Решение по дело №763/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 972
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Емилия Енчева
Дело: 20225530100763
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Стара Загора, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Е.
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Е. Гражданско дело №
20225530100763 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 56 от ЗЗД.
Ищцата А. Х. К. твърди в исковата си молба, че на 13.12.2019 год. с банково бордеро
с уникален регистрационен номер BORD04750162 на „Юробанк България“ АД, е превела от
своята банкова сметка по банковата сметка на ответника Т. К. Д. сумата от 16 690.00 лв.
Заявява, че е допуснала грешка и е превела тази сума на ответника без правно основание.
Без да познава ответника и без да е имала договорни отношения с него.
Сочи, че съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г. в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е да
докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.
Заявява, че до настоящия момент ответникът не е върнал на ищцата платената от нея
без основание сума. Не се е свързал с нея, за да предложи друг начин на изплащане на
сумата. Напротив, неговото бездействие показвало, че нямал никакво намерение да й върне
сумата. Твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск дължимата сума от
ответника като главница възлизала на 16 690.00 лв. Претендира и за заплащането на
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на иска в съда до окончателното й
изплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Т. К. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Стара Загора, ул. „Боруйград“ № 70, вх. А, ет. 5, ап. 66, да заплати на А.
Х. К., ЕГН: **********, с адрес град Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 56, вход
Б, етаж 2, ап. 3, сумата от 16 690.00 лв., /шестнадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на иска в съда до окончателното й изплащане, както и да й присъди
направените по делото разноски и възнаграждението за един адвокат.
На 05.04.2022 г. е постъпила уточняваща молба от адв. Ж. З., в която заявява, че през
1
2018 г. ищцата е изтеглила кредит и искала да започне свой бизнес. Уверили я, че в
животновъдството имала възможност бързо да си върне инвестицията. След проучване на
пазара решила да се занимава с птицевъдство и да закупи птичарник. Тъй като нямала опит,
поискала помощ от сестра й Радостина И.а Янчева и двете започнали заедно да търсят
помещение в близост до гр. Стара Загора. От общи познати разбрали, че се продавал
птичарник в с. П. и ищцата решила да го закупи. Имала познати в село П., Й. П. Й., който
огледал птичарника и казал, че е такъв вид, какъвто тя иска и предоставил данните на
продавача Т. К. Д., банкова сметка и номер на предварителен договор да му заплати капаро.
Твърди, че се е зарадвала и веднага заплатила цената, за която се били уговорили с Й..
Смятала, че закупува птичарника, който й показал Й., както и че тя била стрА.та по
предварителен договор за закупуване на сградата, както я убедил Й.. Считано от датата на
превода обаче, не само не получила предварителен договор, но не получила и птичарник.
В последствие разбрала, че продавачът Т. К. Д., видно от НА № 95, том IV, peг. 8829
д.594/2021 г. по описа на Росица Г.а, нотариус рег. № 669 на НК, с район на действие PC
Стара Загора е продал птичарника на Й. П. Й. за сумата от 4000 лв. в брой, заедно с 1943
кв.м от стопанския двор, в който бил построен птичарника.
Ищцата, като купувач заплатила част от цената на птичарника, но не била включена в
договора като купувач, поради което вече не можело да придобие правото на собственост
върху птичарника, който харесала. Така, ищцата остА.ла само с платежното нареждане като
документ за платеното капаро на продавача за продаденият на трето лице птичарник, поради
което и смята, че грешно била заплатила сумата на продавача, като си е мислела, че по този
начин тя ще придобие правото на собственост върху птичарника.
Твърди, че ищцата не разполагала с други писмени доказателства.
Ищцата желае ответника да й върне сумата, по следната банкова сметка по чл.38 от
ЗА: IBAN BG41RZBB91551001543540, в РАЙФАЙЗЕНБАНК АД.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.
К. Д., в който заявява, че се смесват две правни квалификации едната чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД-преведена сума без правно основание и втората правна квалификация
чл.56, ал.1 ЗЗД преведена сума по грешка.
Сочи, че за да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 предл. първо от
ЗЗД между страните трябвало да е налице правоотношение, възникнало от определен
фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила
нещо без основание за сметка на другата стрА. (обеднялата), или нещо с оглед на
неосъществено или отпаднало основание. Това били трите фактически състава, уредени в ал.
1 на чл. 55 от ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право
включвал искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или
неосъществено основание, което предполагало, че между страните е имало разменена
имуществена престация.
Твърди, че описаните по-горе три фактически състави на чл.55, ал.1 33 са уредени и в
Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно: Според
първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, както е посочено в
исковата молба предл.първо. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на
бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на
връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”.
Сочи, че ищцата не твърди, че е изпълнила чуждо задължение, а е превела сумите без
валидно правно основание по грешка. Заявява, че тези съждения могат да се правят
изхождайки от първоначалната искова молба.
Не била налице и хипотезата на чл.73 и чл.74 от ЗЗД, за които следвало да са налице
знание и категорично намерение за погасяване на чуждия дълг, както и правен интерес от
2
изпълнението на чуждия дълг. В настоящия случай ищцата заявява, че не познава ответника
и без да е имала договорни отношения с него. Твърди, че към молбата обаче било
представено банково бордеро за направен превод на сумата от 16 690.00 лв. на името на
ответника Т. К. Д., с ЕГН-********** и посочено правно основание „ПТИЧАРНИК Д-р
/договор/ № 4797/2018/ имало се предвид Предварителен договор от 14.06.2018 год.,
подписан между продавача Т. К. Д. и купувача Й. П. Й., нотариално заверен рег.№ 4797 на
Нотариус Бойко Г. с рег.№ 394 на Нотариалната камара-София с район на действие РС-
Стара Загора.
По отношение на уточнителната молба:
Сочи, че ищцата е превела исковата сума като първа вноска договорена по посоченият в
платежния документ предварителен договор от 2018 год., представляваща част от цената на
птичарник, който харесала и искала да закупи същият по описан от нейния познат Й. Й.,
стрА. по посоченият в договора начин.
Ищцата, като купувач заплатила цената на птичарника, за която се били уговорили с
Й.. Смятала, че купува птичарника, който й показал Й., като че и тя е стрА. по
предварителният договор за закупуване на сградата, както я убедил Й., но не била включена
в договора като купувач, поради което вече не може да придобие правото на собственост
върху птичарника който харесала.
Въпросът бил къде е допуснатата според израза, употребен в исковата молба „грешен
превод”, като в уточнителната молба тя превежда част от договорена продажна цена за
процесния птичарник.
В уточнителната молба се описвало, че преведената сума представлява ’’капаро”.
Относно правната квалификация, стрА.та не била длъжна да определя правната
квалификация, това било задължение на съда, изхождайки от обстоятелствената част на
исковата молба.
В уточнителната молба се сочило, че продавачът Т. К. Д., видно от – НА № 95, том
IV,, рег.№ 8829, н.д.№ 594/2021 год.продал пилчарника на Й. П. Й. за сумата от 4 000
лв./четири хиляди лева/ в брой и 1 943 кв.м.от стопанския двор, в който е построен
птичарника.
Сочи, че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли като му присъди
направените по делото разноски.
Ищцата е превела исковата сума като първа вноска договорена по посеченият в
платежния документ предварителен договор от 2018 год., представляваща част от цената на
птичарник, който харесала и искала да закупи същият по описан от нейния познат Й. Й.
стрА. по посоченият договор начин.
Ищцата като купувач заплатила част от цената на птичарника, но не била включена в
договора като купувач, поради което вече не може да придобие правото на собственост
върху птичарника който харесала.
Въпроса бил къде е допуснатата според израза употребен в исковата молба „грешен
превод”, като в уточнителната молба тя превеждала част от договорена продажна цена на
процесния птичарник.
Твърди, че в първоначалната искова молба е посочено правно основание чл.55, ал.1
ЗЗД , а в обстоятелствената част правно основание чл.56, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е понесла имуществени вреди при преведени поради грешка
исковата сума.
Именно поради твърдението за плащане поради грешка искът срещу ответника е по
чл.56 ЗЗД. Текстът гласи „Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска
връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от
3
обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата на кредитора.“ При чл.56 ЗЗД платилият чужд дълг поради грешка не е
юридически длъжник на кредитора (получилият плащане), а последният също не е
юридически кредитор на платилия, но е кредитор на друго лице (в случая третото лице -
помагач Й.).
Заявява, че от представеното банково бордеро изрично било посочено и основание за
превода-по предварителния договор от 2018 год.сключен м/у ответника и третото лица Й.,
ясно бил посочен получателят на сумата, платеца, основание и цена на услугата. При А.лиз
на цитираните доказателства, се установявали необичайно много „грешки“, като на практика
не било налице извинителна грешка при плащане на чужд дълг.
При тези обстоятелства счита, че исковата молба е недопустима, поради което моли
съда да постанови своето решение по недопустимостта да прекрати производството и му
бъдат присъдени направените разноски. При положение, че съда приеме исковата молба за
допустима, счита, че е неоснователна поради което моли да постанови своето решение, като
отхвърли предявеният иск като неоснователен и му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
От представеното преводно нареждане за кредитен превод на 13.12.2019 г. безспорно
се установява, че ищцата А. Х. К. е превела по банковата сметка на ответника Т. К. Д.
сумата в размер на 16 690.00 лв., а основанието за превода, посочено в платежното
нареждане е „птичарник д-р 4797/2018г.“
По делото е представен Нотариален акт № 95, том IV, рег.№ 8829, дело № 594 от
03.11.2021г. по описа на Нотариус рег. № 669 на НК. От него се установява, че на
03.11.2021г. ответникът Т. К. Д. продава на Й. П. Й. поземлен имот с идентификатор
58952.28.1, находящ се в ************, с начин на трайно ползване: Стопански двор, ведно
с масивна стопанска сграда – Птичарник с предназначение Стопанска сграда с
идентификатор 58952.28.1.1, разположена в посочения по-горе поземлен имот с
идентификатор 58952.28.1.
С писмо с вх.№ 18177/04.08.2022г. на „УниКредит Булбанк“ АД е приложено
извлечение от сметката на ответника Т. К. Д., в което е отразена транзакция за получен
превод на 13.12.2019г. от сметка в „Юробанк България“ АД на А. Х. К. за сумата от
16 690.00 лв.
От писмо вх. № 19906/30.08.2022г. от „Юробанк България“ АД се установява, че
ищцата А. К. фигурира като титуляр на три банкови сметки, открити съответно на
28.11.2019г. (закрита на 02.11.2020г.), на 25.08.2022г. – активна към 25.08.2022г. и на
02.02.2021г. – също активна към 25.08.2022г. С последващо писмо с вх.№ 20755/12.09.2022г.
от „Юробанк България“ АД се посочва, че сумата в размер на 16 690.00 лв. е наредена от
сметка с IBAN BG19BPBI81701075009502 с титуляр А. Х. К. на 13.12.2019г. в 16:30:10 часа.
Към писмото са приложени детайлни извлечения от сметката на ищцата, копие от
бордерото, с което е извършена банковата операция, детайлни справки по движенията на
банковите сметки на ищцата и копия от бордерата за извършените банкови операции,
удостоверяващи получените по сметките на А. К. суми от лицето Й. П. Й. за периода от
28.11.2019г. – 24.02.2022г.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Радостина
Янчева, сестра на ищцата се установява, че ищцата имала намерение да закупи стопански
имот, тъй като през 2018 г. била решила да се занимава с частен бизнес и търсела да си
закупи имот, за да гледа животни. По това време тя имала приятел, който бил от с. П..
4
Приятелят й се казвал Енчо, а неговият брат се казвал Й.. Й. предложил на ищцата да купи
имот в с. П., тъй като знаел за подходящ имот. Дори Й. отишъл на място, за да види имота,
след което уверил ищцата, че имотът е хубав, голям и си заслужавало да го закупи. Имотът
представлявал земеделска земя и сграда. Свидетелката Янчева посочи, че ищцата е ходила
на място и е огледала имота, след което се съгласила да го закупи. Й. бил договорил
условията за продажбата на имота с продавача и лично дал на ищцата А. К. банковата
сметка на продавача Т., по която да преведе парите за процесният имот, тъй като ответникът
Т. Д. бил собственик на имота. Уговорено било да се сключи предварителен договор, по
който ищцата А. К. да стане стрА.-купувач на имота на ответника Т. или „съдружник“.
Ищцата не е посещавала нотариус за сделка. Трябвало преди подписването на
предварителният договор да отиде да преведе парите на продавача. Свидетелката установи,
че ищцата се е доверила на Й., който й бил казал да преведе около 17 хил. лева по
предварителния договор и тя ги превела по сметката на ответника. След време свидетелката
питала ищцата дали се е снабдила с нотариален акт за имота, но ищцата й отговорила, че все
още няма, но го чака. Едва през 2021г. ищцата споделила на свидетелката, че е видяла
нотариален акт за покупка на процесният имот, но в него като купувач не фигурирало името
й. Ищцата А. К. е мислела, че ще стане собственик на имота, но само е превела парите, без
да стане собственик. След като разбрала, че няма да стане собственик на имота, а същият е
придобит от Й., ищцата и Й. си влошили отношенията. Й. спрял да си вдига телефона,
започнал да се крие от ищцата. Ищцата и Енчо се разделили през 2020г. Според
свидетелката ищцата не познава ответника Т. Д.. Свидетелката установи също, че през 2019
г. присъствала на отпразнуване на рожденият ден на ищцата. Освен нея, присъставал и Й.,
който поискал от ищцата 5000 лева назаем, за да ремонтира нещо. Уговорили се устно, в
присъствието на свидетелката, пред която ищцата предала искА.та сума на Й., в копюри по
50лв. Ищцата й споделила, че с Й. предварително се били разбрали да й връща парите по
банковата й сметка, по около 300 лева на месец за период от около 2 години. Към момента
Й. бил върнал този заем.
От показанията на свидетелката П. Г. се установи, че не познава лично ищцата. Живее
на семейни начала с ответника Т. Д.. През 2018г. Енчо Й. зареждал ученически столове,
където работела свидетелката и попитал дали продават птичарника. Свидетелката му
отказала, тъй като нямали намерение да го продават, но Енчо казал, че брат му Й. ще се
разбере с ответника Т.. След този разговор Й. няколко пъти ходил при ответника с молба да
купи сградата-птичарник, която имали. Според свидетелката Г., Й. настоявал да купи имота,
тъй като бил отглеждал животни в двора си в село П., но имало много жалби и оплаквания и
му бил даден седемдневен срок, в който той трябвало да премести животните си или да ги
даде на кланица. Накрая ответникът Т. се съгласил да продаде имота на Й. и да се изготви
предварителен договор, за да са спокойни и двамата. Й. им казал, че не разполага с пари и
иска имота на изплащане. Имало предварителен договор между Й. и Т. , според който
предварителен договор, Й. трябвало да заплати продажната цена на две равни вноски по
16 500 лв. общо сумата от 33 000 лв. Окончателният договор между Й. и Т. бил сключен
през м. ноември 2021г. Според свидетелката през декември, когато Енчо трябвало да плати
вноската, отишъл при ответника и му казал, че има отношения с приятелката на брат му и
че тя имала да му връща на него пари и помолил, тя да преведе на ответника Т. парите,
които той дължи по предварителния договора. Ответникът Т. К. Д. не се възпротивил и се
съгласил. Свидетелката потвърди, че след този разговор ответникът Т. К. Д. получил сумата
в размер на 16 500 лв. Ответникът Т. К. Д. след като получил превода не е ходил да
установява от кой са парите. Свидетелката също потвърди, че ищцата и ответникът не са се
виждали и не се познават.
От показанията на свидетелката Е. К. се установи, че същата живее в с. П. и е кметски
наместник. Познава Т., тъй като живеел в селото, а ищцата е виждала 2-3 пъти на един
празник на селото и е виждала ищцата да излиза от дома на Енчо. В последствие била
5
разбрала, че ищцата А. била приятелка на Енчо – братът на Й. и живеела в гр.Стара Загора.
Й. гледал животни, но имал много проблеми, тъй като ги отглеждал в двора си. Заради
многото наказателни постановления, че гледа нерегламентирано животни в дома си, искал
да купи птичарника от Т., за да има място където да ги отглежда. Свидетелката К. потвърди,
че през 2019г. Й. купил птичарника. Свидетелката, като кметски наместник разбрала, че
много хора съдят Й. и Енчо, че са взимали пари назаем и не могат да ги намерят.
Свидетелят И. И. посочи, че е бил работник на Й. и е виждал ищцата в село П.. Т.
продал сградата -бивш птичарник на Й. през 2018г. за 51 000лв. която сума му бил изплатил.
Според свидетеля, Енчо гледал крави в с. Загорци, а през пролетта на 2019г. докарал кравите
в сградата, която закупили с А. и той я виждал да помага там. Ищцата идвала в село П. с
Енчо. Не се е занимавала с отглеждането на кравите.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се
установи, че сметката на ответника е заверена със сумата 16690,00 лв. на 13.12.2019г.
Контрагент -наредител на превода е А. Х. К. и сумата е наредена от сметка на контрагента
IBAN: BG19BPBI81701075009502. За основание на превода е записано: „ПТИЧАРНИК Д-Р
4797.2018“.
Съгласно представените документи от „Юробанк България“ АД с писмо вх. №
20755/12.09.2022г. сума от 16690.00 лева е наредена от сметка с IBAN:
BG19BPBI81701075009502 с титуляр А. Х. К. на 13.12.2019 г. в 16:30:10 часа по сметка с
IBAN: BG51UNCR76301076353517 на получателя Т. К. Димов. Като основание за плащане е
записано: „ПТИЧАРНИК Д-Р 4797/2018“.
Вещото лице посочва, че съгласно писмо от „Юробанк България“ АД вх. №
19906/30.08.2022 г., А. Х. К., ЕГН ********** фигурира като титуляр по три банкови
сметки. Съгласно представените документи от „Юробанк България“ АД с писмо вх. №
20755/12.09.2022г., ищцата А. К. е получила от Й. П. Й. за периода от 28.11.2019 г. до
24.02.2022 г. сума в общ размер на 5097,00 лв. платени на 17 месечни вноски. На всеки от
преводите е записано различно основание за превод, но в един и същ смисъл - „погасяване
на кредит“; „вноска по кредит“; „захранване на сметка“. Само една от вноските е в размер
на 297 лева, а другите са от по 300 лева.
При така установеното от фактическа стрА., съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 56 от ЗЗД който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да
иска връщане на даденото от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от
документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Според Решение № 33 от 3.04.2017
г. на ВКС по т. д. № 61211/2016 г., IV г. о., ГК, разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД има предвид
хипотезата, когато дълг съществува и този който е получил плащането, е действително
кредитор, но този, който е платил, не е длъжникът, т. е. това е случаят, когато някой грешно
е платил чужд дълг. Кредиторът не се е обогатил за сметка на друг. Той получава това, което
има да взема, но го получава от някой, който не му го дължи. Ищецът не е имал правен
интерес да плати чуждото задължение, поради което и не може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, а има интерес да води точно иск по чл. 56 от ЗЗД. В този смисъл е
и Решение № 61 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 678/2011 г., II т. о., ТК.
Разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД не следва да се тълкува разширително и не може да
приеме, че има за цел да поправи всяко неоправдано /поради грешка/ разместване на блага,
което би довело до несправедливо обогатяване на едно лице за сметка на обедняването на
друго. За успешното провеждане на иск по чл. 56 от ЗЗД не следва да съществува валидна
договорна връзка между страните, тъй като институтът на неоснователното обогатяване е
субсидиарен и наличието на такава връзка поставя отговорността на плоскостта на
договорните отношения. Въведените с исковата молба обстоятелства сочат претенция за
точно такива вреди поради липса на договорни отношения между страните по делото нито
6
преди плащането, нито по време на плащането, нито след това.
За да бъде успешно проведен настоящия иск, е необходимо ищецът да установи, че е
платил чуждото задължение по погрешка. Преди да се пристъпи обаче към преценката за
наличието на този субективен елемент от състава на иска по чл.56 от ЗЗД следва да бъде
установено, че изпълненото задължение е именно чуждо, т.е. че дългът обременява
имуществената сфера не на ищеца, а на трето лице. Доколкото последният твърди
отрицателен факт - че за него не съществува задължение, което да погасява и в този смисъл е
изпълнил чужд дълг като е платил без основание, то доказателствената тежест за
установяване на противното - че основание за плащането съществува, а ищецът е изпълнил
свое задължение, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК се носи от ответника.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищцата е платила на
ответника сумата в размер на 16 690.00 лв. с основание „Птичарник д-р 4797/2018г.“
Установи се, че ищцата е заплатила горната сума, тъй като е считала, че я заплаща, за да
придобие собствеността върху птичарник, находящ се в село П., който желаела да закупи.
Установи се, че е възложила преговорите с продавача да води Й., който действително е
договорил ответникът Т. Д. да продаде птичарника. Установи се, че между Й. и Т. Д. дори
бил подписан и предварителен договор за продажбата на имота. Събрани са противоречиви
данни за това, каква продажна цена са се договорили Й. и Т. Д., но тъй като по делото е
представен окончателен договор, обективиран Нотариален акт № 95, том IV, рег.№ 8829,
дело № 594 от 03.11.2021г. по описа на Нотариус рег. № 669 на НК, съдът следва да приеме,
че продажната цена на имота е в размер на 4000лв. По делото не се събраха нито гласни,
нито писмени доказателства, ищцата да е била в договорни отношения с ответника за
покупко -продажба на собствения му имот – птичарник. Напротив, безспорно се установи,
че страните по делото дори не се познават и никога не са имали договорни отношения. Не
се установи по делото ищцата да е имала уговорки с Й. да погасява негови задължения, за
което да е превела сумата на продавача. Тъкмо обратното установи се, че Й. е взел в заем от
ищцата през 2019г. сумата от 5000лв., която е връщал по банков път за срок от 2г. Установи
се, че Й. е следвало да договори продажба, в която ищцата е купувач на имота-Птичарник, за
което й е предоставил банковата сметка на продавача, посочил й е и основанието за
плащане. Грешката на ищцата е, че е наредила посочената й от Й. сума, като през цялото
време е мислела, че погасява свой дълг и е стрА. по предварителен договор за покупко-
продажба на имота, собственост на ответника. Й. е бил брат на съжителят й Енчо и
очевидно към датата на превода, ищцата е извършила превода, като не се е съмнявала в
неговата добросъвестност. Всички доказателства по делото сочат, че страни по
предварителния договор за покупко-продажба на птичарника, и в нотариалния акт, с който е
прехвърлена собствеността върху имота, обаче са Й. Й.в и Т. Д.. Ангажираните
доказателства установиха, че ищцата, заплащайки процесната сума не би могла да придобие
правото на собственост върху птичарника, който е притежавал ответника. Следователно по
делото категорично е установено, че ищцата поради грешка е заплатила процесната сума на
ответника, считайки, че заплаща свое, а не чуждо задължение, като купувач по
предварителен договор за придобИ.е на недвижим имот – птичарник. Ищцата е чакала и да
сключи с ответника Т. Д. окончателният договор, за да се снабди с нотариален акт. В
последствие обаче установила, че не тя е действителния купувач на имота, а едно трето
лице – Й. Й.в. След като ищцата разбрала грешката си, че неправилно е превела сумата на
продавача на имота, за нея е възникнал правен интерес да получи обратно платеното от нея
по договор, по който тя не е била вписА. като купувач. Ищцата не е имала намерение да
плаща чужд дълг, нито основание да преведе сумата на Т. Д., тъй като между него и нея не
се доказа да са налице договорни отношения за закупуване на процесният недвижим имот.
