Решение по НАХД №181/2025 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 69
Дата: 26 септември 2025 г. (в сила от 27 октомври 2025 г.)
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20252110200181
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Айтос, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200181 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „МЕГАКОРН - Т“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Лавеле“ №
19, ет.3, със законен представител Р. С. Г., чрез пълномощник адв.Вар Б. – САК против
Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 9726350 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто)
лева.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Не се явява и упълномощения представител адв.Б.. С жалбата се моли за отмяна на
обжалвания ЕФ, поради допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и
на процесуалния закон, довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при
липса на установено от АНО авторство на извършеното нарушение. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като
отправя молба за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
1
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100,00 (триста)
лева.
Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните
съображения: видно от данните по делото АНО (след изрично вмененото и от съда
задължение) представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ – 13.03.2025г.
Доколкото жалбата, подадена чрез пълномощник адв.Вельов е постъпила (входирана) в БРС
на 28.03.2025 г. (л.2 от АХД № 1134/2025г. на РС-Бургас), но изпратена по ел. поща на
27.03.2025г., съдът приема, че следва да бъде разгледана като допустима по реда на чл.59
ЗАНН, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 22.09.2024 г. в 11:29 часа в община Айтос, път III-208, км 92+577, до
бензиностанция „Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение в извън населено
място до 50 км/ч и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е
установено и заснето със стационарно АТС, насочено в посока измерване северозапад и
снимащо в двете посоки. с МПС ВОЛВО ХЦ 90, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен
номер СВ 6444 ТМ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с техническо
средство №1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 12-21). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.10 от делото), безспорно се
установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо
ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган,
като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (71 км/ч) и
разрешената (50 км/ч) скорост - 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 % (при засечена скорост от 74 км/ч), който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага
неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
2
сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено, че собственика,
на когото е регистрирано превозното средство/ползвател е Р. С. Г., законен представител на
„Мегакорн - Т“ ЕООД. Макар в ЕФ да фигурират изписани имената на жалбоподателя, по
следния начин – Р. С. Г. - законен представител на фирма „Мегакорн - Т ЕООД“ не е
категорично ясно нито дали Г.а е отразена като физическо лице – ползвател на МПС, нито
дали се твърди, че представляваното от нея дружество е собственик или пък ползвател на
МПС. От друга страна и извън тази неяснота следва да се отбележи като основателно
направеното възражение относно обстоятелството, че изобщо не става ясно кой е бил
конкретния ползвател на процесното МПС, съответно субекта на администативно
наказателна отговорност на 22.09.2024г. в 11:29 часа, т.е. по време на извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП
управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 21 км/ч. Не е приложеното копие
от Свидетелство за регистрация собственик на процесния л.а., ВОЛВО ХЦ 90, с
регистрационен номер СВ 6444 ТМ, липсват и доказателства кой е бил негов ползвател. При
това положение остава неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на
конкретния водач, управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн.
средство.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят Росица Г.а е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на
л.а. или дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея
дружество „Мегакорн - Т“ ЕООД, както и при изложените процесуални нарушения,
препятсващи правото й на защита, издаденият ЕФ е незаконосъобразен и трябва да се
отмени. В допълнение следва да се отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа
фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, за което се издава, в
противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова
естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на
защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата
законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно,
единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради
което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл.189, ал.5 от
ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото не са налице данни за
подадено от жалбоподател, възражение съдържащо данни по чл.189, ал.5 от ЗДвП,относно
3
ползвателя на процесния л.а., но и липсва яснота на кого точно е връчен ЕФ.
От изложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая такива са
претендирани от жалбоподателя чрез пълномощника му, като в жалбата е заявено искане за
заплащане на разноски, които принципно и предвид крайния резултат би следвало да бъдат
възложени в тежест на административно наказващия орган. В случая обаче не е посочен
размер на адвокатско възнаграждение, не са и представени доказателства за реално заплатен
от жалбоподателя адв.хонорар, поради което искането за присъждането му следва да бъде
оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 9726350 на ОД на МВР Бургас, с
който на Р. С. Г., в качеството на законен представител на „МЕГАКОРН - Т“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Лавеле“ №
19, ет.3, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн.
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в размер на
100.00 (сто) лева

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4