Р Е Ш Е Н И Е
260055 01.04.2021г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и пети ноември 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 47 2020
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по
смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422
и следващи от ГПК.
В исковата си молба В. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.Ч. от
ПзАК, срещу В.И.К.,***, сочи, че ответницата е получила от ищцата на 05.07.2018
г. сумата от 5000,00 лв., което обстоятелство е удостоверено в нарочно издадена
от К. разписка.
В исковата молба се сочи, че в същия документ е инкорпорирана част от
сключения помежду им договор за поръчка, по силата на който ответницата
Капитнаска се е задължила да предаде тази сума на В.Б.К..
Съгласно исковата молба, дълго време след подписването на разписката от
страна на ответницата и сключването на договор за поръчка, К. не е уведомила
ищцата Ш. за изпълнението на поръчката, нито й е дала обяснение за евентуалните
причини за неизпълнение на поръчката.
Ищцата твърди, че с нарочна покана от 05.03.2019 г., чрез нотариус № 390 – П
К , с район на действие- Районен съд Панагюрище, В.Ш. е поискала от В.К.
връщането на сумата от 5000,00 лв., но до подаването на исковата молба –
29.01.2020 г., отчет не е представен на ищцата и сумата не й е заплатена.
В.Г.Ш. твърди, че от изтичането на срока за доброволно изпълнение в
поканата, ответницата й дължи и законна лихва върху сумата от 5000,00 лв. Сочи,
че на 05.12.2019 г. е подала заявление в Районен съд Панагюрище -за издаване на
заповед за изпълнение по смисъла на чл. 410 и сл. от ГПК, като е образувано ч.
гр. дело № 981/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение № 613/11.012.2019 г.,
която заповед е редовно връчена на длъжницата В.К. и в срока по смисъла на чл.
414, ал. 2 от ГПК тя е възразила писмено срещу заповедта.
В.Г.Ш. моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че към датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 05.12.2019 г., между В.Г.Ш. и В.И.К., е съществувало облигационно
правоотношение с източник договор за поръчка от 05.07.2018 г., по което В.И.К.
дължи на В.Г.Ш. сумата от 5000,00 лв. – главница, ведно с мораторната лихва
върху тази сума, в размер на 370,83 лв., за периода от 13.03.2019г. до
05.12.2019г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Разписка, рег. №
2810/05.07.2018 г. по Общия регистър на Нотариус № 471 – Н М Т , с район на
действие Райоенн съд Панагюрище; Нотариална покана, рег. № 803, том І, акт №
28, по регистъра за нотариалните покани на Нотариус № 390 – П К , с район на
действие Районен съд Панагюрище.
В законоустановения срок ответницата В.И.К. представя писмен отговор на
исковата молба, в който сочи, че предявеният от В.Ш. иск е допустим, но
неоснователен. Ответницата твърди, че действително е поела пред ищцата задължението
да предаде на В.Б.К. сумата от 5000,00 лв., представляваща цена по сделка,
сключена между ищцата Ш. и В.К.. Ответницата твърди, че това нейно задължение е
обективирано в приложената с исковата молба разписка, но освен това задължение,
В.И.К. не е поемала никакво друго, спрямо ищцата Ш.. Твърди, че с нотариалната
покана на ищцата, връчена й на 05.03.2019 г., К. е поканена да върне сумата от
5000,00 лв., като още там възниква противоречие с изложеното от ищцата
твърдение, че В.И.К. е получила сумата без основание. Видно от разписката,
според исковата молба, В.И.К. е получила сумата по силата на договор, сключен
между нея и В.Ш., като ищцата не е уведомена за изпълнението на поръчката от
страна на ответницата, което според В.И.К. не отговаря на истината. Сочи, че К.,
която е получила сумата от 5000,00 лв. още на другия ден е потвърдила на ищцата
Ш., че е получила сумата, а в заявлението по ч. гр. дело № 981/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд е
посочено обстоятелството, че ищцата си е поискала сумата, но не е получила нито
отчет за изпълнение на поръчката, нито съответната сума.
Ответницата твърди, че ищцата Ш. е напълно наясно, относно обстоятелството,
че В.И.К. е предала на К. сумата, но Ш. е отказала сключването на окончателна
сделка и търси начин, за да си върне заплатената по сделката сума.
В.И.К. твърди, че е изпълнила изцяло своето задължение да предаде
поверените парични средства по договор за покупко-продажба на земеделски имот.
Сочи, че в исковата молба и в многобройните разговори, проведени между К. и
ищцата Ш., К. никога не е оспорвала обстоятелството, че е получила задатъка по
сделката, тоест, К. е уведомила Ш., че В.И.К. е изпълнила поетото задължение.
В.И.К. счита предявения иск за
неоснователен, както по отношение на главницата, така и по отношение на
претендираната лихва, като твърди, че не е била в забава по отношение на
изпълнението на договора за поръчка, понеже плащането е извършено още на
следващия ден.
В.И.К. моли да бъде допуснат, при режим на довеждане в открито съдебно
заседание, един свидетел за установяване на изложеното в писмения отговор на
исковата молба.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, ищцата В.Г.Ш., не
се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител- адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка
адвокатска колегия.
В съдебно заседание, редовно призована, ответницата В.И.К. се явява лично и
с процесуалния си придставител- адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.
По делото са разпитани свидетелките В.Б. К и Б.А.Д..
Видно от приложената по делото Разписка от 05.07.2018 г. с нотариална
заверка рег. № 2810/05.07.2018 г. по Общия регистър на Нотариус № 471- Н М Т, с
район на действие Районен съд-Панагюрище, В.И.К. удостоверява, че на 05.07.2018
г е получила от В. Г Ш. сумата от 5000,00
лв., която предстявлява продажна цена за недвижим имот – розови насаждения от
3,000 дка, находящ се в землището на гр. С., местност „Свети Никола“, със
задълженето сумата да се предаде на продавача на недвижимия имот – В.Б.К..
По делото е приложена нотариална покана от процесуалния представител на
ищцата В.Ш. – адвокат Ц.Ч. от ПзАК до ответницата В.И.К., която нотариална
покана представлява акт № 28, т. 1, рег. № 803/01.03.2019 г. по регистъра за
нотариални покани на Ноториус № 390 – П К с Район на действие- Районен съд Панагюрище,
връчена на 05.03.2019 г. на В.И.К., от която се констатира, че ответницата В.К.
е поканена в 7-дневен срок от получаване на нотариалната покана да върне
получената от В.Ш. без основание на 05.07.2018 г. сума в размер на 5000,00 лв.
чрез пълномощника й-адв. Ч., а в случай, че в посочения срок не бъде изплатена
дължимата сума или не се сключи спразумение за уреждане на дълга, вземането ще
бъде събирано по съдебен ред, ведно с мораторната лихва.
По делото е разпитана свидетелката В.Б.К. чиито показания съдът цени изцяло
като непротиворечиви на остналите, събрани по делото доказателства. От
показанията на свидетелката К. се установява, че е заминала, за да работи в Р Гърция,
където в телефонен разговор се е договорила с ищцата В.Ш. да й продаде розови
насаждения, които представляват лична собственост на свидетелката К.. От показанията
на тази свидетелка се установява, че К. е упълномощила ответницата К. да
получава пенсията й и да я представлява навсякъде, където е необходимо, като с
ищцата Ш. се договорили окончателен договор за продажбата на недвижим имот да
бъде сключен едва след като К. се завърне в Р България. Сочи, че договорката е
била за 2019 г., като К. обещала на
ищцата веднага щом се прибере да й прехвърли правото на собственост върху
недвижимия имот. От свидетелските показания се установява също, че понеже В.Ш.
била във ФРГермания, К. занесла нотариалния акт за правото на собсвеност върху
имота на родителите на ищцата В.Ш., за да може в момента, в който пожелаят да
бъде повикана К. и да изпълни задълженията си на продавач. Свидетелката
изяснава, че през октомври 2019 г. е предала нотариалния акт на родителите на
ищцата и когато се е прибрала, родителита на Ш. заявили, че са дали нотариалния
акт на Н. Н., от чийто офис К. си взела титула за собственост на недвижим имот.
В показанията си свидетелката изяснава, че е разговаряла с ищцата В.Ш., която в
телефонен разговор й заявила, че се отказва от покупката на розовата градина и
си иска парите. В.К. заявава категорично, че е получила парите от ответницата В.К.
и го е заявила на ищцата В.Ш., порди което на другия ден, след получаването на
сумата от 5000,00лв. я предала нотариалния акт за собственост върху розовата
градина на родителите на ищцата Ш., за да бъдат спокойни всички, че продажбата
ще се осъществи. Свидетелката К. изяснява, че ищцата В.Ш. й е съседка, като във
всеки момент К. е готова да осъществи
покупко-продажбата на недвижимия имот с ищцата. От показанията й се установява
също, че е подписала разписка на В.К. за получената сума от 5000,00лв., като е
уведомила за извършеното плащане и ищцата Ш.. Сочи, че не е подписвала разписка
пред нотариус за получената сума, а само е положила подпис върху нея. Установява,
че е получила сумата през октомври месец и още на другия ден след получаването
на сумата, е предала нотариалния акт за собствеността. Отново изразява
готовност за финализиране на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
По делото е разпитана свидетелката Б.А.Д., чиито показания съдът цени
отчасти, тъй като същата е майка на ищцата В.Ш.. От нейните показания се
установява, че преди две години В.Ш. е дала процесната сума на ответницата В.К.
и оттогава не е наясно къде са тези пари и какво е станало с тях. Твърди, че
сумата е предадена на ответницата К. за закупуване на розови насаждения, които
са собственост на друга жена, а К. просто е трябвало да предаде сумата. Сочи,
че познава свидетелката В.К.,*** и която е следвало да продаде розовите
насаждения на В.Ш.. Установява, че К. не е носила нотариален акт за право на
собсвеност за този недвижим имот в техния дом, като ищцата не я е молила да ходи
и да урежда сключване на сделка за покупката на розите на В.К.. Свидетелката Д.
изяснява, че договорката между ищцата Ш. и свидетелката В.К. е осъществена по
телефона, като К. не е посещавала дома им.
Договорите за поръчка се уреждат в чл. 280- 292 от ЗЗД. С договора за
поръчка доверителят възлага, а довереникът приема да извърши възложените му
правни действия, като именно по това този договор се отличава от договора за
изработка, при който изпълнителят приема да извърши неправни действия. Законът
поставя изрично изискване договорът за поръчка да бъде в писмена форма само
тогава, когато се сключва за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, а
във всички останали случаи договорът е действителен и когато е сключен устно.
При договори на стойност по- висока от процесната сума- 5000,00лв., е препоръчително
страните да обвържат своето съгласие в писмена форма, което ищцата Ш. и
ответницата К. са постигнали с представената по делото Разписка с нотариална
заверка от 05.07.2018г.
От представената по делото „Разписка“ рег. № 2810/05.07.2018г. по Общия
регистър на Нотариус №471- Н М Т , с район на действие Районен съд Панагюрище,
се констатира, че на 05.07.2018г. ответницата В.И.К. е получила от ищцата В.Г.Ш.
сумата от 5000,00лв., която сума представлява продажна цена за извършване на
покупко- продажба на недвижим имот- розови насаждения с площ от 3,000дка, в
местността „Свети Никола“ в землището на град С., които ответницата К. се е
задължила да предаде на В.Б.К., като собственик на продавания недвижим имот. В
разписката, подписана от ответницата, няма подробно описание на продавания
недвижим имот, както и не е уговорен срок, в който К. е следвало да предаде процесната
сума на В.К.. В заместващата договора за поръчка „Разписка“ не е посочено и как
следва да бъде осъществено приемането на извършената от ответницата поръчка от
страна на доверителя- В.Ш..
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че
ответницата К. е била упълномощена от свидетелката В.К., да получава пенсията й
и да я представлява навсякъде, където е необходимо, докато свидетелката е
пребивавала в Република Гърция. К. потвърди в съдебно заседание, както и в
множество телефонни разговори с ищцата В.Ш., че е получила от ответницата К. продажната
цена на недвижимия имот, представляващ розово насаждение в местността „Свети
Никола“, в землището на град С., както и готовността си да бъде сключен
окончателен договор за покупко- продажба на недвижимия имот в нотариална форма.
По делото не се събраха никакви доказателства в опровержение на твърдението
на свидетелката К., че тя е оставила на родителите на ищцата В.Ш. титул за
собственост върху недвижмия имот, за да им осигури увереност в тази й готовност
за сключване на окончателен договор за покупко- продажба.
От показанията на свидетелката Б.А.Д. безспорно се установи, че от датата
на сключване на договора за поръчка между ищцата В.Ш. и ответницата В.К.,
ищцата не се е завръщала в Република България и през цялото време е поставяла
ответницата във физическа невъзможност да отчете извършените действия по
изпълнение на сключения помежду им договор за поръчка и те да бъдат приети от Ш..
Съдът констатира, че ищцата Ш. не е изпълнила едно от важните си задължения
по такъв договор за поръчка, а именно- да се информира за изпълнението на
поръчката, да приеме изпълнението й чрез съвременните средства за комуникация,
които не оставят съмнение в правилното изпълнение на поръчката и дори да упълномощи
ответницата К., за да може тя да извърши всички по- нататъшни действия по
сключването на окончателен договор за покупко- продажба на недвижим имот в
нотариална форма, чиято продажна цена в размер на 5000,00лв. е предадена на
продавачката К. от ответницата К. много скоро след сключването на договора за
поръчка между страните по делото.
Съдът следва да отхвърли иска, предявен от В.Г.Ш. срещу В.И.К., с който се
иска да бъде признато за установено, че към датата на предявяване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., между В.Г.Ш. и В.И.К., е
съществувало облигационно правоотношение с източник- договор за поръчка от
05.07.2018 г., по което В.И.К. дължи на В.Г.Ш. сумата от 5000,00 лв. –
главница, ведно с мораторната лихва върху тази сума, в размер на 370,83 лв., за
периода от 13.03.2019г. до 05.12.2019г. и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
По делото не се представиха никакви доказателства при какви обстоятелства е
била поставена ищцата Ш., че да бъде лишена от възможността да приеме
резултатите от изпълнения от К. договор за поръчка, още повече, че този договор
следва да се счита прекратен с изпълнението му към датата, когато свидетелката К.
е получила процесната сума от ответницата К..
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата В.Г.Ш. да заплати на ответницата В.И.К. сторените
съдебно- деловодни разноски в размер на 430,00лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с
чл. 422 и следващи от ГПК, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан искът, предявен от В.Г.Ш., с ЕГН- **********,
от гр. Панагюрище, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка
адвокатска колегия, срещу В.И.К., с ЕГН- **********,***, с който се иска да
бъде признато за установено, че към датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2019 г., между В.Г.Ш. и В.И.К., е
съществувало облигационно правоотношение с източник- Договор за поръчка от
05.07.2018 г., по което В.И.К. дължи на В.Г.Ш. сумата от 5000,00 лв.(пет хиляди
лева) – главница, ведно с мораторната лихва върху тази сума, в размер на 370,83
лв.(триста и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), за периода от 13.03.2019г.
до 05.12.2019г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.12.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Г.Ш., с ЕГН- **********, от гр. Панагюрище, със съдебен адрес:***- чрез
адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, да заплати на В.И.К., с ЕГН- **********,***,
сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 430,00лв.(четиристотин и тридесет
лева), представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението
е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: