Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 503 01 април
2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
осми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар К. Л.
като разгледа административно
дело номер 245 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 231, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Д.Г.Е. ***, против заповед №Л-5431 от 31.12.2020 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на
правосъдието, с която на основание чл.226, ал.1, т.7, б. „ж“ ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение като младши
инспектор, надзирател ІІ/втора/ степен в затвора Бургас, І/първа/ степен,
поради „обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване
на несъвместимост в случаите по чл.153, ал.3 т.2, пр.първо“, считано от датата
на връчване на заповедта.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Представени са писмени бележки.
Ответникът
- главен директор на ГДИН, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Представя административната
преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, които има правен интерес,
съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима:
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
От
представените в административната преписка доказателства се установява, че със
заповед № Л-3126 от 28.06.2017 г. на гл.директор на ГДИН, младши инспектор Д.Е.
е назначен като стажант на длъжност „надзирател ІІ-ра степен“ в затворническо
общежитие „Дебелт“, І-ва категория към затвора Бургас, І-ва категория и е
встъпил в длъжност на 10.07.2017 г./л.31 и 32 от делото/.
Със
заповед №Л-5118 от 17.11.2017 г. на гл.директор на ГДИН, същият е назначен за
„надзирател ІІ-ра степен“ в посоченото общежитие/л.33 от делото/.
От
справка в търговския регистър било установено, че младши инспектор Д.Е. е
едноличен собственик на капитала и управител на „Ла Белла -78“ЕООД, ЕИК/Булстат
*********.
По повод
искане от затвора Бургас е постъпило писмо, изх.№020-098-ТР от 16.09.2020 г. от
Агенция по вписванията, от което е видно, че „Ла Белла -78“ЕООД, ЕИК/Булстат
********* е вписано в регистъра на 23.08.2011 г., същото не е заличено и към
31.12.2017 г. не е било в ликвидация или с прекратена дейност/л.28 и 29 от
делото/.
От
справка в кадровото досие на Е. се установява, че в попълнените и подписани от
него декларации - по чл.29 ЗИНЗС, обр. №3, от 10.07.2017 г./л.35/; по чл.12,
т.2, вр.чл.14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на
интереси/ЗПРКИ, л.36/ от 10.07.2017 г. ; по чл.60, ал.2 и 3 ЗМВР, вр.чл.19,
ал.2 ЗИНЗС, л.37 и 38/, обр. №2, от 23.08.2017 г.; по чл.35, ал.1, т.1 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество/ЗПКОНПИ/ и чл.29 ЗИНЗС, рег.№3882 от 10.08.2018 г., приложение
№1/л.39 от делото/ и тези за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ,
рег.№ 2243/15.05.2018 г./л.40-56/; №187/13.05.2019 г./л.57-69/ и
№199/12.05.2020 г./л.74-90/, не е отразил, че е едноличен собственик и
управител на търговско дружество.
На
14.12.2020 г., началникът на затвора Бургас е направил предложение до главния
директор на ГДИН да се прекрати служебното правоотношение на младши инспектор Д.Е.-надзирател
ІІ-ра степен, затвор Бургас, І-ва степен, защото е вписан като търговец
/л.23-25 от делото/.
Справка
за актуално състояние на „Ла Белла-78“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, установява,
че към 30.12.2020 г. едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е Д.Г.Е./л.94 от делото/.
На
31.12.2020 г., главният директор на ГДИН е издал заповед №Л-5431, с която на
основание чл.226, ал.1, б. „ж“ ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на
младши инспектор Д.Е., надзирател ІІ-ра степен в затвора Бургас, І-ва степен,
поради „обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради
установяване на несъвместимост в случаите по чл.153, ал.3, т.2, пр.първо“,
считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредил е на служителя да се
изплатят дължимите обезщетения по чл.228, ал.1 ЗМВР за неспазен срок на
предизвестие по чл.234 ЗМВР.
Като
мотив за прекратяване на служебното правоотношение е посочено извършвана от
държавния служител дейност, несъвместима със службата му.
Заповед
№Л-5431 от 31.12.2020 г. на главния директор на ГДИН е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед № Л-5431 от 31.12.2020 г. е издадена от компетентен орган -
главен директор на ГДИН, съобразно чл.13, ал.2, т.4, пр.второ и чл.19, ал.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, заповед №
Л-5251 от 18.12.2020 г. на гл. директор на ГДИН/л.22 от делото/ и заповед
№ЧР-08-1418 от 14.12.2020 г. на зам.министър на правосъдието/л.101 от делото/.
На второ
място, същата е в предвидената писмена форма и съдържание, съобразно чл. 2 от
Наредба № 8121з-311/17.07.014 г. за реда за прекратяване на служебното
правоотношение на държавните служители в МВР/наредбата/, издадена на основание чл. 226, ал. 6 ЗМВР.
Заповедта
е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис, с което е спазена и нормата на
чл.3, ал.1 от наредбата.
На трето
място, при издаването на административния акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да мотивират неговата отмяна.
На
следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази
следното:
Според
правилото на чл.19, ал.2 ЗИНЗС за държавните служители, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража/чл.19, ал.1 т.1 ЗИНЗС/ се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено
друго.
Съгласно
чл.29, ал.2 ЗИНЗС държавните служители не
могат да извършват дейност, несъвместима със службата им, а такава е налице,
когато същите са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в
търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски
представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици,
членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или
кооперации/чл.29, ал.3, т.2 ЗИНЗС/.
Нормата
на чл.226, ал.1, т.7, б. „ж“ ЗМВР сочи, че служебното правоотношение на
държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си поради установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153,
ал. 3, т. 1 - 4 ЗМВР. Служебното правоотношение на Е. е прекратено тъй като са
установени обстоятелства по чл.153, ал.3, т.2, пр.първо ЗМВР, а именно:
несъвместимост със службата в МВР, когато държавните служители са еднолични
търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители,
търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски
посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или
контрол на търговски дружества или кооперации.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена в противоречие с
материалния закон, тъй като посочената несъвместимост е по чл.153, ал.3, т.2,
пр.първо ЗМВР, която е налице, когато държавният служител е регистриран като едноличен
търговец. Повод за издаване на процесната заповед е справка в търговския
регистър, Агенция по вписванията/АВ/ и писмо, изх.№020-098-ТР от 16.09.2020 г.
на АВ, Служба по регистрация Бургас, в които е отразено, че на 23.08.2011 г. е
извършена регистрация на „Ла Белла-78“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, с едноличен
собственик на капитала и управител Д.Е.,
незаличено към 31.12.2017 г. /л.28-30 от делото/.
Некоректното изписване в административния акт на вида
търговец „ЕТ Ла Белла-78“ с ЕИК/Булстат *********, вместо „Ла Белла-78“ЕООД с
ЕИК/********* не мотивира неговата отмяна, тъй като изписаното наименование и в
двата случая е идентично, а видът на
един търговец не представлява част от неговото фирмено наименование по смисъла
на чл. 7 и сл. ТЗ. Отделно от това е налице отразяване
на един и същ единен идентификационен код/ЕИК/, който е уникален и служи за
индивидуализация на всички лица, подлежащи на вписване в Търговския регистър.
Констатираната неточност в изписването вида на търговския
субект, в никакъв случай не води до неяснота, която да обоснове отмяна на
процесния административен акт на това основание, по посочените по-горе
аргументи.
Неоснователно
е твърдението, че цитираната в заповедта несъвместимост Е. да изпълнява
задълженията си не е била налице, тъй като на 22.12.2020 г. същият е продал
дяловете си в „Ла Белла-78“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* и е освободен от
управител на дружеството, а заповедта е издадена на 31.12.2020 г. Тези обстоятелства са вписани
в Търговския регистър на 05.01.2021 г. Вярно е, че договорът за прехвърляне на дружествени
дялове поражда действие между страните от момента на неговата заверка пред
нотариус, но по отношение на трети лица от вписване на договора в Търговския
регистър. Невписаните промени не могат да се противопоставят на трети лица. В тази връзка, следва да се посочи, че съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, по арг. от чл.142, ал.1 АПК, в случая към
31.12.2020 г., към която дата, справка от Търговския регистър за
актуално състояние на „Ла Белла-78“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* сочи на
действащо и незаличено дружество, с едноличен собственик на капитала и
управител Д.Г.Е./л.94 от делото/.
Органът, издател на акта, не е имал задължение да провери,
преди да връчи заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. на 15.01.2021 г, че на 05.01.2021 г. в Търговския регистър по
отношение на дружеството са вписани нови обстоятелства и, че не той е вече
едноличен собственик на капитала и управител на „Ла Белла-78“ЕООД, а неговата
майка.
По правилата за разпределение на доказателствената тежест,
жалбоподателят не е ангажирал такива, с които да обори констатациите на
административния орган.
Безспорно се установява, че и към момента на назначаването му и встъпването в длъжност на 01.12.2017 г.
като надзирател ІІ-ра степен в затворническо общежитие „Дебелт“ І-ва категория
към затвора Бургас, І-ва категория/л.33 и 34 от делото/ и към датата на
издаване на процесния административен акт-31.12.2020 г., за жалбоподателя е
била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради
установена несъвместимост по чл.153, ал.3, т.2 ЗМВР.
Изпълнени са предпоставките на чл.226, ал.1, т.7, б. „ж“ ЗМВР,
поради което правилно административният орган е издал процесната заповед.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При
този резултат и предвид направеното искане, в полза на администрацията следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева,
определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК
във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ/ЗПП/ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/обн. ДВ, бр.
5/2006 г./.
По тези
съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Г.Е. ***, против заповед №Л-5431 от 31.12.2020 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ към министъра на
правосъдието, с която на основание чл.226, ал.1, т.7, б. „ж“ ЗМВР е прекратено
служебното му правоотношение като младши
инспектор, надзирател ІІ/втора/ степен в затвора Бургас, І/първа/ степен,
поради „обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване
на несъвместимост в случаите по чл.153, ал.3 т.2, пр.първо“, считано от датата
на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Д.Г.Е.
*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: