Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ, втори касационен състав в
публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното
от съдия Вълков к.а.н.д. № 62/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по две
касационни жалби срещу Решение № 39/14.03.2022 г. на Ловешкия районен съд,
постановено по НАХД № 619/2021 г. Едната е от ТД на НАП Велико Търново и с нея
се обжалва решението в частта за разноските с искане да се измени решението
като неправилно в частта за разноските и да бъде присъдено съразмерно
възнаграждение или да се присъди възнаграждение изцяло за НАП.
Другата жалба е от Д.Б.Т.
*** чрез пълномощник, с която по изложени доводи за неправилност и
незаконосъбразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна , както и
отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
направените разноски.
ТД на НАП Велико
Търново – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил
е писмено становище, с което поддържа
изложеното в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски и за
касационната инстанция.
Д.Б.Т. – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е
писмена молба чрез пълномощник, с която поддържа касационната си жалба и
оспорва насрещната жалба в частта за разноските. Представя писмена защита по
същество на правния спор.
Представителят на
Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение, в което посочва, че има
основания да се приложи чл. 28 от ЗАНН. По отношение на жалбата на ТД на НАП
относно разноските счита, че тя е неоснователна.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира подадените две касационни жалби за процесуално допустими като подадена
от надлежно легитимирани страни в
законоустановения срок.
Ловешкия районен съд (ЛРС) с Решение №
39/14.03.2022 г. постановено по НАХД №
619/2021 г. е изменил наказателно постановление (НП) № 569911-F580495/21.01.2021 г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на Д.Б.Т. *** на основание чл. 53
във вр. с чл. 27/чл. 83/ и чл. 3, ал.2 от ЗАНН, и чл. 185, ал.3 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание глоба в размер
на 150 лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, като е намалил размера на
санкцията от 150 на 100 лв.
С Решението е оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ТД на НАП за присъждане на направените по делото
разноски и е осъдена ТД на НАП Велико Търново да заплати на Т. сумата от 300
лв. разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на
23.11.2020 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу Д.Т. за това, че при извършена проверка в 13:50
часа на 07.11.2020 г. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС –
автомивка, находяща се в гр. Ловеч, „Северна индустриална зона“ № 12,
стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК *** е установено, че не за всяка
извършена покупка, заплатена в брой, лицето Д.Б. – работник в обекта издава
фискална касова бележка от фискалното устройство. При извършена покупка от
проверяващия екип на 1 бр. ароматизатор за автомобил „Ванилия “ с единична цена
от 1 лев и 1 бр. ароматизатор за автомобил „Океанска вода “ с единична цена от
1.50 лв., обща стойност на покупката 2.50 лв., заплатени в брой в 13:42 часа от
Д.Д.– Старши инспектор по приходите с банкнота от 5 лв., лицето извършило
продажбата Д.Т. – работник в обекта, приело плащането в брой, върнало ресто, но
не издало касова бележка от наличното в обекта работещо, технически изправно и регистрирано в НАП
фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол
за извършена проверка. Съставен е АУАН, който е връчен на представляващия
дружеството на 23.11.2020 г. В него не са вписани възражения. Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
От правна страна Районният съд е приел, че АУАН и НП
са съставени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Съдържат всички
необходими за тяхната редовност реквизити.Извършеното нарушение е описано
подробно. Жалбоподателят Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визиран в чл. 185, ал.3 от ЗДДС. Прието е, че не са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са изложени мотиви, че извършеното нарушение
не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи, административното нарушение се смята за извършено с факта на неиздаване
на фискалния бон и не зависи от размера на сумата. Дори продажбата в минимален
размер, за която не е издаден фискален бон не може да се квалифицира като
маловажен случай.
За да измени обжалваното НП, ЛРС е приел, че
административно-наказващият орган (АНО) не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, а
жалбоподателят до момента не е наказван за допуснати нарушения на данъчното
законодателство. Прието е, че размера на наложената глоба от 150 лв. следва да
бъде намален до минимума, определен в закона – 100 лв.
При този изход
на производството решаващият съд е приел, че следва да бъде оставено без
уважение искането на процесуалния представител на ТД на НАП за присъждане на
направените разноски. Мотивите за това са, че въпреки, че съдът не е отменил, а
е изменил НП в частта относно размера на наложената глоба, то с оглед
обстоятелството, че именно неправилно определеното от АНО наказание е станало
причина за съдебното производство.
С обжалваното решение ЛРС е осъдил ТД на НАП да
заплати на жалбоподателя сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира подадената касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново за основателна.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ( в редакцията на правната норма ДВ бр.
94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по обжалването на наказателните
постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. Нормата е
аналогична и със сега действащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.
ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат
разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени хипотезите при които
възниква задължение на административният орган да възстанови направените по
делото разноски от страна на жалбоподателя. На
първо място - когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в
настоящият случай не е налице. Обжалваното НП не е отменено изцяло, нито
частично. Единствено е намален размера на наложената глоба, като същата е
определена в предвидения в закона минимален размер. Втората хипотеза, в която
жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният
административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това
основание. Тази хипотеза също не е налице в случая. НП не е
оттеглено. С него е санкционирано неправомерното поведение на жалбоподателя Д.Т..
Именно крайния резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при
определяне на направените разноски от страните в хода на производството. В
случая НП не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на АНО доколкото е
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, а окончателния
размер на санкцията, определена от съда е ирелевантен. По правната си същност
НП представлява правораздавателен акт, с който се ангажира и реализира
административно-наказателната отговорност на лице, извършило административно
нарушение, т.е. водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на
наложеното наказание.
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед
доказването в настоящия случай на извършеното от страна на жалбоподателя
административно нарушение, той следва да
бъде осъден да заплати изцяло направените от АНО разноски.
По отношение на касационната жалба от Д.Т. чрез
пълномощник, настоящият касационен състав намира, че същата е неоснователна.
Безспорно е установено извършеното от него нарушение
чрез събраните в хода на производството пред ЛРС писмени и гласни
доказателства. Неоснователни са доводите му, че извършеното нарушение
представлява маловажен случай. Районният съд е изложил подробни мотиви и
аргументи защо в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, които се
споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, а настоящият
съдебен състав препраща към тях на основание чл. 221, ал.2, предложение
последно от АПК.
Неоснователно е възражението на Д.Т. в касационната жалба и в
представената писмена защита за непълна и неточна правна квалификация на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично е вписано нарушената законова
разпоредба - чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Касационният състав намира за неоснователно
твърдението в касационната жалба и в писмената защита, че Д.Т. не е получавал
покана да се яви за съставяне на АУАН. Това възражение е правено и в
производството пред ЛРС, който го е обсъдил и правилно го е отхвърлил с мотиви,
които се споделят от касационната инстанция.
При това положение
с оглед изхода на производството пред ЛРС неправилно са присъдени разноски на Д.Б.,
което налага обжалваното решение да бъде отменено в тази част.
Следва да се присъдят разноски на ТД на НАП за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в производството пред ЛРС.
С оглед изхода на спора и направеното в тази връзка
искане от процесуалния представител на ТД на НАП Велико Търново на основание
чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да
бъдат присъдени в полза на ТД на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв., платимо от
касатора. За определянето му в минимално предвидения в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално
представителство, изразяващо се в изготвено писмено становище и това, че делото
не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност.
По изложените съображения, Административен съд Ловеч,
втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
39/14.03.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 619/2021 г. в
частта, в която е оставено без уважение искането на процесуалния представител
на ТД на НАП Велико Търново за присъждане на направените разноски.
ОТМЕНЯ Решение №
39/14.03.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 619/2021 г. в
частта, в която е осъдена ТД на НАП Велико Търново да заплати на Д.Б.Т. ***
сумата от 300 (триста) лева адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
39/14.03.2022 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 619/2021 г. в
останалата част.
ОСЪЖДА Д.Б.Т. с горните данни да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата
от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение
в производството пред Ловешкия районен съд по НАХД № 619/2021 г.
ОСЪЖДА Д.Б.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата
от 80 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: