№ 1229
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500923 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261929 от 18.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 11444/2019 год. по описа на
СГС, I-10 състав е отхвърлен предявен от Г. М. Г. против „Юробанк България“ АД и
„Орхание 1“ ООД в несъстоятелност иск правно основание чл.440 от ГПК за липса на
ипотечно право по договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 107 от 02.03.2006 г., по
силата на което е насочено принудително изпълнение върху собствен на ищеца недвижим
имот, представляващ еднофамилно двуетажно жилище №1-А - ляво от жилищна група „Б-
2“, обозначено с пореден № 21, със застроена площ от 54,10 кв.м. и разгърната застроена
площ от 110,80 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху парцел II, пл.№34, кв.129
по подробния устройствен план на с. Рибарица, като ищеца е осъден да заплати на
ответника разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Г. М. Г. с доводи за неправилност. Оспорва изводите на
съда, че ипотечното право не е погасено в производството по несъстоятелност на длъжника
„Орхание 1“ ООД, като твърди, че вземането за законна лихва върху обезпеченото такова е
извън обхвана на процесната ипотека и не може да послужи като основание за отказ от
заличаване на ипотеката. На следващо място твърди, че банката е имала договорно
задължение да заличи ипотеката, което не е сторила. Моли съда да отмени решението и
вместо него да постанови друго, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноските по делото.
1
Въззиваемия „Юробанк България“ АД оспорва наведените по жалбата доводи, като
неоснователни и моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен от Г. М. Г. против „Юробанк България“ АД,
правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД и „Орхание 1“ ООД - в несъстоятелност,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 от ГПК за липса на ипотечно
право, по силата на което е насочено принудително изпълнение върху собствен на ищеца
недвижим имот, представляващ еднофамилно двуетажно жилище №1-А - ляво от жилище
група „Б-2“, обозначено с пореден № 21, със застроена площ от 54,10 кв.м. и разгърната
застроена площ от 110,80 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху парцел II, пл.
№34, кв.129 по подробния устройствен план на с. Рибарица, като се твърди, че по
отношение на имота е вписана договорна ипотека в полза на Банката за обезпечение на
задължения на „Орхание 1“ ООД – в несъстоятелност, по договор за инвестиционен кредит
№ 273/2005 г. и анекси към него. Твърди, че всички задължения по този договор са погасени
в рамките на производството по несъстоятелност на длъжника, а в тежест на банката е
налице задължение да заличи процесната ипотека, произтичащо от издадено от банката
удостоверение и от обичайните банкови практики в този случай. Моли съда да приеме, че
ипотечното право не съществува поради погасяване на задълженията, които обезпечава и
поради договорно задължение на банката да заличи ипотеката.
Ответникът „Орхание 1“ ООД – в несъстоятелност не оспорва иска, като твърди, че всички
вземания на банката по договор за инвестиционен кредит №273/2005 г. в общ размер от
318 081.79 лева са погасени в хода на производството по несъстоятелност въз основа на
влязло в сила на 17.02.2017 г. определение на съда по несъстоятелността, с което е одобрена
частична сметка за разпределение на средства, с която се удовлетворяват 100% от
задълженията по договора.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете, като твърди, че от изготвянето от
синдика на частичната сметка за разпределение на средства за удовлетворяване на
вземанията на 07.11.2014 г. до влизане в сила на определението на съда, с което сметката се
одобрява - 17.02.2017 г. и фактическото плащане по нея, върху главницата се е натрупала
законна лихва за забава в размер на 51 185.83 лева, която не е погасена към момента.
Оспорва също така да е съществувало договорно задължение в тежест на банката да заличи
процесната ипотека. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на
въззивен контрол, свеждащ се твърденията на ищеца, че ипотечното право върху собствения
му имот не съществува на две основания: 1/ поради погасяване изцяло на всички вземания,
които обезпечава и 2/ поради съществуващо договорно задължение у ответника да заличи
ипотеката, съдът намира следното:
2
От приетите пред първоинстанционния съд, неоспорени от страните доказателства и от
вписванията в Търговския регистър се установява, че е открито производство по
несъстоятелност на ответника „Орхание 1“ ООД с решение № 91 от 26.06.2012 г. по т.д. №
273/2011 на Софийски окръжен съд, като с решение № 50 от 29.03.2013 г. дружеството е
обявено в несъстоятелност. На 11.09.2012 г. е обявен списъкът с приети вземания, като
процесните вземания, за които е издаден изпълнителния лист от 21.10.2011 г. са включени в
него под №17. След започване на осребряването на имуществото на несъстоятелния
търговец е изготвена частична сметка за разпределение на средства, с която е предвидено
удовлетворяване на вземанията по договор за инвестиционен кредит № 273/2005 г. в общ
размер от 318 081.79 лева, което представлява пълно удовлетворяване. Сметката за
разпределение е одобрена от СОС с влязло в сила определение №463 от 04.08.2015 г. по т.д.
№273/2011 г., като с платежно нареждане от 13.03.2017 г. сумата от 318 081.79 лева е
преведена на кредитора Банка Пиреос България“ АД.
Съгласно чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания
се погасяват. Установи се от списъка с приетите вземания, обявен в ТР на 11.09.2012 г., че
законната лихва върху главницата по договор за инвестиционен кредит №273/2005 г. за
периода от 07.08.2011 г. до окончателното плащане е предявено и прието вземане /същото е
вписано на последния ред от вземанията на този кредитор под №17/. Поради това следва да
се приеме, че вземането за законната лихва върху главницата от 201 951.32 лева за периода
от датата на изготвяне на сметката за разпределение /07.11.2014 г./ до окончателното
плащане, което е извършено на 13.03.2017 г., е възникнало. Същото не е погасено, тъй като
предвиденото в сметката за разпределение отразява актуалния размер към момента на
съставяне на сметката, а допълнително начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва не е основание за изменение на сметката, а следва да бъде съобразено при
изготвяне на следващи сметки за разпределение. Изводът, че вземането за законна лихва не
е погасено, се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
след извършена проверка на счетоводството на ответника е установила, че общият размер на
законната лихва върху главницата по договора за кредит №273 за периода от 20.10.2011 г. до
13.03.2017 г. е 111 188.49 лева. От нея със сумата, получена от сметка за разпределение № 1,
е погасена законна лихва в размер на 60 003.69 лева, като дължимият остатък за погасяване е
в размер на 51 184.80 лева. Към момента на изготвяне на експертизата сумата не е погасена.
Доколкото процесната ипотеката, учредена с нотариален акт № 107 от 02.03.2006 г.,
обезпечава задълженията по същия този договор за кредит с № 273 и е налице непогасено
вземане по този договор, то не са налице предпоставките на чл.150, ал.1 ЗЗД за погасяване
на ипотеката.
Неоснователно и е другото възражение на въззивника, свързано с договорно задължение за
ответната банка да заличи процесната ипотека. В тази връзка по делото се установи, че по
силата на Анекс № АО1-237/2006 г. към договора за инвестиционен кредит № 273/2005 г., в
чл.5.1 кредитополучателят „Орхание 1“ ООД е поел задължение да погасява главницата в
размер на левовата равностойност на минимум 210 евро за кв.м., но не по-малко от
3
равностойността на 23100 евро за жилищна сграда, а съгласно чл.5.2, банката се е задължила
да предоставя нотариално заверено съгласие за частично заличаване на ипотеката върху
продадената жилищна сграда след погасяване на сумите за нея съгласно чл.5.1, т.е. за да
възникне за банката задължение да предостави нотариално заверено съгласие за частично
заличаване на ипотеката върху процесния имот, следва да е погасена част от главницата по
договора за кредит №273/2005 г., съответстваща на имота, но не по-малко от 23100 евро.
Установи се по делото от приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводната
експертиза, че на Н. Н. е отпуснат кредит /2318/R/2006-27.09.2006 г./, в размер на 88 000
евро, като усвояването е извършено на 29.09.2006 г., а на същата дата част от сумата, в
размер на 60 000 евро, е преведена по сметка на „Орхание 1“ ООД в същата банка. С
постъпилите по сметката средства в размер на 60 000 евро са извършени погасявания на
задължения на дружеството към банката, възникнали във връзка с предоставени кредити по
договори № 408/2003 и № 409/2003. Въз основа на това съдът достига до извода, че не са
настъпили предпоставките на чл.5.2 от посочения Анекс № АО1-237/2006 г. даващи
основание на банката да предостави нотариално заверено съгласие за частично заличаване
на ипотеката върху процесния имот, доколкото не са изпълнени условията на чл.5.1, а
именно – не е погасена главница по договора за кредит №273/2005 г. в размер на левовата
равностойност на минимум 210 евро за кв.м., но не по-малко от равностойността на 23 100
евро за жилищна сграда, тъй като са погасени задължения по предходни кредити на
длъжника. Поради това в тежест на банката не е възникнало задължение да заличи
процесната ипотека и по силата на договора, сключен с „Орхание 1“ ООД.
На следващо място, от удостоверение №129 от 10.09.2007 г., издадено от банката се
установява, че последната поема задължение да заличи ипотеката върху еднофамилно
двуетажно жилище № 1-А – ляво от жилище група „Б-2“, обозначено с пореден №21, при
окончателно погасяване на задълженията по договор за кредит № 2318/R/2006, сключен от
Н. Н.. Макар да не е посочено коя от ипотеките върху имота подлежи на заличаване,
доколкото към този момент за имота има 4 вписани ипотеки, следва да се приеме, че банката
е поела задължение да заличи договорна ипотека под № 21, дело № 189/02.03.2006 г.,
доколкото с нея са обезпечени задълженията на Н. към банката. Поради това съдът приема,
че и от удостоверение №129 от 10.09.2007 г. не произтича договорно задължение за
ответната банка да заличи ипотеката, учредена с нотариален акт № 107 от 02.03.2006 година.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261929 от 18.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 11444/2019
год. по описа на СГС, I-10 състав.
ОСЪЖДА Г. М. Г. да заплати на „Юробанк България“ АД юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5