Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
09.12.2020
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
159 |
по
описа
за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
„Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявана
от изпълнителния директор И. Й., подадена чрез процесуален представител –
ст.юрк.К.К., против
Решение №252 от 10.08.2020 год., постановено по АНД
№486/2020
год.
по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено
наказателно
постановление №206 от 02.12.2019
год., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/ - град Пловдив.
Касаторът заявява в жалбата, че счита решението за неправилно и
необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон (в
широк смисъл) и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно
оценени фактическа и правна обстановка и доказателства по делото, довели до
погрешни правни и логични съдебни изводи. В жалбата са
изложени най-напред съображения, че при постановяване на обжалваното решение,
съдът не се е съобразил с направените от нас възражения в жалбата до съда, а
именно че в издаденото наказателно постановление съществува
несъответствие относно твърдяното нарушение и неговата правна квалификация,
определена от наказващия орган, което съществено възпрепятства защитата на дружеството, като са развити доводи в тази насока. На следващо място се твърди, че решението е неправилно, тъй като въпреки че
съдът приел възражението,
че наказващият орган е осъществил неправилно подвеждане на установената по
преписката фактическа и правна обстановка към съответната санкционна норма
(нарушението е квалифицирано по чл.53, ал.1, във вр.
с ал.4, т.2 от ЗВ, а е наложено наказание съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.27, предл.първо
от ЗВ), не отменил НП и това било така,
защото при издаването на обжалваното наказателно постановление не била
спазена нормата на чл.54 от ЗАНН, съгласно която, когато се установи, че
деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като
нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган
прекратява преписката с мотивирана резолюция. Твърди се, както било
изложено и във възражението
с изх.№24-67-59 от 13.09.2019 год., че описаното
деяние не може да бъде квалифицирано като нарушение поради обективни факти,
изразяващи се в достигнати по-ниски обеми още преди получаване в „НЕК” ЕАД
на писмото
от 26.06.2019 год.
и предвид нормативно вменените на „НЕК”
ЕАД задължения по чл.77 от Правилата за търговия с електрическа енергия, като са развити подробни доводи и съоборажения и в тази насока. Касаторът счита,
че при преценката относно наличието или липсата на твърдяното нарушение,
наказващият орган е следвало да съобрази установените факти и обстоятелства с
действащата нормативна уредба относно планиране работата на ВЕЦ на „НЕК”
ЕАД, което не е извършил и по този начин е издал незаконосъобразен акт, което
дава основание на съда да го отмени. Сочи, че „НЕК”
ЕАД е определен за Обществен доставчик (ОД) на ел. енергия в Закона за
енергетиката и ВЕЦ „***”, заедно с всички останали мощности на „НЕК”
ЕАД, участва в енергийния микс на ОД съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия, определени от КЕВР и че съгласно
посочените правила,
графиците за работа на ВЕЦ на „НЕК” ЕАД за текущия
ден се качват в ММС системата на „Енергийния системен оператор”/ЕСО/
ЕАД през предходния ден до 15:30 часа, когато системата затваря и че практически,
подготовката, изготвянето и качването на графика отнема часове и започва от
сутринта и приключва минимум 15 минути преди посочения час. Предвид
гореизложеното, касаторът счита, че ако
да се приеме, че изменението на месечния график за използване на водите на комплексните
и значими язовири през месец юни 2019 год.
в частта му за язовир „***” е получено от адресата в отбелязания час на
изпращане на изменението - 13:39 часа на 26.06.2019 год.
и след като се отрази минимално необходимото време за
административна обработка на писмото (факса), то обективно е невъзможно
изменението да бъде отразено в графика за работа на централите за 27.06.2019 год.
и поради
тези обективни обстоятелства и независимо от своевременните действия на „НЕК”
ЕАД за привеждане в изпълнение на указанията, съгласно
полученото писмо от МОСВ, нормативните изисквания правят невъзможно това да
стане при изготвянето на 26.06.2019 год. на графика за работа на централите за 27.06.2019 год.
Твърди, че въвеждането в изпълнение на изменението
на месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири за
месец юни 2019 год.
в частта му за язовир „***” е извършено незабавно от „НЕК”
ЕАД на 27.06.2019 год.,
при изготвянето на графика за работа на централите за 28.06.2019 год.
и че извършената проверка също е установила, че „НЕК”
ЕАД е отреагирала незабавно на полученото известие,
като в Констативния
протокол №***/*** год.
изрично било констатирано, че към момента на проверката -
28.06.2019 год.,
ВЕЦ „***” не работи, видно и от приложение - график
за работа на ВЕЦ „***” за 28.06.2019 год.,
разпечатан от сайта на „ЕСО”
ЕАД. Твърди също, че „НЕК” ЕАД спазва
стриктно така изменения месечен график за месец юни като до края на месеца ВЕЦ „***”
не работи. Предвид изложеното, счита констатацията на актосъставителя и на
административнонаказващия орган относно наличие на нарушение, за
невярна, като отново твърди, че на
27.06.2019 год. „НЕК”
ЕАД е спазвало
стриктно действащия към момента на изготвяне на графика за този ден за ВЕЦ „***”,
месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири през
месец юни 2019 год.,
утвърден от МОСВ, съгласно който,
разрешените обеми за производство на електроенергия се използват при обем в
язовира над 267.00 млн. м3 и под 397.90 млн.м3,
като същият е бил в тази норма.
На следващо място касаторът твърди, че неправилността
на постановено решение следва и от нарушение на редица съдопроизводствени
правила от Pайонен съд – Кърджали, тъй като съдът,
постановил обжалваното решение, не е дал конкретен отговор по възраженията на „НЕК”
ЕАД относно това, че дори да прецени, че описаното деяние съставлява формално
нарушение по смисъла на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от
ЗВ, то наказващият орган е следвало да отбележи, че същото не е извършено
виновно от жалбодателя предвид гореизложените обективни обстоятелства и
нормативни изисквания към дейността на „НЕК”
ЕАД - електропроизводство
от ВЕЦ „***”, която подлежи на стриктна регламентация и регулация от независими
органи, извън жалбоподателя. Твърди, че съдът в тази
връзка не е установил непълнота на административната преписка, каквато е била
налице и не е събрал допълнителни доказателства за установяване
действителността на това твърдение, съответно и такива, от които да се направи
извод,
дали обективно е било възможно и реалистично „НЕК” ЕАД
да изпълни разпорежданията
в писмото на МОСВ. Счита, че приобщаването на такива по характер
доказателства би имало своето значение и с оглед проверка на изложените в
наказателното постановление заключения относно това, че въпреки изменението на
графика, „НЕК”
ЕАД е било длъжно да се съобрази с условията по него. Намира, че всичко това е следвало да се реализира и в контекста на обстоятелството, че към 26.06.2019 год. обемът
на язовира е бил 333.683 млн. м3, а в писмото на МОСВ се определя ниво за
работа на ВЕЦ при обем от 347.1 млн. м3, т.е. в момента на получаване на писмото, „НЕК” ЕАД вече е бил
поставен пред свършен факт и в реализирано формално нарушение, като сочи, че на същата дата - 26.06.2019 год., преди да се
получи писмото, ВЕЦ „***” е работил при наличен обем от 333.683 млн. м3, а
разрешеният за „НЕК” ЕАД обем, за да работи централата, е бил 267 млн. м3, т.е. далеч под лимита, определен в писмото на МОСВ от същия ден. Това, според
касатора, по
безспорен начин опровергава заключението на съда, че „жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение”.
На следващо място касакторът твърди, че съдът не се съобразил
и с друго негово възражение, като дори не го
обсъдил
в мотивите си, а именно – че в условие на алтернативност, в случай че съдът
констатира, че е налице нарушение на чл.53, ал.1, във вр.
с ал.4, т.2 от ЗВ, да се отчете, че от съществено
значение при извършването на преценка относно наличието на предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН е фактът, че „НЕК”
ЕАД се е съобразил изцяло
с месечния график за използване на водите от комплексните и значими язовири за
месец юни 2019 год.,
както преди неговото изменение, така и след това, което обстоятелство безспорно
се доказвало
от приложените към жалбата
доказателства. Сочи, че обективните обстоятелства и законовите
нормативи, които са възпрепятствали незабавното спиране работата на ВЕЦ „***”
на 27.06.2019 год., следвало да бъдат взети предвид като отличаващи деянието с по-малка
тежест от типичните за този вид, както и като обстоятелства, обосноваващи извод
за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Сочи също, че самото деяние
обхваща изключително кратък период от време - едва 24 часа, като през всички
останали дни от месец юни,
„НЕК”
ЕАД стриктно е спазвал действащия месечен график и от деянието не са
настъпили вредни последици нито за административния орган, нито за трети лица. Моли, също така, да бъде отчетено от настоящата
инстанция и обстоятелството, че на „НЕК”
ЕАД не е налагано наказание за извършване на нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4,
т.2 от ЗВ с влязло в сила наказателно постановление, като заявява, че поддържа
и пред АдмС
- Кърджали
искането за отмяна на НП дори само и на основанието, изтъкнато в този раздел
на жалбата. В жалбата моли, след като прецени в съвкупност всички
изложени от доводи, възражения и
доказателства, настоящата
инстанция да
отмени Решение №252 от 10.08.2020 год., постановено по АНД №486/2020
год.
по описа на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно и необосновано, поради
допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови решение по същество, с което да отмени и
издаденото от директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” НП №206 от 02.12.2019 год., а алтернативно, ако счете, че съдебното
решение не страда от съществени пороци,
водещи до неговата цялостна
отмяна, да върне делото на първоинстанционен съд за ново разглеждане, съгласно
предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като
даде указания, отговарящи за правилното прилагане на
закона.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът „Национална
електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***,
не се
представлява.
От
редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.К.К., преди съдебното
заседание са депозирани писмени бележки, в които заявява, че поддържа изцяло
депозираната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи
направените искания в касационната жалба, направени в условията на
алтернативност. В писмените бележки излага и допълнителни съображения и
доводи по същество, в подкрепа на жалбата.
Ответникът по
касация – директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/ -
град Пловдив,
редовно призован, не се
явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител
– ст.юрк.Р. П., е представено преди
съдебното заседание писмено
становище, в което заявява, че оспорва
изцяло касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна
и недоказана и да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд -
Кърджали. В писменото становище са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на атакуваното
решение и на процесното наказателно постановление.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, като счита, че е налице осъществен
състав на нарушението по чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за
водите от касатора „Национална електрическа компания” ЕАД ***. Счита също, че не следва
да бъдат възприемани изложените пространни доводи
в касационната жалба, тъй като в конкретния случай, касаторът е нарушил
посоченият график за използване на водите на язовир „***”, като е превишил
използвания воден обем в язовира. Намира, че настоящата съдебна инстанция следва да отхвърли касационната жалба и
да остави в сила обжалваното съдебно решение, като освен това, намира
същото за правилно и досежно изменения размер на административната санкция.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираните
от касатора касационни
основания са нарушение на закона и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№252 от 10.08.2020 год.,
постановено по АНД №486/2020 год.,
Кърджалийският районен съд е изменил наказателно
постановление №206 от 02.12.2019 год., издадено
от
директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/ -
град Пловдив,
с което,
на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, на основание чл.200, ал.1, т.27
и ал.4 от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция,
в размер на 5000.00/пет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от Закона за
водите/ЗВ/, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от
5000/пет хиляди/ лева, на 1500/хиляда и петстотин/ лева.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна,
че на 28.06.2019 год., свидетелката Т. К., работеща като „***”
в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, изнесено работно място -
Кърджали, извършила проверка на язовир „***”, ***, изграден на ***, над ***,
разположен в землището на ***, №** от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ,
стопанисван от „НЕК” ЕАД ***. Проверката била във връзка със спазване на
графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец
юни 2019 год., утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено Разрешително
за водовземане по ЗВ с №** от *** год., изменено с Решение №123 от 07.07.2008
год. и №90 от 23.04.2013 год., последно изменено с Решение №133 от 23.08.2018 год. на МОСВ, с титуляр - „НЕК” ЕАД
*** и по конкретно, относно изпълнението на изпратено изменение на месечния
график в частта за язовир „***”, за месец юни 2019 год., с Изх.№04-00-223 от
26.06.2019 год. на заместник министъра на околната среда и водите, с което се
разпореждало незабавно да се преустанови работата на ВЕЦ – ***, като
разрешените обеми за производство на електроенергия могат да се използват при
обем в язовира над 347.1 млн.куб.метра, а останалите условия по Разрешително №***
от *** год. и №*** от *** год. оставали непроменени. Това изменение било
изпратено и до касатора в настоящото производство - „НЕК” ЕАД ***, получено от
последния на същия ден, с Вх.№*** от *** година. На място, на язовир „***” и на
основание дневен баланс за водното ниво, завирен обем, приход, разход, загуби
на съоръжението и месечните сведения за водните количества, както и справките
на електронна поща, подавани от „НЕК” ЕАД ***, свидетелката Т. К. констатирала,
че на 27.06.2019 год., към 08:00 часа - часът на изготвяне на дневния баланс,
кота водно ниво в язовира била 312.75 млн.куб.метра, съответно, завиреният обем
в язовирното езеро при тази кота било 331.180 млн.м³ вода. Язовирният обем
на следващия ден - 28.06.2019 год., бил същият, какъвто бил и на 27.06.2019
год., в 08:00 часа, а именно 331.180 млн.м³ вода, като за периода от 08:00
