МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 39 от 11.01.2018 г. по НAХД № 6074/2017 г. по описа на РС - Бургас, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемия В.М.И. – ЕГН: **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, с постоянен адрес:***, неосъждан, за това, че на 03.12.2017 г. в гр. Бургас, кв. Банево, по
ул. „Минерална” до дом № 40, в посока към с. Изворище управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „ с номер на рама **************, с поставени регистрационни табели с рег. № ******, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление
№ 17-0769-001020/03.05.2017 г. издадено от Началник група към ОДМВР - Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, връчено му лично на 11.09.2017 г., влязло в сила на
19.09.2017 г. и с Наказателно постановление № 17-0769-002594/31.07.2017 г.
издадено от Началник група към ОДМВР - Бургас, Сектор „Пътна полиция”, връчено
му лично на 11.09.2017 г., влязло в сила на 19.09.2017 г..- престъпление по чл. 343в, ал.2 НК.
Представителят на РП – Бургас
поддържа внесеното постановление и счита, че обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да
му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия поддържа
внесеното предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
и пледира за налагане на наказание в предвидения минимум.
Обвиняемият поддържа становището на
защитника си. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното
престъпление. Моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият В.М.И. – ЕГН: ********** е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, с постоянен адрес:***.
От свидетелството за съдимост на лицето е видно, че към
момента на извършване на процесното деяние (03.12.2017 г.) обвиняемият не е бил осъжда и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
На 03.12.2017 г. свидетелите–
и двамата служители при „ЗЖУ” към ОДМВР – Бургас били на работа и изпълнявали
служебните си задължения на установъчен пункт на изхода на кв. Банево в посока
с. Изворище. Около 19 на същата дата забелязали да се движи в посока към с
.Извор лек автомобил марка с рег. № ******. Свидетелите решили да спрат
автомобила, за да извършат проверка. Като водач на автомобила бил установен
обвиняемият И., който при проверката представил само лична карта и не
представил СУМПС. След като извършили справка в масивите свидетелите Транев и
Павлов констатирали, че на обвиняемия не е било издадено по надлежния ред СУПМС
и същият е неправоспособен водач. Предвид констатираното нарушение на ЗДвП
свидетелите поискали съдействие чрез дежурен от служители на Сектор „ПП”. На
място пристигнал свидетелят– мл. автоконтрольор при Сектор „ПП”,
който след като установил, че обвиняемият е неправоспособен водач му съставил
АУАН. Отделно от това при извършена проверка свидетелят Гочев констатирал, че
предната и задната регистрационни табели на управлявания от обвиняемия
автомобил принадлежат на друго МПС, собственост на Стойчо М.И. – брат на
обвиняемия.
От приложено по досъдебното производство наказателно
постановление от 03.05.2017 г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр. Бургас, връчено лично на обвиняемия на 11.09.2017 г. и влязло
в сила на 19.09.2017 г., се установява, че на обвиняемия на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150 ЗДвП е било наложено наказание
глоба в размер на 100 лева.
Видно от приложената по досъдебното
производство справка за нарушителя, няма данни на обвиняемия да е било издадено
от органите на МВР СУМПС след успешно положен изпит за правоспособност на водач
на МПС.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни
и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се потвърждават и от
самопризнанието на обвиняемия, който в проведения на досъдебно производство
разпит признава изложените по-горе факти за осъществили се. Събраните по делото
писмени доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка. Както
се посочи от приложената по досъдебното производство справка се установява
фактът, че обвиняемият не е притежавал СУМПС, както и фактът, че е наказван с
влязло в сила НП по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Налага се извод, че събраните писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставят под съмнение така установените
факти.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 .
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС без надлежно
свидетелство за управление в едногодишен срок от
наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с
влязло в сила на 19.09.2017г. наказателно постановление, на обвиняемия е било наложено административно
наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Текстът на
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП определя като нарушение управлението на МПС, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и
при последваща в резултат на отнемането му поради отнети
контролни точки. Безспорно разпоредбата на чл. 343в, ал.
2 НК се прилага по отношение на
административно санкционираните водачи на МПС, които не са преминали през
задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от съответния вид.
От
фактическа страна по делото се установи, че към датата на процесното деяние на обвиняемия не му е било издадено СУМПС.
С наказателно постановление в сила от 19.09.2017г. на обвиняемия е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП поради
непритежаването от негова страна на съответно свидетелство за управление на
МПС. Същевременно на 03.12.2017 г. било установено, че обвиняемият отново управлява МПС
без да има свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен
срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият
е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо обвиняемият е извършил
деянието от обективна страна.
Налице е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото
се установи, че обвиняемият не е преминал през задължителното обучение и изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на
извършването на деянието обвиняемият е съзнавал, че е неправоспособен водач. При
това положение към дата на проверката той е формирал знание, че не притежава съответно
свидетелство за управление на МПС. Наред с това той е съзнавал, че е наказан по
административен ред за това нарушение – налице е НП, което му е било връчено
лично на 11.09.2017 г. Съзнавал е и че управлява МПС в рамките на едногодишен
срок от налагането на наказание по административен ред.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
Съдът
прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
Предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК
наказание е до две години лишаване от свобода. Както се установи по-горе в
изложението обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност към момента на извършване на деянието. От престъплението не са
причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 НК и
освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание „глоба”.
При определяне размера на глобата съдът
взе предвид, постановките, дадени в т. 6
от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по
н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва бъде
определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената
опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства
се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът съобрази наличието на други нарушения по
ЗДвП. Съдът определи наказанието глоба в минималния размер от 1000 лв. при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и
обществото.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Илияна Георгиева