РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 30.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 316
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.Н.И.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник М. С. ***, против Решение № 561 от 16.07.2020
г., постановено по АНД № 655/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърден Електронен фиш Серия К № 2390419, издаден от ОД на МВР – Русе, с
който на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител, в депозирано писмено възражение на касационната жалба
вх. № 260301 от 20.08.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното пред
настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният пред
него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел още, че административното нарушение,
за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава
от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно
прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Издаването
на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от
териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените
технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни.
Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези
данни, които са посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. От текста на цитираната разпоредба следва
извода, че няма законово изискване ЕФ да съдържа дата на издаването му, а само
дата на извършване на нарушението, каквато има посочена в процесния ЕФ.
Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Към момента на заснемането на нарушението, за което
впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна,
радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата,
час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за
измерване, като е преминало съответните проверки, видно от събраните
доказателства по делото (л. л. 16 и 17 от въззивното дело).
В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това
автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на
техническото средство (л. 13 от въззивното дело), като съгласно чл.189, ал. 15
от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. От това писмено доказателство е
видно също така, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 75
км/ч, при ограничение 50 км/ч.
Неправилно касаторът приравнява като
тип превозно средство „ремарке“ и „полуремарке“, на база на което навежда довод
за липса на осъществено нарушение, доколкото не било установено реалното МПС.
Автомобилът, който е засечен да се движи с превишена скорост, е от вида
популярно обозначавани като „полуремарке“, а не „ремарке“. Полуремаркето, делифинирано
като техническо приспособление за транспорт, принципно не може да бъде
обособено и ползвано като самостоятелно превозно средство, тъй като няма
характеристики, правещи го годно за самостоятелно движение. Конкретно, на база
на наличните доказателства, не може да се приеме, че е налице товарен автомобил
с отделно ремарке, като нарушението е отнесено само към второто пътно превозно
средство, без да е установен автомобилът и водачът му. Касае се до товарен
автомобил тип „полуремарке“, а не до състав от отделни превозни средства,
подлежащи на самостоятелна регистрация. Такива товарни автомобили /тип „полуремарке“/
притежават само един регистрационен номер - на така наречения влекач в предната част и на
полуремаркето - в задната част, като самото полуремарке не може да се движи
самостоятелно поради липса на способност независимо да поддържа равновесие.
По делото безспорно са установени мястото, датата, часът на нарушението;
скоростта и посоката на движение на ППС-то; мястото на нарушението, респективно
и обстоятелството, че допустимата максимална скорост на движение за този пътен
участък е 50 км/ч.
Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят
под съмнение, изложените факти и обстоятелства.
Процесният автомобил е собственост на
„Миг лоджистик“ ЕООД, като наказаното лице е негов законен представител. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случая в законоустановения срок жалбоподателят,
в качеството му на законен представител на юридическото лице - собственик на
процесното МПС, не се е възползвал от правната възможност да представи
декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съобразно посочената норма, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая по
делото липсват данни жалбоподателят да е посочил пред компетентните органи
различно лице, на което да е било предоставено управлението на този автомобил
към датата и часа на констатираното нарушение.
Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото
от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото, на ответната страна ОД на МВР - Русе
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 561
от 16.07.2020 г., постановено по АНД № 655/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2390419, издаден от ОД на
МВР – Русе.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.