№ 1676
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТатЯ. Димитрова
Членове:РумЯ. М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от ТатЯ. Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 771 от 14.01.2024 г. на СРС, 64 състав по гр. д. № 5626/2022 г., са частично
уважени предявените кумулативно и обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ №3, представлявана от инж.
Я.Й., председател на управителния съвет на АПИ, чрез Областно управление – Ямбол, с
адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „******* срещу Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ №67А, като е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца, сумите
както следва: 3541,25 лева, непогасен остатък от обезщетение за нанесени щети по пътни
принадлежности, вследствие на събитие от 14.02.2020г. на АМ "Тракия", причинени
виновно от водач на ППС с ДК № *******, чийто застраховател по риска "Гражданска
отговорност" към датата на събитието е ответникът, ведно със законна лихва за период от
15.11.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и сумата от 1 499,33 лева – обезщетение за забава върху главница от
9290,22 лева за периода 11.04.2020г. – 12.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 КЗ за
разликата до пълния предявен размер от 9290,22 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата
до пълния предявен размер от 1525,14 лева и за период на забавата 31.03.2020г. - 10.04.2020г.
Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
1
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното
дружество, с което оспорва първоинстанционното решение като неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Основното възражение на въззивника е насочено срещу
реда на погасяване на претенциите със сумата от извършеното частично плащане в хода на
процеса. Според въззивника, съдът е следвало да приеме, че с частичното плащане изцяло е
погасено задължението за мораторна лихва, а с останалата сума се погасява главницата.
Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да присъди пълния размер на
останалата като неплатена сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Агенция „Пътна инфраструктура“ e предявила искове по чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за сумата 9290,22 лева - обезщетение за
нанесени щети по пътни принадлежности, вследствие на събитие от 14.02.2020г. на АМ
"Тракия", причинени виновно от водач на МПС с ДК № *******, чийто застраховател по
риска "Гражданска отговорност" към датата на събитието е ответникът, ведно със законна
лихва за период от 15.11.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 1525,14 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 31.03.2020г. до 12.11.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 65170/2021г. на СРС, 64 – ти
състав. Ищецът твърди, че е настъпило пътнотранспортно произшествие, за което е съставен
протокол за ПТП № 1611849/14.02.2020г., вина за което има водач на моторно превозно
средство „Мерцедес Аксор 1840“ рег. № *******, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/22/120000146612, със срок на валидност от 08.12.2020г. до
07.01.2021г., т.е. вкл. към датата на събитието, е ответникът. Вследствие на произшествието
са настъпили щети върху пътните принадлежности на автомагистрала „Тракия“ км 277+716,
за които отговарял ответникът. Последният не удовлетворил отправената към него на
09.03.2020г. извънсъдебна претенция за плащане на сумата по главницата в размер на
дължимото обезщетение. Претендира се дължимо обезщетение за нанесените щети, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 31.03.2020г. – изтичане на 15
работни дни от извънсъдебно предявяване на претенцията с прилагане на всички
необходими доказателства. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва исковете. Твърди, че на 02.03.2022г. е извършил плащане по
процесната щета в размер на сумата от 5748,97 лева, като счита, че така изплатената сума
2
отговаря на действителния размер на щетите. Възразява, че не всички вреди, за които се
претендира обезщетение, се намират в причинно – следствена връзка с процесното събитие.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за основателна. Съображенията за това са
следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Спорен в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивната жалба
доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца Агенция "Пътна инфраструктура"
обезщетение за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди.
Според нормата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на
увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.
499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото имущество в
изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и
постановената по приложението на чл. 273, ал. 2 КЗ (отм.) и чл. 499, ал. 2 КЗ /норми с
идентично съдържание/ съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение №
115/9.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г.;
Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др. /. За постигане на горепосочената
цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части, монтаж и
демонтаж на увредените и подмЯ.та им с нови, дейности по възстановяване и укрепване на
засегнатия пътен участък, включително и на бордюрите, попълване на неравностите в
пътния участък чрез подходящ материал, включително и бетонните плочи на отводнителната
канавка. Въззивният съд също приема заключението на вещото лице по САТЕ, като
достоверно и компетентно изготвено, поради което счита, че разходите са в размерите,
изчислени в него. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 499, ал. 2 КЗ /чл.
3
273, ал. 2 КЗ (отм.)/ е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за
закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ Т0/.
В настоящия случай за установяване действителната стойност на вредата от страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/, е представена съставена от
него количествено- стойностна сметка, според която щетите по процесния Протокол за ПТП
2
от 14.02.2020 г. за увреждането на 84 м ограничителна система за пътища, 11, 25 м банкети,
1 м бетонови бордюри, 8 м облицован окоп, 1 бр. комплект капак са на стойност 9290,22 лв.,
с включен ДДС. Като частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, тази сметка
/КСС/ е непротивопоставима на ответника и не се ползва с доказателствена стойност,
поради което и въз основа на нея не могат да бъдат направени изводи за размера на
причинената на ищеца вреда и нейната действителна стойност. Фактура за извършени въз
основа на договор за възлагане на обществена поръчка дейности по отремонтиране на
увредената ОСП /мантинела/, за доставка и поставяне на нова такава по делото не е
представена.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства,
че по процесната щета застрахователят- ответник е определил и заплатил на ищеца АПИ
обезщетение от 5 748,97 лв. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК и преди подаване
на исковата молба.
Според заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните,
стойността на ремонта на увредената ОСП "по средни пазарни цени" възлиза на 9290.92 лв.
/с включен ДДС/, която включва стойността на новите части, които следва да се вложат,
както и цената на необходимите демонтажни и монтажни дейности, подробно описани в
заключението, като е изрично посочено, че мантинелата като пътна принадлежност, която е
била увредена при процесното ПТП, не подлежи на изкупуване на скрап с цел избягване на
злоумишлени действия и влошаване на пътната инфраструктура. Поради което и дължимото
се обезщетение не се намалява с цената, срещу която увредената вследствие на
произшествието мантинела може да се продаде на скрап, доколкото се установи, че такъв
тип отпадък не се търгува за скрап, а според заключението се предава на оторизирани лица.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първата инстанция относно
кредитиране на заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено,
предвид изключително подробно описаната технологията при възстановяване на пътните
принадлежности, отразена в констативно-съобразителната част на експертизата.
В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, се приема, че
протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
4
удостоверено волеизявление. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. (Решение № 15 /
25.07.2014 год. по т.д. №1506/2013 год. на ВКС, Решение № 10129 / 05.02.2021 год. по т.д.
№1864/2020 год. на ВКС , Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО).
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента
/без законът да прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна/. При предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора.
В контекста на изложеното и при съобразяване на задължителните разяснения в
съдебната практика, съдът приема на първо място, че от платената в хода на процеса сума в
размер на 5 748,97 лева, по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва се погаси вземането в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно: законните лихви от 11.04.2020 г. до 15.11.2021 г.,
която е установена от съда при условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 1 499,33 лева; след
това се погасяват и претендираната главница в размер на 9290,22 лева. Остава неплатен
остатък от главницата в размер на 5040,58 лева за главница.
По разноските:
При този изход на правния спор, право на разноски има само въззивника, като във
въззивната жалба своевременно е направено искане за присъждане на сторените разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение. При приложението на чл.78, ал. 8 ГПК,
съгласно който в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, няма условие за заплащането му
да се ангажират доказателства, тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния
си представител възнаграждение по трудов договор, а не по договор за поръчка. Предвид
изложеното, единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт
е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от юрисконсулт са
5
регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство и защита по
граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а за
защита по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В настоящия случай
материалният интерес е под 10 000 лева, поради което и съдът следва да присъди сума в
размер между 100 до 360 лева. Отчитайки фактическата и правната сложност на делото,
извършените процесуални действия от представителя на въззивника, ангажираните
доказателства и активното процесуално поведение, изразяващо се в явяване на съдебните
заседания и извършване на процесуални действия по време на провеждането им, съдът
намира, че справедлив размер за възнаграждението в случая е сумата от 200 лева. Към тази
сума се добавят и 30 лева, заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 771 от 14.01.2024 г. на СРС, 64 състав по гр. д. № 5626/2022 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените кумулативно и обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сума в размер на 5040,58 лева,
представляваща непогасен остатък от обезщетение за нанесени щети по пътни
принадлежности, вследствие на събитие от 14.02.2020г. на АМ "Тракия", причинени
виновно от водач на ППС с ДК № *******, чийто застраховател по риска "Гражданска
отговорност" към датата на събитието е ответникът, ведно със законна лихва за период от
15.11.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5040,58 лева до пълния
претендиран размер от 9 290, 22 лева, като ОТХВЪРЛЯ и иска за сума в размер на 1 525,14
лева, представляваща обезщетение за забава за период на забавата 31.03.2020г. - 10.04.2020
г., част от нея в размер на 1 499,33 лева, като погасена с плащане в хода на процеса и част от
нея в размер на 25,81 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, сума в размер на 230 лева, която
включва 200 лева, представляваща заплатено възнаграждение за юрисконсулт и сума в
размер на 30 лева, заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7