Р
Е Ш Е Н И Е
№
324
06.07.2020г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 21 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на М.П.Д. *** против Заповед № 3282з-3538/02.12.2019г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ -МВР, гр. София, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание ” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати многобройни нарушения на производствените правила. Нарушен бил чл.219, ал.1 от ЗМВР, тъй като не били посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, с което ограничени правата на оспорващия и най-вече правото му на защита. Касаело се за различни форми на изпълнително деяние и не било ясно с кое действие/я или бездействие/я е допуснато дисциплинарното нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Заповедта не била съобразена и с текста на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Същата била и немотивирана, тъй като при налагане на наказанието не бил направен анализ на цялостното поведение на служителя, на характера и тежестта на нарушението.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на Главна дирекция“Гранична полиция“, гр.София, редовно призован, чрез процесуален представител в писмени бележки, ангажира становище за неоснователност на жалбата. В писмената защита се претендира и присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от оспорващия, като се моли същия да бъде редуциран към минималният предвиден в закона размер.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед рег. № 3282з-2354 от 06.08.2019г. на Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“-МВР, гр.София, било разпоредено извършване на проверка на постъпили предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина и неизпълнение на служебни задължения от служители на РД“ГП“-Смолян. Със същата заповед поименно бил определен състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от проверката да се изготви справка, която да се докладва в срок до 20.09.2019г. Жалбоподателят М.Д. бил запознат със заповедта срещу подпис на 11.09.2019г.
В хода на дисциплинарното производство били изискани с писмо рег. № 3282р-17443 от 30.07.2019г. на Зам.директора на ГДГП от Директора на РДГП-Смолян документи относими за смяната от 20.00ч. на 23.07.2019г. до 10.00ч. на 24.07.2019г. , пътни книжки на л.а. „Лада Нива“ с ДКН СМ5***** и л.а.„Нисан Навара“ с ДКН СВ 8*****, наряден дневник на ГПН АвП 389 за посочената смяна, списък на служителите на 01 ГОДГ при ГПУ-Ново село, книга за отчетите на осъществената контролна дейност на ГПН и резултатите от проверките по организацията на граничното наблюдение/специфичната охранителна дейност. Изисканите документи били представени с писмо рег. № 4074р-9642 от 02.08.2019г. на ЗА Директора на РДГП-Смолян. Събрани били сведения от: инсп. А.А. с рег. № 4537р-12568 от 12.09.2019г., мл. експерт М. С.М.с рег. № 4537р-12567 от 12.09.2019г., мл. експерт Н.С. Я.с рег. № 4537р-12625 от 13.09.2019г.,, мл. инсп. В. Б. Г.с рег. № 4537р-12566 от 12.09.2019г., мл. инспектор М.П.Д., с рег. № 4537р-12526 от 11.09.2019г., , мл. инсп. В. А.с рег. № 4074р-11378 от 10.09.2019г. Приобщени били също и Кадрова справка за мл. инспектор М.Д., с рег. № 3282р-21481 от 18.09.2019г., Формуляр образец за изготвяне на длъжностна характеристика с № 3282р-15513/23.07.2015г. за длъжността полицай-старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ на ГПУ към РДГП, при ГДГП-МВР., както и протокол с № 4537р-8058 от 14.09.2015г. за запознаване на М.Д. с нея. Към материалите от дисциплинарното производство били приложени също и Заповед № 3282з-2147 от 19.07.2019г. на ЗА Директора на ГДГП за комадироване на служители, Заповед № УРИ № 3282з-464 от 17.02.2017г. на ЗА Директора на ГДГП за организация, ръководство и контрол на работата със „автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“ и „Автоматичната система за локализация на ТЕТРА абонати през ТЕТРА мрежа на МВР-AVL/APL в ГДГП“ , „Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“, ведно със Заповед № Iз-805811.04.2014г. за утвърждаването им, пътен лист за Л. Н.с СМ 5***** и GPS координати .
За резултата от извършената проверка комисията определена да извърши същата изготвила Доклад рег. № 3282р-21633 от 20.09.2019г.
В доклада по отношение на жалбоподателя било констатирано следното: на 23/24.07.2019г. за изпълнение на задачи по наблюдение на границата от състава на ГПУ–Ново село е планиран и излъчен ГПН АвП 389, като за старши на наряда е определен мл. инспектор М.П.Д. –старши полицай в 01 ГОДГ при ГПУ–Ново село и младши-мл. инспектор В. А.. На проведения инструктаж от инспектор А.А. –ПИ 05 ст. в 01 ГОДГ при ГРУ Ново село е разпореден път за движение „обект Свиленград“-с.Върбово-разклона за с.Селска поляна-с.Долни Главанак-обект“Свиленград“, с обща задача „Води наблюдение в границите на разпоредения маршрут и извършва проверка на лица и превозни средства за разкриване нарушители на ДГ и контрабанда на акцизни стоки“. За времето от 20.30ч. до 22.30ч. ГПН АвП № 389 е пренасочен в раойна на „Наносите“. При извършената проверка е установено, че маршрутът на Патрулен участък 389, в който е планиран АвП 389 вкл. ГОДГ обект“Свиленград“-с.Дъбовец-разклона за гр.Маджарово-с. Малки Воден-с.Бориславци-разклона /Бориславци-Маджарово-Малко Брягово-с.Маджари-разклона Маджари-Долно Ботево/, ГОДГ в който не влиза пътят - обект“Свиленград“ - с.Върбово-разклона за с. Поляна - с.Долни Главанак-обект“Свиленград. Прието е, че служителите назначени в състава на ГПН АвП 389 не са изпълнили разпоредения при инструктажа маршрут, при осъществяване на автопатрула- отишли са до с.Тънково, маршрут на който е назначен друг ГПН-АвП 390. При проверка на сигнал на СОТ на вилата на Община Харманли не са докладвали на оперативния дежурен в ГПУ, с което са нарушили чл.35, ал.1 от инструкция 8121з-1244/14.10.2015г. Не са изпълнили разпоредената при инструктажа проверка на връзката с ОД на ГПУ през два часа, с което са нарушили чл.66, ал.1,т.6 от цитираната инструкция и не са изпълнили поставената задача да патрулират по определен при планирането на силите и средствата маршрут, като са останали в продължение на 06.14.29 часа в района на местността „Синия връх“ с което са нарушили разпоредбата на чл.66, ал.1,т.3 от Инструкция 8121з-1244.
В доклада, комисията изразила становище, че служителите в състава на ГПН АвП 389 мл. инспектор М.Д. и мл.инспектор В. А. не са изпълнили служебните си задължения произтичащи от инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г. а именно разпоредбите на чл.35, ал.1 и чл. 66, ал.1,т.3 и т.6 и задачите поставени по време на инструктажа проведен от инспектор А.. Според комисията осъщественото представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал-2, т.1 и т.2 от ЗМВР, за което и на основание чл. 200, ал.1,т.11 предл.1-во от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Във връзка с констатациите и изводите комисията предложила на мл. инспектор М.Д. за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2,т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1,т.11 от ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат с доклада на 04.11.2019г. в 09.45 чака, както и с правото си в 24 часов срок да даде обяснения или възражения.
Видно от писмо рег. № 4537р-15803 от 05.11.2019г. на Началника на ГПУ-Ново село , гр. Свиленград до 10.00 часа на 05.11.2019г. в деловодството на ГПУ-Ново село не са постъпвали допълнителни сведения, възражения и обяснения.
С оспорената в настоящото производство Заповед УРИ 3282з-3538 от 02.12.2019г. на основание чл.194, ал.2,т.1, предл.1-во и т.2 , чл.197, ал.1,т.3 от ЗМВР, вр. с чл. 200, ал.1, т.11, предл.1-во от ЗМВР, Директорът на ГД“ГП“-МВР, гр.София наложил на жалбоподателя М.П.Д. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят е запознат със заповедта срещу подпис на 19.12.2019г. Жалбата срещу заповедта е била подадена чрез административният орган на 03.01.2020г. и заведена с вх. № 328200-73 от 03.01.2020г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла
на чл.204 от ЗМВР.
При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в едногодишния срок от евентуалното му извършване. Извършването на нарушението от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Доклад рег. № 3282р-21633 от 20.09.2019г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 02.12.2019г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото твърдяното нарушение е осъществено в периода 23.07.2019г./24.07.2020г., то в случая няма как да е изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание.
Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от жалбоподателя по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същият е запознат с доклада на комисията , запознат е с правото си да даде допълнителни обяснения или да направи възражения по него, което не е сторил. Не е налице нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР, доколкото наложеното наказание е в минималният, определен от закона размер.
Реквизитите, който следва да се съдържат
в индивидуален административен акт от
този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната
разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че
фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай-
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В
случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по
посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна
страна е изключително важно и
нарушението в тази насока според
настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на
защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира
същата, тъй като е поставен в
невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства
и възможността за адекватен съдебен контрол
относно законосъобразността на административният акт. В тази връзка
на първо място следва да се посочи, че
за съда не съществува яснота относно това колко нарушения, според дисциплинарно
наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно
правните основания обосновали
издаване на заповедта. В оспореният акт са описани няколко отделни деяния, с които
според дисциплинарно наказващият орган наказаното лице не е
изпълнило различни свои задължения –част от които представляват
неизпълнение на различни норми от
инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г.,
както и неизпълнение на т.II, тире първо, предложение първо от специфичната му
длъжностна характеристика.
От
начина на описание на фактите в оспорената заповед става ясно, че според
дисциплинарно–наказващият орган в
посочения в оспорената заповед времеви период
жалбоподателят : 1. без да уведоми инструктиращия смяната, както и дежурният на
ГПУ, вместо да носи службата си по
разпореденият му маршрут самостоятелно
се е пренасочил по друг маршрут; 2. Вместо да води наблюдение в
границите на разпореденият му маршрут и
да извършва проверки на лица и превозни средства за разкриване на нарушители на
държавната граница и контрабанда на
акцизни стоки , съобразно поставената задача в проведения ежедневен инструктаж
на ГПН, е констатирано, че служебният автомобил с който е изпълнявал служебни
задължения-Лада Нива СМ**** АК е била в престой в периода от 23:27:31 часа на 23.07.2019г. до 05:42:00 на 24.07.2019г. ,
т.е. е бил в престой в продължение на 06:12:29 часа.