часа на 27.06.2019 год. до 08:00 часа на 28.06.2019 год., завирените обеми в
язовир „***” били под минимално определения с изменението на графика от
26.09.2019 год., за месец юни 2019 год., обем от 347.1 млн.м³ вода, а дружеството-жалбодател за същия този период преработило
495.096 хил.м³ вода, за производство на електроенергия. Всичко това
свидетелката К. описала в Констативен протокол №*** от *** год. С това деяние,
дружеството-жалбодател, като титуляр по Разрешително №** от *** год., изменено
с Решение №123 от 07.07.2008 год. и №90
от 23.04.2013 год., последно изменено с Решение №133 от 23.08.2018 год. на
МОСВ, за водовземане от язовир „***”, с разрешена цел - производство на
електроенергия, не било спазило изискванията относно начина на използване на
водите на язовир „***”, №** от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ,
свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен
в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и
значими язовири през месец юни 2019 год. Предвид допуснатото нарушение,
свидетелката Т. К. съставила акт за установяване на административно нарушение
на 12.09.2019 год., в присъствието на колегата си В. С. П. и на нарушителя,
който го подписал, като вписал, че ще представи възражения в срок. На
13.09.2019 год. дружеството подало писмено възражение срещу акта, което не било
уважено, а на 02.12.2019 год. било издадено процесното наказателно
постановление, с което, на дружеството „НЕК” ЕАД ***, на основание чл.200,
ал.1, т.27 и ал.4 от Закона за водите, било наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 5000 лева, за нарушение по чл.53, ал.1, във
вр. с ал.4, т.2 от Закона за водите.
Районният съд е посочил, че тази фактическа обстановка е установил и възприел след анализ на показанията на свидетелите Т. К. и В.
П., на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и
безпристрастни, както и на писмените доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение №185 от 12.09.2019
год.; Констативен протокол №*** от *** год. и другите,
приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд
е преценил
следното:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление е наложено административно
наказание на „НЕК” ЕАД *** за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от Закона за водите и че този текст гласи,
че начинът на
използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение №1 се
определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра
на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за
водовземане, като с месечните графици се определят свободни обеми за поемане на
очакван приток. Посочил е, че санкцията за посоченото нарушение е
наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от Закона за водите, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена
санкция от 1500 до 5000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо или юридическо лице, което надвиши разрешените водни
количества от комплексните и значими язовири или не спази определения
максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона, а
според ал.4 на цитираната норма, когато се касае за повторно нарушение по ал.1
и 2, глобата или санкцията е от 1000 лева до 50000 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, решаващият
състав на районния съд е приел за безспорно обстоятелството, че жалбодателят е осъществил вмененото му
нарушение, тъй като се установило, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през
месец юни 2019 год., утвърден от МОСВ, за язовир „***” било разрешено да се
използват водите му за производство на електроенергия, при обем в язовира над
347.1 млн.м3 вода, но въпреки утвърдения график, „НЕК” ЕАД *** ползвало водата за електроенергия в периода от 08:00 часа на
27.06.2019 год. до 08:00 часа на 28.06.2019 год., като са били преработени общо
495.096 хил.куб.м.вода, при завирен обем от 331.180 млн. м3,
т.е. значително под зададения
минимален контролен обем с изменения график от 347.1 млн. м3
вода. Според районния съд, това
означавало, че дружеството, като титуляр по
разрешително за водовземане от язовир „***”, с разрешена цел - производство на
електроенергия, не е спазило изискванията относно начина на използване на
водите на язовир „***”, №** от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ,
свързан с определянето на специфични условия към титулярите на разрешителни,
определен в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в
комплексните и значими язовири през месец юни 2019 година. Съдът е приел, че така,
при правилно установена фактическа обстановка, административно-наказващият
орган е подвел деянието под правилната правна квалификация на чл.200, ал.1,
т.27, предл. първо от Закона за водите. Първоинстанционният съд е приел, че
незаконосъобразно е наложено наказание за извършено нарушение при условията на
повторност, тъй като нито били представени доказателства за този факт, нито
такива са били описани в обжалваното наказателно постановление и че поради това,
на жалбодателя е следвало да се наложи наказание по основния текст на чл.200,
ал.1, т.27 предл.І/първо/ от Закона за водите, с наказание в минимален размер,
при отчитане на всички относими обстоятелства към деянието и дееца, а именно - имуществена
санкция от 1500 лева. Поради това, районният съд е стигнал до извод, че следва
наказателното постановление да се измени досежно размера на наложеното наказание
от 5000 лева, на 1500 лева.
Районният съд, при извършената служебна проверка не е констатирал да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението е
пълно описано, с всички относими към конкретния състав признаци, посочени били
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, както и че от изложените в акта и в наказателното
постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога
е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не било налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната
му. Според районния съд, даденото описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Решаващият състав на
районния съд не е споделил довода на жалбодателя за неспазен срок по чл.52,
ал.1 от ЗАНН, тъй като не се установило това обстоятелство. Приел е също, че не
е налице в случая и маловажност при условията на чл.28 от ЗАНН, предвид липсата
на предпоставки за това, тъй като осъщественото административно деяние било
формално, на просто извършване, като за съставомерността му не било необходимо
възникването на вредни последици и че прочее, според районния съд, нарушението било
дори с по-висока от типичната за този вид обществена опасност, поради факта, че
нивото на язовира било под установеното, което имало пряка последица за
ползвателите на язовира за питейно-битово водоснабдяване на територията на
област Кърджали. С оглед на всичко изложено, първоинстанционният съд е извел и
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изменено досежно размера на наказанието, който да бъде намален
от 5000 лева, на 1500 лева. Предвид факта, че наказващият орган не е претендирал
разноски, районният съд е посочил, че не следва да се произнася в тази посока.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата
касационна инстанция, но не се споделят изводите на решаващия състав на
Кърджалийския районен съд, като настоящият съдебен състав намира, че същите не съответстват
на приложимия материален закон.
Настоящата инстанция намира за незаконосъобразен извода на
районния съд, че в настоящия случай, при съставянето на АУАН и съответно, при
издаването на процесното наказателно постановление, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така, най-напред съдът намира, че както в съставения на 12.09.2019 год. АУАН
№185, така и в издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, неправилно са посочени нарушените от наказаното дружество
материалноправни разпоредби от Закона за водите. Както в съставения АУАН, така
и в наказателното постановление, като нарушени с описаното деяние са посочени
разпоредбите на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от Закона за водите, като ал.1
на чл.53 от ЗВ регламентира, че „Начинът на използването на водите на комплексните и
значимите язовири по приложение №1 се определя в годишен и месечни режимни
графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са
неразделна част от разрешителното за водовземане.”, а ал.4, т.2 на
чл.53 от с.з. регламентира, че „С
месечните графици се определят свободни обеми за поемане на очакван приток.”.
Видно е от съдържанието на тези норми, че първата от тях регламентира как се
определя начинът на използване на водите на посочените в нея язовири и от кой
орган се издават годишните и месечни режимни графици, а втората посочва един от
показателите, които се определят с тези месечни графици. Ясно е, предвид
съдържанието и регламентацията, която дават тези норми, че те самостоятелно,
така, както е посочено в акта и в наказателнотго постановление, не могат да
бъдат нарушени от касатора „НЕК” ЕАД ***. Това съдът намира че е така, тъй като
тези норми, сами по себе си, не създават никакви задължения за дружеството,
респ. те не предписват никакви дейстия или въздържане от определени действия,
респ. бездействия за дружеството или казано по друг начин, сами по себе си те
не предписват никакво правило за поведение и не изискват спазването на
определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което и
самостоятелно те не могат да бъдат нарушени от „НЕК” ЕАД ***. По разбиране на
настоящия съдебен състав, твърдяното нарушение, така, както е описано в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е
следвало да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11
от Закона за водите, която повелява, че „Водоползвателите
- титуляри на разрешителни/какъвто безспорно е касаторът „НЕК” ЕАД ***/, имат задължение да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,
издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.”. Тази именно
разпоредба създава определени задължения за водоползвателите - титуляри на
разрешителни, издадени по реда на ЗВ, какъвто безспорно се явява и касаторът
„НЕК” ЕАД *** и тя е тази, която предписва определено правило за поведение за
тези субекти, като съответно, неизпълнението на така разписаното задължение от
тези субекти, респ. извършването на действия, които водят до неизпълнение на
условията в издаденото разрешително и на показателите, разписани в месечните
режимни графици, следва да се квалифицират като нарушение на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, във вр. със
съответната хипотеза на ал.4 от чл.53 от с.з. Това, обаче, в случая не е
направено нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление.
На следващо място, за първи път в наказателното
постановление е посочено, че процесното нарушение е извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.200, ал.4 от ЗВ/без, разбира се, да е
посочено, че е във вр. с §1, т.22 от ДР на ЗВ/ и съответно, имуществената санкция
е била наложена на основание чл.200, ал.4 от Закона за водите, за нарушение,
извършено в условията на повторност. Съгласно цитираната разпоредба на §1, т.22
от ДР на ЗВ, „повторно” е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан
за нарушение от същия вид, т.е. за да приеме, че е налице „повторност”,
административнонаказващият орган следва изрично да се мотивира, като
задължително следва да посочи съответното наказателно постановление и датата на
влизането му в сила, като е безспорно, че този едногодишен срок следва да се
брои, считано от датата, на която е влязло в сила предходното наказателно
постановление.
В противен случай не би могло да се прецени, дали в
конкретния случай процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от
наказването на жалбодателя по административен ред, дали АУАН е съставен в
условията на повторност, респ. дали наложеното административно наказание е в
условията на повторност, тъй като не би могло да се установи дали предходното
наказателно постановление е влязло в сила преди или след установяване на
нарушението, дали след съставяне на АУАН, но преди издаване на процесното НП и
т.н. В случая, в атакуваното наказателно постановление не е посочено никакво
друго наказателно постановление, което да е влязло в законна сила и с което, на
касатора „НЕК” ЕАД *** да е било наложено административно наказание за
нарушение от същия вид, а такова не е приложено по административнонаказателната
преписка, нито пък е представено в хода на съдебната фаза на производството. Поради
непосочването на предходно наказателно постановление, с което дружеството е
санкционирано за същото нарушение и датата, на която това НП е влязло в сила, то
не може да се прецени, дали АНО е трябвало да го вземе предвид само като
отегчаващо отговорността на дружеството-жалбодател обстоятелство или да приеме,
че е налице повторност по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗВ и съответно, да
квалифицира деянието като такова по чл.200, ал.4 от ЗВ, като тези установявания
е недопустимо да се извършват в съдебната фаза/както е в случая/, тъй като те
касаят не само квалификацията на нарушението, но и мотивите на АНО за
определяне на конкретния размер на имуществената санкция. Отделно от това
следва да се посочи, че такава квалификация на твърдяното нарушение, а именно
като извършено в условията на повторност, т.е. не е направена в съставения
АУАН, т.е. такова административно обвинение не е било предявено на касатора със
съставения на 12.09.2019 год. и връчен му на същата дата АУАН №185, като тази
квалификация на деянието „се появява” за първи път едва в издаденото въз основа
на този АУАН процесно наказателно постановление. Така всъщност, соченото за
нарушител лице е било лишено от възможността да се защити в извънсъдебната фаза
на производството против тази квалификация на нарушението, обуславяща и
налагането на по-висока като размер административна санкция, т.е. същият е бил
лишен от възможността, в подаденото възражение/каквото в случая е било подадено
в срок/ да изложи своите доводи и аргументи против квалифицирането на деянието
като извършено в условията на повторност и евентуално да представи и
доказателства в тази насока.
