насока застъпва теза, че съществуването на
временни пазар в този период е в разрез с Решение № 152 на Общински
съвет-Пловдив. С това решение е определен теренът, на който да бъдат преместени
масите и съоръженията с оглед реконструкцията на пазара. Действително в него е
казано, че разполагането на определения терен е за времето до финализиране на реконструкцията
. Не би могло обаче да се приеме, че функционирането му и след това
представлява противоправно състояние, поддържано от отговорните служители на
Общината, за което последната да носи отговорност на осн.чл.49 ЗЗД. Решението е
взето с оглед предоставените на общините функции и правомощия по управление на
общинските имоти / чл.11 и чл.12 от Закона за общинската собственост/. Разкриването
на общински пазар-било то временен или постоянен, не съставлява противоправно
поведение, независимо, че друг съществуващ такъв е отдаден на концесия на
частно търговско дружество. Законът не поставя ограничения нито досежно броя,
нито досежно местонахождението на пазарите в населено място.
На следващо място, липсва
причинно-следствена връзка между съществуването на временния пазар и
претендираните от ищеца вреди под
формата на пропуснати ползи. Такава връзка е налице когато деянието
съставлява единственото необходимо условие, без което вредите не биха
настъпили. В случая, дори в аванс на ищеца да се приеме, че е пропуснал приходи
от наеми поради намаления брой търговци , то причината за това не е само и
единствено функционирането на временния пазар, което става ясно от
коментираните по-горе свидетелски показания, кредитирани от съда като основани
на преки и непосредствени впечателия.
В обобщение на изложеното
дотук, при липсата на две от кумулативните предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, искът е неоснователн и подлежи на отхвърляне, без
да е необходимо да се коментират приетите ССЕ, изготвени с оглед доказване на
размера на претендираните вреди.
При този изход на спора и
на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника ще се присъдят направените деловодни
разноски, които се констатираха в размер от 500 лв. депозити за вещо лице. На
осн.чл.78, ал.8 ГПК ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 450
лв. съгласно чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съответен на продължителността на разглеждане на делото в общо 11 открити
съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
«ОТЕЛ» ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.Марица-север № 81 А, представлявано от управителите И.Д.М., Г.Н.К. и И.Л.А.
против Община Пловдив, с Булстат ********* с адрес гр.Пловдив, пл.Стефан
Стамболов № 1 иск с правна квалификация чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 166 372.88 лева, представляваща обезщетение за вреди по д
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани приходи от наем на
маси и съоръжения за търговия със селскостопанска продукция, продажба на билети
за дневни маси и паркинг за периода от 15.02.2013 г. до 10.03.2014 г., вследствие неизпълнение на
разпорежданията на Решение № 152, взето с Протокол № 8 от 23.04.2009 г. на
Общинския съвет-Пловдив, а именно поддържане съществуването и функционирането
на временен пазар след финализиране на реконструкцията на отдадения на ищеца по
договор за концесия от 10.10.2005 г. «Събота пазар», ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА «ОТЕЛ» ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Марица-север № 81 А,
представлявано от управителите И.Д.М., Г.Н.К.и И.Л.А. да заплати Община
Пловдив, с Булстат ********* с адрес гр.Пловдив, пл.Стефан Стамболов № 1 сумата
от 500 лв. направени деловодни разноски и сумата от 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: