РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Сандански, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20221250200047 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното,
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес – село ***, община
Сандански, ул.“***“ №** против Наказателно постановление № 244а -1473 от 22.06.2020г.
на директора на ОД на МВР Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2
от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
В жалбата се оспорва извършване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен защитник. Защитника поддържа жалбата. В хода на съдебните прения
представя писмено становище с което иска отмяна на НП поради маловажност на
нарушението. Излагат се доводи за незаконосъобразност на НП, предвид обстоятелството, че
наложеното наказание е наложено за нарушение на заповед, която към момента на издаване
на НП вече е била отменена и задължението за носене на маска е било премахнато. Твърди
се неяснота и противоречивост при квалифициране на деянието от АНО, което
възпрепятства санкционираното лице във възможността да разбере за какво точно е наказан.
Административно наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата от процесуален
представител – юрисконсулт. Претендира се юрискосултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2020 г., жалбоподателят Д. се движил по улица „*** в град Сандански. Около
23.45 часа Д. се намирал в района магазин „***“, когато бил спрян за проверка от служители
на МВР- свидетелите К. и Б.. Свидетелят Б. съставил АУАН бл.№ 424760 срещу Д., за това,
че на 15.04.2020г., около 23.45 , се движи на обществено място – улица „***“ в град
1
Сандански, без поставена предпазна маска. Нарушението квалифицирал като такова на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63 от ЗЗ.
Жалбоподателя подписал акта, като в графа възражения записал, че не е бил запознат със
задължението да носи маска.
На 22.06.2020 г. било издадено НП, като на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 от ЗЗ, вр. чл.
209а, ал. 1 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите К. и Б., материалите по АНП, приобщени в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения.
Същественото при производството от административно наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
След преценка на изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че
атакуваното наказателно постановление е съставено при съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не
може да се ползва с установената доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.
61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на
здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Във връзка с
пандемията от COVID-19, със заповед на МЗ Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и
доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г.,
Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед №
РД01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от
02.04.2020 г., Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г., Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм.
със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., Заповед № РД-01225/20.04.2020 г. и Заповед №
РД-01-228 от 21.04.2020 г. (отм.); ; ; , са въведени противоепидемични мерки.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
2
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв..
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 22.06.2020 г., когато вече вмененото
на жалбоподателя деяние не представлява административно нарушение. Считано от датата
на издаване на заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на МЗ това задължение за носене на маска
или друго предпазно средство на открити обществени места не е измежду въведените със
заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Налице е хипотезата
на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. За жалбоподателя е по-благоприятно установеното с
посочената последваща заповед, тъй като според нея деянието му не представлява
административно нарушение и за него не следва да се носи административно наказателна
отговорност, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че АУАН е изряден то, съдът намира, че е приложим института на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го
е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването
му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А
според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването
му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче се
касае до лице, в непосредствена близост до което не е имало никакви други хора, като се
има предвид времето и мястото, поради което и липсата на защитна маска реално не е
представлявало опасност за никого. Д. е бил на открито място и в близост до него не са се
намирали други лица. В конкретния случай от горното нарушение не са възникнали каквито
и да е вредни последици. Няма данни да са извършвал други административни нарушения,
поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Това следва да бъде
отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се третира като
такава с пониска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от
чл. 6 ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Предвид изхода от производството, претенцията на процесуалния представител за осъждане
на жалбоподателя да заплати 100 представляващи юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователна.
3
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. с ал.2 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 244а -1473 от 22.06.2020г. на директора на
ОД на МВР Благоевград, с което на А. А. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес – село ***,
община Сандански, ул.“***“ №*** е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1
ЗЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Благоевград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4