Следователно, към момента на плащането на сумата от ищцата на ответника, дълг
съществува и ответникът е получил плащането, като продавач по предварителен договор за
продажба на недвижими имот -Птичарник, но ищцата, която е платила, не е длъжникът по
7
този договор, т. е. ищцата грешно е платила чуждото задължение на купувача Й. Й.в.
Ответникът не се е обогатил за сметка на друг. Той е получил това, което се е договорил по
договора с Й. Й.в, но го е получил от някой, който не му го дължи, в случая ищцата. Ищцата
не е имала правен интерес да плати чуждото задължение на Й. Й.в, поради което и не може
да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, а има интерес да води точно иск по
чл. 56 от ЗЗД против ответника Д.. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и
доказан.
ОстА. недоказано възражението на ответника, че ищцата съзнателно е заплатила дълга
на Й. Й.в и в последствие същият е връщал сумата на ищцата. По делото безспорно е
установено, че Й. Й.в е превел по сметките на ищцата сумата от общо 5 097 лв., която е
платена на 17 вноски, като 16 от тях са в размер на 300 лв., а една – в размер на 297 лв.
Платената от Й. Й.в на ищцата сума, очевидно не е свързА. с продажната цена на имота, тъй
като не съответства на цената на имота, нито на заплатената от ищцата сума. От показанията
на свидетелите се установи, че уговорената продажна цена на имота била 33 000 лева, а в
окончателният договор е записА. сумата от 4000лв. На всеки от преводите е записано
различно основание, но в един и същ смисъл - „погасяване на кредит“; „вноска по кредит“;
„захранване на сметка“. Това обстоятелство напълно кореспондира със свидетелските
показания на свидетелката Янчева, които съдът кредитира, и от които се установява, че
ищцата през 2019г. е дала в заем на Й. Й.в сумата в размер на 5000 лв. за ремонт, който се
задължил да върне този заем по банков път на месечни вноски от по 300лв. за период до 2
години. Следователно, заплатените на ищцата суми от Й.в не са свързани с плащането на
сумата от 16 690.00 лв., а касаят изпълнение задълженията му по договор за заем от 2019г.
Ответникът не ангажира доказателства за оборване на така установените факти, поради
което съдът намира, че тези твърденията остА.ха недоказани.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищцата иск се явява
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло, тъй като размерът на
платеното чуждо задължение е установен и от самият платежен документ и възлиза на
претендирата от ищцата сума от 16 690.00 лв. На ищцата се следва да се присъди и законна
лихва от датата на исковата молба – 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следват да бъдат присъдени и
направените от последната разноски в размер на 667,60 лева за държавна такса, адв.
възнаграждение в размер на 1500 лв. и 300 лв. възнаграждение за вещо лице или общо
разноски в размер на 2467,60 лв.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Стара Загора, ул.
„Боруйград“ № 70, вх. А, ет. 5, ап. 66 и настоящ адрес ************, да заплати на А. Х. К.
ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 56, вход Б, етаж 2, ап.
3, чрез адвокат Ж. С. З. от АК Стара Загора, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул. „Хаджи
Димитър Асенов” № 89, ет.4, офис 2, сумата от 16690 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин и
деветдесет лева/, представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на иска в съда – 24.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2467,60 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми може да се изплатят по следната банкова сметка: по чл.38 от ЗА:
IBAN BG41RZBB91551001543540, в РАЙФАЙЗЕНБАНК АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
8


Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9