Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 8608 по описа за 2018г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“ срещу
АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И К./АППК/, за присъждане на сумите: 6712.00 щатски долара,
5747.00 британски лири, 80.00евро и 8640.00лв. – главници, ведно със законната
лихва върху тях считано от датата на предявяване на иска до окончателното им
изплащане, представляващи възнаграждение за успех при определени обстоятелства
уговорено в Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално
представителство сключен между АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“ като изпълнител и
АППК като възложител, във връзка с иск за отмяна на арбитражно решение,
постановено по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, както и
сумите: 1810.00щатски долара, 1524.00 британски лири, 21.00 евро и 2634.00лв. –
мораторна лихва върху главниците считано за три години преди предявяване на
иска.
В исковата молба и последвалите уточнения АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“
твърди, че след проведен конкурс между него като изпълнител и АППК като
възложител е сключен Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално
представителство във връзка с иск за отмяна на арбитражно решение, постановено
по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, в чл. 3.3.-3.5. от който е предвидено
твърдо възнаграждение и възнаграждение за успех при определени обстоятелства.
Твърди, че е изправна страна по договора и са настъпили предвидените в него
предпоставки за изплащане на уговореното възнаграждение за успех, но въпреки
отправените покани ответникът не изплатил последното.
Излага, че по искове предявени от АППК срещу „В.В.Х.“ ГмбХ, „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ /срямо който ответник впоследствие делото е
прекратено/ и „Н.Т.Б.“ ООД, е образувано МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, което е приключило с постановени две решения: Частично
арбитражно решение по юрисдикция от 07.10.2010г. по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, с което е прието, че „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ не може да е страна по делото и с оглед
прекратяване на производството спрямо него АППК е осъдена да заплати на „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ разноски по делото в размер на 521225.09 щатски
долара плюс лихва върху тази сума в размер на 1% годишно от датата на
рашението; Окончателно арбитражно решение по същество от 09.05.2012г. по МАД №
16382/GZ на МАС при МТП, с което исковете на АППК за 60АППК225814лв. са отхвърлени
и с оглед изхода на делото АППК е осъдена да заплати на ответниците по
делото „В.В.Х.“ ГмбХ и „Н.Т.Б.“ ООД
разноски по делото в различни валути, както следва: 75000.00 щатски долара;
574778.37 британски лири; 8010.00 евро; 75000.00 щатски долара; 864000.00лв.
С цел отмяна на арбитражното решение МАД № 16382/GZ на МАС при МТП и след проведен конкурс между АППК и ищеца бил сключен
процесният Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално
представителство.
В изпълнение на договора за процесуално представителство ищцовото дружество
завело иск пред ВКС, по който е образувано т.д. № 698/2012г. на ВКС, за отмяна
на арбитражното решение. В хода на изпълнение на договора и докато делото пред
ВКС е висящо, започнали преговори между АППК и ответниците по иска за отмяна на
арбитражното решение за постигане на спогодба, с която наред с друго се цели да
се уредят и отношенията по Делото за отмяна на арбитражното решение образувано
пред ВКС.
Със спогодбата се предлага да бъдат уредени окончателно спорните отношения
между „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“, „В.В.Х.“ ГмбХ и „Н.Т.Б.“ ООД от една страна и РБългария от друга,
надлежно представлявана от АППК, във връзка с четири международни арбитражни
дела, включително МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, както
във връзка с т.д. № 698/2012г. на ВКС, със страни АППК – ищец и „В.В.Х.“ ГмбХ и
„Н.Т.Б.“ ООД – ответници. Като приложение към спогодбата е образец на молба за
отказ от иска по Делото за отмяна. Отделно от това между АППК и „Вива Телком
България“ ЕАД, мажоритарен акционер в капитала на „БТК“ ЕАД се провеждат
преговори за уреждане на претенциите на РБългария във връзка със
следприватизационните задължения по Договор за приватизационна продажба на 65%
от капитала на „БТК“ ЕАД, с които ищецът е запознат, т.к. е бил ангажиран от
АППК да дава становища по разменяните предложения.
На 06.06.2013г. АППК депозирала по т.д. № 698/2012г. на ВКС молба за отказ
от иска, поради постигната спогодба, с която се уреждат и въпросите по
арбитражното решение, чиято отмяна е била предмет на разглеждане по делото. С
Определение № 171/10.06.2013г. на ВКС, връчено на ищцовото дружество на
01.07.2013г., т.д. № 698/2012г. на ВКС е прекратено поради отказ от иска.
Твърди, че в резултат на постигнатата извънсъдебна спогодба с „В.В.Х.“
ГмбХ и „Н.Т.Б.“ ООД - ответници по т.д.
№ 698/2012г. на ВКС, последните не са търсили, а АППК не е платила сумите за
разноски, за които е била осъдена с Частично арбитражно решение по юрисдикция
от 07.10.2010г. и Окончателно арбитражно решение по същество от 09.05.2012г. по
МАД № 16382/GZ на МАС при МТП.
Твърди, че след проведена среща ищцовото дружество поканило с писмо от
20.09.2013г., 11.12.2013г. и 30.03.2018г. АППК да уредят финансовите си
взаимоотношения по Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално
представителство във връзка с дължимото възнаграждение за успех, в размер на
сумите предмет на претенцията в настоящото производство, но такова не им било
заплатено.
Твърди, че делото за отмяна е елемент от взаимоотношенията между АППК и
купувачите по Договора за приватизационна продажба на 65% от капитала на „БТК“
ЕАД, което е от съществена важност и е допринесло значително за сключване на
спогодбата, като докато делото е висящо щели са да останат в сила учредените
обезпечения наложени върху имуществото на БТК. Със спогодбата насрещните страни
са поели ангажимент за изплащане на сумите присъдени с арбитражното решение в
полза на държавата, обвързано с прекратяване на делото за отмяна.
Твърди, че в резултат на сключената
спогодба и вследствие действията по отмяна извършени от ищцовото дружествто за
АППК е налице благоприятен резултат, изразяващ се в това, че по силата на
спогодата ответниците по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, в чиято
полза са били присъдени разноски по арбитражното дело няма да ги претендират от
АППК, който резултат би бил налице ако арбитражното решение би било отменено в
производството по т.д. № 698/2012г. на ВКС за отмяна, по което АППК е била
представлявана от ищцовото дружество и в който случай се дължи възнаграждение
за успех на основание чл. 3.3. и 3.4. от Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане
на процесуално представителство. Затова считат, че в полза на ищцовото
дружество се дължи възраграждение за успех, определено по правилата на чл. 3.3.
и 3.4. от договора в размер на 1% върху сумата на присъдените в полза на
ответниците разноски, съгласно арбитражно решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, респ. съгласно постановените две решения – частично и
окончателно.
Ответникът АППК не оспорва, че с цел отмяна на арбитражното решение МАД № 16382/GZ на МАС при МТП и след проведен конкурс между АППК и ищеца е сключен
процесният Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално
представителство, в изпълнение на който ищцовото дружество завело иск пред ВКС,
по който е образувано т.д. № 698/2012г. на ВКС, за отмяна на арбитражното
решение. Не оспорва и, че в хода на изпълнение на договора и докато делото пред
ВКС е висящо, започнали преговори между АППК и ответниците по иска за отмяна на
арбитражното решение за постигане на спогодба, с която наред с друго се цели да
се уредят и отношенията по Делото за отмяна на арбитражното решение образувано
пред ВКС.
Възразява, че искът с правно основание чл. 79 ЗЗД е погасен по давност,
считано от 31.05.2018г., т.к. задължението за заплащане на възнаграждение става
изискуемо от датата на сключване на извънсъдебната спогодба – сключена на
31.05.2013г., но не по късно от 10 работни дни от сключването и, съгласно
разпоредбата на чл. 3.4., вр. с чл. 3.3. от договора. Възразява, че ищцовото
дружество не е отправяло до АППК искане за плащане на възнаграждение за успех в
претендираните размери. Отправило до АППК писмо с вх. № 48-00-218/20.09.2013г.,
с искане за плащане на възнаграждение за успех, включително в размер на 1% от
сумата на разноските, които няма да бъдат търсени от ответниците по делото за
отмяна.
В евентуалност възразява, че не дължи възнаграждение за успех в търсеният
размер от 5212 щатски долара, т.к. предмет на искането за отмяна, за процесуално
представителство по който е упълномощен ищеца, е само отмяна на окончателното
решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП и ищецът
може да търси възнаграждение за успех само по отношение сумата на присъдените в
полза на ответниците разноски, съгласно арбитражното решение, за отмяна на
което страните са се споразумели. „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ не е конституиран като страна по делото и отмяна на
частичното решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП не е
предмет на искането за отмяна.
Възразява, че възнаграждение не се дължи, т.к. АППК не е водила преговори и
сключила спогодба, по повод която се претендира присъждане на такова. Преговори
са водени от Министерство на финансите от една страна и „Вива Телеком България“
ЕАД, „Н.Т.Б.“ ООД и А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ от друга, като пълномощника на българската държава при сключването и
подписването и е „А.К.С.от „У.Е.К.“ ЛЛП, Вашингтон. Затова и АППК не съхранява
оригинал на спогодбата.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в евентуалност уважени в
редуциран размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на спора очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и прави следните
правни изводи:
Безспорно е и въз основа събраните доказателства съдът приема, че по искове
предявени от АППК срещу „В.В.Х.“ ГмбХ, „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ /срямо който ответник впоследствие делото е
прекратено/ и „Н.Т.Б.“ ООД, е образувано МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, което е приключило с постановени две решения: Частично
арбитражно решение по юрисдикция от 07.10.2010г. по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, с което е прието, че „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ не може да е страна по делото и с оглед
прекратяване на производството спрямо него АППК е осъдена да заплати на „А.С.Е.И.Ю.II Л.П.“ разноски по делото в размер на 521225.09 щатски
долара плюс лихва върху тази сума в размер на 1% годишно от датата на
рашението; Окончателно арбитражно решение по същество от 09.05.2012г. по МАД №
16382/GZ на МАС при МТП, с което исковете на АППК за 60АППК225814лв. са отхвърлени
и с оглед изхода на делото АППК е осъдена да заплати на ответниците по
делото „В.В.Х.“ ГмбХ и „Н.Т.Б.“ ООД
разноски по делото в различни валути, както следва: 75000.00 щатски долара;
574778.37 британски лири; 8010.00 евро; 75000.00 щатски долара; 864000.00лв.
С цел отмяна на арбитражното решение МАД № 16382/GZ на МАС при МТП и след проведен конкурс между АППК и ищеца е сключен
процесният Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално представителство,
в изпълнение на който ищцовото дружество завело иск пред ВКС, по който е
образувано т.д. № 698/2012г. на ВКС, за отмяна на арбитражното решение.
Видно от чл. 3.4., който препраща към чл. 3.3. от Договор № 21/02.08.2012г.
за възлагане на процесуално представителство, в случай на сключване на
извънсъдебна спогодба или съдебна спогодба и в резултат на постигнатата
спогодба бъде постигна ефекта по чл. 3.3. от договора, ищцовото Адвокатско
дружество има право на възнаграждение посочено в него. Следователно в договора
са предвидени две хипотези за изплащане на възнаграждение за успех съгласно чл.
3.3. и чл. 3.4. - при постановяване на съдебно решение за уважаване на иска за
отмяна на арбитражно решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП и при сключване на спогодба, при която се постига ефект на
чл. 3.3. Препращането в чл. 3.4. към чл. 3.3. се отнася единствено до размера
на възнаграждението, който е определен като 1% върху сумата на присъдените с
арбитражното решение разноски, при наличието на ефект от спогодбата,
еквивалентен на уважаване на иска за отмяна на арбитражното решение. Срок за
дължимост на възнаграждението за успех – 10-дневен от постановяване на
съдебното решение, е предвиден само в хипотезата на чл. 3.3. от договора.
Безспорно е и въз основа събраните доказателства съдът приема за установено
и, че в хода на изпълнение на договора и докато т.д. № 698/2012г. на ВКС е
висящо, са започнали преговори между АППК и ответниците по иска за отмяна на
арбитражното решение за постигане на спогодба, с която наред с друго се цели да
се уредят и отношенията по Делото за отмяна на арбитражното решение образувано
пред ВКС.
По делото не се установява ищцовото дружество да е било уведомено от АППК
за сключената извънсъдебна спогодба и нейното съдържание. Следователно и въз
основа разпоредбите на чл. 3.3. и чл. 3.4. от договора съдът приема, че
задължението по чл. 3.4. по договора няма определен срок за изпълнение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана, на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Дори да
се приеме, че преди предявяване на иска липсват отправени покани за изпълнение
от страна на ищцовото дружество към АППК, то исковата молба има роля на такава.
Следователно вземането за възнаграждение за успех не е погасено по давност.
От друга страна дори да се приеме, че вземането за възнаграждение за успех
по чл. 3.4. от договора е платимо в 10-дневен срок от сключване на извъсъдебна
спогодба, то целеното със спогодбата действие, а именно: прекратяване на т.д. №
698/2012г. на ВКС с влизане в сила на определението за прекратяване по делото,
постановено по повод извършеният отказ от иска от страна на АППК, е настъпило
на 18.07.2013г., когато е влязло в сила Определение № 171/10.06.2013г. за
прекратяване, което е видно от приложените писмени доказателства. Исковата
молба в настоящото производство е предявена на 27.06.2018г. Следователно е
предявена в 5-годишният давностен срок.
Безспорно е и от доказателствата се установява, че присъдените в полза на
ответника по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП разноски
не са били заплатени от АППК, както и, че същите разноски не са търсени от
ответниците по т.д. № 698/2012г. на ВКС, прекратено по силата на постигнатата
процесна извънсъдебна спогодба, а АППК не ги е заплащала.
Въз основа събраните доказателства съдът приема, че със сключване на извъсъдебната
спогодба е настъпил ефект, еквивалентен на уважаване на иска за отмяна на
арбитражното решение. Налице е благоприятен резултат за АППК, изразяващ се в
това, че по силата на спогодбата ответниците по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, в чиято полза са били присъдени разноски по арбитражното
дело няма да ги претендират пред АППК. Следователно ищцовото дружество в
качеството на процесуален представител на ответника има право на възнаграждение
за успех на основание чл. 3.3. и чл. 3.4. от договора, в размер на 1% върху
сумата на присъдените в полза на ответниците разноски съгласно арбитражно
решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП.
За неоснователно съдът намира възражението, че възнаграждение за успех не
се дължи по постановеното частично решение по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП. Това е така, т.к. производството по арбитражното дело се е развило в две фази, които
приключват съответно с частично и с окончателно решение, и следва да се приеме,
че решението по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП
инкорпорира в себе си двете.
Неоснователно е и възражението за недължимост на възнаграждението за успех,
т.к. АППК не е водила преговори и сключила спогодба. Видно от началната част на
спогодбата и положените на последната страница подписи, същата е подписана за РБългария
от АППК - изп.директор.
Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Въз основа него приема, че размерът на сумата от 1% от разноските
присъдени в полза на ответниците с решението по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП в съответните валути е както следва: 6712.00 щатски долара,
5747.00 британски лири, 80.00евро и 8640.00лв. – главници. Приема и, че
законната лихва върху сумите, представляващи 1% от разноските възлиза, за
период от три години преди подаване на исковата молба или от 26.07.2015г. до
27.06.2018г., е както следва: 2044.55щатски долара, 1750.77 британски лири,
24.39 евро и 2631.73лв. – мораторна лихва върху главниците считано за три години
преди предявяване на иска.
Поради изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание. Следва да
бъде уважен по отношение главниците в претендираният и установен със
заключението по ССчЕ размер от 6712.00 щатски долара, 5747.00 британски лири,
80.00евро и 8640.00лв., ведно със законната лихва върху тях считано от датата
на предявяване на иска до окончателното им изплащане. По отношение лихвата за
забава исковете следва да бъдат уважени в претендираният размер, т.к. същият е
макар различен, по нисък от този установен от вещото лице, или за сумите:
1810.00щатски долара, 1524.00 британски лири, 21.00 евро и 2634.00лв., считано
за три години преди предявяване на иска.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството съдебни разноски, които са в претендиран размер от
3675.27лв., от които държавна такса в размер на 1675.27лв., депозит за вещи
лица в размер на 500.00лв. и възнаграждение за защита от един адвокат в размер
на 1500.00лв. Съдът, предвид възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна и като съобрази фактическата и правна
сложнос тна спора и извършените процесуални действия по делото намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение е адекватно. Затова в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в претендираният размер от 3675.27лв., от които
държавна такса в размер на 1675.27лв., депозит за вещи лица в размер на
500.00лв. и възнаграждение за защита от един адвокат в размер на 1500.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И КОНТРОЛ, гр.София, ул. „******, представлявана от
изп.директор П. С. А., ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“, Булстат № ******,
рег. по ф.д. № 805/2008г. на СГС, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „******, представлявано от адв.
Д-р И. Д., сумите: 6712.00 /шест хиляди седемстотин и дванадесет/щатски долара,
5747.00 /пет хиляди седемстотин четирдесет и седем/британски лири, 80.00
/осемдесет/евро и 8640.00 /осем хиляди шестотин и четирдесет/лв. – главници,
представляващи възнаграждение за успех при определени обстоятелства уговорено в
Договор № 21/02.08.2012г. за възлагане на процесуално представителство сключен
между АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“ като изпълнител и АППК като възложител, във
връзка с иск за отмяна на арбитражно решение, постановено по МАД № 16382/GZ на МАС при МТП, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на
предявяване на иска – 27.06.2015г. до окончателното им изплащане, както и
сумите: 1810.00 /хиляда осемстотин и десет/щатски долара, 1524.00 /хиляда
петстотин двадесет и четири/британски лири, 21.00 /двадесет и едно/евро и
2634.00 /две хиляди шестотин тридесет и четири/лв. – мораторна лихва върху
главниците считано за три години преди предявяване на иска или от 26.07.2015г.
до 27.06.2018г., на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА П.П.И КОНТРОЛ, гр.София, ул. „******, представлявана от
изп.директор П.С. А., ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „С.И Д.“, Булстат № ******,
рег. по ф.д. № 805/2008г. на СГС, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. „******, представлявано от адв. Д-р И. Д.,
сумата 3675.27 /три хиляди шестотин седемдесет и пет, 0.27/лв., от които
държавна такса в размер на 1675.27 /хиляда шестотин седемдесет и пет, 0.27/лв.,
депозит за вещи лица в размер на 500.00 /петстотин/лв. и възнаграждение за
защита от един адвокат в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: