№…………./01.10.2019
г.
гр.
София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 1621 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.
№ 20190813152648 срещу отказ № 20190531184625-2/07.08.2019г. на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари (ЗМИП)
по партидата на З. „С.“ АД, ЕИК********.
Жалбоподателят счита отказа
за незаконосъобразен, тъй като в акционерната си структура дружеството няма
действителни собственици физически лица, които да отговарят на изискванията на
§2, ал.1 от ДР на ЗМИП, поради което е обективно невъзможно в електронното
заявление Б7 да се посочат действителните собственици. Отделно от това се
счита, че разкриването на действителните собственици не изисква разкриване на
конкретни идентификационни данни на дружествата акционери, в това число и тези
на законните представители на З. „С.“ АД, в качеството им на висши ръководни
служители , изискуемо единствено в хипотезата на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП. Така с
факта на позоваване от страна на дружеството на изключението, изискванията на
закона се считат за спазени.
Съдът като се запозна с
материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР),
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от
лице разполагащо с интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество
съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Производството пред
Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по електронно
заявление Б7, подадено от С.А.и С.Ф., в качеството им на членове на съвета на
директорите на З. „С.“ АД за вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП. В Заявлението не са посочени
действителните собственици. Такива не са посочени и в декларацията по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, а само, че няма физическо лице, което пряко или косвено да
притежава най-малко 25 на сто от капитала на дружеството съгласно § 2, ал.1,
т.1 от ДР на ЗМИП.
С обжалвания отказ ДЛР
приема, че в подаденото заявление по образец Б7 няма въведена информация и не
се съдържат никакви заявени за вписване обстоятелства или обстоятелства,
заявени за заличаване. В представената декларация по чл. 64, ал. 4 ЗМИП,
липсват обстоятелства относно действителния собственик, лице за контакт или
юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко/непряко се
упражнява контрол, които подлежат на вписване.
Според жалбоподателят,
такива данни не следва да посочва, тъй като в акционерната си структура
дружеството няма действителни собственици физически лица, които да отговарят на
изискванията на §2, ал.1 от ДР на ЗМИП, поради което приложение следва да
намери разпоредбата на §2, ал.5 от ДР на ЗМИП и за такива да се приемат физическите
лица, които изпълняват длъжността на висши ръководни служители, за които има
вписани данни в Търговския регистър.
Регистърното производство е
диспозитивно. Длъжностното лице по регистрация се произнася по заявените за
вписване, обявяване или заличаване обстоятелства. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5
от ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да даде указания към заявителя само в
случаите, в които проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установила, че към
заявлението не са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт /чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ/. В останалите
случаи, в които не е налице някое от изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
длъжностното лице следва да постанови отказ съгласно изричния текст на чл. 24,
ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая макар да са представени
всички документи съобразно изискванията на закона, в това число и декларацията
по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, заявлението не
е редовно, тъй като не съдържа обстоятелства заявени за вписване, обявяване или
заличаване. Това е достатъчно основание за постановяване на обжалвания отказ.
Отделен е въпросът и че от самата декларация не могат да бъдат установени
действителните собственици – физически лица, което обаче /съобразно изричната
норма на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ/ не обуславя задължение за длъжностното лице
да даде указания към заявителя.
С оглед изложеното жалбата
следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. № 20190813152648 срещу отказ № 20190531184625-2/07.08.2019г. на Агенцията
по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари по
партидата на З. „С.“ АД, ЕИК********.
Решението може да се
обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: