№ 1336
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110170298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от „........ ЕАД, уточнена с молба вх.№
106607/27.05.2022 г. /л.72 от делото/, с предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. П. Т., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца ....... ЕАД сумите както следва:
сумата от 283,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.......... /на две нива/, ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 63,03
лв. за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., сумата от 17,37 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 4,07 лв. за периода
от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч. гр. дело №61539/2020 г. по описа на СРС, 29 състав. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че между
стланите не са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия за
процесния имот, не е бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия по
см. на чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, като алтернативно поддържа, че имотът не е топлоснабден.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
1
Третото лице- помагач на страната на ищеца -„Т............“ ООД, не заявява
становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи, че е налице качеството
„клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника, облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия
на ответника в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна
енергия. Следва да докаже, че за ответника е възникнало задължение за плащане на
предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на
претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, както и правопогасяващите и правоизключващите си
възражения.
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК по своя характер е
положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде установено дали
съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава, че този иск има
предмет, идентичен с предмета на заповедта за изпълнение – подлежи на доказване
същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер, относно което е
издадена заповед за изпълнение. На основание чл.410 ал.2 ГПК с разпореждане от
15.01.2021 г. и 02.02.2021 г. по ч. гр. дело №61539/2020 г. по описа на СРС, 29 състав
на заявителя двукратно са дадени указания да изложи твърдения на какво основание
претендира сумите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като по-конкретно уточни дали твърди съществуването на договорно
правоотношение с длъжника или поддържа, че същият се е обогатил неоснователно с
процесните суми. В изпълнение на указанията на съда с молби от 19.01.2021 г. /л. 15 от
ч. гр. дело №61539/2020 г. по описа на СРС, 29 състав/ и от 05.02.2021 г. /л.23 от ч. гр.
дело №61539/2020 г. по описа на СРС, 29 състав/ заявителят двукратно е уточнил, че
претендира исковите суми на основание сключен договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при общи условия. С последната уточняваща молба вх.№
106607/27.05.2022 г. /л.72 от делото/ ищцовото дружество е отстранило констатираното
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като е
2
посочено, че процесните суми се претендират на договорно основание, по договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действала в релевантния период, предвижда
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ: "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съдържанието и
формулировката на цитираните разпоредби обосновават извод, че диференциацията на
потребителите на топлинна енергия на битови и на небитови е в зависимост преди
всичко от предназначението на обекта. В конкретния случай се касае за магазин, който
е предназначен за задоволяване на стопански /небитови/ нужди, с оглед на което
топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т. 3
ЗЕ - писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. От събраните по делото
доказателства не се установява между страните да е бил сключен индивидуален писмен
договор, с който да се регламентират отношенията им по повод доставката и
продажбата на топлинна енергия до топлоснабден имот с аб. № 416119 за небитови
нужди. С доклада по делото съдът е изрично е указал на ищеца, че негова е тежестта да
докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните. С оглед наведеното изрично оспорване от
ответника в отговора на исковата молба по делото да е доказано същият да е страна по
твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следваше съобразно
разпределената му с доклада на съда доказателствена тежест да установи, че между
страните в настоящото съдебно производство е съществувало действително
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за исковия период.
Горното ищецът следва да стори при условията на пълно и главно доказване по
правилата на ГПК, след като няма признание на иска, респ. отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти с доклада по делото.
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат
факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването
на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде
3
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната
не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
На фона на горното съдът намира, че по делото не се установява пълно и главно
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния имот между ищцовото дружество и
ответника. За пълнота следва да се посочи, че в случая е неприложимо визираното в
нормата на чл. 153 ЗЕ правило за възникване на договорното правоотношение по
силата на закона, тъй като съобразно вида на процесните обекти и дефинитивното им
предназначение да задоволяват небитови нужди, следва да е налице писмено
съглашение между топлофикационното дружество и потребителя на доставяната до
имотите топлинна енергия- арг. от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обуславя
невъзможността отговорността на същия да бъде ангажирана за вземанията на ищеца,
произтичащи от доставката на услуги в процесния период до процесния недвижим
имот, макар от заключението на съдебно-техническата експертиза и от писмените
доказателства по делото да се установи действителното доставяне на топлинна енергия
от „............ ЕАД на адреса на имота през процесния период.
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за
неоснователност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с него
акцесорен иск за установяване дължимостта на лихви за забава върху главните
вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях, доколкото
акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и
неоснователността на претенцията за същото, води до неоснователност на
съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда единствено за ответника. Същият не представя доказателства да е сторил
такива, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „............ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр. С................ установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
4
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. П. Т., ЕГН
**********, съдебен адрес гр.................. му дължи сумата от 283,28 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.......... /на две нива/,
ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 63,03 лева за периода от 31.12.2017
г. до 30.11.2020 г., сумата от 17,37 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна
лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение в размер на 4,07 лева за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело
№61539/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е поставено при участието на „Т............“ ООД, като трето лице-
помагач на страната на „............ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5