Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, ….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Х-ти тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Добринка
Долчинкова и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия
СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1823/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Варна, срещу Решение № 997/19.07.2022г.,
постановено по НАХД № 2030/2022г. по описа на ВРС, ХХІІ състав, с което е
отменено наказателно постановление (НП) №
13-87617/10.12.2013г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП Варна, с което на Т.Й.Т. за нарушение на чл. 92, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста)
лева, на основание чл. 264, ал. 1 ЗКПО. Оплакванията са за неправилност на
първоинстанционното решение поради неправилно приложение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Оспорват се
изводите на съда, че описаното нарушение съответства на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, а
не на чл. 264, ал. 1 ЗКПО. Излага съображения, че санкционната норма на чл. 264,
ал. 1 ЗКПО урежда случаи, предвид невъзможността юридическите лица сами да
формират воля и да я изразяват, която се обективира в правния мир чрез действията/бездействията
на лицата, които ги управляват и представляват. В този смисъл пояснява, че
дружеството „БИТ ИТ“ ООД е в обективна невъзможност само да изпълни
задължението си по чл. 92 ЗКПО и да подаде ГДД. Позовава се на Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд, според което сроковете по
чл. 34 ЗАНН са давностни. Сочи че е налице разлика между погасяване на
възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира
нарушителя и погасяването възможността й да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание. В заключение е формиран петитум
касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на РС
– Варна и вместо него да постанови друго като потвърди оспореното НП. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора – Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Варна. В съдебно заседание за касатора не се явява
представител.
Ответникът по касация – Т.Й.Т. чрез
процесуален представител в депозиран писмен отговор изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Въз основа на конкретно изложени съображения
настоява касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила
решението на ВРС като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е приел за установено от
фактическа страна следното:
На 07.11.2013г. при извършена от инспектор
по приходите в информационния масив на ТД на НАП Варна, било установено, че
„БИТ ИТ“ ООД, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък
не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за дейността на дружеството, извършвана през 2012 г. в законоустановения
срок до 01.04.2013 г. Процесната декларация е била подадена след установения за
това срок на 18.11.2013 г. Срещу Т.Й.Т. бил съставен АУАН за установеното
административно нарушение. Актът бил предявен на нарушителя, който не направил
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на акта било издадено НП,
с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, приел
че не са налице спорни обстоятелства, изискващи проверка, установил е, че
нарушението е извършено за първи път и на осн. чл. 264, ал. 1 ЗКПО наложил на Т.
глоба в размер от 200 лв.
При постановяване на въззивното решение,
след преценка на събраните доказателства, съдът е установил, че при издаване на
НП е допуснато съществено процесуално нарушение. В НП е отразено, че деянието е
извършено за първи път, липсва произнасяне относно приложението института на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН, с което правото на защита на дружеството е
нарушено. Посочил е, че целите предвидени в закона е било възможно да бъдат
постигнати с предупреждение на процесното дружество, предвид факта, че
декларацията подадена със закъснение е нулева. Като допълнителен мотив за
отмяна на НП е приел, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за
процесното нарушение. Позовал се е на ЗАНН, който препраща към НК, който
посочва, че относно обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат
разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Според
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН,
административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години. Въпреки че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи
предприето за преследване спрямо лицето срещу което е насочено преследването,
то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, който е три
години. Посочил е, че от датата на извършване на нарушението, което е започнало
на 04.01.2012 г. до датата на връчване на НП и датата на разглеждане на
процесното производство е изминал срок многократно надвишаващ предвидения в чл.
81, ал. 3 НК за погасяване на отговорността. Така мотивиран, РС – Варна е
постановил решението си, с което отменил наказателното постановление и е
присъдил разноски на жалбоподателя.
Решение е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните изводи, които са
достатъчни, за да обосноват постановения правен резултат и волята на съда,
поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Правилно и законосъобразно въззивния съд
уважил жалбата и отменил НП № 13-87617/10.12.2013 г., тъй като
административнонаказателната отговорност на Т.Т. за нарушението описано в него,
извършено през 2013 г. е погасена по давност. Този извод на въззивния съд е в
съответствие със задължителното Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, че сроковете в чл. 34 ЗАНН са давностни, поради което по
препращане от чл. 11 ЗАНН в производствата по ЗАНН са приложими разпоредбите за
погасителните срокове в НК.
В случая се касае за
административнонаказателно производство по налагане на Т.Т. на административно
наказание "глоба" за деяние, което е извършил през април 2013 г., по
което последното действие по ангажиране на отговорността му след съставянето и
връчването на АУАН на 20.11.2013 г. е издаването на НП на 10.12.2013 г. След
тази дата не са предприемани действия по връчване на НП. В резултат от липсата
на връчване на процесното НП на лицето, на което е наложена глобата, не е
започнал да тече срока за обжалването му и то не е влязло в сила през
изминалите години до 2022 г.
През тези години са изтекли сроковете по
чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН
за ангажиране на отговорността на Т. за конкретното нарушение с наложеното с НП
административно наказание "глоба". През декември 2016 г. е изтекъл
три годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК от издаването на НП на 10.12.2013
г., а през юни 2017 г. е изтекъл срока по чл. 81, ал. 3 НК който е четири
години и половина считано от датата на деянието – от началото на април 2012 г.
Поради това правилно ВРС е приложил тези разпоредби и постановил, че с
изтичането на погасителната давност е преклудирана възможността да се ангажира
административнонаказателната отговорност на Т.Т. за нарушението, за което е
издадено НП № 13-87617/10.12.2013 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при
ТД на НАП Варна, поради което уважил жалбата и го отменил.
Като е достигнал до идентични правни
изводи и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от
визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременното му
заявяване, искането на представителя на
ответника на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН за присъждане
на разноски следва да бъде уважено. При липса на направено възражение за прекомерност, ТД на НАП-Варна
следва да заплати на Т.Й.Т. сумата от 600 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Водим от това и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, вр. чл. 63а, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 997/19.07.2022 г.
на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20223110202030/2022 г.
ОСЪЖДА ТД на НАП Варна да заплати на Т.Й.Т.
с ЕГН ********** сумата от 600.00 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно.
2.