На следващо
място, макар и не от толкова съществено значение, следва да се отбележи, че в
съставения АУАН №185 от 12.09.2019 год. е отразено, че соченото за нарушител
дружество „НЕК” ЕАД ***, се представлява от И. Т. Й., съответно, възражението с
Изх.№24-67-59 от 13.09.2019 год. против този АУАН, е подадено от И. Й. –
изпълнителен директор на „НЕК” „ЕАД ***, но неясно защо, в издаденото въз
основа на този АУАН наказателно постановление №206 от 02.12.2019 год., на две
места в същото е посочено, че наказаното ЮЛ – „НЕК” ЕАД ***, се представлява от
П. А. И., за който, освен това, изрично е посочено, че е изпълнителен директор
на „НЕК” ЕАД ***. По преписката е било представено и съответно е налично в
кориците на делото на районния съд, извлечение от търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ от дата 31.01.2020 год., за наказаното търговско дружество
„НЕК” ЕАД ***, от което извлечение е видно, че изпълнителен директор и
съответно, представляващ „НЕК” ЕАД ***, е именно лицето, посочено в АУАН, т.е. И.
Т. Й.. При това положение остава загадка, какво качество по отношение на „НЕК” ЕАД
*** има лицето П. А. И. и защо това лице е вписано в процесното наказателно
постановление като изпълнителен директор и представляващ дружеството.
На следващо
място, в съставения АУАН и в процесното наказателно постановление се твърди, че
касаторът „НЕК” ЕАД *** не е спазил изискванията относно начина на използване
на водите на язовир „***”, свързан с определяне на свободни обеми за поемане на
очакван приток, като не се е съобразил и не е изпълнил изменението на месечния
график за месец юни 2019 год., в частта му за язовир „***”, направено с писмо с
Изх.№04-00-224 от 26.06.2019 год. на МОСВ, с Вх.№04-11-58 от 26.09.2019 год. на
„НЕК” ЕАД ***. В тази врзъка отново следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл.53, ал.1 от ЗВ, начинът на използването на водите на комплексните и
значимите язовири по приложение №1 се определя в годишен и месечни режимни графици,
които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна
част от разрешителното за водовземане, като съгласно регламентацията, дадена в
чл.53, ал.7 от ЗВ, министърът на околната среда и водите или оправомощено от
него длъжностно лице при възникване на непредвидими и/или изключителни
обстоятелства изменя месечния график, за което писмено уведомява
заинтересованите страни. От анализа на последната разпоредба следва, че ако
изменението на месечния график не е направено от министъра на околрната среда и
водите, а от друго длъжностно лице, то следва да е изрично оправомощено за това
от министъра. В случая, изменението на графика за месец юни 2019 год. в частта
му за язовир „***”, е направено с цитираното по-горе писмо, което обаче, е
издадено не от министъра на околната среда и водите, а от заместник министър на
околната среда и водите – К. Ж. В това писмо, с което е изменен графикът, по
никакъв начин не е посочено или указано, дали този конкретен заместник министър
е оправомощен за това, нито пък по преписката е приложен или наличен някакъв
акт, от който да е видно, че министърът на околната среда и водите е
оправомощил този конкретен заместник министър, в съответствие с разпоредбата на
чл.53, ал.7 от Закона за водите, да издава такива актове, с които да изменя утвърдените
от министъра месечни режимни графици. Това води до категорична неяснота относно
обстоятелството, дали това изменение на графика за месец юни 2019 год. в частта
му язовир „***” е направено от компетентен орган или не и съответно, дали този акт
не е нищожен, поради липса на компетентност на издателя му, а оттам – дали на
същия въобще се дължало изпълнение.
Така, като не е
отчел и съобразил горните нарушения, Кърджалийският районен съд е постановил едно
неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови друго, по
същество на спора, с което се отмени и издаденото от директора на БД „ИБР” –
Пловдив, наказателно постановление.
Отделно от
изложеното, във връзка с наведените по съществото на спора доводи и оплаквания
в касационната жалба, съдът в настоящия състав намира за нужно да отбележи
следното:
В деня на
получаване на писмото от МОСВ - 26.06.2019 год.,
с което се изменя графикът за месец
юни 2019 год.,
обемът на язовир „***” е бил малко над 331.1800
млн.м3
и към
тази
дата,
„НЕК”
ЕАД е действало
по месечен график, съгласно който, дружеството
е следвало да организира електропроизводството при обем на язовира не по-нисък
от 267 млн.м3. Към 26.06.2020 год.
касаторът „НЕК” ЕАД *** се
е съобразявал с графика,
като завиреният обем на язовир „***” е бил над
определения лимит (ниво на 26 юни – малко над 331.180 млн.м3) и
макар тази информация да е била налична и ясна за МОСВ, респ. за издалия писмото с изменението на графика заместник министър, в същия този
ден - 26.06.2020 год.,
графикът за месеца е бил променен, като е
определен разрешен за
работа на ВЕЦ „***” – за производство на ел.енергия, завирен обем над 347,1 млн.м3,
а отделно следва да се отбележи, че и на 28.06.2019 год.,
в 08:00 часа, завиреният обем
на язовир „***” също е бил 331.180 млн.м3, което обстоятелство изрично е посочено в съставения констативен протокол
и в АУАН. Така
на практика „НЕК”
ЕАД е било поставено служебно от МОСВ в невъзможност да спази
този график, защото не е било възможно язовирът да се долее с разликата между
новия лимит от 347.1
млн.м3, с
наличния обем от малко над 331.180 млн.м3,
т.е.
около 16 млн.м3 вода, по логиката на МОСВ,
касаторът „НЕК” ЕАД е следвало
да набави в 13:39 часа
или малко по-късно, на 26.06.2020 год.,
за да не бъде санкциониран за твърдяното нарушение на чл.53,
ал.1,
във вр.
с ал.4, т.2 от Закона
за водите, на основание разпоредбата на чл.200, ал.1,
т. 27, предл.І/първо/
и ал.4 от Закона за водите. Посочената норма на чл.200,
ал.1, т.27, предл.І/първо/ от Закона за водите
предвижда санкция, когато нарушителят надвиши разрешените водни количества от
комплексните и значими язовири, а ал.4 на същия текст пък
предвижда санкция за същото нарушение в условията на повторност.
Касаторът „НЕК” ЕАД ***, обаче,
е бил наказан, защото, както се сочи в AУAH и
в наказателното
постановление,
съгласно писмото на МОСВ незабавно не била
преустановена работата на ВЕЦ „***”. Санкционната норма
на чл.200,
ал.1, т.27 от Закона за водите не предвижда
санкция за незабавно неизпълнение на разпореждане за спиране на работа на ВЕЦ, а още
по-малко
пък, както бе обосновано и по-горе, са били налице
условията на ал.4 от чл.200 от Закона за водите,
т.е.
липсват каквито и да е доказателства за влязло в сила
предходно наказателно постановление за същото нарушение от
страна на „НЕК” ЕАД, като
наказващият орган и не
е ангажирал такива.
Във връзка с
изложеното в мотивите на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, че нарушението
било дори с по-висока от типичната за този вид обществена опасност, поради
факта, че нивото на язовира било под установеното, което имало пряка последица
за ползвателите на язовира за питейно-битово водоснабдяване на територията на
област Кърджали, настоящият състав, за пълнота на изложението намира за нужно да
отбележи, че за цялото население на град
Кърджали и околните населени места е общоизвестно, т.е. ноторно известен факт
е, че за питейно-битово водоснабдяване, респ. за питейно-битови нужди, от
десетилетия наред се ползва водата не от язовир „***”, а от съвсем друг язовир,
а именно – от язовир „***”, като явно този факт, обаче, е убягнал на решаващия
състав на Районен съд – Кърджали. Водата от язовир „***” се използва основно за
нуждите на ВЕЦ „***”, т.е. за производство на ел.енергия и за промишлени цели,
т.е. за нуждите на няколко предприятия на територията на град Кърджали и
околностите му.
Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия
състав намира касационната жалба на „Национална електрическа компания” ЕАД /„НЕК”
ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с изложените в нея
оплаквания и доводи за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения
водят до
извода, че атакуваното в настоящото производство решение на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно, като постановено при неправивна
презценка на съмбраните доказателства и в нарушение на материалния закон, каквото е и
едно от възведените касационни
основания,
поради което и обжалваното решение
на Районен съд – Кърджали следва с решението по
настоящото дело да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по
съществото на спора, с което процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
Деловодни разноски не са претендирани от касатора, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І /първо/, във
вр. с ал.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №252 от 10.08.2020 год., постановено по АНД
№486/2020
год.
по описа на Районен
съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №206 от 02.12.2019 год., издадено
от
директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/ -
град Пловдив,
с което,
на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, на основание чл.200, ал.1, т.27
и ал.4 от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция,
в размер на 5000.00/пет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона
за водите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.