С
тези две деяния според дисциплинарно наказващият орган
наказаното лице не е изпълнило
различни свои задължения– три от
тях – от действащ подзаконов нормативен
акт, а именно : чл. 35, ал.1, чл. 66, ал.1, т. 3 и т. 6 по
от инструкция 8121з-1244/14.10.2015г., както и неизпълнение на т.II,
тире първо, предложение първо от специфичната му длъжностна
характеристика.
Същевременно, така описаното поведение на
наказаният служител е характеризирано като нарушение и на чл.194,
ал.2 т.1, и на чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР,
но е санкционирано от ДНО с
налагане на едно наказание. В оспорената
заповед не е конкретизирано неизпълнение на кое от посочените общо 4 бр. служебни задължения по инструкцията и
длъжностната характеристика
осъществява всяко от двете
описани деяния. Това обстоятелство само донякъде се изяснява
от изготвения по случая доклад, който се
явява подготвителен документ и в който същото се съдържат мотиви за налагане на дисциплинарното наказание.
Това е така, тъй като видно от
описателната част на доклада става ясно, че според комисията извършила
проверката първото описано деяние
свързано с неуведомяване на
инструктиращия смяната, както и дежурният на ГПУ за пренасочване по друг маршрут е нарушение
на чл.35, ал.1 и чл.66, ал.1,т.6 от
Инструкция № 8121з-1244, а това свързано с
престой в продължение на повече от 6 часа в района на
местността“Синия връх“ вместо патрулиране по определения маршрут е нарушение на чл. 66, ал.1, т.3 от същата
инструкция. Кое точно от тези деяния е нарушение и на точка II, тире първо, предл.1-во то специфичната му
длъжностна характеристика, не става ясно.
Неизпълнението на длъжностната характеристика е въведено за първи път
като нарушение с оспорената заповед, а в доклада поведението на жалбоподателя
не е квалифицирано като такова. Характерно
за дисциплинарните производства, и конкретно за тези по ЗМВР, че в тях не е
познат института на т.нар. „продължавано“ нарушение, когато за едно нарушение
се считат и хипотезите, когато са налице
няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от
време и осъществяващи поотделно един или
различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите
се явяват и от обективна и субективна страна продължение на предшестващите .
Видно от законодателната регламентация на уредбата въведена в чл. 194-чл.215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните
нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР, осъществени от лицата по ал.1 от с.р. е
характерно, че състава на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание. Това
важи и в случаите на нарушенията на
системно извършване на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 199, ал.1,т.2 и
т.6 от ЗМВР и чл. 201, ал.1, т.3 и
т.6 от ЗМВР, в които случаи макар отделното деяние само по себе си не осъществява състав на нарушение, то
именно многократността на
извършването им (системността им)
ги обединява в едно такова и е въздигната от законодателя в едно нарушение.
Следователно, описаното поведение на
служителя в заповедта, а и в доклада ,
към които препраща оспореният акт, води до извода, че на практика са налице 2
осъществени дисциплинарни нарушения
от наказаното лице. За тези две нарушения на последния е наложено едно
наказание. Многократно в практиката си Административен съд-Хасково, а и
Върховният административен съд са
посочвали по идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие на няколко
нарушения за които е наложено едно наказание,
както за съда така и за
санкционирания не е налице
яснота, за кое точно от визираните нарушения в
административният акт е наложено
дисциплинарно наказание, и по
този начин се затруднява и правото на
защита на санкционирания служител. Това
представлява съществено нарушение на административно производствените правила и
самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално
основание. Тази неяснота
безспорно ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото същия се
поставя в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е наказан и оттук да организира правото си на защита. Отделно от това, допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на акта в нарушение на материалният закон. Това е така,
тъй като е нарушена разпоредбата на
чл. 197, ал. 2 от
ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага
отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е
необходимо, доколкото е и свързано с проверката
на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко
от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне
на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това, за кое точно осъществено от наказаното лице
нарушение, следва да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от
съдържащия се по преписката доклад, доколкото в същия осъщественото от
оспорващия не е описано по по-различен
начин.
Също
многократно в съдебната практика на
настоящата инстанция и на ВАС е
посочвано, че по принцип не са налице пречки
ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по
реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази
разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две/или повече/ извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен служител,
да наложи по-тежкото от
определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени
различни по вид дисциплинарни наказания или
едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това
обаче може да бъде сторено, само след като
преди това административният орган определи наказание,
за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалваният административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалваният акт. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и много др.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително направени по делото разноски в размер на 10 лева - държавна такса и 400 лева - възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед УРИ 3282з-3538 издадена на 02.12.2019г. от Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ –МВР, гр. София
ОСЪЖДА Главна дирекция“Гранична полиция“-МВР, гр.София да заплати на М.П.Д., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: